Да проявяваме любов „с дела и с истина“

 1. Коя е най–висшата форма на любов и защо? (Виж илюстрацията в началото.)

ЛЮБОВТА, основана на правилни принципи („ага̀пи“), е дар от Йехова. Тя произхожда от него. (1 Йоан 4:7) Това е най–висшата форма на любов. Въпреки че може да включва привързаност и топлота, тя се разпознава главно по неегоистичните дела в полза на другите. Според един справочник тази любов „може да се познае единствено по делата, към които подбужда“. Когато ние проявяваме неегоистична любов или друг я проявява към нас, животът ни става по–щастлив и смислен.

2, 3. Как Йехова проявил неегоистична любов към хората?

² Йехова проявил любов към хората още преди да създаде Адам и Ева. Той направил земята техен вечен дом, в който да се наслаждават на живота, а не просто да преживяват. Йехова направил това единствено за наша полза, не за своя изгода. Бог проявил безкористната си любов и като предоставил на земните си деца възможността да живеят вечно в рая, който бил приготвил за тях.

³ Бунтът на Адам и Ева бил последван от най–големия израз на неегоистичната любов на Йехова. Той взел мерки да откупи потомците на двамата бунтовници, уверен, че някои от тях ще откликнат на любовта му. (Бит. 3:15; 1 Йоан 4:10) Всъщност от момента, в който Йехова обещал идването на Спасител, за него откупът все едно вече бил платен. Около 4000 години по–късно той направил тази огромна жертва — дал своя единороден Син за човечеството. (Йоан 3:16) Само колко благодарни трябва да сме за Божията безкористна любов!

 4. Какво показва, че несъвършените хора могат да проявяват неегоистична любов?

⁴ Ние можем да проявяваме неегоистична любов, защото Бог ни е създал по своя образ. Наследеният грях ни пречи да го правим, но не ни е отнел тази способност. Авел проявил любов към Бога, като неегоистично пожертвал най–доброто, което имал. (Бит. 4:3, 4) Ной проявявал себеотрицателна любов към ближните си, като десетилетия наред известявал Божието послание въпреки безразличието им. (2 Пет. 2:5) Авраам поставил любовта си към Бога пред собствените си чувства, когато получил заповед да пожертва сина си Исаак. (Як. 2:21) Подобно на тези верни мъже и ние искаме да проявяваме любов въпреки трудностите.

 5. Как можем да проявяваме искрена любов?

⁵ Библията обяснява, че искрената любов се проявява „не само с думи и със слово, но и с дела и с истина“. (1 Йоан 3:18) Означава ли това, че не можем да изразяваме любовта си с думи? Съвсем не. (1 Сол. 4:18) По–скоро тя не бива да е само на думи, особено ако обстоятелствата изискват действия. Например, когато на наш събрат му липсват най–основните неща за живота, добрите ни пожелания не са достатъчни. (Як. 2:15, 16) По същия начин любовта към Йехова и ближния ни подтиква не само да се молим на Бога „да изпрати работници за жетвата“, но и активно да участваме в проповедната дейност. (Мат. 9:38)

6, 7. а) Какво е „любов без лицемерие“? б) Дай примери за престорена любов.

⁶ Апостол Йоан писал, че трябва да обичаме „с дела и с истина“, тоест любовта ни трябва да е „без лицемерие“. (Рим. 12:9; 2 Кор. 6:6) Това означава, че ако се преструваме на такива, каквито не сме — сякаш носим маска, — не проявяваме истинска любов. Може би се питаме има ли изобщо любов със лицемерие? Не точно. Това не би било любов, а безполезна имитация.

⁷ Да разгледаме някои примери за престорена любов. В Едемската градина Сатана си дал вид, че иска най–доброто за Ева, но действията му всъщност били егоистични и лицемерни. (Бит. 3:4, 5) В дните на Давид Ахитофел показал, че приятелството му с царя било лъжа. Той предал Давид, смятайки, че ще спечели от това. (2 Царе 15:31) Днес отстъпниците и другите, които причиняват разделения в сбора, „със сладки приказки и ласкателни думи“ демонстрират загриженост за останалите, но истинските им подбуди са користни. (Рим. 16:17, 18)

 8. Какви въпроси трябва да си зададем?

⁸ Лицемерната любов е низка, защото е фалшификат на Божията самопожертвувателна любов. Подобно лицемерие може да заблуди хората, но не и Йехова. Всъщност Исус казал, че онези, които са като лицемерите, ще бъдат наказани „най–сурово“. (Мат. 24:51) Разбира се, служителите на Йехова не искат да проявяват лицемерна любов. Затова е добре да се запитат: „Искрена ли е любовта ми? Има ли в нея нотка на егоизъм или измама?“ Да обсъдим девет начина, по които можем да проявяваме любов „без лицемерие“.

 9. Към какво ни подтиква истинската любов?

⁹ Радвай се да служиш незабелязано. Трябва да сме готови да правим добри дела за другите „скришно“, не в центъра на вниманието, когато е възможно. (Прочети Матей 6:1–4.) Анания и Сапфира не постъпили така. Те не се задоволили да направят анонимно дарение, излъгали колко дават и били наказани за лицемерието си. (Деян. 5:1–10) Ако истински обичаме събратята си, ще им служим с радост, без да парадираме с това или да очакваме признание. Например братята, които помагат на Ръководното тяло в подготовката на духовната храна, остават анонимни, като не привличат внимание към себе си и не разкриват върху какво работят.

10. Как можем да сме първи в оказването на почит на другите?

¹⁰ Бъди пръв в оказването на почит на другите. (Прочети Римляни 12:10.) Исус оставил пример за това, като бил готов да извърши най–скромната работа. (Йоан 13:3–5, 12–15) Може би ще трябва да положим доста усилия да развием смирението, необходимо да почитаме другите по такъв начин. Дори апостолите не разбрали напълно постъпката на Исус, докато не получили свети дух. (Йоан 13:7) Ще почитаме другите, като не се смятаме за нещо повече заради образованието си, материалните си притежания или отговорностите си в службата за Йехова. (Рим. 12:3) И вместо да завиждаме на онези, които получават похвала, ще се радваме за тях, дори да смятаме, че и на нас се полага същата почит или поне част от заслугите за свършената работа.

11. Защо похвалите ни трябва да са искрени?

¹¹ Искрено хвали събратята си. Трябва да търсим възможности да се хвалим един друг, защото така се укрепваме. (Еф. 4:29) Но е важно да сме искрени. Иначе всъщност ще ласкаем човека или ще бягаме от отговорността си да му дадем необходимия съвет. (Пр. 29:5) Да похвалим някого и след това да говорим зад гърба му, е вид лицемерие. Апостол Павел се пазел от този капан и дал хубав пример за проява на искрена любов. Например той похвалил християните в Коринт за някои неща. (1 Кор. 11:2) Но любезно и прямо им обяснил защо други техни дела не заслужават похвала. (1 Кор. 11:20–22)

12. Как можем да проявяваме искрена любов с гостоприемството си?

¹² Бъди гостоприемен. Йехова ни заповядва да сме щедри към братята и сестрите си. (Прочети 1 Йоан 3:17.) Но е необходимо да правим това от чисти подбуди без каквото и да е себелюбие. Може да се запитаме: „Каня ли на гости предимно близките си приятели, онези в сбора, които смятам за видни, или онези, които по някакъв начин могат да ми върнат жеста? Търся ли начини да проявявам щедрост към братята и сестрите, които не познавам добре или които нямат с какво да ми се отплатят?“ (Лука 14:12–14) Да предположим, че някой събрат изпадне в нужда заради погрешно решение или не ни благодари за гостоприемството. В такива случаи трябва да следваме съвета: „Бъдете гостоприемни един към друг, без да се оплаквате.“ (1 Пет. 4:9) Ако го правим, ще изпитаме щастието от даването с правилни подбуди. (Деян. 20:35)

13. а) Кога може да е по–трудно да подкрепяме слабите? б) Какви конкретни неща можем да правим, за да подкрепяме слабите?

¹³ Подкрепяй слабите. Заповедта „подкрепяйте слабите, проявявайте дълготърпение към всички“ може да покаже дали любовта ни е искрена. (1 Сол. 5:14) Макар че някои слаби след време стават силни във вярата, други се нуждаят от повече търпение и подкрепа. Това може да включва да споделяме с тях насърчителни мисли от Библията, да ходим заедно на служба или просто да ги изслушваме. Също така, вместо да гледаме на събратята си като на „слаби“ или „силни“, трябва да съзнаваме, че всички имаме слаби и силни страни. Дори апостол Павел признавал слабостите си. (2 Кор. 12:9, 10) Следователно всеки от нас се нуждае от подкрепата на събратята си.

14. На какво трябва да сме готови, за да пазим мира с братята си?

¹⁴ Бъди миротворец. Трябва да правим всичко по силите си да пазим мира с братята си дори когато смятаме, че сме останали неразбрани или че към нас са се отнесли несправедливо. (Прочети Римляни 12:17, 18.) Извинението може да излекува наранените чувства, но трябва да е искрено. Например, вместо да кажеш „Съжалявам, че се чувстваш така“, би могъл да признаеш своята вина, като кажеш „Съжалявам, че съм те наранил с думите си“. Мирът е особено важен в брака. Съпругът и съпругата не бива да се преструват пред хората, че се обичат, а когато са насаме, да не си говорят или да се нараняват словесно или физически.

15. Как показваме, че наистина сме простили?

¹⁵ Прощавай щедро. Ако някой ни обиди, ние му прощаваме и не храним лоши чувства към него. Като проявяваме „търпимост един към друг в любов“ и като усърдно се стремим „да пазим единството на духа в обединяващата връзка на мира“, ще прощаваме щедро на онези, които може дори да не са разбрали, че са ни засегнали. (Еф. 4:2, 3) За да е истинска прошката ни, е необходимо да контролираме мислите си, да не сме злопаметни. (1 Кор. 13:4, 5) Ако таим неприязън, рискуваме да навредим трайно на взаимоотношенията си не само с брата или сестрата, но и с Йехова. (Мат. 6:14, 15) Можем да покажем, че наистина сме простили, като се молим за човека. (Лука 6:27, 28)

16. Как трябва да гледаме на назначенията в службата за Йехова?

¹⁶ Бъди готов да се откажеш от предимствата си. Назначенията ни в службата за Йехова са възможност да докажем искрената си любов, като „не търсим своята полза, но ползата на другия“. (1 Кор. 10:24) Например на конгресите разпоредителите влизат в залата преди останалите. Вместо да се възползват от привилегията си, за да запазят най–хубавите места за себе си и семейството си, много от тях избират не толкова предпочитаните места в своя сектор. Като жертват предимството си в този случай, те проявяват безкористна любов. Как можеш да подражаваш на добрия им пример?

17. Какво ще е подтикнат да направи от искрена любов съгрешилият християнин?

¹⁷ „Признавай и оставяй“ тайните грехове. Някои християни, които са извършили сериозен грях, се опитват да го прикрият, защото се срамуват или не искат да разочароват другите. (Пр. 28:13) Но това не е проява на любов, тъй като вреди не само на съгрешилия, но и на останалите. Такава постъпка може да възпрепятства действието на Божия дух и да застраши мира в целия сбор. (Еф. 4:30) Искрената любов подтиква извършилите сериозен грях да се обърнат към старейшините за необходимата помощ. (Як. 5:14, 15)

18. Колко важна е истинската любов?

¹⁸ Любовта е най–великото качество. (1 Кор. 13:13) Тя показва, че сме ученици на Исус и че подражаваме на Йехова, който е нейният източник. (Еф. 5:1, 2) Павел писал: „Ако ... ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Кор. 13:2) Нека продължаваме да проявяваме любов не само „с думи“, но и „с дела и с истина“.