Къде трябва да бъдеш, когато дойде краят?

КАКВО ще се случи с праведните хора, когато Йехова сложи край на настоящата зла система при Армагедон? В Притчи 2:21, 22 се отговаря на този въпрос: „Правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея.“

Как обаче непорочните „ще останат“ на земята? Ще има ли някакво убежище за тях? Къде трябва да са праведните, когато дойде краят? Четири библейски разказа за избавление хвърлят светлина върху тези въпроси.

В техния случай било важно къде се намират

Във 2 Петър 2:5–7 четем следното относно избавлението на патриарсите Ной и Лот: „[Бог] не се въздържа да накаже онзи древен свят, но запази Ной, проповедник на праведността, заедно с още седем души, когато нанесе потоп върху света на безбожните хора, и щом превърна в пепел градовете Содом и Гомор, като ги осъди и даде пример на безбожните хора за онова, което ще дойде, но избави праведния Лот, който се измъчваше много от това, че презиращите закона хора затъваха в разпуснато поведение.“

Как Ной преживял Потопа? Бог му казал: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направѝ си ковчег от гоферово дърво.“ (Бит. 6:13, 14) Ной построил ковчега точно както Йехова му заповядал. Седем дни преди водите на Потопа да започнат да се изливат, Йехова наредил на Ной да прибере животните в ковчега и да влезе в него заедно със семейството си. На седмия ден била затворена вратата ‘и дъждът валял на земята четиридесет дни и четиридесет нощи’. (Бит. 7:1–4, 11, 12, 16) Ной и семейството му били „пренесени в безопасност през водата“. (1 Пет. 3:20) Тяхното спасение зависело от това да бъдат вътре в ковчега, защото ковчегът бил единственото безопасно място на земята. (Бит. 7:19, 20)

На Лот обаче били дадени различни напътствия. Двама ангели му казали къде не бивало да се намира. Те му наредили: ‘Изведи из Содом всички хора, които имаш, защото ние ще съсипем мястото.’ Лот трябвало ‘да бяга към планината’. (Бит. 19:12, 13, 17)

Повествованията за Ной и Лот показват, че „Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога, но да запази неправедните за деня на съда“. (2 Пет. 2:9) И в двата случая решаващо за избавлението на Божиите служители било това къде се намират — Ной трябвало да влезе в ковчега, а Лот трябвало да излезе от Содом. Но дали винаги спасението на човек зависи от определено място? Дали Йехова може да избави праведните без значение къде се намират? За да отговорим на този въпрос, нека обърнем внимание на други два разказа за избавление.

Дали мястото винаги е от значение?

Преди да нанесе десетото бедствие върху египтяните в дните на Моисей, Йехова заповядал на израилтяните да напръскат с кръвта на пасхалната жертва горния праг и стълбовете на вратите на къщите си. Защо трябвало да направят това? ‘Защото Господ щял да мине, за да порази египтяните, и когато видел кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, щял да отмине вратата, и нямало да остави погубителят да влезе в къщите им, за да ги порази.’ Същата нощ ‘Господ поразил всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седял на престола си, до първородния на пленника, който бил в затвора, както и всяко първородно от добитък’. Първородните синове на израилтяните били спасени, без да се налага те да отиват на определено място. (Из. 12:22, 23, 29)

Да разгледаме също какво се случило с блудницата Раав, която живеела в град Йерихон. Израилтяните се подготвяли да започнат завладяването на Обетованата земя. Когато разбрала, че Йерихон ще бъде покорен, Раав казала на двамата израилски съгледвачи, че жителите на града са обзети от страх от настъпващата войска на Израил. Тя скрила съгледвачите и ги помолила да се закълнат, че тя и цялото ѝ семейство ще останат живи при превземането на Йерихон. Съгледвачите наредили на Раав да събере семейството си в своята къща, която се намирала на градската стена. Ако някой напуснел къщата, щял да умре заедно с останалите жители на града. (Ис. Н. 2:8–13, 15, 18, 19) Но по–късно Йехова казал на Исус Навиев, че „градската стена ще рухне до основи“. (Ис. Н. 6:5, СИ) Мястото, за което съгледвачите казали, че е сигурно, се оказало доста опасно. Как Раав и семейството ѝ щели да бъдат спасени?

Когато дошло времето да завладеят Йерихон, израилтяните надули рогове и извикали със силен глас. В Исус Навиев 6:20 се казва: „Като чуха людете [на Израил] тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си.“ Никой човек не бил в състояние да спре срутването на градските стени. По чудодеен начин обаче била запазена онази част от стената, където се намирала къщата на Раав. Исус Навиев наредил на двамата съгледвачи: „Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко, каквото има, според както ѝ се заклехте.“ (Ис. Н. 6:22) Всички в къщата на Раав били спасени.

Кое било най–важното?

Какво можем да научим от избавлението на Ной, Лот, израилтяните в дните на Моисей и Раав? Как случилото се с тях ни помага да разберем къде трябва да бъдем, когато дойде краят на настоящата порочна система?

Ной се спасил, защото се намирал вътре в ковчега. Но защо той бил там? Нима не заради своята вяра и послушание? Библията казва: „Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.“ (Бит. 6:22; Евр. 11:7) А ние? Дали изпълняваме всичко, което Бог ни заповядва? Ной бил също „проповедник на праведността“. (2 Пет. 2:5) Дали и ние като него сме пламенни в проповедната служба, дори и да не срещаме добър отклик в района си?

Лот се спасил от унищожението, като избягал от Содом. Животът му бил запазен, защото той бил праведен в Божиите очи и много се измъчвал от разпуснатото поведение на презиращите закона хора в Содом и Гомор. Дали и ние се измъчваме от разпуснатото поведение на хората, което е нещо съвсем обичайно днес? Или толкова сме свикнали с него, че дори не ни смущава? Дали правим всичко по силите си, за да се окажем „неопетнени, безупречни и в мир“? (2 Пет. 3:14)

Спасението на израилтяните в Египет и на Раав в Йерихон зависело от това да останат в домовете си. Те трябвало да проявяват вяра и послушание. (Евр. 11:28, 30, 31) Представи си как израилтяните не отделяли поглед от първородните си синове, докато от все повече египетски домове ‘се надавал голям писък’. (Из. 12:30) Представи си също сгушените един до друг членове на семейството на Раав, които чували как грохотът на срутващите се йерихонски стени се приближава все повече до тях. Раав се нуждаела от истинска вяра, за да прояви послушание и да остане в своя дом.

Скоро ще настъпи краят на злия свят на Сатана. Все още не знаем как Йехова ще защити своите служители по време на вдъхващия страх ‘ден на гнева си’. (Соф. 2:3) Но независимо къде се намираме и какво правим в този „ден“, можем да сме сигурни, че спасението ни ще зависи от вярата ни в Йехова и от послушанието ни спрямо него. Междувременно трябва да развием правилна нагласа към онова, което в пророчеството на Исаия е наречено ‘скришните ни стаи’.

‘Влезте в скришните стаи’

В Исаия 26:20 се казва: „Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът.“ Първоначалното изпълнение на това пророчество вероятно било през 539 г. пр.н.е., когато мидите и персите завладели Вавилон. След като влязъл в града, персиецът Кир навярно наредил на хората да останат в домовете си, защото войниците му имали заповед да убият всеки, който срещнат навън.

В днешно време споменатите в това пророчество ‘скришни стаи’ вероятно са свързани с повече от 100 000 сбора на Свидетелите на Йехова по целия свят. Тези сборове имат важна роля в нашия живот и това ще продължава да е така и през „голямото бедствие“. (Откр. 7:14) На Божиите служители е заповядано да влязат в „скришните си стаи“ и да се скрият, „догдето премине гневът“. Жизненоважно е да развием и запазим правилна нагласа към сбора и да сме твърдо решени да останем близо до него. Трябва да вземем присърце подканата на Павел: „Нека проявяваме загриженост един към друг, като се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания, какъвто навик са придобили някои хора, но да се насърчаваме взаимно, и нека правим това още повече, като виждаме, че наближава този ден.“ (Евр. 10:24, 25)

[Снимки на страница 7]

Какво можем да научим от Божиите дела на избавление в миналото?

[Снимка на страница 8]

Какво може да представляват в днешно време ‘скришните стаи’?