Висококачествени други възможности

Може би си мислиш: ‘Кръвопреливанията са опасни, но дали съществуват някакви други добри, висококачествени възможности?’ Уместен въпрос — и обърни внимание на думата „висококачествен“.

Всички хора, включително и Свидетелите на Йехова, желаят да получат резултатна и висококачествена медицинска помощ. Д–р Грант Е. Стефън обръща внимание на два важни елемента: „Качествена медицинска помощ представлява всъщност възможността на съставните части на тази помощ да постигат законни медицински и немедицински цели.“ („Журнал на Американската медицинска асоциация“, 1 юли 1988 г.) „Немедицинските цели“ биха включвали и това — да не се действува срещу етичността или основаващата се на Библията съвест на пациента. — Деяния 15:28, 29.

Съществуват ли законни и резултатни пътища за справяне със сериозни медицински проблеми, без да се използува кръв? За щастие, отговорът е „да“.

Макар и повечето хирурзи да твърдяха, че преливат кръв само когато е абсолютно необходимо, след разпространението на епидемията от СПИН употребата на кръв рязко спадна. В уводната статия на Mayo Clinic Proceedings [„Бюлетин на клиниката Мейо“] (септември 1988 г.) се казва, че „едно от малкото полезни неща, които донесе епидемията“, е това, че „се появиха различни стратегии от страна на пациентите и на лекарите, целящи да избегнат кръвопреливанията“. Един служещ в център по кръвопреливане обяснява: „Онова, което се промени, е интензивността на предупреждението, възприемчивостта на клиничните служители към това предупреждение (поради повишеното осъзнаване на рисковете) и изискванията за търсене на други възможности.“ — „Статии върху трансфузионна медицина“, октомври 1989 г.

Забележи — има други възможности! Това става разбираемо, когато разгледаме въпроса защо бива преливана кръв.

Хемоглобинът на червените кръвни телца пренася кислорода, необходим за доброто здраве и живот. Така че ако човек загуби много кръв, изглежда логично, че е необходимо тя просто да бъде заменена с друга. Обикновено ти имаш около 14–15 грама хемоглобин на всеки 100 кубически сантиметра кръв. (Друг вид измерване е по хематокритния способ, според който тази концентрация се равнява обикновено на около 45 процента.) Възприетото „правило“ беше да се прелива кръв на пациента преди операция, ако неговият хемоглобин е под 10 (или 30 процента при измерване с хематокрит). Швейцарското списание Vox Sanguinis [„Гласът на кръвта“] (март 1987 г.) съобщава, че „65% [от анестезиолозите] при планирана операция са изисквали пациентите да имат предоперационно ниво на хемоглобина 10 г⁄дцл“.

Но на една конференция по кръвопреливането през 1988 г. професор Хауърд Л. Заудър попита: „Как получихме това магическо число?“ И той ясно заяви: „Етиологията [причините за появата] на изискването пациентът да има 10 грама хемоглобин преди анестезия е прикрита от традицията, забулена в неяснота и неподкрепена от клинични или експериментални доказателства.“ Представи си всички тези хиляди пациенти, чиито кръвопреливания са били резултат на едно ‘неясно и неподкрепено от доказателства’ изискване!

Някои може би ще се учудят: ‘Защо за нормално се приема ниво на хемоглобина 14, ако можем да се справим с много по–малко?’ Защото тогава остава значителен резерв от възможност за пренасяне на кислород, така че човек е готов за физически упражнения или извършване на тежка работа. Изследвания на болни от анемия пациенти дори разкриват, че е „трудно да се забележи някаква недостатъчност в работоспособността, когато нивото на хемоглобина е само 7 г⁄дцл. При някои други е било наблюдавано само умерено снижаване на функционалните способности“. — Contemporary Transfusion Practice [„Съвременна трансфузионна практика“], 1987 г.

Докато възрастните се справят с ниското ниво на хемоглобина, как стои въпросът при децата? Д–р Джеймс А. Стокман III казва следното: „С няколко изключения, при преждевременно родените бебета се наблюдава спад на хемоглобина през първите от един до три месеца. . . . Показанията за кръвопреливане в кърмаческа възраст не са определени правилно. Истината е, че много бебета изглежда понасят забележително ниски нива на концентрация на хемоглобина, без проява на видими клинични усложнения.“ — Pediatric Clinics of North America [„Педиатрични клиники в Северна Америка“], февруари 1986 г.

Тези сведения не означават, че нищо не бива да се предприема, когато някой загуби много кръв при някоя злополука или по време на операция. Ако загубата е рязка и обилна, кръвното налягане на пострадалия пада и той може да изпадне в шок. Това, което е необходимо на първо място, е да се спре кръвоизливът и да бъде възстановен обемът на кръвта в кръвоносната система. Това ще помогне да се предотврати шокът и да се поддържа циркулацията на червените кръвни телца, а също и на другите компоненти на кръвта.

Попълването на обема може да се постигне и без да бъде използувана цялостна кръв или кръвна плазма.a Различни некръвни течности се явяват резултатни увеличители на обема. Най–простата от тях е физиологичният (со̀лен) разтвор, който не е скъп и е съвместим с нашата кръв. Има също течности с по–специални свойства, като например декстран, желатинов разтвор [Хемацел] и Рингеров разтвор–лактат. Хетастарч (HES) е по–нов увеличител на обема, и „той спокойно може да бъде препоръчан на пациенти [с изгаряния], които отказват кръвни продукти“. (Journal of Burn Care & Rehabilitation [„Лечение на изгаряния и рехабилитация, журнал“] януари⁄февруари 1989 г.) Такива течности имат явни преимущества. „Кристалоидните разтвори [като обикновения физиологичен или Рингеровия лактат], Декстран и HES са относително нетоксични и не са скъпи, леснодостъпни са, могат да се съхраняват при стайна температура, не изискват проби за съвместимост и не крият рискове от заболяване, предадено чрез кръвопреливане.“ — Blood Transfusion Therapy—A Physician’s Handbook [„Терапия на кръвопреливането — наръчник на лекаря“], 1989 г.

Но ти може би ще попиташ: ‘Как могат некръвните заместителни течности да вършат добра работа, след като аз имам нужда от червени кръвни телца, които да пренасят кислород в тялото ми?’ Както вече споменахме, ти притежаваш резерви от преносители на кислород. Ако загубиш кръв, веднага се задействуват удивителни компенсационни механизми. С всеки удар твоето сърце помпа повече кръв. И след като изгубената кръв е била заместена с подходяща течност, разредената кръв циркулира с по–голяма лекота, дори и в малките кръвоносни съдове. В резултат на химическите изменения, в тъканите се освобождава повече кислород. Тези адаптации са толкова ефективни, че дори ако останат само половината от червените ти кръвни телца, доставеният кислород може да съставлява около 75 процента от нормалното количество. Един пациент в състояние на покой използува само 25 процента от кислорода, който е на разположение в тялото му. А и повечето от общоприетите анестетични средства намаляват нуждата от кислород на организма.

КАК МОГАТ ДА ПОМОГНАТ ЛЕКАРИТЕ?

Опитните лекари могат да помогнат на човек, който е загубил кръв и поради това има по–малко червени кръвни телца. След като веднъж обемът е възстановен, лекарите могат да приложат кислород във висока концентрация. Това осигурява повече кислород на организма и често дава забележителни резултати. Английски лекари използуваха този метод спрямо една пациентка, която била загубила толкова много кръв, че „нейният хемоглобин падна до 1,8 г⁄дцл. С успех беше приложено лечение . . . [с] висококонцентриран кислород и трансфузии на големи количества желатинов разтвор [Хемацел]“. (Anaesthesia [„Анестезия“], януари 1987 г.) В това съобщение се казва още, че други пациенти, претърпели обилна загуба на кръв, успешно са били третирани в кислородни хипербарокамери.

Лекарите освен това могат да помогнат на своите пациенти да произвеждат повече червени кръвни телца. Как? Като им дават препарати, съдържащи желязо (мускулно или венозно), които могат да помогнат на организма да произвежда червени кръвни телца три–четири пъти по–бързо от обикновено. Напоследък започна да се използува още една възможност. Твоите бъбреци произвеждат хормон, който се нарича еритропоетин (EPO), който стимулира костния мозък в производството на червени кръвни телца. Сега вече има на разположение синтетичен (рекомбинант) еритропоетин. Лекарите могат да приложат от него на някои анемични пациенти, като им помогнат по този начин да произвеждат много бързо нови червени кръвни телца.

Дори по време на операция опитните и съвестни хирурзи и анестезиолози могат да помогнат, прилагайки съвременни методи за пестене на кръвта. Прецизни оперативни способи, като например електрокаутеризация за намаляване на кръвотечението, са изключително полезни. Понякога кръвта, която тече в раната, може да бъде изсмуквана, филтрирана и насочвана обратно в кръвообращението.b

Пациентите, които са включени към апарат „сърце–бял дроб“, зареден с някоя от кръвозаместващите течности, могат да имат полза от разреждането на кръвта, защото така се губят по–малко червени кръвни телца.

Има и други начини да се помогне. Охлаждане на пациента, за да се намали потребността на организма от кислород по време на операцията. Хипотензивна анестезия. Терапия за подобряване на съсирването. Десмопресин (DDAVP) за съкращаване времето на кръвотечение. Лазерни „скалпели“. Ще видиш как този списък ще се увеличава, тъй като лекарите и загрижените пациенти търсят начини да избегнат кръвопреливания. Ние се надяваме, че ти никога няма да загубиш голямо количество кръв. Но ако ти се случи такова нещо, много е вероятно опитни лекари да могат да ти помогнат, без да използуват кръвопреливане, носещо толкова рискове със себе си.

ОПЕРАЦИЯ — ДА, НО БЕЗ КРЪВОПРЕЛИВАНЕ

Много хора днес не биха приели да им бъде прелята кръв. По здравословни причини те изискват онова, което Свидетелите желаят на религиозна основа: качествена медицинска помощ, използуваща алтернативни некръвни средства. Както отбелязахме, при такива условия е възможно извършването и на сериозни хирургически операции. Ако все още имаш някакви съмнения относно това, някои други доказателства от медицинската литература може би ще ги разсеят.

Статията „Замяна на четири основни стави на член на Свидетелите на Йехова“ (Orthopaedic Review [„Ортопедичен преглед“], август 1986 г.) разказва за един болен от анемия пациент с „напреднало разрушаване на двете колена и на тазобедрените стави“. При него бил използуван феро–декстран преди и след поетапната операция, която била успешна. British Journal of Anaesthesia [„Британски журнал по анестезия“] (1982 г.) съобщава за 52–годишна Свидетелка, чието ниво на хемоглобина било под 10. С използуване на хипотензивна анестезия, за да се сведе до минимум загубата на кръв, била извършена цялостна замяна на тазобедрената и раменната става. Група хирурзи от Арканзаския университет (САЩ) също използували този метод при сто случая на замяна на тазобедрената става на Свидетели, и всички пациенти се възстановили след операцията. Професорът, завеждащ хирургическото отделение, казва следното: „Онова, което научихме от тези пациенти (Свидетели), сега прилагаме спрямо всички наши пациенти, на които извършваме цялостна замяна на тазобедрената става.“

Съвестта на някои Свидетели им позволява да приемат присаждания на органи, ако това се прави без преливане на кръв. В едно сведение относно 13 присаждания на бъбреци се прави следното заключение: „Общите резултати показват, че бъбречните трансплантации могат да бъдат извършвани безопасно и ефикасно на повечето Свидетели на Йехова.“ (Transplantation [„Трансплантация“], юни 1988 г.) Отказът от кръв също така не е пречка дори да бъдат извършвани успешни трансплантации на сърца.

‘А как стои въпросът с други видове хирургически операции без използуване на кръв?’ — може би ще попиташ ти. Medical Hotline [„Медицинско дежурство“] (април⁄май 1983 г.) разказва за опериране на „Свидетелки на Йехова, подложили се на сериозни гинекологични и акушерски операции [в Уейнския държавен университет, САЩ], без да им бъде преливана кръв“. Вестникът съобщава: „Смъртните случаи и усложненията не бяха повече, отколкото при жени, подложили се на подобни операции с преливане на кръв.“ По–нататък статията продължава: „Резултатите от това изследване може би ще осигурят основания за един по–нов поглед върху употребата на кръв за всички жени, които се подлагат на акушерски и гинекологически операции.“

В болницата към Гьотингенския университет (Германия), били извършени общохирургически операции на 30 пациенти, които отказвали да приемат кръв. „Не възникнаха никакви усложнения, които не биха възникнали също и при пациенти, които приемат кръвопреливания . . . Невъзможността да се прибегне към кръвопреливане не бива да се надценява толкова, и не бива да води до въздържане от операция, която е необходима и хирургически оправдана.“ — Risiko in der Chirurgie [„Рискът в хирургията“], 1987 г.

На много възрастни и деца се правят дори мозъчни операции без използуване на кръвопреливане — например, в Университетския медицински център в Ню Йорк. През 1989 г. д–р Джоузеф Рансохоф, завеждащ неврохирургията, писа: „Много ясно е, че в повечето случаи избягването на кръвни продукти може да бъде постигнато с минимален риск при пациенти, чиито религиозни убеждения са против използуването на такива продукти; особено ако операцията може да бъде извършена експедитивно и в сравнително кратък операционен период. От значителен интерес е фактът, че аз често забравям, че такива пациенти са Свидетели — чак докато при изписването им те идват при мен, за да ми благодарят, загдето съм уважил техните религиозни вярвания.“

И накрая, могат ли да бъдат извършвани сложни сърдечни и съдови операции на възрастни и деца без кръвопреливане? Д–р Дентън А. Кули беше пионер в тази област. Както можеш да видиш в медицинската статия, препечатана в Приложението, на страници 27–29, д–р Кули, базирайки се на предишни изследвания, прави заключението, „че рискът при операции на пациенти от групата на Свидетелите на Йехова не е особено по–голям, отколкото при други болни“. Сега, след като е извършил 1106 такива операции, той пише: „Във всеки един от случаите моето споразумение или договореност с пациента биват спазени“, а именно — да не се използува никаква кръв.

Хирурзите са забелязали и един друг фактор относно Свидетелите на Йехова — добрата им нагласа. „Нагласата на тези пациенти е образцова — писа д–р Кули през октомври 1989 г. — У тях липсва страхът от усложнения или дори от смърт, който се среща при повечето пациенти. Те имат дълбоко и трайно упование в своята вяра и в своя Бог.“

Това не означава, че те държат на правото да умрат. Те активно търсят качествена медицинска помощ, защото искат да оздравеят. Те са убедени, че е мъдро да се подчиняват на божия закон за кръвта, и този възглед оказва положително въздействие на некръвната хирургия.

Професор д–р В. Шлосер от хирургическата болница към Фрайбургския университет (Германия) отбелязва следното: „Всред тази група пациенти случаите на кървене през периоперативния период не бяха повече; усложненията, ако изобщо имаше такива, бяха по–малко. Особеният възглед относно болестите, типичен за Свидетелите на Йехова, се отразяваше положително на периоперативния процес.“ — Herz/Kreislauf [„Сърце и кръвообращение“], август 1987 г.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 13]

„Трябва да направим заключението, че понастоящем има много пациенти, които получават кръвни компоненти, без да имат някакъв шанс за полза от кръвопреливането (кръв не е необходима), но въпреки това биват излагани на риска да получат нежелателни последици. Нито един лекар не би подложил съзнателно пациента на лечение, което не може да помогне, а само може да навреди, но всъщност именно това става, когато бива преливана кръв, без да има такава необходимост.“ — “Transfusion-Transmitted Viral Diseases” [„Вирусни заболявания, пренасяни при кръвопреливане“], 1987 г.

[Блок на страница 14]

„Някои автори са на мнение, че стойности на хемоглобина от порядъка на 2 до 2,5 г⁄100 мл са приемливи . . . Здравият човек може да понесе 50 процентна загуба от масата на червените кръвни клетки, без да се проявят почти никакви симптоми, ако загубата на кръв стане за определен период от време.“ — „Способи за кръвопреливане“, 1982 г.

[Блок на страница 15]

„Старите възгледи за начина, по който кръвта пренася кислород до тъканите, за това как лекува раните, както и за нейната ‘хранителна стойност’, са изоставени. Опитът с пациенти, които са Свидетели на Йехова, показва, че дори острата анемия се понася добре.“ — “The Annals of Thoracic Surgery” [„Бюлетин по гръдна хирургия“], март 1989 г.

[Блок на страница 16]

Ималки деца? „Бяха извършени четиридесет и осем педиатрични хирургически операции с откриване на сърцето и използуване на безкръвни способи, независимо от хирургическата сложност.“ Най–малкото от децата тежеше 4,7 кг. „Поради постоянния успех при Свидетелите на Йехова и факта, че кръвопреливането носи рискове от сериозни усложнения, понастоящем ние извършваме повечето от нашите педиатрични сърдечни операции без кръвопреливане.“ — “Circulation” [„Кръвообращение“], септември 1984 г.

[Снимка на страница 15]

Апаратурата „сърце–бял дроб“ оказва голяма помощ при сърдечни операции на пациенти, които не желаят да приемат кръв