Можем да дадем на другите скъпоценни съкровища

¹ В Божието Слово намираме изобилие от духовни съкровища, които са много ценни за нас. (Пс. 12:6; 119:11, 14) Веднъж, след като дал няколко словесни илюстрации относно различни аспекти на Царството, Исус попитал учениците си: „Разбрахте ли какво означава всичко това?“ Когато те отговорили утвърдително, Исус им казал: „Така и всеки, който поучава хората, като получи познание за небесното царство, прилича на такъв човек, на такъв стопанин, който изважда от съкровищницата си нови и стари неща.“ (Мат. 13:1–52)

² Може да се каже, че истините от Библията, които сме научили в самото начало, когато сме започнали да изучаваме, са като стари съкровища. Като продължаваме да изучаваме по–дълбоките неща от Божието Слово, научаваме повече библейски истини, които са като новооткрити съкровища. (1 Кор. 2:7) Освен това научаваме нови неща, или намираме нови съкровища, и с помощта на „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45)

³ Ние гледаме на тези духовни съкровища като на нещо много ценно, независимо дали са нови, или стари. Това ни подтиква да се учим да поучаваме хората въз основа на Божието Слово, и да ставаме по–умели в това, като щедро споделяме с тях скъпоценните истини, които сме научили.

⁴ Учи се от примера на Исус: Исус показал колко цени духовните съкровища, като полагал големи усилия да ги споделя с другите. Той не преставал да изважда такива съкровища от „съкровищницата си“, дори когато бил изморен. (Йоан 4:6–14)

⁵ Любовта на Исус към хората, които били бедни в духовно отношение, го подтиквала да споделя с тях носещите живот съкровища от Божии истини. (Пс. 72:13) Той изпитвал жал към онези, които гладували духовно, и ‘ги учел на много неща’. (Мар. 6:34)

⁶ Подражавай на Исус: Ако високо ценим съкровищата, които притежаваме, ще искаме да споделяме с хората духовни бисери направо от Библията, както правел Исус. (Пр. 2:1–5) Макар че понякога може да сме уморени, ще говорим въодушевено за духовните истини. (Мар. 6:34) Искрената ни признателност за тези съкровища ще ни подтиква да правим всичко по силите си в службата, като винаги се стремим да участваме още по–пълно в нея.