Бел. под линия

a „Същността на разликата [между Исус и фарисеите] се вижда ясно единствено в светлината на двете противоречащи си разбирания за Бога. За фарисеите Бог е главно онзи, който поставя изисквания; за Исус той е милостив и състрадателен. Фарисеят, разбира се, не отричал божията доброта и любов, но за него те били изразени в дадената от Бога Тора [Закона] и във възможността да се изпълни това, което се изисква там. ... Придържането към устната традиция с нейните правила за тълкуване на закона било разглеждано от фарисея като начина да се изпълни Тора. ... Това, че Исус издигнал двете заповеди за любовта (Мат. 22:34–40) на нивото на един образец за тълкуване и че отхвърлил задължителния характер на устната традиция, ... го довело до конфликт с фарисейската софистика.“ — „Нов международен речник на теологията на Новия завет“.