Биографичен разказ

Да възпитам осем деца в пътищата на Йехова беше предизвикателство и радост

РАЗКАЗАНО ОТ ДЖОЙСЛИН ВАЛЪНТАЙН

През 1989 г. съпругът ми замина да работи в чужбина. Той обеща да изпраща пари вкъщи, за да мога да се грижа за осемте си деца. Минаха седмици, но не чух нищо от него. Минаха месеци и все още нямах никакви новини. Продължавах да се успокоявам, че като се оправят нещата при него, той ще се прибере вкъщи.

БЯХ отчаяна, тъй като нямах средства да се грижа за семейството си. По време на много безсънни нощи се питах в недоумение: „Как може да постъпи така със семейството си?“ Накрая приех суровата действителност, че съпругът ми ни е напуснал. Днес, около 16 години по–късно, той все още не се е върнал. В резултат на това отгледах децата си без помощта на съпруг. Това беше предизвикателство, но да виждам, че децата ми приемат пътищата на Йехова, ми носеше много радост. Преди обаче да обясня как се справяхме като семейство, нека ви разкажа как бях възпитана.

В търсене на библейско ръководство

Родена съм през 1938 г. на карибския остров Ямайка. Въпреки че татко никога не е бил член на някоя църква, той се смяташе за богобоязлив човек. Преди лягане често ме молеше да му чета от библейската книга Псалми. Скоро знаех наизуст много от псалмите. Майка ми беше член на една местна църква и понякога ме вземаше със себе си на религиозните събрания.

На тези събрания ни учеха, че Бог взема добрите хора на небето, а злите държи в адски огън. Казваха ни също, че Исус е Бог и че обича децата. Бях много объркана и започнах да се страхувам от Бога. Чудех се как е възможно Бог, който ни обича, да измъчва хората в огън.

Мисълта за адския огън ме караше да сънувам кошмари. След известно време започнах задочен библейски курс, организиран от Църквата на адвентистите от седмия ден. Там учеха, че злите хора няма да бъдат мъчени вечно, а че само ще бъдат изгорени в пламъци. Това звучеше по–разумно и затова започнах да посещавам техните религиозни събрания. Но намирах ученията им за объркващи и това, което научавах, не поправяше погрешните ми възгледи за морала.

По онова време хората общо взето смятаха блудството за погрешно. Но аз, както много други, мислех, че блудници са само онези, които имат сексуални отношения с различни партньори. Следователно, ако двама души, които не са женени един за друг, имат сексуални отношения само помежду си, не вършат грях. (1 Коринтяни 6:9, 10; Евреи 13:4) Това вярване допринесе да стана неомъжена майка на шест деца.

Постигам духовен напредък

През 1965 г. Васлин Гудисън и Етел Чеймбърс дойдоха да живеят в близкия град Бат. Те бяха пионерки, или целодневни служителки от Свидетелите на Йехова, и един ден разговаряха с баща ми. Той прие предложението им за домашно изучаване на Библията. Когато идваха и си бях вкъщи, говореха и с мене. Въпреки че гледах на Свидетелите на Йехова с голямо подозрение, реших да изучавам Библията с тях, за да им докажа, че грешат.

По време на изучаването задавах много въпроси и Свидетелките отговаряха на всички тях, като използваха Библията. С тяхна помощ открих, че мъртвите не съзнават нищо и не страдат в някакъв ад. (Еклисиаст 9:5, 10) Научих и за надеждата за вечен живот в рай на земята. (Псалм 37:11, 29; Откровение 21:3, 4) Макар че баща ми прекъсна библейското си изучаване, аз започнах да посещавам събранията на местния сбор на Свидетелите на Йехова. Спокойният и подреден начин, по който се провеждаха тези събрания, ми даде възможност да науча повече за Йехова. Посещавах също и окръжните и областните конгреси, по–големите събирания, които организираха Свидетелите. Това, което научавах от Библията, разви в мене силно желание да се покланям на Йехова по приемлив за него начин. Но имаше една пречка.

По онова време живеех без брак с бащата на три от шестте ми деца. От Библията научих, че Бог осъжда сексуалните отношения извън брака и съвестта ми започна да ме измъчва. (Притчи 5:15–20; Галатяни 5:19) Със засилването на любовта ми към истината копнеех да приведа живота си в съгласие с Божия закон. Накрая взех решение. Казах на мъжа, с когото живеех, че или ще се оженим, или ще прекратим отношенията си. Въпреки че той не споделяше вярванията ми, ние се оженихме официално на 15 август 1970 г., пет години след като Свидетелките за първи път говориха с мене. През декември 1970 г. символизирах отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода.

Що се отнася до проповедната служба, никога няма да забравя първия ден, в който участвах в нея. Притеснявах се и не знаех как да започна библейски разговор. Всъщност, когато първият домакин бързо прекрати разговора, почувствах облекчение. Скоро не бях вече напрегната. В края на деня бях много щастлива, че съм говорила накратко с няколко души и че съм им оставила някои от нашите основани на Библията издания.

Поддържам семейството духовно силно

До 1977 г. нашето семейство нарасна с още две деца. Бях решена да направя всичко, което е по силите ми, за да помогна на семейството си да служи на Йехова. (Исус Навиев 24:15) Затова полагах старателни усилия да водя редовно семейно изучаване на Библията. Понякога от преумора задрямвах, докато някое от децата четеше на глас даден абзац, и трябваше те да ме събуждат. Но физическата умора никога не ни възпря от това да изучаваме Библията като семейство.

Също така често се молех с децата си. Щом пораснеха достатъчно, ги учех да се молят на Йехова сами. Уверявах се, че всяко от тях се е помолило преди да си легне. Молех се поотделно с всяко дете, което беше твърде малко, за да прави това само.

В началото съпругът ми не одобряваше да водя децата на събранията на сбора. Но това, че трябваше да се грижи за тях, докато аз бях на събрание, намали противопоставянето му. Вечер той обичаше да излиза и да се среща с приятели, но мисълта да прави това придружен от осем деца не му харесваше! По–късно дори започна да ми помага да приготвя децата, за да ги заведа в Залата на Царството.

Скоро децата свикнаха да посещават всички събрания на сбора и да участват в публичната служба. През лятната ваканция те често излизаха да проповядват с пионерите, или целодневните служители, в сбора. Това им помогна да развият искрена любов към сбора и към проповедната служба. (Матей 24:14)

Периоди на изпитания

За да подобри финансовото състояние на семейството, съпругът ми започна да пътува в чужбина, за да работи. Дълги периоди от време беше далече от семейството, но си идваше редовно. През 1989 г. обаче той замина и не се върна повече. Както споменах по–рано, неговата загуба ме съсипа. Много нощи се молех горещо на Йехова за утеха и издръжливост и усещах, че той отговаряше на молитвите ми. Библейски стихове като Исаия 54:4 и 1 Коринтяни 7:15 ми даваха душевен мир и сили да продължа напред. Освен това роднините и приятелите в християнския сбор ме подкрепяха емоционално и материално. Много съм признателна на Йехова и неговия народ за помощта им.

Имахме и други изпитания. Веднъж една от дъщерите ми беше изключена от сбора заради небиблейско поведение. Обичам много всичките си деца, но лоялността ми към Йехова е на първо място. Така че през този период другите ми деца и аз спазвахме стриктно библейското напътствие за това как да се отнасяме към изключените. (1 Коринтяни 5:11, 13) Получихме много критики от хора, които не разбираха позицията ни. Но след като дъщеря ми беше възстановена в сбора, нейният съпруг ми каза, че нашето непоколебимо придържане към библейските принципи му е направило силно впечатление. Сега той и семейството му служат на Йехова.

Изправени пред финансови проблеми

Когато съпругът ми ни напусна, нямах постоянни доходи и семейството ми не получаваше повече финансовата му подкрепа. Това ни научи да сме доволни, като водим прост начин на живот, и да ценим духовните богатства повече от стремежа към материални неща. Тъй като се научиха да се обичат и да си помагат, децата станаха много близки помежду си. Когато по–големите започнаха да работят, охотно помагаха на по–малките си братя и сестри. Най–голямата ми дъщеря, Марсери, помогна на най–малката, Никол, да завърши средното си образование. Освен това аз имах възможност да се грижа за малко магазинче за хранителни стоки. Скромните приходи ми помогнаха да се грижа за някои от нашите материални нужди.

Йехова никога не ни изостави. Веднъж казах на една християнска сестра, че финансовото ни положение не ни позволява да посетим областния конгрес. Тя отговори: „Сестра Вал, когато чуеш за конгреса, започни да стягаш багажа! Йехова ще се погрижи за нуждите ви.“ Последвах съвета ѝ. Йехова наистина се погрижи за нас и продължи да прави това. Нашето семейство никога не е пропускало конгрес заради недостиг на средства.

През 1988 г. ураганът Гилбърт опустоши Ямайка и ние напуснахме дома си, за да търсим убежище на по–безопасно място. По време на едно затишие със сина ми излязохме от убежището, за да разгледаме останките от това, което някога беше наш дом. Докато се провирахме из развалините, забелязах нещо, което исках да спася. Изведнъж ветровете отново започнаха да се засилват, но аз продължавах да държа здраво това, което исках да спася. „Мамо, остави телевизора. Лотовата жена ли си?“ (Лука 17:31, 32) Тази забележка от сина ми ме вразуми. Пуснах прогизналия от дъжда телевизор и избягахме на безопасно място.

Изтръпвам като се сетя, че рискувах живота си заради един телевизор. Но съм радостна, когато мисля за забележката на сина ми, показваща, че той е духовно буден. Благодарение на библейското обучение, което беше получил от християнския сбор, той успя да ми помогне да избегна сериозна физическа, а може би и духовна, вреда.

Ураганът превърна дома и притежанията ни в руини и ни донесе обезсърчение. Тогава дойдоха нашите братя. Те ни насърчиха да посрещнем загубата с доверие в Йехова и да продължаваме да сме активни в службата, а също така ни помогнаха да възстановим дома си. Любещата и самопожертвувателна работа, извършена от Свидетелите доброволци от Ямайка и други страни, ни трогна дълбоко.

Поставяме Йехова на първо място

След като завърши образованието си, второто ми дете, Мелан, служеше като пионерка. После тя прие поканата да служи като пионерка в друг сбор, което означаваше, че трябваше да напусне работата си. Макар че тази работа ѝ позволяваше да осигурява значителна финансова подкрепа на семейството ни, ние бяхме сигурни, че Йехова ще се грижи за нас, ако всеки един от нас търси първо интересите на Царството. (Матей 6:33) По–късно и синът ми Еван получи покана да служи като пионер. Той също подкрепяше финансово семейството, но ние го насърчихме да приеме поканата и му пожелахме благословията на Йехова. Никога не съм спирала децата да увеличават службата си за Царството, а тези от нас, които останахме вкъщи, никога не сме изпитвали лишения. Вместо това радостта ни се увеличи и понякога дори можехме да помагаме и на други, които са в нужда.

Днес изпитвам голяма радост, като виждам, че „децата ми живеят според истината“. (3 Йоан 4) Дъщеря ми Мелан понастоящем придружава съпруга си в неговата пътуваща служба като окръжен надзорник. Дъщеря ми Андреа и нейният съпруг служат като специални пионери и тя го придружава, когато той посещава сборовете като заместник–окръжен надзорник. Синът ми Еван и съпругата му служат като специални пионери и той е старейшина в сбора. Другата ми дъщеря, Ава–Гай, работи в клона на Свидетелите на Йехова в Ямайка. Дженифър, Дженив и Никол служат със своите съпрузи и деца като активни членове на своите сборове. Марсери живее с мене и двете посещаваме сбора Порт Морант. Имам големи благословии, тъй като всичките ми осем деца продължават да се покланят на Йехова.

С течение на времето започнах да изпитвам здравословни проблеми. Имам ревматоиден артрит, но все още се радвам да служа като пионерка. Преди време обаче ми стана трудно да се придвижвам през хълмистата местност, където живея. Не можех да излизам на служба. Опитах да карам колело и открих, че това ми беше по–лесно отколкото да ходя пеш. Така че купих едно старо колело и започнах да го използвам. В началото децата ми се притесняваха, като виждаха майка си, която страда от артрит, да кара колело. Въпреки това се радваха, че продължавам с проповедната служба, нещо, което желаех от сърце.

Радвам се, когато виждам, че хората, с които изучавам, приемат библейската истина. Винаги моля Йехова да помага на всички в моето семейство да му останат верни в това време на края и завинаги. Благодаря на Йехова, ‘Онзи, който слуша молитва’, и го възхвалявам, защото ми помогна да се справя с предизвикателството да възпитам осемте си деца в неговите пътища. (Псалм 65:2)

[Снимка на страница 10]

С децата ми, техните брачни партньори и внуците ми

[Снимка на страница 12]

Сега използвам колело, за да участвам в службата