Стреми се към ‘святост в страх от Бога’

ПОСОЧВАЙКИ, че Йехова Бог притежава святост в най–висша степен, Библията казва: „Свят, свят, свят е Йехова Бог.“ (Иса. 6:3; Откр. 4:8) Еврейската и гръцката дума за „святост“ съдържат идеята за морална или религиозна чистота, отделеност от всяко нещо, което омърсява. Светостта на Бога се отнася за неговото абсолютно морално съвършенство.

Нима светият Бог, Йехова, не очаква от онези, които му се покланят, да бъдат свети, което означава да бъдат чисти във физическо, морално и духовно отношение? В Библията ясно се казва, че Йехова иска служителите му да бъдат свети. В 1 Петър 1:16 четем: „Трябва да сте свети, защото аз съм свят.“ Могат ли несъвършените хора наистина да подражават на светостта на Йехова? Да, макар и не в пълна степен. Бог ще ни смята за свети, ако му се покланяме по чист в духовно отношение начин и имаме близки взаимоотношения с него.

Как тогава можем да се запазим чисти в един морално покварен свят? В какви действия не бива да участваме? Какви промени може би е необходимо да направим в речта и поведението си? Нека да видим какво можем да научим в това отношение от изискванията на Бога към юдеите, които щели да се завърнат от Вавилон в родината си през 537 г. пр.н.е.

‘Там ще има път на светостта’

Йехова предсказал, че неговият народ, който бил в плен във Вавилон, ще бъде върнат в родината си. Пророчеството относно връщането на народа съдържало следното уверение: „Там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта.“ (Иса. 35:8а) Тези думи показват, че Йехова не само дал възможност на юдеите да се върнат у дома, но и ги уверил в своята защита по време на пътуването.

За своите съвременни служители на земята Йехова открил „пътя на светостта“, който ги извел от Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. През 1919 г. той освободил помазаните християни от духовния плен на фалшивата религия и те постепенно изчистили своето поклонение от всички фалшиви учения. Като поклонници на Йехова днес ние се радваме на чиста, спокойна духовна среда, в която можем да се покланяме на Йехова и да имаме мирни взаимоотношения с него и с нашите събратя по вяра.

Членовете на „малкото стадо“ от помазани християни и нарастващото „голямо множество“ от „други овце“ са избрали да ходят по „пътя на светостта“ и канят други да се присъединят към тях. (Лука 12:32; Откр. 7:9; Йоан 10:16) „Пътят на светостта“ е открит за всички, които са готови ‘да представят телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва’. (Рим. 12:1)

„Нечистият няма да мине през него“

През 537 г. пр.н.е. юдеите, които щели да се върнат, трябвало да отговарят на едно важно изискване. По отношение на онези, които били достатъчно чисти, за да ходят по „пътя на светостта“, в Исаия 35:8б се казва: „Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; пътниците — даже и глупавите — няма да се заблуждават по него.“ Тъй като завръщането на юдеите в Йерусалим било с цел да се възстанови чистото поклонение, по пътя нямало да бъдат допуснати онези, които имали егоистични подбуди, не зачитали светите неща или били нечисти в духовно отношение. Юдеите, които искали да се завърнат, трябвало да се придържат към високите морални стандарти на Йехова. Хората днес, които искат да се радват на Божието благоволение, трябва да отговарят на същото изискване. Те трябва да се стремят към ‘святост в страх от Бога’. (2 Кор. 7:1) Тогава от какви нечисти дела трябва да се пазим?

Апостол Павел писал: „Делата на плътта са явни и това са блудство, нечистота, разпуснато поведение.“ (Гал. 5:19) Блудството представлява всякакви сексуални действия извън рамките на брака, в които се включват употребата на половите органи. Разпуснатото поведение се характеризира с „безнравственост, необузданост, безсрамно поведение, похотливост“. Както блудството, така и разпуснатото поведение са в пълно противоречие със светостта на Йехова. Следователно на онези, които продължават да вършат такива неща, няма да бъде позволено да станат част от християнския сбор или ще бъдат изключени от него. Същото се отнася и за онези, които вършат сериозна нечистота, което представлява ‘всякакво алчно вършене на нечистота’. (Еф. 4:19)

„Нечистотата“ е термин, който обхваща широк спектър от грехове. Гръцката дума за „нечистота“ се отнася за нечистота от всякакъв вид — по отношение на поведението, речта и духовните неща. Нечистотата може да бъде в различни степени, така че не всяко нечисто действие подлежи на съдебно разглеждане.a Но дали тези, които вършат такава нечистота, се стремят към святост?

Да предположим, че един християнин започва тайно да гледа порнография. Малко по малко, след като в него се събуждат нечисти желания, решимостта му да остане чист пред Йехова намалява. Неговото поведение може да не е стигнало дотам, че да е извършил сериозна нечистота, но той явно е престанал да мисли постоянно само за онова, ‘което е целомъдрено, за което се говори добре, за всяка добродетел и за това, което заслужава похвала’. (Флп. 4:8) Порнографията е нещо нечисто и несъмнено руши нашите взаимоотношения с Бога. Между нас не бива дори да се споменава каквато и да било нечистота. (Еф. 5:3)

Да разгледаме друг пример. Да кажем, че един християнин развие навика да мастурбира, тоест съзнателно стимулира своите сексуални органи, за да предизвика сексуална възбуда, независимо дали това е свързано с гледането на порнография, или не. Въпреки че понятието „мастурбация“ не се среща в Библията, може ли да има някакво съмнение, че такова действие не омърсява ума и чувствата? Нима ако подобно омърсяване продължава по–дълго време, тогава то няма да разруши личните ни взаимоотношения с Йехова и да ни направи нечисти в неговите очи? Нека вземем присърце съвета на апостол Павел да „очистим себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа“, и да ‘умъртвим склонностите, които се появяват в частите на нашите тела, направени от пръст — блудство, нечистота, сексуални страсти, вредни желания и алчна завист’. (2 Кор. 7:1; Кол. 3:5)

Светът, управляван от Сатана, толерира нечистото поведение и дори го поощрява. Това да устоим на изкушението да участваме в нечисто поведение може да се окаже много трудно. Истинските християни обаче не трябва ‘да живеят така, както живеят другите народи в безполезността на своя разум’. (Еф. 4:17) Само ако не вършим нечистота, било то тайно, или явно, Йехова ще ни позволи да продължаваме да ходим в „пътя на светостта“.

„Лъв не ще има там“

За да се радват на одобрението на светия Бог, Йехова, някои хора може да е необходимо да направят големи промени в поведението и речта си. В Исаия 35:9 се казва: „Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр“, тоест по „пътя на светостта“. В този стих хората, които са склонни към насилие и агресия в речта и поведението си, са сравнени образно с диви зверове. Без съмнение те нямат място в праведния нов свят на Бога. (Иса. 11:6; 65:25) Затова е много важно тези, които искат да получат Божието одобрение, да изкоренят от себе си черти на характера, типични за зверовете, и да се стремят към святост.

В Писанието намираме следното наставление: „Нека да се махнат от вас всяка злонамерена обида, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи, както и всяко зло.“ (Еф. 4:31) В Колосяни 3:8 четем: „Отхвърлете от себе си яростта, гнева, злобата, нагрубяващите думи и не говорете неприлични приказки.“ Изразът „нагрубяващи думи“, използван в тези два стиха, се отнася главно за оскърбителна, унизителна или навреждаща реч.

В днешно време нараняващата и вулгарна реч е често срещана, дори в семейството. Брачните партньори отправят язвителни, груби или унизителни забележки един към друг и към децата си. Такъв вид словесни нападки не бива да съществуват в християнските домове. (1 Кор. 5:11)

Да се стремим към ‘святост в страх от Бога’ е благословия!

Каква чест е за нас да служим на светия Бог, Йехова! (Ис. Н. 24:19) Духовният рай, в който Йехова ни е въвел, е изключително ценен. Да поддържаме поведението си свято според стандартите на Йехова несъмнено е най–добрият начин на живот.

Много скоро обещаният от Бога земен рай ще стане реалност. (Иса. 35:1, 2, 5–7) Онези, които копнеят за това и продължават да водят богоугоден начин на живот, ще имат привилегията да живеят там. (Иса. 65:17, 21) Тогава нека винаги се покланяме на Бога по чист в духовно отношение начин и да поддържаме близки взаимоотношения с него.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Какво се изисквало от юдеите, за да ходят в „пътя на светостта“?

[Снимка на страница 27]

Порнографията руши взаимоотношенията ни с Йехова

[Снимка на страница 28]

‘Нека да се махнат от вас всякакви крясъци и нагрубяващи думи’