Християнските старейшини ‘съдействат на нашата радост’

 1. Какво донесло радост на Павел във връзка с християните в Коринт?

БИЛО 55 г. Апостол Павел се намирал в пристанищния град Троада, но не можел да престане да мисли за Коринт. По–рано същата година той получил тревожната новина, че сред братята там има разпри. Затова с бащинска загриженост той им изпратил писмо, за да ги поправи. (1 Кор. 1:11; 4:15) Също така Павел изпратил при тях своя сътрудник Тит и уредил той да му донесе сведения в Троада. Затова Павел чакал Тит в Троада, искайки да узнае какво е положението при коринтяните. Но за негово съжаление Тит не пристигнал. Какво щял да прави апостолът? Той отплавал за Македония и за негово щастие там се срещнал с Тит, който му разказал, че братята в Коринт откликнали добре на писмото му и копнеели да го видят. Щом чул добрите сведения, Павел ‘изпитал още по–голяма радост’. (2 Кор. 2:12, 13; 7:5–9)

 2. (а) Какво писал Павел на коринтяните относно вярата и радостта? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

² Малко след това Павел написал на коринтяните второ писмо. В него се казва: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, но съдействаме на вашата радост, защото вие устоявате благодарение на своята вяра.“ (2 Кор. 1:24) Какво искал да каже Павел? И как думите му засягат християнските старейшини днес?

 3. (а) Какво имал предвид Павел с думите „Вие устоявате благодарение на своята вяра“? (б) Как старейшините днес следват примера на Павел?

³ Павел споменал два важни аспекта на нашето поклонение — вярата и радостта. Относно вярата той писал: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, ... защото вие устоявате благодарение на своята вяра.“ С тези думи Павел посочил, че братята в Коринт устоявали непоколебимо не заради него или някого другиго, а заради собствената си вяра в Бога. Затова Павел не смятал за нужно да контролира вярата на братята си, нито имал желание да прави това. Той бил сигурен, че те са верни християни, желаещи да вършат каквото е правилно. (2 Кор. 2:3) Днес старейшините следват примера на Павел, като изразяват увереността си във вярата на своите братя и в подбудите им да служат на Бога. (2 Сол. 3:4) Вместо да установяват строги правила в сбора, духовните пастири разчитат на библейските принципи и на ръководството от организацията на Йехова. В крайна сметка старейшините днес не са господари на вярата на своите братя. (1 Пет. 5:2, 3)

 4. (а) Какво имал предвид Павел, когато писал „[Ние] съдействаме на вашата радост“? (б) Как старейшините днес подражават на нагласата на Павел?

⁴ Павел писал още: „[Ние] съдействаме на вашата радост.“ Той говорел от свое име и от името на своите близки сътрудници. Как стигаме до това заключение? В същото писмо Павел напомнил на коринтяните за двама от тези сътрудници, като писал: „Исус, който ние, тоест аз, Силуан и Тимотей, проповядвахме сред вас.“ (2 Кор. 1:19) Освен това винаги когато използвал израза „сътрудници“ в писмата си, Павел имал предвид доверени помощници като Аполос, Акила, Прискила, Тимотей, Тит и други. (Рим. 16:3, 21; 1 Кор. 3:6–9; 2 Кор. 8:23) Следователно с думите „[Ние] съдействаме на вашата радост“ Павел уверил коринтяните, че той и неговите помощници искат да вършат всичко възможно, за да допринасят за радостта на всички членове на сбора. Днес християнските старейшини имат същото желание. Те искат да правят всичко по силите си да помагат на братята си ‘да служат на Йехова с веселие’. (Пс. 100:2; Флп. 1:25)

 5. Отговора на кой въпрос ще разгледаме, и на какво трябва да обърнем внимание?

⁵ Наскоро няколко пламенни братя и сестри от различни части на света бяха помолени да отговорят на въпроса: „Какви думи и постъпки на някой старейшина са допринесли за радостта ви?“ Докато разглеждаш изказванията им, помисли как ти би отговорил на този въпрос. Освен това нека всеки един от нас обърне внимание как може да допринесе за радостния дух в своя сбор.a

6, 7. (а) По какъв начин старейшините могат да подражават на Исус, Павел и други служители на Бога? (б) Защо като помним имената на своите братя, можем да допринесем за радостта им?

⁶ Много от нашите братя и сестри казват, че изпитват повече радост, когато старейшините проявяват личен интерес към тях. Един основен начин, по който те правят това, е, като подражават на примера на Давид, Елиу и самия Исус. (Прочети 2 Царе 9:6; Йов 33:1; Лука 19:5.) Всеки от тези служители на Йехова проявил искрен интерес към друг човек, като използвал личното му име. Павел също знаел колко е важно да помни и да използва имената на своите събратя. В края на едно от своите писма той поздравил повече от 25 братя и сестри по име, включително и Персида, една християнка, за която Павел казал: „Поздравете нашата любима сестра Персида.“ (Рим. 16:3–15)

⁷ На някои старейшини им е трудно да помнят имена. Но когато полагат искрени усилия да запомнят имената на своите събратя, те сякаш им казват „Вие сте важни за мене“. (Из. 33:17) Старейшините ще допринасят за радостта на членовете на сбора особено като използват имената им, когато ги канят да се изкажат по време на Изучаването на „Стражева кула“ или на другите събрания. (Сравни Йоан 10:3.)

 8. По какъв важен начин Павел подражавал на примера на Йехова и Исус?

⁸ Павел проявявал интерес към другите и като изразявал искрена похвала, което е друг основен начин, по който да допринасяме за радостта на събратята си. Затова в същото писмо, в което изразил желанието си да съдейства за радостта на своите братя, Павел писал: „Гордея се много с вас.“ (2 Кор. 7:4) Тази похвала сигурно стоплила сърцата на братята в Коринт. Павел изразил подобни чувства и относно други сборове. (Рим. 1:8; Флп. 1:3–5; 1 Сол. 1:8) Всъщност, след като споменал Персида в писмото си до сбора в Рим, Павел добавил: „Тя се труди много в делото на Господаря.“ (Рим. 16:12) Колко ли насърчена се е почувствала тази вярна сестра! Като хвалел другите, Павел подражавал на примера на Йехова и Исус. (Прочети Марко 1:9–11; Йоан 1:47; Откр. 2:2, 13, 19)

 9. Защо ако изразяват похвала един към друг, членовете на сбора ще изпитват повече радост?

⁹ Старейшините днес също разбират колко е важно да изразяват признателността си към своите братя. (Пр. 3:27; 15:23) Когато някой старейшина прави това, той сякаш казва на брата или сестрата: „Забелязах какво направи. Загрижен съм за тебе.“ А членовете на сбора несъмнено се нуждаят от окуражителни думи от страна на старейшините. Една сестра на около 55 години изразява чувствата на мнозина, като казва: „На работа рядко получавам похвала. Там хората са студени и се съревновават помежду си. Затова, когато един старейшина ме похвали за нещо, което съм направила за сбора, това ме освежава и ми вдъхва сили! Чувствам се обичана от своя небесен Баща.“ Един брат, който сам отглежда двете си деца, се чувствал по подобен начин. Наскоро един старейшина го похвалил искрено. Как се почувствал братът? Той казва: „Думите на старейшината наистина ми вдъхнаха сили да продължа!“ Несъмнено, като хвалят искрено своите събратя, старейшините могат да повдигнат духа им и да увеличат радостта им. Това от своя страна ще им вдъхне сили да продължават да ходят по пътя на живота, без „да се уморят“. (Иса. 40:31)

10, 11. (а) Как старейшините могат да подражават на примера на Неемия? (б) Какво ще помогне на старейшините да дават духовни дарове, когато правят пастирски посещения?

¹⁰ Друг особено важен начин старейшините да проявят личен интерес към братята и да допринасят за радостта в сбора е да поемат инициативата да помагат на онези, които се нуждаят от насърчение. (Прочети Деяния 20:28.) Така те подражават на духовните пастири от древността. Да обърнем внимание например какво направил верният надзорник Неемия, когато забелязал, че някои от неговите събратя юдеи били отслабнали духовно. В Библията се посочва, че той ‘веднага станал’ и ги насърчил. (Неем. 4:14) Днес старейшините искат да правят същото. Те ‘стават’, тоест поемат инициативата, за да помогнат на събратята си да останат твърди във вярата. За да осигурят лично насърчение, старейшините посещават братята и сестрите в домовете им, ако обстоятелствата позволяват. Целта им при такива пастирски посещения е ‘да дадат от духовните дарове’. (Рим. 1:11) Какво ще помогне на надзорниците да правят това?

¹¹ Преди всяко пастирско посещение старейшината трябва да отдели известно време, за да помисли за човека, когото ще посети. С какви трудности се сблъсква? Кои мисли може да го укрепят? Кой стих или преживяване на библейски персонаж може да се приложи спрямо неговите обстоятелства? Този предварителен размисъл ще помогне на старейшината да проведе смислен, а не повърхностен разговор. При пастирските посещения старейшините дават възможност на братята и сестрите свободно да изразяват чувствата си, като ги слушат внимателно. (Як. 1:19) Една сестра казва: „Толкова е утешително, когато един старейшина слуша със сърцето си.“ (Лука 8:18)

12. Кой в сбора се нуждае от насърчение, и защо?

¹² Кой се нуждае от насърчителни пастирски посещения? Павел подканил християнските старейшини ‘да внимават за цялото стадо’. Наистина всички членове на сбора се нуждаят от насърчение, включително вестителите и пионерите, които години наред извършват вярно своята служба. Защо имат нужда от подкрепата на духовните пастири? Защото понякога дори и такива духовно силни братя и сестри може да се чувстват на ръба на силите си поради натиска на този покварен свят. За да покажем, че дори силен служител на Бога понякога може да се нуждае от помощ от приятел, нека разгледаме един случай от живота на цар Давид.

13. (а) Какъв момент използвал Исви–венов, за да нападне Давид? (б) Как Ависей успял да се притече на помощ на Давид?

¹³ Малко след като младият Давид бил помазан за цар, той се изправил лице в лице срещу Голиат, който бил от рода на гигантите, наречени рефаимци. Смелият Давид го убил. (1 Царе 17:4, 48–51; 1 Лет. 20:5, 8) Години по–късно, по време на една битка с филистимците Давид се изправил лице в лице срещу друг гигант. Името му било Исви–венов и той също бил от рефаимците. (2 Царе 21:16, бел. под линия) Този път обаче гигантът за малко щял да убие Давид. Защо? Не защото царят бил загубил смелостта си, а по–скоро силата си. В повествованието се казва: „Давид се измори.“ Веднага щом забелязал слабостта на царя, Исви–венов ‘мислел да убие Давид’. Но тогава, точно преди гигантът да нанесе смъртоносен удар с оръжието си, ‘Ависей, синът на Саруя, се притекъл на помощ на Давид, като нападнал филистимеца и го убил’. (2 Царе 21:15–17) Давид се отървал на косъм! Колко ли благодарен трябва да е бил той на Ависей, че го държал в полезрението си и бързо му се притекъл на помощ, когато животът му бил в опасност! Какви поуки можем да извлечем от този случай?

14. (а) Как успяваме да преодоляваме трудности, подобни на гиганти? (б) Как старейшините могат да помагат на другите да възстановят силите и радостта си? Дай пример.

¹⁴ Ние, като народ на Йехова, извършваме своята служба по целия свят въпреки препятствията, които Сатана и неговите служители поставят на пътя ни. Някои от нас се сблъскват с големи трудности, но с пълно упование в Йехова ние преодоляваме тези „гиганти“ и ги надвиваме. Понякога обаче постоянната битка с натиска на този свят ни уморява и обезсърчава. Когато изпитваме подобна слабост, ние сме уязвими и съществува опасност да бъдем сломени от проблеми, с които иначе бихме се справили успешно. В такива моменти навременната подкрепа на някой старейшина може да ни помогне да възстановим радостта и силата си. Мнозина са изпитали това, като например една пионерка на около 65 години, която споделя: „Преди известно време не бях добре и се чувствах изморена от проповедната служба. Един старейшина забеляза, че ми липсват сили, и поговори с мене. Разговорът беше основан на един библейски пасаж и беше много насърчителен. Аз използвах предложенията, които ми даде братът, и извлякох полза.“ Тя добавя: „Колко любещо беше от страна на този старейшина да забележи, че се чувствам слаба, и да ми се притече на помощ!“ Наистина е насърчително да знаем, че имаме на разположение старейшини, които любещо ни наблюдават и подобно на Ависей са готови ‘да ни се притекат на помощ’.

15, 16. (а) Защо събратята на Павел много го обичали? (б) Защо обичаме своите любещи християнски старейшини?

¹⁵ Да бъдеш пастир, е свързано с много работа. Понякога старейшините прекарват безсънни нощи поради загрижеността си за Божието стадо, като се молят за него или осигуряват духовна подкрепа на своите събратя. (2 Кор. 11:27, 28) И все пак старейшините се радват да изпълняват отговорностите си също като Павел. Той писал на коринтяните: „Аз с радост ще изразходвам всичко и ще бъда изразходван докрай за душите ви.“ (2 Кор. 12:15) Подтикван от любов към братята си, Павел се изразходвал напълно, за да ги укрепи. (Прочети 2 Коринтяни 2:4; Флп. 2:17; 1 Сол. 2:8) Нищо чудно, че братята много го обичали. (Деян. 20:31–38)

¹⁶ Като служители на Бога днес, ние също обичаме своите любещи християнски старейшини и благодарим на Йехова в молитвите си, че ни ги е осигурил. Те допринасят за радостта ни, като проявяват личен интерес към нас. Ние се чувстваме обогатени от пастирските им посещения. Освен това сме благодарни, че те са готови да ни се притекат на помощ, когато се чувстваме сломени от натиска на света. Да, тези внимателни християнски старейшини наистина ‘съдействат на нашата радост’.