Подражавай на вярата на Авраам и Сара

ТОЙ е наречен „отец на всички, които вярват“. (Римляни 4:11) Любимата му съпруга също проявявала вяра. (Евреи 11:11) Те са боящият се от Бога патриарх Авраам и неговата благочестива жена Сара. Защо са толкова хубав пример на хора, които проявяват вяра? Кои са някои от изпитанията, които преодолели? И каква полза можем да извлечем от преживяното от тях?

Авраам проявил вяра, когато Бог му наредил да напусне дома си. Йехова казал: „Излез от отечеството си, измежду рода си, и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.“ (Битие 12:1) От казаното в Библията разбираме, че верният патриарх се подчинил: „С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.“ (Евреи 11:8) Обърни внимание какво означавало за него това преместване.

Авраам живял в Ур, който днес се намира в южен Ирак. Ур бил процъфтяващ град в Месопотамия, средище на търговията със страните от Персийския залив и вероятно от долината на Инд. Сър Ленард Ули, който ръководел разкопките на Ур, казва, че по времето на Авраам повечето къщи там били от тухли, измазани и варосани в бяло. Например домът на един заможен гражданин представлявал двуетажна сграда с павиран вътрешен двор. Приземният етаж бил за прислугата и за гости. Дървена тераса обикаляла стените на първия етаж. От нея се влизало в стаите на семейството. Тези сгради с по 10–20 стаи били „сравнително просторни и предоставяли възможност за охолен, удобен и луксозен живот според източните стандарти“ — казва Ули. Те били „предимно домове на цивилизовани граждани и удовлетворявали потребностите на изключително високия стандарт на живот в града“. Ако Авраам и Сара напуснали такъв дом, за да живеят в шатри, те направили голяма жертва, за да се подчинят на Йехова.

Авраам се преместил със семейството си първо в Харан — град в северна Месопотамия, и от там в Ханаан. Те изминали около 1600 километра — голямо пътуване за възрастно семейство! Когато напуснал Харан, Авраам бил на 75 години, а Сара на 65. (Битие 12:4)

Как ли се почувствала Сара, когато Авраам ѝ казал, че ще напуснат Ур? Навярно се безпокояла да остави сигурния си удобен дом, да се премести в чужда страна, където било възможно хората да са враждебно настроени, и да свикне с по–нисък жизнен стандарт. И въпреки това Сара се подчинила на Авраам, когото смятала за свой „господар“. (1 Петър 3:5, 6) Някои учени са на мнение, че така Сара проявявала „обичайната нагласа на уважение и отношение към него“, че това показвало какви били „привичните мисли и чувства за онова време“. Но преди всичко Сара имала доверие на Йехова. Нейното подчинение и вярата ѝ са хубав пример за омъжените християнки.

Вярно е, че Бог не иска от нас да напуснем дома си, за да му се подчиним, но някои целодневни евангелизатори напускат родината си, за да проповядват добрата новина в друга страна. Където и да служим на Бога, щом поставяме духовните неща на първо място в живота си, Той ще се грижи за потребностите ни. (Матей 6:25–33)

Нито Сара, нито Авраам съжалявали за решението, което взели. „Ако наистина ... са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат“ — казва апостол Павел. Но не се върнали. Те били сигурни, че Йехова „възнаграждава тия, които го търсят“, и вярвали на обещанията му. Ние също трябва да правим това, за да продължаваме да служим отдадено на Йехова от все сърце. (Евреи 11:6, 15, 16)

Духовни и материални богатства

Когато Авраам пристигнал в Ханаан, Бог му казал: „На твоето потомство ще дам тая земя.“ В отговор на това патриархът издигнал олтар на Йехова и ‘призовал Неговото име’. (Битие 12:7, 8) Йехова дарил Авраам с богатство и с много хора в неговия стан. Щом веднъж събрал 318 обучени мъже — слуги, родени в неговия дом, — се предполага, че „в неговия стан живели доста над хиляда души“. По някаква причина хората го смятали за „княз Божий“. (Битие 13:2; 14:14; 23:6)

Авраам поел ръководството в поклонението, като учел хората в дома си „да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие“. (Битие 18:19) В днешно време християните, които са глави на семейство, могат да се насърчат от примера на Авраам — човек, който успешно учел другите в дома си да разчитат на Йехова и да постъпват праведно. Затова не е чудно, че слугинята на Сара — египтянката Агар, най–възрастният слуга на патриарха и сина на Авраам, Исаак, уповавали на Йехова Бог. (Битие 16:5, 13; 24:10–14; 25:21)

Авраам се стремял да запази мира

Събитията в живота на Авраам показват, че той бил личност, угодна на Бога. За да не продължи спречкването между неговите говедари и говедарите на племенника му Лот, Авраам предложил да се разделят и предоставил на Лот, който бил по–млад от него, възможността да избере в коя земя да отиде. Авраам бил миротворец. (Битие 13:5–13)

Ако някога се наложи да решаваме дали да настояваме на правата си, или да отстъпим, за да запазим мира, може да си спомним, че Йехова не допуснал Авраам да изгуби нещо поради това, че се съобразил с Лот. Точно обратното — след това Бог обещал на Авраам, че ще даде цялата земя, която виждал, накъдето и да погледнел, на него и на потомството му. (Битие 13:14–17) Исус казал, че са щастливи „миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“. (Матей 5:9)

Кой щял да бъде наследник на Авраам?

Въпреки обещанията за потомство, Сара била безплодна. Авраам се молел на Бога за това. Слугата му Елиезер ли щял да наследи всичко, което притежавал? Явно не, щом Йехова казал: „Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.“ (Битие 15:1–4)

Но те все още нямали дете и тъй като Сара била на 75 години, изгубила надежда за това. Ето защо тя казала на Авраам: „Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо чрез нея.“ След това Авраам взел Агар за своя втора жена, имал сексуални отношения с нея и тя забременяла. Веднага щом Агар разбрала, че е бременна, започнала да презира господарката си. Сара много се оплаквала от Агар на Авраам и се отнасяла зле с нея, заради което слугинята избягала. (Битие 16:1–6)

Авраам и Сара смятали, че постъпват правилно, и действията им били в съгласие с приетите по онова време обичаи. Но това не бил начинът, по който Йехова щял да даде потомство на Авраам. Според общоприетите обичаи в нашето общество някои постъпки са правилни при определени обстоятелства, но това не винаги означава, че Йехова ги одобрява. Той може би гледа по напълно различен начин на нашата ситуация. Затова трябва да търсим ръководство от Бога, като се молим да ни показва как иска да постъпим. (Псалм 25:4, 5; 143:8, 10)

Няма нищо „невъзможно за Господа“

Когато дошло времето, Агар родила от Авраам син на име Исмаил. Но той не бил обещаният потомък. Сара трябвало да роди обещания наследник, въпреки че била в напреднала възраст. (Битие 17:15, 16)

Когато Бог казал, че Сара ще роди син от съпруга си, ‘Авраам паднал на лицето си, засмял се и казал в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?’. (Битие 17:17) Един ангел повторил това послание и тогава Сара дочула думите му и ‘се засмяла в себе си’. Но няма нищо „невъзможно за Господа“. Ние можем да сме уверени, че Йехова ще направи всичко, което иска. (Битие 18:12–14)

„С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.“ (Евреи 11:11) След определеното време Сара родила Исаак, чието име означава „смях“.

Безрезервно доверие в Божиите обещания

Йехова казал, че Исаак е дългоочакваният наследник. (Битие 21:12) Затова Авраам сигурно бил изумен, когато Бог му заповядал да пожертва сина си. Но патриархът имал солидни основания да се довери безрезервно на Бога. Нима Йехова не можел да възкреси Исаак от мъртвите? (Евреи 11:17–19) Нима Бог не бил проявил силата си, като чудодейно възстановил способността на Авраам и Сара да имат дете, точно за да се роди Исаак? Патриархът бил сигурен, че Йехова може да изпълни обещанията си, и с готовност се подчинил на неговата заповед. Вярно е, че не се стигнало дотам Авраам да заколи сина си. (Битие 22:1–14) Но това, което направил в този случай, ни помага да разберем колко трудно е било за Йехова Бог да „даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. (Йоан 3:16; Матей 20:28)

Благодарение на вярата в Бога, Авраам бил наясно, че наследникът на обещанията на Йехова не бивало да се жени за идолопоклонничка от Ханаан. Та нима е възможно някой богоугоден родител да одобри брака на детето си с човек, който не служи на Йехова? Затова Авраам търсел подходяща съпруга за Исаак сред роднините си в Месопотамия — на повече от 800 километра разстояние. Бог благословил тези усилия, като показал, че Ревека била жената, която бил избрал да се омъжи за Исаак и да стане предшественичка на Месията. Да, Йехова „благословил Авраама във всичко“. (Битие 24:1–67; Матей 1:1, 2)

Благословии за всички народи

Авраам и Сара дали добър пример, като издържали на изпитания и вярвали в Божиите обещания. Изпълнението на тези обещания се отразява на вечното благополучие на човечеството. Йехова уверил Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“ (Битие 22:18)

Разбира се, Авраам и Сара били несъвършени като нас. Но когато разбирали каква е Божията воля, те незабавно постъпвали в съгласие с нея — каквото и да им струвало това. Ето защо Авраам е известен като „Божий приятел“, а Сара като ‘свята жена, която се надява на Бога’. (Яков 2:23; 1 Петър 3:5) Като се стремим да подражаваме на вярата на Авраам и Сара, и ние ще се радваме на скъпоценни близки взаимоотношения с Бога. Така ние също ще извлечем полза от чудесните обещания, които Йехова дал на Авраам. (Битие 17:7)

[Снимка на страница 26]

Тъй като Авраам и Сара вярвали в Йехова, той ги благословил да имат син на стари години

[Снимка на страница 28]

Примерът на Авраам ни помага да разберем колко много означавало за Йехова да допусне единородният му Син да умре