Какво става с душата при смъртта?

„Доктрината за това, че човешката душа е безсмъртна и ще продължава да съществува след смъртта на човека и след разлагането на неговото тяло, е един от крайъгълните камъни на християнската философия и теология.“ — „НОВА КАТОЛИЧЕСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ“.

1. Какво признава „Нова католическа енциклопедия“ относно твърдението, че душата преживява смъртта?

ЦИТИРАНАТА по⁠–​горе енциклопедия обаче признава, че „схващането, че душата преживява след смъртта, не личи ясно в Библията“. Тогава какво наистина учи Библията относно това, което става с душата при смъртта?

Мъртвите не съзнават нищо

2, 3. Какво е състоянието на мъртвите, и кои библейски стихове показват това?

² Състоянието на мъртвите е изяснено в Еклисиаст 9:5, 10, където четем: „Мъртвите не знаят нищо . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба.“ Следователно смъртта е състояние на несъществуване. Псалмистът писал, че когато човек умре, „той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му“. — Псалм 146:4.

³ Следователно мъртвите не съзнават нищо, те са бездейни. Когато произнесъл присъда срещу Адам, Бог заявил: ‘Пръст си и в пръстта ще се върнеш.’ (Битие 3:19) Преди Бог да го направи от пръстта на земята и да му даде живот, Адам не съществувал. Когато умрял, Адам се върнал в същото това състояние. Неговото наказание било смърт — а не пренасяне в друга област.

Душата може да умре

4, 5. Дай примери от Библията, които показват, че душата може да умре.

⁴ Какво станало с душата на Адам, когато той умрял? Да си припомним, че в Библията думата „душа“ често просто означава самия човек. Затова, когато казваме, че Адам умрял, ние казваме, че душата, наречена Адам, е умряла. Това може да звучи необичайно за някой, който вярва в безсмъртието на душата. Но Библията казва: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) В Левит 21:1, NW се говори за „умряла душа“ („мъртвец“ — СИ–93). А на назиреите било казано да не се приближават до „никаква мъртва душа“ („мъртво тяло“ — СИ–93). — Числа 6:6, NW.

⁵ Подобно използуване на ‘душата’ се среща и в 3 Царе 19:4, NW. Намиращият се под силен натиск Илия ‘започнал да се моли душата му да умре’. Подобно на това и Йона ‘се молел продължително душата му да умре, и многократно казвал: „Да умра е по⁠–​добре, отколкото да живея.“ ’ (Йона 4:8, NW) А Исус използува израза ‘да погубиш душа’, който The Bible in Basic English [„Библия на елементарен английски“] предава като „да умъртвиш“. (Марко 3:4, СИ–93) Следователно смъртта на душата означава просто смъртта на човека.

‘Излизането’ и ‘връщането’

6. Какво има предвид Библията, когато казва, че душата на Рахил ‘излиза’?

⁶ Как обаче стои въпросът с трагичната смърт на Рахил, която умряла при раждането на втория си син? В Битие 35:18, NW четем: „Когато душата ѝ излизаше (защото тя умря), тя го нарече Венони; но баща му го назова Вениамин.“ Дали този откъс означава, че Рахил имала някакво вътрешно същество, което излязло при смъртта ѝ? Съвсем не. Да си припомним, че думата „душа“ може също да означава живота, който човек притежава. Така че в този случай „душата“ на Рахил просто представлява нейния „живот“. Затова други Библии предават фразата „душата ѝ излизаше“ като „животът ѝ отслабваше“ (Knox [„Нокс“]), „тя изпусна последния си дъх“ (Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) и „животът ѝ я напусна“ („Библия на елементарен английски“). Нищо тук не показва, че някаква тайнствена част от Рахил преживяла нейната смърт.

7. Как така душата на възкресения син на вдовицата ‘се върнала в него’?

⁷ Същото е и с възкресението на сина на една вдовица, записано в 3 Царе, глава 17. В стих 22 четем, че когато Илия се молел над момчето, Йехова ‘послушал Илиевия глас, та се върнала душата на детето в него и то оживяло’. Отново думата „душа“ означава „живот“. Затова в New American Standard Bible [„Нова американска стандартна Библия“] се казва: „Животът на детето се върна в него и то оживя.“ Да, животът — а не някаква призрачна форма — се върнал в момчето. Това е в хармония с думите на Илия към майката на момчето: „Виж, синът ти [целият човек] е жив.“ — 3 Царе 17:23.

Дилемата на „междинното състояние“

8. Какво вярват, че ще се случи по време на възкресението много хора, които твърдят, че са християни?

⁸ Много хора, твърдящи, че са християни, вярват, че ще има бъдещо възкресение, при което телата ще бъдат свързани с безсмъртните души. Тогава възкресените ще получат участта си — възнаграждение за онези, които водели добър живот, или наказание за злите.

9. Какво се има предвид с израза „междинно състояние“, и какво казват някои хора, че се случва с душата през този период?

⁹ Тази представа звучи просто. Но онези, които се придържат към вярването за безсмъртието на душата, се затрудняват да обяснят какво става с душата в периода от времето на смъртта до времето на възкресението. Наистина, това „междинно състояние“, както често бива наричано, е предизвиквало множество умозаключения и разсъждения през вековете. Някои казват, че през този период душата отива в чистилището, където може да бъде очистена от греховете, които могат да бъдат простени, така че да бъде подходяща за небето.a

10. Защо е небиблейско да се вярва, че душите отиват в чистилище след смъртта, и как случилото се с Лазар потвърждава това?

¹⁰ Но както вече видяхме, душата просто е самият човек. Когато човекът умре, душата умира. Следователно след смъртта няма съзнателно съществуване. Да, когато Лазар умрял, Исус Христос не казал, че той е в чистилището, в лимбо или в някакво друго „междинно състояние“. Не, Исус просто казал: „Лазар заспа.“ (Йоан 11:11) Ясно е, че Исус, който знаел истината относно това, което става с душата при смъртта, вярвал, че Лазар не съзнава нищо, не съществува.

Какво е духът?

11. Защо думата „дух“ не може да означава някаква безплътна част от човека, която преживява смъртта?

¹¹ Библията казва, че когато човек умре, ‘духът му излиза, той се връща в земята си’. (Псалм 146:4) Дали това означава, че един безплътен дух буквално излиза и продължава да живее след смъртта на човека? Това не е възможно, тъй като псалмистът след това казва: „В този ден загиват мислите му“ (NW); или „мисленето му престава“ (New English Bible [„Нова английска Библия“]). Тогава какво представлява духът и как той „излиза“ от човека при смъртта?

12. Какво показват еврейската и гръцката думи, превеждани „дух“ в Библията?

¹² В Библията думите, преведени като „дух“ (на еврейски — ру̀ах, на гръцки — пнѐума), по принцип означават „дъх“. Затова вместо ‘духът му излиза’ преводът на Р. А. Нокс използува фразата „дъхът напуска тялото му“. (Псалм 145:4, „Нокс“) Но думата „дух“ означава нещо много повече от самото действие дишане. Например, като описва унищожението на хора и животни по време на целосветския Потоп, Битие 7:22 казва: „От всичко, що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание [или дух, на еврейски — ру̀ах], измря.“ Следователно „дух“ може да означава жизнената сила, която действува във всички живи същества, както хора, така и животни, и която се поддържа чрез дишането.

13. Как духът може да бъде сравнен с електрически ток?

¹³ Да онагледим с пример: Електрическият ток задвижва някакъв уред. Ако токът спре, уредът престава да работи. Токът не придобива самостоятелен живот. Подобно на това, когато човек умре, духът му престава да оживява клетките на тялото. Той не напуска тялото, за да отиде в някаква друга област. — Псалм 104:29.

14, 15. Как при смъртта духът се връща при Бога?

¹⁴ Защо тогава Еклисиаст 12:7 казва, че когато човек умре, ‘духът се връща при Бога, Който го е дал’? Дали това означава, че духът буквално пътува през пространството, за да стигне пред Бога? Нищо такова не личи. Да не забравяме, че духът е жизнената сила. Щом тази жизнена сила престане, само Бог може да я възстанови. Следователно духът ‘се връща при Бога’ в смисъл, че всяка надежда за бъдещ живот за този човек вече зависи изцяло от Бога.

¹⁵ Само Бог може да възстанови духа, или жизнената сила, като върне обратно към живот човека. (Псалм 104:30) Но дали Бог има намерение да направи това?

[Бележка под линия]

[Блок на страница 23]

Спомени от предишен живот

АКО нищо не преживява смъртта на тялото, тогава как да се обяснят спомените от един предишен живот, които някои хора твърдят, че имат?

Индуският учен Никилананд казва, че ‘преживяното след смъртта не може да се докаже чрез разсъждения’. В своята лекция „Модели на вярването във вечността в религиите“ теологът Ханс Кюнг посочва: „Нито един от разказите — повечето идващи от деца или от страни, в които се вярва в прераждането, — за спомени от предишен живот не е могъл да бъде проверен.“ Той добавя: „Повечето от [изследователите, които работят сериозно и научно в тази област] признават, че случаите, които те са установили, не осигуряват основата за истински убедително доказателство относно повторението на земния живот.“

А ако ти смяташ, че имаш лични спомени от предишен живот? Тези чувства може да се дължат на различни фактори. Голяма част от информацията, която получаваме, бива съхранена в някой скрит ъгъл на подсъзнанието ни, защото не я използуваме пряко или веднага. Когато забравените спомени изплуват отнякъде, някои хора тълкуват това като доказателство за предишен живот. Но е факт, че не разполагаме с достоверни случки от живот, който е различен от този, който живеем сега. Повечето от хората, живеещи на земята, изобщо не си спомнят да са живели преди; нито пък мислят, че е възможно да са живели преди.