Дали си ‘управител на Божията незаслужена милост’?
„Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (РИМ. 12:10)
1. Какво ни уверява Божието Слово?
БОЖИЕТО СЛОВО многократно ни уверява, че Йехова ще ни се притече на помощ, когато сме обезсърчени или нещо ни измъчва. Обърни внимание например на следните утешителни думи: „Господ подкрепя всичките падащи, и изправя всичките сгърбени.“ „Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им.“ (Пс. 145:14; 147:3) Нашият небесен Баща сам казва: „Аз, Господ твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“ (Иса. 41:13)
2. Как Йехова подкрепя своите служители?
2 Как Йехова, който обитава в невидимите небеса, ‘подкрепя десницата ни’? Как той ни ‘изправя, когато сме сгърбени’ поради нещо, което ни измъчва? Йехова Бог ни подкрепя по различни начини. Например посредством светия си дух той дава на своите служители „сила, надхвърляща нормалното“. (2 Кор. 4:7; Йоан 14:16, 17) Те също така усещат силното укрепващо въздействие на посланието от Божието вдъхновено Слово, Библията. (Евр. 4:12) Дали има и друг начин, по който Йехова ни укрепва? Намираме отговора на този въпрос в Първото писмо на Петър.
„Божията незаслужена милост, изразена по различни начини“
3. (а) Какво казва апостол Петър относно премеждията? (б) За какво говори Петър в последната част от първото си писмо?
3 Апостол Петър пише на помазаните с духа християни, че имат основателна причина за радост, понеже ги очаква голяма награда. След това добавя: „Макар че понастоящем за кратко време, ако се налага, бивате натъжени от различни премеждия.“ (1 Пет. 1:1–6) Обърни внимание, че тук е употребена думата „различни“. Това показва, че премеждията ще се различават. Но Петър не оставя братята да се питат дали ще успяват да се справят с толкова много различни изпитания, а продължава мисълта си. Той казва, че християните могат да бъдат сигурни, че Йехова ще им помогне да се справят с всяко изпитание, с което се сблъскат, каквото и да е то. Намираме това уверение в последната част от писмото на Петър, където апостолът говори за „края на всичко“. (1 Пет. 4:7)
4. Защо думите в 1 Петър 4:10 са утешителни за нас?
4 Петър пише: „В зависимост от това кой колко е получил от даден дар, използвайте го в служба един на друг, като бъдете добри управители на Божията незаслужена милост, изразена по различни начини.“ (1 Пет. 4:10) Петър отново използва думата „различни“. Той все едно казал: „Изпитанията могат да бъдат най–различни, но проявите на незаслужената милост на Бога също са различни.“ Защо тази мисъл е утешителна? Защото разбираме, че с каквото и изпитание да се борим, винаги ще има съответстваща проява на Божията незаслужена милост, чрез която ще успеем да го преодолеем. Обърна ли внимание обаче как, според изказването на Петър, Йехова проявява своята незаслужена милост към нас? Бог прави това посредством събратята ни християни.
„В служба един на друг“
5. (а) Какво трябва да прави всеки християнин? (б) Какви въпроси възникват?
5 Петър казва на членовете на християнския сбор: „Най–вече изпитвайте силна любов един към друг.“ После добавя: „В зависимост от това кой колко е получил от даден дар, използвайте го в служба един на друг.“ (1 Пет. 4:8, 10) От тези думи става ясно, че всеки в сбора трябва да укрепва събратята си по вяра. Поверено ни е нещо скъпоценно, което принадлежи на Йехова, и имаме отговорността да го споделяме с другите. Какво ни е поверено? Петър нарича това „дар“. Какъв е този дар и как го ‘използваме в служба един на друг’?
6. Кои са някои от даровете, поверени на християните?
6 Божието Слово казва: „Всеки добър дар, всеки съвършен подарък идва от горе.“ (Як. 1:17) Наистина, всички дарове, които Йехова поверява на своите служители, са израз на неговата незаслужена милост. Един забележителен дар от Йехова е светият дух. Този дар ни помага да развиваме богоугодни качества като любов, доброта и мекота. Подобни качества ни подбуждат да проявяваме сърдечна любов към събратята си и охотно да им помагаме. Истинската мъдрост и познание също са сред добрите дарове, които придобиваме чрез светия дух. (1 Кор. 2:10–16; Гал. 5:22, 23) Всъщност може да се каже, че нашите таланти, умения и сили са дарове, които можем да използваме, за да отдаваме слава и чест на нашия небесен Баща. Бог ни е дал отговорността да предоставяме способностите и качествата си като средство, чрез което той да проявява незаслужената си милост към нашите събратя по вяра.
Как ‘да използваме своя дар в служба един на друг’?
7. (а) Какво показва изразът „в зависимост от“? (б) Какви въпроси трябва да си зададем, и защо?
7 Относно даровете, които сме получили, Петър казва още: „В зависимост от това кой колко е получил от даден дар, използвайте го.“ Изразът „в зависимост от“ показва, че са различни не само качествата и способностите на отделните християни, но също и степента, в която ги притежават. Въпреки това ние сме насърчени ‘да го използваме [тоест всеки дар, който сме получили] в служба един на друг’. Но изразът „използвайте го ..., като бъдете добри управители“, е и заповед. Затова всеки един от нас трябва да се запита: „Дали наистина използвам даровете, които са ми поверени, за да укрепвам събратята си по вяра? (Сравни 1 Тимотей 5:9, 10.) Или използвам способностите, които съм получил от Йехова, предимно в своя полза, например за да спечеля повече пари или да придобия добро положение в обществото?“ (1 Кор. 4:7) Ако използваме даровете, които сме получили, „в служба един на друг“, ще сме угодни на Йехова. (Пр. 19:17; прочети Евреи 13:16.)
8, 9. (а) По какви начини истинските християни по света служат на събратята си по вяра? (б) Как братята и сестрите в твоя сбор си помагат един на друг?
8 Божието Слово споменава различни начини, по които християните от първи век служели един на друг. (Прочети Римляни 15:25, 26; 2 Тимотей 1:16–18.) Подобно на това и днес истинските християни вярно се подчиняват на заповедта да използват дара си в полза на събратята си по вяра. Обърни внимание как те правят това.
9 Всеки месец много братя прекарват часове наред в подготовка на задачите си за събранията. Когато те ни представят духовните бисери, които са открили при изследването си на Библията, дълбоките мисли в докладите им насърчават всички в сбора да издържат. (1 Тим. 5:17) Много братя и сестри са познати с топлотата и състраданието, които проявяват към останалите християни. (Рим. 12:15) Някои редовно посещават онези, които са потиснати, и се молят заедно с тях. (1 Сол. 5:14) Други забелязват, че някои от събратята им се борят с определено изпитание, и отделят време, за да им напишат няколко сърдечни и насърчителни думи. Трети охотно помагат на християните с физически ограничения да присъстват на събранията на сбора. Хиляди Свидетели оказват помощ на събратята си по вяра, които са пострадали при природни бедствия, да построят отново домовете си. Нежната привързаност от страна на тези любещи братя и сестри, както и практическата помощ, която оказват, са прояви на „Божията незаслужена милост, изразена по различни начини“. (Прочети 1 Петър 4:11.)
Нещо по–важно
10. (а) Кои два аспекта на службата за Бога били важни за Павел? (б) Как можем да подражаваме на Павел?
10 На Божиите служители е поверен не само дар, чрез който да помагат на събратята си по вяра, но също и послание, което да споделят с ближните си. Апостол Павел бил наясно с тези два аспекта на службата си за Йехова. Той писал до сбора в Ефес относно „управлението на Божията незаслужена милост“, което му било възложено за тяхна полза. (Еф. 3:2) Но той също казал: „Като бяхме проверени от Бога, се оказахме подходящи да ни бъде поверена добрата новина.“ (1 Сол. 2:4) Подобно на Павел ние осъзнаваме, че ни е възложена задачата да служим като проповедници на Божието Царство. Следвайки примера на апостола, който бил неуморен възвестител на добрата новина, ние участваме пламенно в проповедната служба. (Деян. 20:20, 21; 1 Кор. 11:1) Знаем, че проповядването на посланието за Царството може да спаси живота на хората. Освен това ние се стремим да подражаваме на Павел и като търсим възможности ‘да даваме от духовните дарове’ на събратята си по вяра. (Прочети Римляни 1:11, 12; 10:13–15.)
11. Как трябва да гледаме на задачата да проповядваме и на задачата да укрепваме своите братя?
11 Коя от тези две християнски дейности е по–важна? Да зададем този въпрос е като да попитаме кое от крилата на една птица е по–важно. Отговорът е ясен. Птицата се нуждае и от двете си крила, за да може да лети. По подобен начин ние трябва да участваме и в двата аспекта на службата си за Бога, за да изпълняваме напълно онова, което се очаква от нас като християни. Затова вместо да смятаме проповядването на добрата новина и укрепването на събратята си по вяра за две отделни задачи, ние гледаме на тях както апостол Петър и апостол Павел — като на две взаимно допълващи се отговорности. Как тези задачи се допълват?
12. Как служим като инструмент в ръката на Йехова?
12 В своя стремеж да достигнем до сърцата на ближните си с освежаващото послание за Божието Царство ние, като проповедници, използваме всичките си умения за поучаване. Надяваме се така да помогнем на другите да станат ученици на Христос. Освен това използваме и всички свои способности и дарби, за да стопляме сърцата на събратята си по вяра с укрепващи думи и практична помощ, което е проява на Божията незаслужена милост. (Пр. 3:27; 12:25) Така ние се надяваме да им помогнем да продължават да бъдат ученици на Христос. И в двете дейности, проповядването и „службата един на друг“, ние се радваме на чудесната привилегия да служим като инструмент в ръката на Йехова. (Гал. 6:10)
„Проявявайте нежна привързаност един към друг“
13. Какво ще стане, ако спрем ‘да служим един на друг’?
13 Павел подканя събратята си християни: „Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (Рим. 12:10) Наистина, привързаността към нашите братя ни подбужда да служим всеотдайно като управители на Божията незаслужена милост. Ние съзнаваме, че ако Сатана успее да ни попречи ‘да служим един на друг’, той ще разруши единството между нас. (Кол. 3:14) Липсата на единство от своя страна би ограбила пламенността ни в проповедната служба. Сатана добре знае, че е нужно, образно казано, да нарани само едното ни крило, за да ни попречи да летим, или да изпълняваме службата си.
14. Кой извлича полза от нашата „служба един на друг“? Дай пример.
14 В нашата „служба един на друг“ полза извличат не само онези, които получават Божията незаслужена милост, но също и онези, чрез които тя се проявява. (Пр. 11:25) Нека разгледаме примера на Райън и Рони, една семейна двойка от Илинойс (САЩ). Когато научили, че ураганът Катрина е унищожил стотици домове на Свидетели, братската любов ги подбудила да напуснат работата и апартамента си, да купят каравана на старо, да я направят удобна за живеене и да пропътуват 1400 километра до Луизиана. Те живели там повече от една година и използвали своето време, сили и средства, за да помагат на братята си. Райън, който е на 29 години, казва: „Това, че помагах на пострадалите от бедствието, ми помогна да се приближа до Бога. Видях как Йехова се грижи за своите служители.“ Райън добавя: „Докато работех с по–възрастните Свидетели, научих как да се грижа за събратята си. Разбрах също, че за нас по–младите има много работа в организацията на Йехова.“ Рони, която е на 25 години, отбелязва: „Благодарна съм, че можах да помогна на другите. Никога през живота си не съм била по–щастлива. Знам, че още дълги години ще извличам полза от това чудесно преживяване.“
15. Какви основателни причини имаме да продължаваме да служим като управители на Божията незаслужена милост?
15 Наистина, това да се подчиняваме на Божиите заповеди да проповядваме добрата новина и да укрепваме събратята си по вяра носи благословии на всички. Онези, на които помагаме, биват духовно укрепени, а ние изпитваме дълбоката радост, която идва от даването. (Деян. 20:35) Когато всеки християнин проявява любещ интерес към другите, в сбора се създава приятелска атмосфера. Освен това, като проявяваме любов и привързаност един към друг, ние ясно се отличаваме като истински християни. Исус казал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) Но най–важното е, че така се отдава чест на грижовния ни Баща Йехова, понеже земните му служители отразяват неговото желание да укрепва хората, които са в нужда. Едва ли има по–основателна причина да използваме своя дар ‘в служба един на друг, като бъдем добри управители на Божията незаслужена милост’! Ще продължаваш ли да правиш това? (Прочети Евреи 6:10.)
Спомняш ли си?
• По какви начини Йехова укрепва своите служители?
• Какво ни е поверено?
• Кои са някои от начините, по които можем да служим на събратята си по вяра?
• Какво ни подбужда да продължаваме да използваме своя дар „в служба един на друг“?
[Снимки на страница 13]
Дали използваш „дара“ си в своя полза, или за да служиш на другите?
[Снимки на страница 15]
Ние проповядваме добрата новина на другите и помагаме на събратята си християни
[Снимка на страница 16]
Християните, които помагат на братята си, преживели природни бедствия, заслужават похвала за самопожертвувателния си дух