Не отивах никъде без пистолета си

Роден съм в предградията на Рим в район, където живееха бедни хора от работническата класа. Животът беше труден. Не познавах истинската си майка, а с баща си не бях в добри отношения. Израснах на улицата и се научих как да оцелявам в опасния квартал.

На 10–годишна възраст вече бях започнал да крада. На 12 години избягах от вкъщи за първи път. На баща ми не веднъж му се налагаше да ме прибира от полицейския участък. Постоянно се карах с хората, бях ядосан на целия свят. Когато станах на 14, напуснах дома си завинаги. Започнах да вземам наркотици и живеех на улицата. Тъй като нямаше къде да спя, разбивах някоя кола и оставах там до ранните сутрешни часове. След това търсех фонтан, за да се измия.

Станах много добър в грабежите — от кражби на чанти до обири на апартаменти и къщи през нощта. Започнах да изграждам лоша репутация и скоро бях поканен да се присъединя към една известна престъпна банда. Там получих „привилегията“ да се усъвършенствам, като участвах в банкови обири. Поради агресивния си характер скоро станах уважаван член на бандата. Не отивах никъде без пистолета си, дори заспивах с него под възглавницата. Насилието, наркотиците, кражбите, грубият език и неморалността станаха мой начин на живот. Полицията постоянно беше по следите ми. Бях в ареста няколко пъти и често лежах в затвора.

Веднъж, когато излязох от затвора, реших да посетя една моя леля. Не знаех, че тя и двамата ми братовчеди са станали Свидетели на Йехова. Те ме поканиха на едно тяхно събрание. От любопитство реших да отида. Когато пристигнахме в Залата на Царството, исках да седна близо до вратата, така че да следя кой влиза и кой излиза. Разбира се, носех оръжието си.

Това събрание преобърна живота ми. Мислех, че съм на друга планета! Бях посрещнат от сърдечни, мили и усмихнати хора. Все още ясно си спомням топлотата и искреността в очите на Свидетелите. Всичко това беше коренно различно от света, в който живеех!

Започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. Колкото повече научавах, толкова по–ясно разбирах, че трябва напълно да променя начина си на живот. Приех присърце думите от Притчи 13:20, където се казва: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“ Осъзнах, че трябва да изляза от бандата. Не беше лесно, но с помощта от Йехова, успях.

Също така трябваше да направя някои промени във физическо отношение. С много усилия спрях да пуша и да вземам наркотици. Подстригах дългата си коса, свалих обиците си и престанах да използвам лош език. За първи път в моя живот имах контрол над действията си.

Никога не съм харесвал да чета и да уча, затова беше истинско предизвикателство да се съсредоточавам по време на библейското изучаване. Но като полагах усилия, постепенно развих любов към Йехова. Нещо вътре в мене се промени — съвестта ми започна да ме осъжда. Често имах отрицателни мисли за себе си и се съмнявах, че Йехова някога ще ми прости за всички лоши неща, които бях извършил. В онези моменти намирах голяма утеха, като четях как Йехова простил сериозните грехове на цар Давид. (2 Царе 11:1 — 12:13)

Друго предизвикателство беше да споделям вярванията си с хората в службата от къща на къща. (Матей 28:19, 20) Бях ужасен от мисълта да срещна някого, на когото съм навредил по някакъв начин в миналото. Но малко по малко успях да превъзмогна страха си. Започнах да намирам истинско удовлетворение, когато помагах на другите да научат за прекрасния ни небесен Баща, който прощава толкова щедро.

Истината за Йехова спаси живота ми! Повечето от онези, с които общувах преди, вече не са живи или са в затвора, но аз имам удовлетворяващ живот и чудесно бъдеще. Научих се да бъда смирен и да владея буйния си нрав. Сега се радвам на по–добри взаимоотношения с хората около мене. С прекрасната ми съпруга Кармен имаме щастлив брак и заедно изпитваме огромна радост да учим другите за Библията.

Сега имам почтена работа — отново се занимавам с банки, но вече не ги обирам, а ги почиствам!