Как да запазим положителна нагласа
„Ако човек живее много години, нека се радва през всички тях“ (ЕКЛ. 11:8)
1. Какви благословии от Йехова ни носят щастие?
ЙЕХОВА иска да сме щастливи и излива върху нас много благословии, носещи щастие. Например той ни е дал живота. Можем да използваме живота си, за да възхваляваме Бога, тъй като ни е привлякъл към истинското поклонение. (Пс. 144:15; Йоан 6:44) Йехова ни уверява в любовта си и ни помага да издържаме в службата за него. (Йер. 31:3; 2 Кор. 4:16) Радваме се на духовен рай, в който имаме изобилие от духовна храна и любещи братя. Освен това имаме скъпоценна надежда за бъдещето.
2. С какво се борят някои верни служители на Бога?
2 Въпреки тези причини за радост някои верни служители на Бога се борят с отрицателни мисли за самите себе си. Те може да смятат, че както те, така и службата им не са от значение за Йехова. На хората, които постоянно изпитват отрицателни чувства, идеята да се радват „много години“ им се струва нереална. Животът може да им изглежда просто като поредица от мрачни дни. (Екл. 11:8)
3. Какво може да причини отрицателни чувства?
3 Отрицателните чувства при такива братя и сестри може да бъдат причинени от разочарования, болести или ограничения поради напреднала възраст. (Пс. 71:9; Пр. 13:12; Екл. 7:7) Освен това човешкото сърце е измамливо и може да ни осъжда дори когато имаме Божието благоволение. (Йер. 17:9; 1 Йоан 3:20) Дяволът лъжливо обвинява служителите на Йехова. И онези, които са възприели мисленето на Сатана, може да ни накарат да разсъждаваме като безверния Елифаз, че нямаме стойност в очите на Бога. Това било лъжа в дните на Йов и продължава да е лъжа и днес. (Йов 4:18, 19)
4. Какво ще разгледаме в тази статия?
4 Йехова ясно посочва в Библията, че ще бъде с онези, които ‘бродят из долината на непрогледния мрак’. (Пс. 23:4) Той прави това посредством своето Слово. Библията ‘благодарение на Бога има сила да побеждава здрави укрепления’, например погрешни идеи и отрицателни мисли. (2 Кор. 10:4, 5) Нека тогава разгледаме как да я използваме, за да развием и запазим положителна нагласа. Можеш да извлечеш полза за себе си и да научиш как да насърчаваш другите.
ИЗПОЛЗВАЙ БИБЛИЯТА, ЗА ДА РАЗВИЕШ ПОЛОЖИТЕЛНА НАГЛАСА
5. Каква проверка ще ни помогне да имаме положителна нагласа?
5 Апостол Павел посочил какво може да ни помогне да развиваме положителна нагласа. Той насърчил сбора в Коринт: „Проверявайте дали сте във вярата.“ (2 Кор. 13:5) „Вярата“ е съвкупността от християнски учения, съдържащи се в Библията. Ако думите и действията ни са в съгласие с тях, издържаме проверката и показваме, че сме „във вярата“. Разбира се, трябва да съобразяваме живота си с всички християнски учения. Не бива да избираме кои да следваме и кои не. (Як. 2:10, 11)
6. Защо трябва да проверяваме ‘дали сме във вярата’? (Виж илюстрацията в началото.)
6 Възможно е да се колебаеш да си направиш такава проверка, особено ако мислиш, че ще се провалиш. Но гледната точка на Йехова е по–важна от нашата и неговите мисли са по–високи от нашите мисли. (Иса. 55:8, 9) Той изследва служителите си не за да ги съди, а за да открие добрите им качества и да им помага. Като използваш Божието Слово да проверяваш ‘дали си във вярата’, ще започнеш да гледаш на себе си така, както Йехова гледа на тебе. Това ще ти помогне да отхвърлиш идеята, че нямаш стойност в Божиите очи, и да приемеш основаното на Библията уверение, че си ценен за Йехова. Така все едно вдигаш щорите и слънчевата светлина озарява тъмната стая.
7. Каква полза извличаме от примера на верните служители, споменати в Библията?
7 Хубав начин да си правим подобен самоанализ е да размишляваме върху примера на верните служители, споменати в Библията. Сравни техните обстоятелства или чувства с твоите и помисли как би постъпил, ако беше на тяхно място. Нека разгледаме три примера, които показват как можем да използваме Библията, за да проверяваме дали сме „във вярата“ и да развием положителен възглед за себе си.
БЕДНАТА ВДОВИЦА
8, 9. (а) Какви били обстоятелствата на бедната вдовица? (б) Какви отрицателни чувства може да е изпитвала вдовицата?
8 В храма в Йерусалим Исус наблюдавал една бедна вдовица. Примерът ѝ може да ни помогне да запазим положителна нагласа въпреки ограниченията си. (Прочети Лука 21:1–4.) Помисли за обстоятелствата на тази жена. Тя трябвало да живее с болката от загубата на съпруга си. Освен това по нейно време религиозните водачи ‘заграбвали имота на вдовиците’, вместо да помагат на такива беззащитни жени. (Лука 20:47) Вдовицата била толкова бедна, че можела да даде дарение за храма, равняващо се на онова, което един работник печелел за няколко минути.
9 Опитай се да си представиш как се чувствала вдовицата, когато влязла в двора на храма, носейки две малки монети. Дали си мислела колко малко дава в сравнение с онова, което щяла да даде, ако съпругът ѝ бил жив? Дали се срамувала, като виждала големите дарения на хората пред себе си, смятайки, че дарението ѝ не е от значение? Дори да изпитвала подобни чувства, вдовицата направила каквото може в подкрепа на истинското поклонение.
10. Как Исус посочил, че вдовицата била ценна за Бога?
10 Исус посочил, че вдовицата и дарението ѝ били ценни за Йехова. Той казал, че тя пуснала повече от богатите. Дарението ѝ щяло да се смеси с това на останалите, но Исус похвалил специално нея. Онези, които преброявали даренията за храма, едва ли разбрали колко скъпоценни били за Йехова малките монети и вдовицата, която ги дала. Въпреки това от значение бил Божият възглед, а не онова, което другите мислели или дори което вдовицата мислела за себе си. Можеш ли да използваш този разказ, за да провериш дали си във вярата?
11. Какво научаваш от разказа за вдовицата?
11 Онова, което правиш за Йехова, до голяма степен зависи от обстоятелствата ти. Поради напреднала възраст или болест някои не са в състояние да отделят толкова време за проповядването на добрата новина, колкото искат. Трябва ли тогава да смятат, че няма смисъл да дават отчет? Дори да нямаш толкова сериозни ограничения, може да мислиш, че усилията ти представляват нищожна част от времето, което служителите на Бога отделят всяка година, за да му се покланят. От разказа за бедната вдовица научаваме, че Йехова забелязва и цени всяко малко нещо, което правим за него, особено ако се намираме в трудни обстоятелства. Помисли за службата си за Йехова през последната година. Дали един от часовете, които си отделил за него, е изисквал жертва от твоя страна? Ако е така, можеш да си уверен, че Бог цени онова, което си направил за него през този час. Когато, подобно на бедната вдовица, вършиш всичко според възможностите си в службата за Йехова, имаш пълно основание да смяташ, че си „във вярата“.
„ВЗЕМИ ДУШАТА МИ“
12–14. (а) Как отрицателните чувства се отразили на Илия? (б) Защо Илия изпитвал подобни чувства?
12 Пророк Илия бил лоялен на Йехова и имал силна вяра. Но в един момент бил толкова разочарован от себе си, че помолил Йехова да отнеме живота му. Той казал: „Достатъчно! Сега, Йехова, вземи душата ми.“ (3 Царе 19:4) Онези, които не са изпитвали подобно отчаяние, може да сметнат молитвата на Илия за ‘лишена от разум’. (Йов 6:3) Но той наистина се чувствал по този начин. Обърни внимание обаче, че вместо да накаже Илия за това, че иска да умре, Йехова му помогнал.
13 Защо Илия изпитвал подобни чувства? Малко преди това пророкът извършил чудо, което доказало, че Йехова е истинският Бог. Тогава 450 пророци на Ваал били убити. (3 Царе 18:37–40) Илия вероятно се надявал, че Божият народ ще се върне към истинското поклонение, но това не станало. Злата царица Йезавел съобщила на Илия, че възнамерява да го убие. Уплашен за живота си, той избягал на юг през земята на Юда и стигнал в пустинята. (3 Царе 19:2–4)
14 Сам на това пусто и диво място Илия започнал да мисли, че няма полза от службата му като пророк. Той казал на Йехова: „Не съм по–добър от своите прадеди.“ Илия се чувствал безполезен колкото праха и костите на мъртвите му предци. Той си направил самооценка според собствените си стандарти, смятайки, че напълно се е провалил и че няма стойност за Йехова или за когото и да било.
15. Как Бог уверил Илия, че продължава да го цени?
15 Всемогъщият Бог обаче гледал различно на Илия. Пророкът продължавал да бъде ценен в Божиите очи и Йехова предприел стъпки да го увери в това. Той изпратил ангел да укрепи Илия и му осигурил храна и вода, които да му дадат сили за 40–дневното пътуване на юг до планината Хорив. Освен това Бог любещо поправил погрешния възглед на Илия, че в Израил нямало други верни на Йехова хора. Забележително е, че Бог дал на Илия нови задачи, които той приел. Илия получил помощ от Йехова и се върнал към службата си като пророк с нови сили. (3 Царе 19:5–8, 15–19)
16. По какви начини те подкрепя Бог?
16 Случилото се с Илия може да ти помогне да провериш дали си във вярата и да развиеш положителна нагласа. Първо, помисли как Йехова те подкрепя. Може би един от неговите служители, например някой старейшина или друг зрял християнин, ти е помогнал, когато си бил в нужда. (Гал. 6:2) Получаваш духовна храна посредством Библията, християнските издания и събранията на сбора. Следващия път, когато получиш помощ по някой от тези начини, помисли кой е източникът на тази помощ и му благодари в молитва. (Пс. 121:1, 2)
17. Какво цени Йехова в своите служители?
17 Второ, помни, че отрицателната нагласа може да бъде измамлива. Мнението на Бога за нас е онова, което е от значение. (Прочети Римляни 14:4.) Йехова цени отдадеността и верността ни и не ни преценява по постиженията ни. А и е възможно, както станало с Илия, да си направил за Йехова повече, отколкото предполагаш. Вероятно си помогнал на някои хора в сбора, без да разбереш, а в района мнозина са чули истината заради твоите усилия.
18. Какво доказват задачите, които имаш от Йехова?
18 И последно, гледай на всяка задача от Йехова като на доказателство, че той е с тебе. (Йер. 20:11) Подобно на Илия може да се чувстваш обезсърчен, ако изглежда, че не постигаш нищо в службата си или че някоя духовна цел е недостижима. Помни, че имаш най–голямата привилегия, на която може да се радваме днес — да проповядваш добрата новина и да носиш Божието име. Затова остани верен на Йехова. Тогава, както казал Исус, ще можеш ‘да се радваш заедно с господаря си’. (Мат. 25:23)
„МОЛИТВА НА УГНЕТЕНИЯ“
19. В какво положение се намирал писателят на 102 псалм?
19 Писателят на 102 псалм бил отчаян. Той бил „угнетен“ и страдал във физическо или емоционално отношение, като нямал сили да се справи с проблемите си. (Пс. 102, надписът) От думите му разбираме, че бил погълнат от болката, самотата и собствените си чувства. (Пс. 102:3, 4, 6, 11) Той си мислел, че Йехова иска да го отхвърли. (Пс. 102:10)
20. Как молитвата може да помогне на някого, който се бори с отрицателни мисли?
20 Но псалмистът можел да използва живота си да възхвалява Йехова. (Прочети Псалм 102:19–21.) От 102 псалм разбираме, че дори онези, които са във вярата, може да изпитват болка и да им е трудно да се съсредоточат върху нещо друго. Псалмистът се чувствал като „самотна птица на покрива“, сякаш бил заобиколен единствено от проблеми. (Пс. 102:7) Ако и ти изпитваш подобни чувства, излей сърцето си пред Йехова, както направил псалмистът. Молитвите на угнетения, твоите молитви, могат да ти помогнат в борбата с отрицателните мисли. Йехова обещава, че „ще се обърне към молитвата на онези, които са оставени без нищо, няма да презре тяхната молитва“. (Пс. 102:17) Имай доверие на това обещание.
21. Как човек, който се бори с отрицателни чувства, може да развие положителна нагласа?
21 От 102 псалм научаваме също как можем да развием положителна нагласа. Псалмистът направил това, като насочил вниманието си към взаимоотношенията си с Йехова. (Пс. 102:12, 27) Той бил утешен от факта, че Йехова винаги подкрепя народа си при изпитания. Следователно, ако за известно време отрицателни чувства ти пречат да вършиш колкото би искал в службата за Бога, моли се за това. Моли Бога да чуе молитвата ти не само за да изпиташ облекчение, но и за да може „името на Йехова да бъде известено“. (Пс. 102:20, 21)
22. Как всеки един от нас може да радва Йехова?
22 Можем да използваме Библията, за да докажем на себе си, че сме във вярата и че сме ценни за Йехова. Вярно е, че в днешната система е възможно да не успеем да премахнем всички отрицателни чувства или обезсърчението. Въпреки това всеки един от нас може да радва Йехова и да придобие спасение, като вярно издържа в службата му. (Мат. 24:13)