Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгите Авдий, Йона и Михей
„АВДИЕВОТО видение.“ (Авдий 1) С тези думи започва библейската книга Авдий. Тя била написана през 607 г. пр.н.е. и в нея пророкът разкрива за себе си единствено своето име. В една друга книга, завършена повече от два века по–рано, пророк Йона откровено описва своите преживявания във връзка с мисионерското си назначение. Михей служил като пророк след Йона и преди Авдий в продължение на 60 години, от 777 до 717 г. пр.н.е. Всичко, което Михей казва за себе си, е, че е „моресетец“, или от град Моресет, както и че словото на Йехова му било разкрито „в дните на Юдовите царе Йотам, Ахаз, Езекия“. (Михей 1:1) Словесните илюстрации, които Михей използва, за да подчертае мислите от своето послание, показват, че той бил добре запознат с живота в земеделските райони.
ЕДОМ ‘ЩЕ БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ДО БЕЗПРЕДЕЛНИ ВРЕМЕНА’
Авдий казва за народа Едом следното: „Ще те покрие срам поради насилието над твоя брат Яков и ти ще бъдеш премахнат до безпределни времена.“ Пророкът все още си спомня добре проявите на насилие от страна на едомците срещу синовете на Яков, израилтяните. През 607 г. пр.н.е., когато вавилонците унищожили Йерусалим, едомците ‘стоели настрана’ и се съюзили с „чужденците“ нашественици. (Авдий 10, 11, НС)
Въпреки това хората от дома на Яков имали надежда да се върнат в земята си. В пророчеството на Авдий се казва: „На Сионския хълм ще се намерят оцелелите. И той ще бъде свят.“ (Авдий 17)
Отговори на библейски въпроси:
ст. 5–8: Защо унищожението на Едом е по–различно от идването на „гроздоберци“ и на „разбойници през нощта“? Ако Едом бил нападнат от разбойници, те щели да вземат само онова, което искат. Ако дойдели хора, които да съберат реколтата, щяло да остане поне нещо от нея. Но когато Едом бъде победен, всичките му съкровища ще бъдат ‘претърсени’ и той ще бъде разграбен напълно от своите съюзници, вавилонците. (Йеремия 49:9, 10)
ст. 10: Как Едом бил „премахнат до безпределни времена“ (НС)? Както било предсказано, народът Едом, който имал свое правителство и територия, в крайна сметка изчезнал. Вавилонският цар Набонид победил Едом около средата на шести век пр.н.е. До четвърти век пр.н.е. територията на Едом била населена от набатейците, а едомците трябвало да се преместят в южната част на Юдея, в тази част на областта Негев, която по–късно била наречена Идумея. След унищожението на Йерусалим от римляните през 70 г. от н.е. едомците престанали да съществуват като народ.
Поуки за нас:
ст. 3, 4. Тъй като живеели в неравна планинска местност с дълбоки проломи, това осигурявало на едомците стратегическо преимущество и вероятно те били самоуверени и се заблуждавали, че се намират в безопасност. Никой обаче не може да избяга от изпълнението на присъдите на Йехова.
ст. 8, 9, 15. Човешката мъдрост и сила не могат да осигурят защита по време на „деня на Йехова“ (НС). (Йеремия 49:7, 22)
ст. 12–14. Едомците служат като предупредителен пример за онези, които се радват на трудностите, с които се сблъскват служителите на Бога. Йехова гледа много сериозно на грубото отношение към своя народ.
ст. 17–20. Пророчеството за възстановяването на синовете на Яков започнало да се изпълнява, когато един остатък се завърнал от Вавилон в Йерусалим през 537 г. пр.н.е. Словото на Йехова винаги се сбъдва. Ние можем да имаме пълно доверие в неговите обещания.
„НИНЕВИЯ ЩЕ БЪДЕ СЪСИПАНА“
Вместо да се подчини на заповедта на Бога ‘да отиде в големия град Ниневия и да вика [да произнесе присъда — НС] против него’, Йона бяга в противоположната посока. Йехова прави така, че да задуха „силен вятър по морето“, и използва „една голяма риба“, за да върне Йона в правилната посока, като повторно му възлага задачата да отиде в асирийската столица. (Йона 1:2, 4, 17; 3:1, 2)
Йона влиза в Ниневия и започва да известява едно ясно послание: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.“ (Йона 3:4) Тъй като резултатът от проповядването му се различава от онова, което очаква, Йона ‘се разгневява’. Йехова използва една тиква, за да го научи да проявява милост. (Йона 4:1, 6, НС)
Отговори на библейски въпроси:
3:3: Дали наистина град Ниневия бил толкова голям, че да ‘изисква три дни, за да се обходи’? Действително било така. Вероятно в древността Ниневия обхващала и други по–малки селища, разположени от Хорсабад на север до Нимруд на юг. Всички селища, които били част от Ниневия, образували четириъгълник с обиколка от около 100 километра.
3:4: Дали Йона трябвало да научи асирийски език, за да може да проповядва на жителите на Ниневия? Възможно е Йона вече да е знаел този език или по чудодеен начин да е получил способността да говори на него. Има и друга вероятност — Йона да е известявал своето кратко послание на еврейски, а някой друг да е превеждал на асирийски. Ако последното предположение е вярно, думите му трябва да са предизвикали още по–голям интерес сред хората.
Поуки за нас:
1:1–3. Ако нарочно правим планове за други неща, с цел да не участваме пълно в дейността по проповядване за Царството и правене на ученици, това показва, че имаме погрешни подбуди. Може да се каже, че човек, който прави това, бяга от даденото му от Бога назначение.
1:1, 2; 3:10. Йехова не проявява милостта си само към един народ или раса, или към някаква специална група от хора. „Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения.“ (Псалм 145:9)
1:17; 2:10. Трите дни и трите нощи, които Йона прекарал в корема на една голяма риба, представляват пророчески предобраз на смъртта и възкресението на Исус. (Матей 12:39, 40; 16:21)
1:17; 2:10; 4:6. Йехова спасил Йона от бушуващото море. Бог също направил така, че над пророка да израсне една тиква, „за да пази сянка над главата му и да облекчи страданието му“ (НС). Поклонниците на Йехова днес могат да бъдат уверени, че техният Бог, който проявява любеща милост, ще ги защитава и избавя. (Псалм 13:5; 40:11)
2:1, 2, 9, 10. Йехова слуша молитвите на своите служители и обръща внимание на техните молби. (Псалм 120:1; 130:1, 2)
3:8, 10. Истинският Бог ‘се разкаял’, или променил своето решение, за бедствието, което бил казал, че ‘ще нанесе, и не го нанесъл’ (НС). Защо станало така? Тъй като жителите на Ниневия ‘се обърнали от лошия си път’. Подобно на това, и днес един грешник може да избегне Божията неблагоприятна присъда, ако прояви искрено разкаяние.
4:1–4. Никой човек не може да накара Бога да ограничи милостта си. Трябва да внимаваме да не сме критични към проявите на милост от Йехова.
4:11. Йехова търпеливо се грижи посланието за Царството да бъде проповядвано по цялата земя, защото изпитва жал към хората, които „не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка“, подобно на онези 120 000 души в Ниневия. Нима не трябва и ние да изпитваме жал към хората в нашия район и пламенно да участваме в дейността по проповядване за Царството и правене на ученици? (2 Петър 3:9)
‘ПЛЕШИВОСТТА ИМ ЩЕ СЕ РАЗШИРИ’
Михей изобличава греховете на Израил и Юда и предсказва унищожението на техните столици, но обещава, че ще има възстановяване. Самария ще стане „като грамада камъни в нива“. Поради своята идолопоклонническа линия на поведение Израил и Юда заслужават „плешивост“, или срам. Когато бъдат отведени в плен, плешивостта им ще бъде разширена ‘като на лешояда’, който има само малко пух на главата си. Йехова обещава: „Непременно ще те събера цял, Якове.“ (Михей 1:6, 16; 2:12) Заради своите порочни владетели и фалшиви пророци Йерусалим също „ще стане грамади развалини“. Но Йехова ‘ще събере’ (НС) своя народ. От „Витлеем Ефратов“ ще произлезе „Един, Който ще бъде владетел в Израиля“. (Михей 3:12; 4:12; 5:2)
Дали Йехова постъпва несправедливо спрямо Израил? Дали изискванията му са прекалено строги? Не. Всичко, което Йехова иска от поклонниците си, е ‘да вършат праведното, да обичат милост и да ходят смирено със своя Бог’. (Михей 6:8) Но съвременниците на Михей са станали толкова зли, че „най–добрият между тях е като трън, най–праведният е по–бодлив от трънен плет“ — те нараняват и причиняват болка на всекиго около тях. Въпреки това пророкът пита: „Кой е Бог като [Йехова]?“ Бог отново ще прояви милост към своя народ и ще ‘хвърли всичките му грехове в морските дълбочини’. (Михей 7:4, 18, 19)
Отговори на библейски въпроси:
2:12: Кога било изпълнено пророчеството за ‘прибирането на останалите от Израиля’? Първото изпълнение на това пророчество било през 537 г. пр.н.е., когато един остатък от юдеи се завърнал в родната си земя от плена във Вавилон. Днес то се изпълнява във връзка с „Божия Израил“. (Галатяни 6:16) От 1919 г. насам помазаните християни биват събирани заедно „като овце в кошара“. Към тях, особено след 1935 г., се присъединява „голямото множество“ от „други овце“ и те заедно ‘правят голям шум поради множеството човеци’. (Откровение 7:9; Йоан 10:16) Тези две групи обединено подкрепят истинското поклонение.
4:1–4. По какъв начин в последните дни Йехова ‘съди между много племена и решава между силни народи’? Изразите „много племена“ и „силни народи“ не се отнасят до определени земни народи или политически сили. По–скоро те са свързани с хората от всички народи, които са станали поклонници на Йехова. Той съди и решава между тях в духовно отношение.
Поуки за нас:
1:6, 9; 3:12; 5:2. Самария била опустошена от асирийците през 740 г. пр.н.е., докато самият Михей бил жив. (4 Царе 17:5, 6) По време на управлението на Езекия асирийците стигнали чак до Йерусалим. (4 Царе 18:13) Градът бил опожарен от вавилонците през 607 г. пр.н.е. (2 Летописи 36:19) Както било предсказано, Месията бил роден във „Витлеем Ефратов“. (Матей 2:3–6) Пророческото слово на Йехова никога не остава неизпълнено.
2:1, 2. Колко опасно би било за нас да твърдим, че служим на Бога, а всъщност първо да търсим богатство вместо „царството и Божията праведност“. (Матей 6:33; 1 Тимотей 6:9, 10)
3:1–3, 5. Йехова очаква от онези, които поемат отговорност сред неговия народ, да проявяват справедливост.
3:4. Не бива да вършим грях или да водим двойствен живот, ако искаме Йехова да отговаря на молитвите ни.
3:8. Ние имаме сили да изпълним своята задача да проповядваме добрата новина, която съдържа осъдителни послания, единствено с помощта на светия дух на Йехова.
5:5. Това месианско пророчество ни уверява, че когато Божият народ бъде нападнат от враговете, ще бъдат издигнати „седем [означаващо завършеност] пастири“ и „осем начални човека [князе — НС]“, тоест значителен брой способни хора, за да ръководят народа на Йехова.
5:7, 8. За мнозина днес помазаните християни са „като роса от Господа“, или благословия от Йехова. Причината за това е, че той ги използва да известяват посланието за Царството. „Другите овце“ помагат при носенето на духовно освежение на хората, като активно подкрепят помазаните в проповедната дейност. (Йоан 10:16) Каква чест е да участваме в тази дейност, която носи истинско освежение на другите!
6:3, 4. Трябва да подражаваме на Йехова Бог, като сме състрадателни и любезни в отношенията си с другите, дори с онези, с които може да не се разбираме добре или които са духовно слаби.
7:7. Когато в края на тази зла система се сблъскваме с проблеми, не бива да губим надеждата си. Вместо това, подобно на Михей, трябва да продължаваме търпеливо да ‘чакаме нашия Бог’.
7:18, 19. Подобно на Йехова, който е готов да прощава грешките ни, и ние трябва да сме готови да прощаваме на онези, които допускат грешки спрямо нас.
Да продължаваме да „ходим в името на Йехова“
Онези, които воюват срещу Бога и срещу неговия народ, ‘ще бъдат премахнати до безпределни времена’. (Авдий 10, НС) Ние обаче можем да избегнем гнева на Йехова, ако се вслушаме в неговото предупреждение и ‘се обърнем от лошия си път’. (Йона 3:10) „В послешните дни“, които са днешните „последни дни“, истинското поклонение бива издигнато над всяка фалшива религия и смирените хора се стичат към него. (Михей 4:1; 2 Тимотей 3:1) Затова нека бъдем решени да „ходим в името на Йехова, нашият Бог, до безпределни времена, да, вечно“. (Михей 4:5, НС)
Само какви ценни поуки се съдържат в книгите Авдий, Йона и Михей! Макар че е записано преди около 2500 години, дори и днес тяхното послание „е живо и оказва силно въздействие“. (Евреи 4:12)
[Снимка на страница 13]
Авдий пророкувал, че Едом ‘ще бъде премахнат до безпределни времена’
[Снимка на страница 15]
Михей продължил търпеливо да ‘чака Йехова’, ние можем да правим същото
[Снимка на страница 16]
Да участваме в проповедната дейност е чест, която трябва да ценим