съдени въз основа на това, което ще правят по време на Съдния ден.

Тогава милиарди хора за първи път ще имат възможността да научат волята на Бога и да я изпълняват. Това означава, че ще се извършва огромна образователна дейност. Да, „жителите на земята [ще] се учат на праведност“. (Исаия 26:9) Но не всички ще искат да изпълняват Божията воля. В Исаия 26:10 се казва: „Дори ако бъде проявено благоволение към неправедния, той пак няма да се научи на праведност. Ще постъпва несправедливо в земята на правотата и няма да види величието на Йехова.“ Тези неправедни ще бъдат унищожени завинаги по време на Съдния ден. (Исаия 65:20)

До края на Съдния ден оцелелите хора „ще оживеят“ в пълния смисъл на думата, като станат съвършени. (Откровение 20:5) Следователно по време на Съдния ден човечеството постепенно ще се възстанови до първоначалното си съвършено състояние. (1 Коринтяни 15:24–28) Тогава ще има едно последно изпитание. Сатана ще бъде освободен и за последен път ще му бъде позволено да се опита да заблуди човечеството. (Откровение 20:3, 7–10) Онези, които устоят, ще видят изпълнението на библейското обещание: „Праведните ще наследят земята и ще живеят вечно на нея.“ (Псалм 37:29) Да, Съдният ден ще бъде благословия за всички верни хора!

ДЕСЕТИЛЕТИЯ предварително изследователите на Библията известявали, че през 1914 г. ще има забележителни събития. Какви били те и какво прави 1914 толкова важна година?

Както е записано в Лука 21:24, Исус казал: „Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят определените времена на народите [времената на езичниците — „Синодално издание на Библията“].“ Йерусалим бил столицата на израилтяните — седалището на царете от родословната линия на цар Давид. (Псалм 48:1, 2) Но тези царе били по–специални от владетелите на другите народи. Те седели на „престола на Йехова“ като представители на самия Бог. (1 Летописи 29:23) Следователно Йерусалим бил символ на управлението на Йехова.

Как и кога обаче Божието управление започнало да бъде „тъпкано от народите“? Това станало през 607 г. пр.н.е., когато Йерусалим бил превзет от вавилонците. Вече никой не седял на „престола на Йехова“, а линията на царете, потомци на Давид, била прекъсната. (4 Царе 25:1–26) Безкрайно ли щяло да продължи това „тъпкане“? Не, защото в пророчеството на Езекиил се казва относно последния цар на Йерусалим, Седекия: „Махни тюрбана и свали короната! ... Тя няма да бъде ничия, докато не дойде онзи, който има законното право на нея, и на него ще я дам.“ (Езекиил 21:26, 27) Този, който има „законното право“ на Давидовата корона, е Исус Христос. (Лука 1:32, 33) Така че „тъпкането“ щяло да завърши, когато Исус станел Цар.

Кога щяло да бъде това забележително събитие? Исус разкрил, че езичниците ще управляват определен период от време. Четвърта глава на книгата Даниил ни помага да разберем колко дълго щял да трае този период. В нея е описан един пророчески сън на вавилонския цар Навуходоносор. Той видял огромно дърво, което било отсечено. Пънът му не можел да расте, защото бил стегнат с железен и меден обръч. Един ангел заявил: „Нека над него изминат седем времена.“ (Даниил 4:10–16)

Дърветата в Библията понякога символизират управление. (Езекиил 17:22–24; 31:2–5) Следователно отсичането на дървото символизира прекъсването на Божието управление, представяно от царете в Йерусалим. Но от видението става ясно, че „тъпкането на Йерусалим“ няма да е вечно, а ще трае „седем времена“. Колко е дълъг този период?

Откровение 12:6, 14 показва, че три времена и половина са равни на „хиляда двеста и шейсет дни“. Следователно „седем времена“, които са двойно повече, ще траят 2520 дни. Но езическите народи не престанали да „тъпчат“ Божието управление 2520 дни след падането на Йерусалим. Очевидно пророчеството се отнася за много по–голям период от време. Въз основа на стиховете в Числа 14:34 и Езекиил 4:6, в които се говори за „ден за година“, „седемте времена“ обхващат 2520 години.

Тези 2520 години започнали през октомври 607 г. пр.н.е., когато Йерусалим бил завладян от вавилонците и царят от родословната линия на Давид бил свален от престола. Периодът завършил през октомври 1914 г. Тогава „определените времена на народите“ свършили и Исус Христос бил назначен от Бога като небесен Цар.a (Псалм 2:1–6; Даниил 7:13, 14)

Точно както предсказал Исус, неговото „присъствие“ като небесен Цар е белязано от драматични световни събития — войни, глад, земетресения, смъртоносни зарази. (Матей 24:3–8; Лука 21:11) Тези събития са мощно свидетелство, че 1914 г. наистина отбелязва раждането на Божието небесно Царство и началото на „последните дни“ на настоящата порочна система. (2 Тимотей 3:1–5)

ДУХОВНОТО създание, наречено Михаил, не се споменава често в Библията. Но всяко негово споменаване е свързано с някакви решителни действия. В книгата на Даниил Михаил се бори със зли ангели, в писмото на Юда спори със Сатана, а в Откровение води война срещу Дявола и демоните му. Като защитава управлението на Йехова и се бори срещу Божиите врагове, той живее в съгласие със значението на името си: „Кой е като Бога?“ Но кой е Михаил?

Някои хора имат повече от едно име. Например патриархът Яков е познат също като Израил, а апостол Петър — като Симон. (Битие 49:1, 2; Матей 10:2) Подобно на това Библията показва, че Михаил е друго име на Исус Христос преди и след живота му на земята. Нека да разгледаме библейските основания за това заключение.

Архангел. В Божието Слово Михаил е наречен „архангел“. (Юда 9) Тази дума означава „главен ангел“. Тя се среща в Библията само в единствено число, никога в множествено. Това навежда на мисълта, че има само един такъв ангел. В допълнение Библията прави връзка между Исус и позицията на архангел. Относно възкресения Господар Исус Христос в 1 Солунци 4:16 четем: „Сам Господарят ще слезе от небето със заповеден вик, с глас на архангел.“ След като според този стих Исус има глас на архангел, очевидно той е архангел Михаил.