„Да не би аз да съм на мястото на Бога?“

ЙОСИФ стои в градината си, докато пада мрак. Пред погледа му вероятно се откриват финикови палми и други овощни дървета, басейни с водни растения, а точно зад стената се вижда палатът на фараона. Представи си какви звуци дочува Йосиф от дома си — синът му Манасия разсмива малкото си братче Ефрем. Съпругата му сигурно се смее на лудориите на момчетата. Йосиф се усмихва. Той знае, че е богато благословен.

Йосиф е нарекъл първородния си син Манасия, защото значението на това име е свързано със забрава. (Битие 41:51) Божиите благословии през последните години несъмнено са облекчили болката на Йосиф от спомена за дома, братята и баща му. Омразата на по–големите му братя към него е променила живота му. Те го нападнали, мислели да го убият и го продали като роб на пътуващи търговци. Оттогава в живота му един след друг са настъпили различни обрати. За около 12 години той е бил роб, а след това затворник и известно време е бил в железни окови. Но ето го сега — втори след фараона в могъщия Египет!a

През последните години Йосиф е видял събитията да се развиват точно както посочил Йехова. Текат предсказаните 7 години на изобилие в Египет и Йосиф надзирава събирането на излишъка от реколтата. През този период жената на Йосиф Асенета му ражда две момчета. Въпреки това често в мислите му е и семейството му, намиращо се на стотици километри — особено по–малкият му брат Вениамин и скъпият им баща Яков. Йосиф сигурно се пита дали са живи и здрави. Вероятно си мисли също дали по–големите му братя вече не са такива насилници и може ли да се помири с тях, за да бъде семейството му отново заедно.

Ако мирът в дома ти е разрушен заради завист, предателство или омраза, може да имаш нещо общо с Йосиф. Какво научаваме от вярата на Йосиф, който се погрижил за семейството си?

Йосиф бил много зает и годините минавали бързо. Точно както Йехова предсказал в съня, който изпратил на фараона, седемте години на изобилна реколта били последвани от драстична промяна. Посевите били унищожени! Скоро гладът превзел съседните страни. Но както отбелязва Библията, ‘в Египет имало хляб’. (Битие 41:54) Несъмнено боговдъхновеното предсказание на Йосиф и добрата му организация били от полза за египтяните.

Те сигурно били много признателни на Йосиф и хвалели организационните му умения. Но той не искал заслугите да бъдат за някой друг освен за неговия Бог, Йехова. Ако използваме дарбите си да служим смирено на своя Бог, той може да ги използва по начини, които никога не сме си представяли.

След време обаче гладът засегнал и египтяните. Когато започнали да умоляват фараона за помощ, той просто им казал: „Вървете при Йосиф! Каквото ви каже той, това направете!“ Затова Йосиф отворил житниците, където било събрано излишното зърно, и хората можели да си купят колкото имали нужда. (Битие 41:55, 56)

Но в околните земи хората нямали това щастие. На стотици километри, в Ханаан, семейството на Йосиф страдало. Възрастният Яков чул, че в Египет има зърно, затова казал на синовете си да идат там и да купят храна. (Битие 42:1, 2)

Яков изпратил десетте си синове без най–малкия, Вениамин. Патриархът добре си спомнял времето, когато заръчал на любимия си Йосиф сам да посети по–големите си братя. Тогава за последен път видял момчето. Братята на Йосиф се върнали с хубавата дреха, която баща му му дал в израз на любов и загриженост, но тя била скъсана и окървавена. Те накарали стария си съкрушен баща да вярва, че Йосиф е бил изяден от диви животни. (Битие 37:31–35)

След дълго пътуване синовете на Яков стигнали до Египет. Те попитали къде могат да си купят зърно и били насочени към управителя на име Цафнат–панеах. (Битие 41:45) Когато го видели, дали познали, че това е Йосиф? Ни най–малко! За тях той бил само един високопоставен египетски владетел, от чиято помощ се нуждаели. За да покажат уважение, те направили каквото се очаква — ‘поклонили се на Йосиф с лице до земята’. (Битие 42:5, 6)

А Йосиф? Той разпознал братята си на мига! Всъщност, щом видял да му се покланят, той се сетил за детството си. В Библията се посочва, че ‘Йосиф веднага си спомнил за сънищата’, които Йехова му дал, когато бил малко момче. Тези сънища предсказвали, че ще дойде време, когато братята му ще му се поклонят — точно както ставало в момента! (Битие 37:2, 5–9; 42:7, 9) Какво трябвало да направи Йосиф — да ги прегърне или да си отмъсти?

Йосиф знаел, че не бива да действа импулсивно. Било очевидно, че Йехова ръководи този забележителен развой на събитията. Ставало въпрос за неговото намерение. Той бил обещал да превърне потомството на Яков в могъщ народ. (Битие 35:11, 12) Ако братята на Йосиф все още били безскрупулни и егоистични насилници, това можело да застраши изпълнението на Божието намерение! Също така, ако Йосиф действал импулсивно, можел да наруши деликатния баланс в родния си дом или дори да постави в опасност баща си и Вениамин. Дали изобщо били живи? Йосиф решил да скрие кой е, за да изпита братята си и да разбере какви хора са станали. Тогава вероятно можел да прецени как Йехова очаква от него да постъпи.

Едва ли някога ще се окажеш в подобна необичайна ситуация. Но конфликтите и раздялата се срещат често в семействата днес. Когато се сблъскаме с подобна трудност, може да сме склонни да следваме сърцето си и да постъпим според несъвършените си желания. Колко по–мъдро е да подражаваме на Йосиф и да се опитаме да разберем как Бог иска да разрешим проблема! (Притчи 14:12) Не забравяй, че е важно да имаме мирни отношения с роднините си, но още по–важно е да сме в мир с Йехова и неговия Син. (Матей 10:37)

Йосиф подложил братята си на няколко изпитания, за да разбере какви били сърцата им. Той започнал да им говори грубо чрез преводач, като ги обвинил, че са съгледвачи от чужда земя. За да се защитят, те му разказали за семейството си, като споменали важната подробност, че имали по–млад брат, който бил останал у дома. Йосиф едва прикривал вълнението си. Наистина ли малкият му брат бил жив? Йосиф вече знаел как да действа. Той казал „Ето как ще ви изпитам сега“ и заявил, че трябва да види по–малкия им брат. Впоследствие се съгласил да ги пусне да се върнат у дома, за да вземат брат си, ако един от тях остане като заложник. (Битие 42:9–20)

Докато разисквали какво да правят, без да знаят, че Йосиф ги разбира, те се самоосъдили заради ужасния грях, който били извършили преди 20 години. Казали си: „Няма съмнение, че това става заради вината ни спрямо нашия брат, защото видяхме мъката, която изпитваше душата му, когато той ни молеше да проявим състрадание, но не го послушахме. Затова ни сполетя тази беда.“ Йосиф разбирал думите им и трябвало да се дръпне настрани, за да не видят сълзите му. (Битие 42:21–24) Но той знаел, че искреното разкаяние е нещо повече от съжаление за последствията от лошата постъпка. Затова продължил с изпитанието.

Той ги изпратил да си вървят и запазил Симеон като затворник. Също така заповядал да върнат парите им в торбите за храна, които щели да вземат. Братята се върнали у дома и с много усилия убедили Яков да им позволи да отведат любимия му Вениамин в Египет. Когато пристигнали там, те открито казали на управителя на дома на Йосиф за парите, които намерили в торбите си, и предложили да върнат цялата сума. Това било чудесно предложение, но Йосиф искал да разбере повече за истинската им същност. Той организирал угощение и едва сдържал вълнението си от срещата с Вениамин. След това ги изпратил да си вървят, отново натоварени с храна, но този път една сребърна чаша била скрита в торбата на Вениамин. (Битие 42:26 — 44:2)

Тогава Йосиф задействал капана. Той заповядал братята му да бъдат преследвани, задържани и обвинени в кражба на чашата. Когато тя била открита в торбата на Вениамин, всички били върнати при Йосиф. Пред Йосиф се открила възможност да разбере какви мъже били братята му. Юда действал като техен говорител. Той умолявал за милост, като дори предложил всички те да станат роби в Египет. Йосиф отвърнал, че само Вениамин трябва да остане в Египет като роб, а останалите трябва да си вървят. (Битие 44:2–17)

Тогава Юда изрекъл прочувствени думи: „Само той остана от майка си, и баща му го обича много.“ Това несъмнено въздействало на Йосиф. Той бил по–големият син на любимата съпруга на Яков, Рахил, която умряла при раждането на Вениамин. Йосиф, също като баща си, очевидно си спомнял с много любов за Рахил. Вероятно затова Вениамин бил още по–скъп за Йосиф. (Битие 35:18–20; 44:20)

Юда продължил да умолява Йосиф да не заробва Вениамин. Той дори предложил да стане роб вместо него. Накрая завършил със сърцераздирателните думи: „Как мога да отида при баща си, ако момчето не е с мене, и как ще мога да гледам мъката, която ще сполети баща ми?“ (Битие 44:18–34) Така ясно показал, че се е променил. Юда не просто се разкайвал, но дори проявил забележително съчувствие, себеотрицание и състрадание.

Йосиф вече не можел да се сдържа. Той трябвало да освободи чувствата, които таял в себе си. Отпратил всичките си служители и заплакал толкова силно, че се чуло чак в палата на фараона. И най–накрая се разкрил, казвайки: „Аз съм Йосиф, вашият брат.“ Той прегърнал смаяните си братя и любещо им простил за всичко, което му били причинили. (Битие 45:1–15) Така постъпил като Йехова, който прощава щедро. (Псалм 86:5) Дали и ние правим същото?

Щом чул историята за вълнението в дома на Йосиф, фараонът предложил възрастният му баща да се премести в Египет заедно с цялото семейство. Не след дълго Йосиф най–сетне бил отново със скъпия си баща. Яков заплакал и казал: „Сега вече съм готов да умра, щом видях твоето лице и знам, че си жив!“ (Битие 45:16–28; 46:29, 30)

Всъщност Яков прекарал 17 години в Египет. Това било достатъчно време да произнесе пророчески благословии за дванайсетте си синове. Йосиф, единайсетият син, получил двоен дял, който обикновено се полагал на първородния. Две от племената на Израил произлезли от него. Какво станало с Юда, четвъртия син, който изпъкнал сред братята си с искреното си разкаяние? Той получил голяма благословия — Месията щял да произлезе от неговата родословна линия! (Битие, 48 и 49 глава)

Когато Яков умрял на 147 години, братята на Йосиф се боели, че брат им, който притежавал голяма власт, може да потърси отмъщение. Йосиф обаче любещо ги насърчил. Той отдавна бил казал, че Йехова е този, който се погрижил семейството да се премести в Египет, и затова братята му не бива да се чувстват зле заради случилото се. Той добавил и следния забележителен въпрос: „Да не би аз да съм на мястото на Бога?“ (Битие 15:13; 45:7, 8; 50:15–21) За Йосиф Йехова бил съвършеният Съдия. Кой тогава бил Йосиф, та да накаже онези, на които Йехова бил простил? (Евреи 10:30)

Трудно ли ти е понякога да прощаваш? Това може да е особено трудно, ако някой нарочно ни е навредил. Но ако искрено прощаваме на онези, които наистина се разкайват, ще помагаме както на тях, така и на себе си. Освен това ще подражаваме на вярата на Йосиф, както и на примера на милостивия му Баща, Йехова.