Дали Бог наистина е загрижен за жените?

ТЕЗИ древни стихове не са от Библията. Векове наред обаче те са използвани като оправдание за дискриминацията спрямо жените. Дори днес някои екстремисти все още цитират религиозни текстове, за да узаконят лошото отношение спрямо жените, обвинявайки ги за човешките проблеми. Дали Бог наистина имал намерение жените да бъдат обект на презрение и жестоко отношение? Нека да видим какво казва Библията.

Не. „Проклета“ от Бога била „древната змия, онзи, който се нарича Дявол“. (Откровение 12:9; Битие 3:14) Когато казал, че Адам ще „властва“ над жена си, Бог нямал предвид жената да бъде поробена от мъжа. (Битие 3:16) Той просто предсказал тъжните последствия, които щели да постигнат първата семейна двойка поради греха.

Следователно жестокото отношение към жените е пряко последствие от грешното естество на хората и не е в съгласие с Божията воля. Библията не подкрепя идеята, че жените трябва да бъдат поробени от мъжете, за да изкупят вината си за първородния грях. (Римляни 5:12)

Не. В Битие 1:27 се казва: „Бог създаде човека по своя образ, по Божия образ го създаде — създаде ги мъж и жена.“ Така че от самото начало хората — както мъжът, така и жената — били създадени със способността да отразяват Божиите качества. Въпреки че Адам и Ева имали своите уникални емоционални и физически особености, и двамата получили същата задача и имали същите права пред своя Създател. (Битие 1:28–31)

Преди да създаде Ева, Бог заявил: „Ще му направя [на Адам] помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“ (Битие 2:18) Дали това означава, че жената била по–нисша от мъжа? Не, защото използваната в този стих еврейска дума може да бъде преведена и като „съответствие“ или „помощник, подходящ за“ мъжа. Помисли за взаимнодопълващите се роли, които имат хирургът и анестезиологът по време на операция. Дали единият би могъл да се справи без другия? Макар че хирургът извършва същинската операция, дали той е по–важен? Едва ли! Подобно на това Бог създал мъжа и жената, за да си сътрудничат отблизо, а не за да се съревновават помежду си. (Битие 2:24)

Предвиждайки как ще постъпват покварените грешни мъже, Бог отрано изявил намерението си да защити жените. По повод Моисеевия закон, установен през XVI век пр.н.е., авторката Лор Ейнар писала следното в своята книга „Библията в женски род“: „В повечето случаи, в които говори за жената, Законът я защитава.“

Например Законът нареждал да бъдат проявявани почит и уважение както към бащата, така и към майката. (Изход 20:12; 21:15, 17) Освен това той изисквал внимателно отношение спрямо бременните жени. (Изход 21:22) Тези закони на Бога предлагали далеч по–добра защита за жените, отколкото съществуващите днес закони в много части на света. Но има още нещо, което показва, че Бог е загрижен за жените.

Законът, който Йехова Бог дал на народа на Израил, помагал на хората — мъже и жени — да извличат голяма полза във физическо, морално и духовно отношение. Докато слушали и се подчинявали, израилтяните били издигнати „високо над всички други народи по земята“. (Второзаконие 28:1, 2) Какво било мястото на жената според Закона? Разгледай следното:

1. Лична свобода. За разлика от жените в много други древни народи, израилтянките се ползвали със значителна свобода. Въпреки че на съпруга била дадена отговорността да бъде глава на семейството, съпругата, с пълното доверие на съпруга си, можела да огледа ‘нива и после да я купи’, както и ‘да засади лозе’. Ако умеела да преде и тъче, дори можела да управлява собствен бизнес. (Притчи 31:11, 16–19) На жените под Моисеевия закон се гледало като на пълноправни членове на обществото.

Освен това жените в древния Израил имали свободата да изграждат лични взаимоотношения с Бога. В Библията се говори за Анна, която се молела на Бога относно свой личен проблем и дала обет пред него. (1 Царе 1:11, 24–28) Една жена от град Сунам имала обичая всяка събота да отива при пророк Елисей и да се съветва с него. (4 Царе 4:22–25) Някои жени като Девора и Олда например били използвани от Бога за негови представителки. Интересен е фактът, че известни мъже и свещеници търсели съвет от тях. (Съдии 4:4–8; 4 Царе 22:14–16, 20)

2. Достъп до образование. Като страна в договора на Закона, жените били поканени да слушат четенето на Закона, което им давало възможност да се учат. (Второзаконие 31:12; Неемия 8:2, 8) Също така те можели да бъдат обучавани да участват в някои аспекти на поклонението на Бога. Например някои жени ‘служели при входа на шатъра на събранието’, а други участвали в смесен хор. (Изход 38:8; 1 Летописи 25:5, 6)

Много жени притежавали необходимите познания и умения за развиването на печеливша търговия. (Притчи 31:24) За разлика от обичаите при другите народи по онова време, при които само бащата обучавал синовете си, израилтянките също участвали в обучението на своите синове до съзряването им. (Притчи 31:1) Очевидно жените в древен Израил далеч не били необразовани.

3. Почитани и уважавани. Една от Десетте Божи заповеди ясно постановявала: „Почитай баща си и майка си.“ (Изход 20:12) В притчите на мъдрия цар Соломон четем: „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй съвета на майка си.“ (Притчи 1:8)

Законът включвал подробни напътствия във връзка с отношенията между неженени личности и насърчавал към уважение спрямо жените. (Левит 18:6, 9; Второзаконие 22:25, 26) Добрият съпруг трябвало да се съобразява с физическите ограничения на съпругата си. (Левит 18:19)

4. Защита на правата. В своето Слово, Библията, Йехова описва себе си като „баща на сирачето и съдия на вдовицата“. С други думи той бил Защитникът на онези, чиито права не можели да бъдат защитени от баща или съпруг. (Псалм 68:5; Второзаконие 10:17, 18) Затова при един случай, когато вдовицата на един пророк станала жертва на нечестно отношение от страна на заемодател, Йехова се погрижил чрез чудо тя да запази живота и достойнството си. (4 Царе 4:1–7)

Малко преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, един мъж на име Салпаад умрял, без да му се е родил син. Затова петте му дъщери помолили Моисей да им даде наследство в Обетованата земя. Йехова им дал много повече, отколкото поискали. Той казал на Моисей: „Да им дадеш наследство сред братята на баща им и така да им предадеш наследството на баща им.“ Оттогава нататък жените в Израил можели да получават наследство от бащите си и да го оставят на своите потомци. (Числа 27:1–8)

Под Моисеевия закон жените се радвали на уважение и правата им били зачитани. Но от IV век пр.н.е. нататък юдаизмът започнал да се влияе от гръцката култура, според която на жените се гледало като на по–нисши същества. (Виж блока „Дискриминацията спрямо жените в древните писания“.)

Например гръцкият поет Хезиод (VIII век пр.н.е.) приписал всички човешки несгоди на жените. В своя труд „Теогония“ той говори за „тяхното племе злотворно — чума ужасна, която с мъжете смъртни живее“. Тази идея пуснала корени в юдаизма в началото на II век пр.н.е. В Талмуда, съставен от II век нататък, към мъжете е отправено следното предупреждение: „Не говори много с жените, тъй като това неизбежно ще те доведе до разврат.“

През последвалите векове това недоверие оказало силно влияние на възгледа за жените в юдейското общество. В дните на Исус достъпът им до района на храма вече бил ограничен до Двора на жените. Религиозното образование било само за мъжете, а жените вероятно били разделяни от мъжете в синагогите. В Талмуда са цитирани думите на един равин: „Който учи дъщеря си на Тора [Закона], я учи на сквернословие.“ Като представяли погрешно Божия възглед, юдейските религиозни водачи насаждали презрение към жените в съзнанието на много мъже.

Когато бил на земята Исус обърнал внимание на подобни предубеждения, които били дълбоко вкоренени в обичаите на народа. (Матей 15:6, 9; 26:7–11) Дали тези учения повлияли на начина, по който той се отнасял към жените? Какво можем да научим от неговото поведение и нагласа? Дали истинското християнство носи облекчение за жените? Следващата статия ще отговори на тези въпроси.