Защо Свидетелите на Йехова честват Вечерята на Господаря различно от другите религии?

Ние се придържаме изцяло към Библията, когато честваме Вечерята на Господаря, позната още като Господната вечеря, Тайната вечеря и Възпоменанието на Христовата смърт. (1 Коринтяни 11:20, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. [РИ–1938]) За разлика от това в други вероизповедания има много учения и обичаи, свързани с това честване, които не са основани на Библията.

На Вечерята на Господаря си припомняме жертвата на Исус Христос и показваме признателността си за нея. (Матей 20:28; 1 Коринтяни 11:24) Това честване не е някакво тайнство или религиозен обичай, чрез който можем да получим Божията благодат и прошка на греховете.a Според Библията греховете ни могат да бъдат опростени не чрез религиозни ритуали, а единствено чрез вяра в Исус. (Римляни 3:25; 1 Йоан 2:1, 2)

Исус наредил на последователите си да отбелязват Вечерята на Господаря, но не пояснил колко често. (Лука 22:19) Някои смятат, че трябва да го правят всеки месец, а други — всяка седмица, всеки ден, няколко пъти на ден или колкото човек сметне за необходимо. Въпреки това е добре да обърнем внимание на някои факти.

Исус установил Вечерята на Господаря в деня на еврейската Пасха и още на същия ден умрял. (Матей 26:1, 2) Това не било случайност. Писанието оприличава Исусовата жертва на пасхалното агне. (1 Коринтяни 5:7, 8) Пасхата се празнувала веднъж годишно. (Изход 12:1–6; Левит 23:5) По подобен начин християните през първи век чествали Възпоменанието на Христовата смърт веднъж в годината.b Свидетелите на Йехова следват този образец от Библията.

Образецът, оставен от Исус, ни помага да определим не само колко често трябва да се отбелязва Възпоменанието, но и деня и часа на това събитие. Исус установил този празник след залез слънце на 14 нисан 33 г. според библейския лунен календар. (Матей 26:18–20, 26) Ние продължаваме да честваме Възпоменанието на тази дата всяка година, следвайки примера на християните през първи век.c

Въпреки че през 33 г. 14 нисан бил петък, всяка година тази дата може да се падне в различен ден от седмицата. Ние определяме какъв ден ще се падне 14 нисан по метода, използван по времето на Исус, а не по метода, който се използва за съставянето на съвременния еврейски календар.d

Когато за първи път бил отбелязан този празник, Исус използвал безквасен хляб и червено вино, които били останали от пасхалната вечеря. (Матей 26:26–28) Следвайки примера му, ние също използваме хляб без квас или подправки и чисто червено вино, а не гроздов сок или вино, което е било подсладено, подправено или подсилено с друг алкохол.

Някои вероизповедания използват хляб с квас или мая. В Библията обаче квасът често символизира греха и покварата. (Лука 12:1; 1 Коринтяни 5:6–8; Галатяни 5:7–9) Затова единствено хлябът, в който няма квас или други подправки, е подходящ символ на безгрешното тяло на Христос. (1 Петър 2:22) Друг обичай, който не е основан на Библията, е заместването на виното с гроздов сок. Някои църкви правят това, тъй като забраняват употребата на алкохол, но това разбиране също е небиблейско. (1 Тимотей 5:23)

Безквасният хляб и червеното вино, използвани на Възпоменанието, са символи на плътта и кръвта на Христос. Те не се превръщат по чудодеен начин в буквалното му тяло и кръв, нито се смесват с тях, както смятат някои. Нека да разберем от Библията защо това е така.

• Ако заповядал на учениците си да пият кръвта му, Исус всъщност щял да ги подтикне да нарушат Божия закон за яденето на кръв. (Битие 9:4; Деяния 15:28, 29) Това обаче не е възможно, тъй като Исус никога не би наредил на другите да престъпят Божия закон относно светостта на кръвта. (Йоан 8:28, 29)

• Ако в този момент апостолите наистина пиели кръвта на Исус, той нямало да каже, че тя „трябва да се пролее“. С тези думи той пояснил, че предстои да даде живота си в жертва. (Матей 26:28)

• Жертвата на Исус била принесена „веднъж завинаги“. (Евреи 9:25, 26) Но ако по време на Вечерята на Господаря хлябът и виното се превръщат в плътта и кръвта му, тогава онези, които вземат от символите, отново и отново принасят Исус в жертва.

• Исус казал: „Правете това като възпоменание за мене.“ Така той наредил на последователите си да помнят жертвата му, а не да я принасят отново. (1 Коринтяни 11:24)

Онези, които вярват, че хлябът и виното се превръщат в буквалното тяло и кръв на Исус (транссубстанциация), се позовават на определени библейски стихове. Например в много преводи на Библията пише, че Исус казал за виното: „Това е Моята кръв.“ (Матей 26:28, РИ–1938) Въпреки това много уважавани библейски учени смятат, че глаголът „е“ не предава точно мисълта, която Исус искал да изрази. Според Жак Дюпон например по–подходящо е да се използва глаголът „представя“ или „символизира“. Следователно, както обикновено, Исус поучавал, използвайки метафори. (Матей 13:34, 35)

Когато Свидетелите на Йехова честват Вечерята на Господаря, само някои от тях ядат от хляба и пият от виното. Защо?

Въз основа на пролятата кръв на Исус Йехова Бог сключил „нов договор“, който заменил договора му с древния Израил. (Евреи 8:10–13) Хората, които участват в новия договор, вземат от символите на Възпоменанието. Но не всички християни участват в този договор, а само „онези, които са призовани“ по специален начин от Бога. (Евреи 9:15; Лука 22:20) Те ще управляват с Христос в небето и според Библията броят им е само 144 000 души. (Лука 22:28–30; Откровение 5:9, 10; 14:1, 3)

За разлика от „малкото стадо“, както са наречени онези, призовани да управляват с Христос в небето, повечето от нас имат надежда да бъдат част от „голямото множество“, което ще живее вечно на земята. (Лука 12:32; Откровение 7:9, 10) Въпреки че не вземаме от символите, всички ние със земна надежда присъстваме на Възпоменанието, за да покажем благодарността си за жертвата на Исус. (1 Йоан 2:2)