Шеста глава

Един древен разказ за сътворението — дали можеш да му се довериш?

„КОЙ може да каже откъде е произлязло всичко и как е станало сътворението?“ Този въпрос се намира в поемата „Песента на сътворението“. Тя е написана на санскрит преди повече от 3000 години и е част от „Ригведа“ — една от свещените книги на индуизма. Поетът изпитвал съмнение дали дори многобройните индуски божества биха могли да знаят „как е станало сътворението“, защото „самите богове са се появили след сътворението“. — Курсивът е наш.

Писания от Вавилон и Египет предлагат подобни митове относно раждането на техните богове в една вселена, която вече е съществувала. Но основен момент е това, че тези митове не могат да кажат откъде е дошла първоначалната вселена. Ще видиш обаче, че един разказ за сътворението е по–различен. Този конкретен разказ — Библията — започва с думите: „В начало[то] Бог създаде небето и земята.“ — Битие 1:1.

Моисей написал това просто, въздействуващо изказване преди 3500 години. То говори за един Създател, Бог, който е преди, извън и над материалната вселена, защото той я е направил и следователно е съществувал преди нея. Същата книга учи, че „Бог е дух“, което означава, че той съществува във форма, която нашите очи не могат да видят. (Йоан 4:24) Може би това съществуване е по–разбираемо днес, откакто учените описаха мощните неутронни звезди и черните дупки в космоса — невидими обекти, които биват открити по въздействието, което оказват.

Знаменателно е, че Библията съобщава: „Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.“ (1 Коринтяни 15:40, 44) Това не се отнася до невидимата космическа материя, която астрономите изследват. ‘Небесните тела’, за които става дума, са духовни „тела“ с разум. „Но кой освен Създателя има духовно тяло?“ — може би ще се питаш.

Невидими небесни създания

Според библейското повествование видимата област не била първото нещо, което било създадено. Този древен разказ за сътворението посочва, че първата стъпка в сътворението било създаването на друга духовна личност — първородния Син. Той бил „първороден преди всяко създание“, или „Началото на Божието творение“. (Колосяни 1:15; Откровение 3:14, „Верен“) Тази създадена най–напред личност била единствена по рода си.

Този Син бил единственото създание, което Бог направил пряко, и той бил надарен с голяма мъдрост. А един друг библейски писател от по–късно време, един цар, който бил известен с мъдростта си, описал този Син като „майсторски работник“, който бил използуван за всички следващи дела на сътворение. (Притчи 8:22, 30; виж също и Евреи 1:1, 2.) За него учителят от първи век Павел писал: „Чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото.“ — Колосяни 1:16; сравни Йоан 1:1–3.

Кои са невидимите неща на небесата, които Създателят е направил посредством своя Син? Докато астрономите съобщават за милиарди звезди и невидими черни дупки, тук Библията говори за стотици милиони духовни създания с духовни тела. „Защо са били създадени тези невидими разумни същества?“ — може да попита някой.

Точно както едно изследване на вселената може да отговори на някои въпроси за причината на нейното възникване, така и изучаването на Библията може да ни даде важна информация за нейния Автор. Например, Библията ни казва, че той е ‘щастливият Бог’, чиито намерения и действия показват любов. (1 Тимотей 1:11, NW; 1 Йоан 4:8) Тогава можем да направим логичното заключение, че Бог е решил да общува с други разумни същества, които също биха могли да се радват на живота. Всяко от тях щяло да има удовлетворяваща работа, носеща полза за всички, и щяло да допринася за целта на Създателя.

Нищо не показва, че тези духовни същества щели да бъдат като роботи в подчинението си на Бога. По–скоро той ги надарил с разум и свободна воля. Библейските разкази посочват, че Бог насърчил свободата на мисълта и свободата на действието, уверен, че те не представляват трайна заплаха за мира и хармонията във вселената. Като използувал личното име на Създателя, както е посочено в еврейската Библия, Павел писал: „Йехова е дух; и където е духът на Йехова, там има свобода.“ — 2 Коринтяни 3:17, NW.

Видимите неща в небесата

Какво представляват видимите неща, които Бог създал чрез своя първороден Син? Сред тях са нашето слънце и всички останали милиарди звезди и материи, които съставят вселената. Дали Библията ни показва как Бог създал всичко това от нищото? Нека да видим това, като погледнем на Библията в светлината на съвременната наука.

През 18–и век ученият Антоан Лорен дьо Лавоазие изследвал теглото на веществата. Той забелязал, че след химическа реакция теглото на полученото вещество се равнявало на сбора от теглото на първоначалните съставки. Например, ако хартия бъде изгорена в кислород, получените пепел и газове тежат точно толкова, колкото първоначалната хартия и кислорода. Лавоазие предложил един закон — за ‘запазването на масата, или материята’. През 1910 г. в The Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] било обяснено: „Материята не може нито да бъде създадена, нито да бъде унищожена.“ Това изглеждало логично, поне по онова време.

Но взривяването на атомна бомба над японския град Хирошима през 1945 г. изложило на показ един недостатък в закона на Лавоазие. По време на един такъв взрив на свръхкритична маса уран се формират различни видове материя, но сборната им маса е по–малка от масата на първоначалния уран. Защо съществува тази загуба? Защото част от масата на урана се превръща в мощен взрив на енергия.

Друг проблем със закона на Лавоазие относно запазването на материята възникнал през 1952 г. при взривяването на едно термоядрено устройство (водородна бомба). При този взрив водородните атоми се съединяват, за да направят хелий. Но масата на получения хелий била по–малка от масата на първоначалния водород. Част от масата на водорода била превърната във взривна енергия, взрив, който бил далеч по–унищожителен от бомбата, хвърлена над Хирошима.

Както доказаха тези взривове, малко количество материя е равно на огромно количество енергия. Тази връзка между материята и енергията обяснява мощта на слънцето, което ни поддържа живи и здрави. Каква е връзката? Около 40 години преди това, през 1905 г. Айнщайн бил предсказал една връзка между материята и енергията. На мнозина е известно неговото равенство Е=mc².a След като Айнщайн формулирал тази връзка, други учени могли да обяснят как слънцето продължава да грее вече милиарди години. В самото слънце протичат постоянни термоядрени реакции. По този начин всяка секунда слънцето превръща около 564 милиона тона водород в 560 милиона тона хелий. Това означава, че около 4 милиона тона материя биват превърнати в слънчева енергия, малка част от която достига до земята и поддържа живота тук.

От значение е, че обратният процес също е възможен. „Енергията се променя в материя, когато елементарните частици се сблъскват с висока скорост и създават нови, по–тежки частици“ — се обяснява в The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Учените постигат това в по–ограничен мащаб, като използуват огромни уреди, наречени ускорители на елементарни частици, в които елементарните частици се сблъскват с невероятно висока скорост, образувайки материя. „Ние повтаряме едно от чудесата на вселената — превръщането на енергията в материя“ — обяснява носителят на Нобелова награда, физикът Карло Рубиа.

‘Така е — ще каже някой, — но какво общо има това с разказа за сътворението, който мога да прочета в Библията?’ Библията не е научна книга, но въпреки това се оказва в крак и в съгласие с научните факти. От началото до края Библията говори за Онзи, който е създал цялата материя във вселената, най–големия Учен. (Неемия 9:6; Деяния 4:24; Откровение 4:11) И ясно показва връзката между енергията и материята.

Например, Библията отправя към своите читатели следната покана: „Вдигнете очите си високо нагоре и вижте. Кой е създал тези неща? Това е Този, който извежда тяхното войнство под брой, като вика всичките по име. Поради изобилието от динамична енергия и тъй като той притежава голяма сила, нито едно от тях не липсва.“ (Исаия 40:26, NW) Да, Библията казва, че един източник на огромна динамична енергия — Създателят — е причинил възникването на материалната вселена. Това е в пълно съгласие със съвременната наука и техника. Дори само заради това библейското повествование за сътворението заслужава дълбокото ни уважение.

След създаването на невидимите и видимите неща в небесата, Създателят и неговият първороден Син насочили вниманието си към земята. От какво възникнала тя? Разнообразието на химични елементи, образуващи нашата планета, би могло да бъде пряко създадено от Бога, който би могъл да преобразува неограничената си динамична енергия в материя — нещо, за което днешните учени казват, че е възможно. Или — както смятат много учени — земята може да е била оформена от материя, изхвърлена след избухването на свръхнова. А и кой може да каже, че не е била използувана комбинация от методи — на току–що споменатите и на други, които учените още не са открили? Какъвто и механизъм да е използуван, Създателят е динамичният източник на химичните елементи, които образуват нашата земя, включително и на всички минерали, които са ни необходими, за да живеем.

Може би разбираш, че поставянето на земните основи трябва да е включвало много повече от осигуряване на материали в правилното съотношение. Размерите на земята, нейното въртене и разстоянието между нея и слънцето, а също и наклонът на нейната ос и почти кръглата форма на нейната орбита около слънцето също трябвало да бъдат подходящи — точно такива, каквито са в действителност. Да, Създателят е задействувал естествените цикли, които правят нашата планета подходяща за поддържането на изобилие от форми на живот. Причините всичко това да ни смайва са безброй. Но представи си каква била реакцията на небесните духовни синове, като наблюдавали сътворяването на земята и на живота върху нея! В една от книгите на Библията се казва, че ‘всички те пеели заедно’ и ‘възклицавали от радост’. — Йов 38:4, 7.

За какво става дума в първата глава на Битие

Първата глава на Библията дава отчасти подробностите за някои важни стъпки, които Бог предприел, за да подготви земята за наслада на човеците. Главата не посочва всяка подробност; като я четем, не бива да се объркваме от това, че тя прескача конкретни факти, които древните читатели и без друго нямаше да разберат. Например, като писал тази глава, Моисей не съобщил за функциите на микроскопичните водорасли или бактерии. Тези форми на живот били открити за пръв път от хората едва след изобретяването на микроскопа през 16–и век. Нито пък Моисей описал конкретно динозаврите, за чието съществуване било разбрано от изкопаемите вкаменелости през 19–и век. Вместо това Моисей бил вдъхновен да използува думи, които биха били разбрани от хората по негово време — но думи, които били точни във всичко, което казвали за сътворението на земята.

Като четеш Битие, първа глава, от стих трети нататък, ще видиш, че разказът е разделен на шест ‘дни’ на сътворение. Някои хора твърдят, че това били буквални дни от по 24 часа всеки, като това би означавало, че цялата вселена и животът на земята са били сътворени за по–малко от една седмица! Но лесно можеш да разбереш, че Библията не учи това. Книгата Битие била написана на еврейски. На този език „ден“ означава период от време. Това може да бъде дълъг период от време или буквален ден от 24 часа. Още в самата книга Битие за всичките шест ‘дни’ се говори обобщаващо като за един продължителен период от време — ‘тоя ден, в който Господ Бог направи небето и земята’. (Битие 2:4, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.; сравни 2 Петър 3:8.) Всъщност Библията разкрива, че ‘дните’ на сътворение, или епохите на сътворение, обхващат хиляди години.

Можем да видим това от казаното от Библията за седмия „ден“. Повествованието за всеки един от първите шест ‘дни’ завършва с думите: ‘И стана вечер, и стана утро, ден първи’, и така нататък. Но няма да намериш тези думи след разказа за седмия „ден“. През първи век от н.е. около 4000 години напред в историята Библията казва, че седмият „ден“ на почивка все още продължава. (Евреи 4:4–6) Така че седмият „ден“ бил период от време, траещ хиляди години, и ние можем да направим същия логичен извод за предишните шест ‘дни’.

Първият и четвъртият ‘дни’

Изглежда земята е била установена в орбита около слънцето и е представлявала кълбо, покрито с вода, още преди да са били започнали шестте ‘дни’, или периоди на специалните дела на сътворение. „Тъмнина се разстилаше над повърхността на водните дълбини.“ (Битие 1:2, NW) На този ранен етап нещо — вероятно смес от водни пари, други газове и вулканична пепел — трябва да е пречело на слънчевата светлина да достига повърхността на земята. Библията описва първия период на сътворение по следния начин: „Бог каза: ‘Нека бъде светлина.’ И постепенно се появи светлина.“ Тоест, светлината достигнала повърхността на земята. — Битие 1:3, превод на Дж. У. Уотс.

Изразът „постепенно се появи“ точно отразява една форма на еврейския глагол, употребен в текста, която показва, че става дума за продължително действие, на което е необходимо време, за да завърши. Всеки, който чете на еврейски, може да намери тази глаголна форма употребена около 40 пъти в Битие, първа глава, и тя е ключът към разбирането на главата. Това, което Бог започнал по време на фигуративната вечер на периода, или епохата, на сътворение, постепенно добивало все по–ясни очертания, или ставало явно, след утрото на този „ден“.b Също така това, което било започнато през един период, не трябвало да бъде напълно завършено, когато започвал следващият период. Да онагледим това с пример — светлината постепенно започнала да се появява през първия „ден“, но едва през четвъртия период на сътворение било възможно да бъдат видени слънцето, луната и звездите. — Битие 1:14–19.

Вторият и третият ‘дни’

Преди да направи така, че на третия „ден“ на сътворение да се появи суша, Създателят вдигнал нагоре част от водите. В резултат на това земята била заобиколена от обвивка от водни пари.c Древният разказ не посочва — а и не е необходимо да посочва — механизмите, чрез които било направено това. Вместо това Библията се съсредоточава на пространството между водите горе и водите на повърхността на земята. Тя нарича това пространство небе. И днес хората наричат с този израз атмосферата, в която летят птиците и самолетите. В определеното време Бог изпълнил това атмосферно небе със смесица от газове, необходими за живота.

Но по време на ‘дните’ на сътворение водата на повърхността на земята намаляла и това довело до появата на суша. Вероятно използувайки геологични сили, които и до днес продължават да движат земните плочи, Бог изглежда е избутал нагоре намиращите се в океана планински хребети, за да образува континентите. Това довело до появата на суша над повърхността и на дълбоки океански падини, които океанолозите днес са картографирали и изучават с ентусиазъм. (Сравни Псалм 104:8, 9.) След оформянето на сушата се развил друг чудесен процес. Ние четем: „И Бог каза: ‘Да произрасте земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята.’ И стана така.“ — Битие 1:11.

Както беше обсъдено в предишната глава („Какво стои зад творенията?“), фотосинтезата е от съществено значение за растенията. Една клетка на зелено растение съдържа редица по–малки частички, наречени хлоропласти, които получават енергия от слънчевата светлина. „Тези микроскопични фабрики — се обяснява в книгата Planet Earth [„Планетата Земя“] — произвеждат захари и нишесте ... Никой човек не е успял да конструира по–резултатна фабрика или фабрика, чието производство да е толкова търсено, както е това при хлоропласта.“

Да, оцеляването на създадените след това животни щяло да зависи от хлоропластите. Освен това без зелената растителност атмосферата на земята би била прекалено богата на въглероден двуокис и ние бихме умрели от горещината и липсата на кислород. Някои специалисти дават учудващи обяснения за развитието на живота, зависещ от фотосинтезата. Например, те казват, че когато на едноклетъчните организми, живеещи във водата, започнала да им се свършва храната, „най–сетне малко на брой проправящи пътя клетки изнамерили решение на проблема. Те изобретили фотосинтезата“. Но дали наистина станало така? Фотосинтезата е толкова сложна, че учените и до днес продължават да се опитват да разкрият нейните тайни. Мислиш ли, че самовъзпроизвеждащият се фотосинтезиращ живот е възникнал необяснимо как и от само себе си? Или смяташ, че е по–логично да се приеме, че той съществува в резултат на разумно, целенасочено сътворение, както се съобщава в Битие?

Появата на нови разновидности на растенията може би е продължила и след третия „ден“ на сътворение. Тя дори би могла да продължава чак до шестия „ден“, когато Създателят ‘насадил градината в Едем’ и ‘направил да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна’. (Битие 2:8, 9) И както вече беше споменато, земната атмосфера трябва да се е прояснила на четвъртия „ден“, така че повече светлина от слънцето и другите небесни тела достигала до планетата Земя.

Петият и шестият ‘дни’

През петия „ден“ на сътворение Създателят постепенно изпълнил океаните и атмосферното небе с нова форма на живот — ‘живите души’, — различна от растенията. Интересно е да се отбележи, че биолозите говорят между другото за растително царство и животинско царство и ги поделят на подгрупи. Еврейската дума, преведена като „душа“, означава „дишащо създание“. Библията казва също, че ‘живите души’ имат кръв. Следователно можем да направим извода, че създанията, които имат дихателна система и кръвоносна система — дишащите обитатели на океаните и небето, — започнали да се появяват през петия период на сътворение. — Битие 1:20, СИ–98; 9:3, 4, СИ–98.

През шестия „ден“ Бог обърнал повече внимание на сушата. Той създал „домашните“ животни и „дивите“ животни, като тези изрази представлявали изпълнени със смисъл определения още по времето, когато Моисей написал повествованието. (Битие 1:24, NW) Така че земните бозайници били създадени през шестия период на сътворение. А хората?

Древното повествование разказва, че накрая Създателят решил да направи една наистина единствена по рода си форма на живот на земята. Той казал на своя небесен Син: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.“ (Битие 1:26) Следователно човекът щял да отразява духовния образ на своя Създател, проявявайки неговите качества. И щял да бъде способен да поема познание в огромен обем. Така хората щели да постъпват разумно, превъзхождайки многократно което и да било животно. Освен това за разлика от животните човекът бил направен със способност да постъпва според своята свободна воля, без да е контролиран главно от инстинкт.

В последно време учените правят обширни изследвания на човешките гени. Сравнявайки човешките генетични образци, намиращи се по цялата земя, те намериха ясни доказателства, че всички хора имат общ предшественик, който е източник на ДНК за всички хора, живели някога на земята, включително и за всеки един от нас. През 1988 г. тези открития бяха представени в една статия на списание „Нюзуик“, озаглавена „В търсене на Адам и Ева“. Тези изследвания бяха основани на един тип митохондрична ДНК — генетичен материал, който се предава само от женския индивид. Сведения от 1995 г. относно изследвания на мъжка ДНК сочат към същия извод — че „е имало един предшественик ‘Адам’, чийто генетичен материал, записан върху [Y] хромозомата, е еднакъв за всеки мъж, живеещ днес на земята“ — както писа списание „Тайм“. Независимо от това дали тези изследвания са точни във всяка една подробност, или не, те онагледяват факта, че историята, която намираме в Битие, е силно достоверна, тъй като неин автор е Онзи, който е присъствувал на мястото и във времето на събитието.

Какъв върховен момент настъпил, когато Бог събрал някои от химичните елементи от земята, за да направи своя първи човешки син, когото нарекъл Адам! (Лука 3:38) Историческото повествование ни казва, че Създателят на земното кълбо и живота върху него поставил човека, когото направил, в една подобна на градина област, „за да я обработва и да се грижи за нея“. (Битие 2:15, NW) По онова време Създателят може да е продължил да прави нови животински видове. Библията казва: „Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ.“ (Битие 2:19, СИ–98) Библията изобщо не казва, че първият човек Адам бил просто митичен герой. Точно обратното — той бил реална личност — мислещ, чувствуващ човек, който можел да извлече радост от работата си в онзи райски дом. Всеки ден той научавал все повече за това, което неговият Създател бил направил, а също и за това какъв е Създателят — какви са неговите качества, каква личност е той.

И тогава, след един период от време с неуточнена продължителност Бог създал първата жена, за да бъде съпруга на Адам. После Бог придал една по–голяма цел на техния живот, като им възложил следната пълноценна задача: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:27, 28) Нищо не може да промени тази заявена цел на Създателя: цялата земя да бъде превърната в рай, изпълнен с щастливи хора, живеещи в мир помежду си и с животните.

Материалната вселена, включително и нашата планета и животът на нея ясно свидетелствуват за божията мъдрост. Следователно той явно могъл да види предварително вероятността след време някои хора да решат да действуват по независим начин, или бунтовнически, въпреки че той бил техният Създател и дарител на живота им. Такъв бунт би могъл да наруши грандиозната работа по правенето на целосветски рай. Повествованието съобщава, че Бог подложил Адам и Ева на една проста проверка, която трябвало да им напомня за необходимостта да му бъдат послушни. Непослушанието — казал Бог — щяло да доведе до загуба на живота, който той им бил дал. Създателят проявил грижа към нашите прародители, като ги предупредил относно една погрешна линия на поведение, която щяла да засегне щастието на целия човешки род. — Битие 2:16, 17.

Към края на шестия „ден“ Създателят бил направил всичко необходимо за изпълнението на целта си. Той основателно можел да обяви всичко, което бил направил, за „твърде добро“. (Битие 1:31) Тук Библията представя един друг важен период от време, като казва, че ‘на седмия ден Бог си почивал от всичките дела, които бил създал’. (Битие 2:2) Щом като Създателят „не отслабва и не се уморява“, защо се казва, че почивал? (Исаия 40:28) Това показва, че той прекратил физическите дела на сътворение; освен това той почива, знаейки, че нищо, дори и един бунт в небесата или на земята, не може да попречи на изпълнението на неговата велика цел. Бог уверено благословил седмия „ден“ на сътворение. Така че божиите лоялни разумни творения — хората и невидимите духовни създания — могат да бъдат сигурни, че до края на седмия „ден“ из цялата вселена ще владеят мир и щастие.

Можеш ли да имаш доверие на сведенията в Битие?

Но дали можеш наистина да проявиш вяра в това повествование за сътворението и в перспективите, които то съдържа в себе си? Както вече отбелязахме, съвременните генетични изследвания водят към извода, който отдавна е посочен в Библията. Освен това някои учени обръщат внимание на реда на събитията, представен в Битие. Например, видният геолог Уолас Прат казва: „Ако на мен, като геолог, ми беше възложено да обясня накратко съвременните идеи за произхода на земята и за развитието на живота върху нея пред обикновени хора овчари, каквито са били племената, за които е била предназначена книгата Битие, едва ли бих могъл да направя нещо по–добро от това да следвам доста отблизо голяма част от изразните средства на първата глава на Битие.“ Той отбелязал също, че редът на събитията, описани в Битие — произхода на океаните и възникването на сушата, както и появата на живота в морето, на птиците и бозайниците — по същество отговаря на последователността на основните периоди в геологическите епохи.

Тогава помисли — как преди хиляди години Моисей успял да подреди нещата по правилен начин, ако сведенията му не произлизали от самия Създател и Конструктор?

„Чрез вярата — казва Библията — ние виждаме, че вселената била образувана посредством божието слово, така че видимото произлязло от невидимото.“ (Евреи 11:3, „Нова английска Библия“) Мнозина не са склонни да приемат този факт, като предпочитат да вярват в случайността или в някакъв сляп процес, за който те твърдят, че е създал нашата вселена и живота.d Но както видяхме, съществуват много и различни причини да вярваме, че вселената и животът на земята — включително и нашият живот — са произлезли от една първопричина с разум, от един Създател, от Бога.

Библията открито признава, че „вярата не е притежание на всички хора“. (2 Солунци 3:2, NW) Но вярата не означава лековерие. Вярата е основана на действителни неща. В следващата глава ще разгледаме допълнителни основателни и убедителни причини защо е възможно да вярваме в Библията и във великия Създател, който е загрижен лично за нас.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 86]

Акреционните дискове, като например този, намиращ се в галактиката NGC 4261, са доказателство за съществуването на мощни черни дупки, които не могат да бъдат видени. Библията съобщава за съществуването на създания, намиращи се в друга област, които са много могъщи, но не могат да бъдат видени

[Снимка на страница 89]

Експериментите подкрепят научната теория, че масата може да бъде превърната в енергия и енергията в маса

[Снимка на страница 94]

Делата на сътворение, извършени през първия до третия „ден“, направили възможно съществуването на огромно разнообразие от растения

[Снимка на страница 99]

Библията точно описва с прости думи последователността, в която се появили формите на живот върху земята

[Снимка на страница 101]

„Като геолог ... едва ли бих могъл да направя нещо по–добро от това да следвам доста отблизо голяма част от изразните средства на първата глава на Битие.“ — Уолас Прат