Бел. под линия

a „Дори и след най-смелите реформи оставяха обедняли селяни, една аристокрация с извънредно много привилегии и много ниски данъчни задължения, средно съсловие с недостатъчно влияние в обществото и правителството . . . Трябва да се каже, че деспоти с достатъчни познания се намериха пред редица въпроси, които вече не можеха да пренебрегнат, но не виждаха за себе си никаква възможност, в рамките на политическата и стопанска действителност в онова време да се погрижат за ефикасни решения“ („Уестърн сивилайзейшън — Итс дженесис енд дестини: Де модерн херитейдж“).