Риболовът във водите на Галилейското езеро

КАКЪВ бил животът на рибарите, които живеели в района на Галилейското езеро през първи век? Отговорът на този въпрос хвърля светлина върху много повествования, записани в евангелията, като например тези, които разгледахме в предишната статия.

Галилейското езеро е сладководно езеро с дължина около 21 километра и ширина около 12 километра. В продължение на много години то било източник на изобилие от риба. При Рибната порта в Йерусалим вероятно имало пазар за риба. (Неемия 3:3) Голяма част от рибата, продавана там, била улавяна във водите на Галилейското езеро.

Апостол Петър бил от разположения на Галилейското езеро град Витсаида, чието име означава „дом на рибаря“. Друг град на брега на езерото бил Магадан, или Магдала. Там Исус завел учениците си известно време след като бил ходил по водата. (Матей 15:39) Според един писател гръцкото име на този град може да бъде преведено като „град, в който се обработва риба“. Той бил известен с това, че в него имало специални места, където уловената в района риба била изсушавана и осолявана, или маринована, за да се получи сос, който след това бил съхраняван в глинени делви, наречени амфори. Продукцията била опакована и изпращана вероятно до всички части на Израил и дори извън неговите граници.

По времето на Исус ловенето, обработването и продаването на риба било широко разпространен занаят в Галилея. Лесно можем да направим заключението, че това носело материална полза на много хора в този район. Но не било съвсем така. Един учен обяснява, че риболовът „не бил изгодният частен бизнес, който съвременните читатели на Новия завет може би си представят“. Той бил „контролиран от държавата и носел облаги единствено на елита“.

Ирод Антипа бил областен владетел, или управител, на Галилея, назначен от римския император. Той контролирал използването на пътищата, пристанищата и природните богатства в областта като рудните залежи, горите, обработваемата земя и местата за риболов. Те били главният източник на приходи от данъци за Ирод. Не разполагаме с подробна информация относно събирането на данъците в Галилея през първи век. Изглежда обаче подходът на Ирод като цяло не се различавал от този на гръцките владетели и от този, който римляните прилагали в другите си източни провинции. Голяма част от средствата, получавани от развиваните в района дейности и от използването на природните богатства, вероятно отивали при елита, а не при обикновените хора, които вършели работата.

Бремето на данъците

В дните на Исус най–добрата земя в Галилея принадлежала на царското семейство и била разделена на големи имения, които Ирод Антипа раздал като подаръци, както на своите висши служители, така и на други. Подчинените на Ирод трябвало да осигуряват финансови средства за охолния му живот, за огромните му строителни проекти, за многобройните му служители и за различните подаръци, които правел на приятели и на цели градове. За обикновените хора плащането на данъците и таксите било тежко бреме.

Освен това Ирод упражнявал пълен контрол върху използването на водните басейни. По този начин риболовът бил ръководен или от самия него, или от собствениците на отделните имения, които той бил дал като подарък. В областите, които били под пряката власт на царя, главните данъчни служители — заможни личности, които чрез наддаване получили правото да събират данъци — били упълномощени да издават на рибарите разрешителни за риболов. Някои библейски коментатори предполагат, че тъй като Матей работел в данъчната служба в Капернаум — важен риболовен център на брега на Галилейското езеро, — той може да е работил за главните данъчни служители като местен „посредник, издаващ разрешителни за риболов“.a

Различни сведения от I и II век пр.н.е. сочат, че данъците в Палестина често били плащани в натура, а не с пари. Така някои професионални рибари трябвало да дават от 25 до 40 процента от улова си, за да получат разрешително за риболов. Древни документи показват, че поне в някои области под римска власт риболовът бил контролиран от държавата посредством специално назначени надзиратели. В областта Писидия имало нещо като риболовна полиция, която се грижела за това никой да не лови риба, без да има необходимото разрешително, и следяла рибарите да продават улова си само на упълномощените посредници, или търговци, чиято дейност също била под надзора на държавата и подлежала на данъци.

Един учен обяснява, че вследствие на този контрол и събирането на данъци „царят или собственикът на имението придобивал голяма печалба, а за рибарите оставало много малко“. Средствата, които печелели хората, упражняващи други занаяти, също били ограничени поради тежките данъци. Данъците никога не били приятни за онези, които трябвало да ги плащат. Но всеобщата враждебност към данъчните служители, за която четем в евангелията, без съмнение била подсилвана от нечестността и алчността на хората, които забогатявали, изтръгвайки всичко, каквото могат, от обикновения народ. (Лука 3:13; 19:2, 8)

Рибарите в евангелията

От евангелията разбираме, че Симон Петър имал съдружници в риболовния занаят. Онези, които дошли да му помогнат да издърпа мрежите с чудодейния улов, били негови ‘съдружници от другата лодка’. (Лука 5:3–7) Изследователите обясняват, че „рибарите образували ‘съдружия’ ..., за да получат разрешително за риболов“. Може би по този начин Зеведеевите синове, Петър, Андрей и техните съдружници получили правото да упражняват риболовния занаят.

В Библията не се посочва ясно дали тези галилейски рибари притежавали лодките и принадлежностите, които използвали. Според някои това било така. В Библията четем, че Исус се качил на една лодка, ‘която била на Симон’. (Лука 5:3) Но в една специализирана статия се казва, че „е възможно лодките да са принадлежали на главните данъчни служители и да са били използвани от съдружието“. Независимо дали това било така, в Библията се казва, че Яков и Йоан кърпели мрежите си. Освен това рибарите вероятно трябвало да се договарят с купувачите за цената на рибата и ако било необходимо, да наемат работници за деня.

Така че през първи век работата на рибарите в Галилея включвала много повече, отколкото вероятно сме предполагали. Техният занаят бил част от сложна икономическа система. Като помним това, можем да разберем по–добре повествованията в евангелията и думите на Исус за риболова и рибарите. Освен това тази информация ни помага да видим колко силна вяра имали Петър, Андрей, Яков и Йоан. Чрез риболова те изкарвали прехраната си. Каквото и да било финансовото им положение, когато Исус ги повикал, те с готовност изоставили работата, която умеели и която им осигурявала сигурни доходи, за да станат „рибари на хора“. (Матей 4:19)

[Бележка под линия]

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

езеро Хуле

Витсаида

Капернаум

Магадан

Галилейското езеро

Йерусалим

Мъртво море

[Източник]

Todd Bolen/Bible Places.com

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Todd Bolen/Bible Places.com