Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Деяния
БИБЛЕЙСКАТА книга Деяния съдържа подробна история за сформирането и последвалото разрастване на християнския сбор. Книгата е написана от лекаря Лука и представлява живо описание на дейността на християните за един период от 28 години — от 33 до 61 г.
Първата част на книгата Деяния разказва основно за дейността на апостол Петър, а втората част ни запознава със службата на апостол Павел. Употребата на местоимения като „ние“ и „нас“ ни показва, че Лука бил свидетел на някои от записаните събития. Като обърнем внимание на посланието на книгата Деяния, ние ще започнем да ценим още повече силното въздействие, което оказват писаното Слово на Бога и Божият свети дух. (Евр. 4:12) Това също ще ни подбуди да проявяваме самопожертвувателен дух и ще укрепи вярата ни в надеждата за Царството.
ПЕТЪР ИЗПОЛЗВА ‘КЛЮЧОВЕТЕ НА ЦАРСТВОТО’
След като получават светия дух, апостолите дават смело свидетелство. Петър използва първия от „ключовете на небесното царство“, за да отвори пред юдеите и прозелитите, които ‘приемат словото’, вратата на познанието и възможността да влязат в небесното Царство. (Мат. 16:19; Деян. 2:5, 41) Една вълна от преследване разпръсва учениците, но това води до разширяване на проповедния район.
Когато чуват, че жителите на Самария са приели словото на Бога, апостолите в Йерусалим изпращат при тях Петър и Йоан. За да предостави на самаряните възможността да влязат в Божието Царство, Петър използва втория ключ. (Деян. 8:14–17) Вероятно не повече от година след възкресението на Исус настъпва удивителна промяна в личността на Савел от Тарс. През 36 г. Петър използва третия ключ и дара на светия дух бива излян върху необрязани хора от другите народи. (Деян. 10:45)
Отговори на библейски въпроси:
2:44–47; 4:34, 35: Защо християните продали своите притежания и след това разпределили парите? Много от онези, които станали вярващи, били дошли от далечни места и нямали достатъчно средства, за да останат по–дълго в Йерусалим. Въпреки това те искали да бъдат в града за известно време с цел да научат повече за новата си вяра и да свидетелстват на другите. За да им помогнат, някои християни продали имотите си, като парите били разпределени между нуждаещите се.
4:13: Дали Петър и Йоан били неграмотни или необразовани? Не. Те били наречени „неучени и обикновени хора“, защото не били посещавали равинските училища, които осигурявали религиозно обучение.
5:34–39: Откъде Лука знаел за онова, което Гамалиил казал при едно закрито заседание на Синедриона? Има поне три възможности: (1) Лука може да е научил това от Павел, който преди бил ученик на Гамалиил; (2) Лука може да е говорил с благоразположен към християните член на Синедриона, като например Никодим; (3) Лука може да е получил тази информация под божествено вдъхновение.
7:59: Дали Стефан се молел на Исус? Не. Поклонението и съответно молитвите на един човек трябва да бъдат отправяни единствено към Йехова Бог. (Лука 4:8; 6:12) При нормални обстоятелства Стефан би се обърнал в молитва към Йехова в името на Исус. (Йоан 15:16) В този случай обаче Стефан видял във видение „Човешкия син, стоящ до дясната ръка на Бога“. (Деян. 7:56) Тъй като бил напълно наясно с това, че на Исус била дадена силата да възкресява мъртвите, Стефан говорел директно на Исус, като го помолил да запази духа му, но не отправил молитва към него. (Йоан 5:27–29)
Поуки за нас:
1:8. Поклонниците на Йехова не могат да дават свидетелство по целия свят без помощта на светия дух.
4:36 — 5:11. Йосиф от Кипър бил наречен Варнава, което означава „син на утехата“. Апостолите вероятно му дали това име, защото той бил сърдечен, добър и готов да помага на другите. Ние трябва да подражаваме на неговия пример, а не на Анания и Сапфира, които прибегнали до преструвки, лицемерие и измама.
9:23–25. Да избягаме от враговете си, за да продължим да проповядваме, не е проявя на страхлива нагласа.
9:28–30. Когато проповядването в определени райони или на определени личности стане опасно във физическо, морално или духовно отношение, ние трябва да сме благоразумни и избирателни относно това къде и кога проповядваме.
9:31. При относително мирен период от време, трябва да се стремим да укрепваме вярата си чрез изучаване и размисъл. Това ще ни помогне да постъпваме като боящи се от Йехова личности, прилагайки онова, което сме научили, както и да бъдем пламенни в службата.
ПЛАМЕННАТА ПРОПОВЕДНА СЛУЖБА НА ПАВЕЛ
През 44 г. Агав идва в Антиохия, където Варнава и Савел поучават вече „цяла година“. Агав предсказва „голям глад“, който настъпва две години по–късно. (Деян. 11:26–28) ‘След като свършват всичко във връзка с изпратената в Йерусалим помощ’, Варнава и Савел се връщат в Антиохия. (Деян. 12:25) През 47 г., около дванайсет години след като Савел приема християнството, Варнава и Савел са изпратени от светия дух на мисионерска обиколка. (Деян. 13:1–4) През 48 г. те се връщат в Антиохия, ‘където преди това са били поверени на Божията незаслужена милост’. (Деян. 14:26)
Около девет месеца по–късно Павел (също познат и като Савел) избира Сила за свой сътрудник и предприема втората си мисионерска обиколка. (Деян. 15:40) Тимотей и Лука се присъединяват към Павел по пътя. Лука остава във Филипи, а Павел продължава пътуването си и стига до Атина и след това до Коринт, където среща Акила и Прискила. Павел е в Коринт година и шест месеца. (Деян. 18:11) Като оставя Тимотей и Сила в Коринт, Павел взема със себе си Акила и Прискила и отплава за Сирия в началото на 52 г. (Деян. 18:18) Акила и Прискила придружават апостола до Ефес и остават там.
След като прекарва известно време в сирийския град Антиохия, Павел предприема третата си мисионерска обиколка през 52 г. (Деян. 18:23) В Ефес ‘словото на Йехова расте и побеждава’. (Деян. 19:20) Павел остава там около три години. (Деян. 20:31) На Петдесетница през 56 г. Павел е в Йерусалим. След като е арестуван, той смело свидетелства пред властите. В Рим апостолът е поставен под домашен арест за две години (ок. 59–61 г.). Въпреки това той намира начини да проповядва за Царството и да учи другите „на нещата, свързани с господаря Исус Христос“. (Деян. 28:30, 31)
Отговори на библейски въпроси:
14:8–13: Защо хората в Листра нарекли „Варнава Зевс, а Павел Хермес“? В гръцката митология Зевс бил господарят на боговете, а синът му Хермес бил известен със своето красноречие. Тъй като Павел бил водещият в говоренето, жителите на Листра го нарекли Хермес, а Варнава бил наречен Зевс.
16:6, 7: Защо светият дух забранил на Павел и на неговите сътрудници да проповядват в Азия и Витиния? Проповедниците били малко на брой и затова светият дух ги насочил към по–плодородни райони.
18:12–17: Защо проконсул Галион не се намесил, когато хората от тълпата започнали да бият Состен? Галион навярно мислел, че човекът, който изглежда бил водач на тълпата, настроена срещу Павел, сега си получава заслуженото. Този случай обаче очевидно имал добър резултат, защото впоследствие Состен станал християнин. По–късно Павел говорел за Состен като за „нашия брат“. (1 Кор. 1:1)
18:18: Какъв обет дал Павел? Някои учени са на мнение, че Павел бил дал обет за назирей. (Чис. 6:1–21) Библията обаче не посочва какъв точно бил обетът на Павел. В Писанието не се казва също и дали Павел дал обета си преди да стане християнин или след това, както и дали по това време Павел положил или прекратил обета. Какъвто и да бил случаят, даването на такъв обет не било погрешно.
Поуки за нас:
12:5–11. Ние можем и трябва да се молим за нашите братя.
12:21–23; 14:14–18. Ирод охотно приел славата, която трябва да бъде отдавана единствено на Бога. Колко различно постъпили Павел и Варнава, като незабавно и категорично отхвърлили възхвалата и почитта, които им били отдадени незаслужено! Ние не бива да искаме да получим слава за каквото и да било нещо, което сме постигнали в службата за Йехова.
14:5–7. Това да проявяваме благоразумие може да ни помогне да продължаваме да извършваме службата си. (Мат. 10:23)
14:22. Християните очакват трудности. Те не се опитват да ги избегнат, като правят компромиси със своята вяра. (2 Тим. 3:12)
16:1, 2. Християнските младежи трябва да са усърдни в службата на Йехова в сбора и да търсят Божията помощ, за да изградят добра репутация пред другите.
16:3. Ние трябва да правим всичко по силите си в хармония с библейските принципи, за да помогнем на другите да приемат добрата новина. (1 Кор. 9:19–23)
20:20, 21. Свидетелстването от къща на къща е основен аспект от нашата проповедна служба.
20:24; 21:13. Да останем лоялни на Бога е по–важно от това да запазим живота си.
21:21–26. Трябва охотно да приемаме добри съвети.
25:8–12. Християните днес могат и трябва да се възползват от възможните правни мерки „в защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“. (Флп. 1:7)
26:24, 25. Трябва думите, които казваме, да са „изречени истинно и със здрав разсъдък“, макар за „физическия човек“ те да са глупост. (1 Кор. 2:14)
[Снимка на страница 30]
Кога Петър използвал ‘ключовете на царството’?
[Снимка на страница 31]
Целосветската дейност по даването на свидетелство не може да бъде извършвана без помощта на светия дух