Макар и опечалени, ние не сме без надежда

„А не желаем . . . да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.“ — 1 СОЛУНЦИ 4:13.

 1. Какво изпитва човечеството постоянно?

ДАЛИ ти си загубил близък човек в смъртта? Независимо от това на каква възраст сме, повечето от нас са изживявали мъката от загубата на роднина или приятел. Може би сме загубили дядо или баба, родител, брачен партньор или дете. Напредналата възраст, болестите и злополуките редовно покосяват хората. Престъпленията, насилието и войната увеличават нещастието и скръбта. Всяка година по света умират средно над 50 милиона души. През 1993 г. всеки ден са умирали средно 140 250 души. Унищожителната дан на смъртта засяга приятелите и членовете на семейството, и чувството за загуба е дълбоко.

 2. Какво изглежда ненормално относно умирането на децата?

² Можем ли да не съчувствуваме на родителите от Калифорния (САЩ), които трагично загубиха бременната си дъщеря в една нелепа автомобилна катастрофа? Един удар им отне единствената дъщеря и бебето, което щеше да бъде първото им внуче. Съпругът на жертвата загуби своята съпруга и първия си син или дъщеря. Някакси е неестествено родителите да понесат страдания, причинени от смъртта на детето им, независимо от това дали то все още е малко или е по–голямо. Не е нормално децата да умрат преди родителите си. Всички ние обичаме живота. Следователно, смъртта наистина е враг. — 1 Коринтяни 15:26.

Смъртта навлиза сред човешкия род

 3. Как може би е въздействувала смъртта на Авел на Адам и Ева?

³ Грехът и смъртта са властвували като царе през шестте хиляди години човешка история — още от бунта на нашите първи човешки родители, Адам и Ева. (Римляни 5:14; 6:12, 23) Библията не ни казва как те реагирали на убийството на своя син Авел от неговия брат Каин. По много причини това трябва да е било унищожително преживяване за тях. Ето, за първи път те се сблъскали лице в лице с човешка смърт, отразена в лицето на собствения им син. Те видели резултатите от своя бунт и от продължилата злоупотреба със свободната воля. Каин, въпреки предупрежденията от Бога, бил избрал да извърши първото братоубийство. Знаем, че смъртта на Авел трябва да е въздействувала силно на Ева, защото когато родила Сит, тя казала: „Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.“ — Битие 4:3–8, 25.

 4. Защо митът за безсмъртната душа не би могъл да бъде утеха след смъртта на Авел?

⁴ Нашите първи човешки родители осъзнали също реалността на божията присъда върху тях — че ако се разбунтували и били непослушни, ‘непременно щели да умрат’. Въпреки лъжата на Сатан, явно митът за безсмъртната душа все още не бил развит, така че те не могли да извлекат никаква фалшива утеха от това. Бог бил казал на Адам: „[Ще] се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Той не споменал за някакво бъдещо съществуване като безсмъртна душа в небето, ада, лимбо, чистилището или някъде другаде. (Битие 2:17; 3:4, 5, 19) Като живи души, които съгрешили, Адам и Ева накрая щели да умрат и да престанат да съществуват. Цар Соломон бил вдъхновен да напише: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.“ — Еклисиаст 9:5, 6.

 5. Каква е истинската надежда за умрелите?

⁵ Колко са верни тези думи! Наистина, кой си спомня предшественици от преди двеста или триста години? Често дори не се знае къде са техните гробове, или те са занемарени от много време. Дали това означава, че няма никаква надежда за нашите умрели близки? Не, съвсем не означава това. Марта казала на Исус относно своя мъртъв брат, Лазар: „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ (Йоан 11:24) Евреите вярвали, че Бог ще възкреси мъртвите в бъдещето. Но въпреки това те скърбели по повод загубата на близък човек. — Йов 14:13.

Верните хора, които скърбели

 6, 7. Как реагирали Авраам и Яков на смъртта?

⁶ Преди близо четири хиляди години, когато Сара, съпругата на Авраам умряла, ‘Авраам дошъл да жалее Сара и да я оплаче’. Този верен служител на Бога показал своите дълбоки чувства при загубата на любимата си и предана съпруга. Макар че бил смел мъж на действието, той не се срамувал да изрази скръбта си чрез сълзи. — Битие 14:11–16; 23:1, 2.

⁷ Случаят с Яков бил подобен. Как реагирал той, когато бил подведен да вярва, че синът му Йосиф бил убит от див звяр? В Битие 37:34, 35 четем: „И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.“ Да, човешко и естествено е да изразяваме скръб, когато някой близък умре.

 8. Как евреите често изразявали своята скръб?

⁸ Някои хора могат да мислят, че според съвременните или местните критерии, реакцията на Яков била прекалена и мелодраматична. Но той принадлежал на различно време и различна култура. Начинът, по който той изразил скръб — носенето на вретище, — е първото споменаване на тази практика в Библията. Но както е описано в Еврейските писания, жалеенето било изразявано също и чрез ридание, съчиняване на погребални песни и седене в пепел. Очевидно евреите свободно изразявали своята искрена скръб.a — Езекиил 27:30–32; Амос 8:10.

Скръбта по времето на Исус

 9, 10. (а) Как реагирал Исус при смъртта на Лазар? (б) Какво ни разкрива реакцията на Исус за самия него?

⁹ Какво можем да кажем за ранните ученици на Исус? Например, когато Лазар умрял, неговите сестри Марта и Мария оплаквали смъртта му със сълзи и ридания. Как реагирал съвършеният човек Исус, когато пристигнал там? Повествованието на Йоан казва: „Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи.“ — Йоан 11:32–35.

¹⁰ „Исус се просълзи.“ Тези няколко думи разкриват много за човечността на Исус, за неговото състрадание и чувства. Макар и да бил напълно наясно с надеждата за възкресението, „Исус плакал“. (Йоан 11:35, King James Version [„Версия на крал Яков“]) Повествованието продължава, като казва, че наблюдателите коментирали: „Виж колко го е обичал!“ Щом като съвършеният човек Исус плакал при загубата на приятел, сигурно не е срамно, ако един мъж (или една жена) жалее и плаче днес. — Йоан 11:36.

Каква надежда има за умрелите

11. (а) Какво можем да научим от библейските примери на жалеене? (б) Защо не скърбим, както скърбят онези, които нямат надежда?

¹¹ Какво можем да научим от тези библейски примери? Това, че е човешко и естествено да скърбим и че не трябва да се срамуваме от това да изразяваме своята скръб. Дори когато е облекчена от надеждата на възкресението, смъртта на близък човек е все пак болезнена загуба, която се усеща силно. Години, може би десетилетия, на близко общуване и съвместни преживявания изведнъж са свършили по трагичен начин. Вярно е, че не скърбим като онези, които нямат надежда, или като онези, които имат фалшиви надежди. (1 Солунци 4:13) Освен това ние не сме подведени от някакви митове, че човекът има безсмъртна душа, или че продължава да съществува чрез прераждане. Ние знаем, че Йехова е обещал „ново небе и нова земя, в която да живее правда“. (2 Петър 3:13) Бог ‘ще обърше всяка сълза от [нашите] очи, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина’. — Откровение 21:4.

12. Как изразил Павел своята вяра във възкресението?

¹² Каква надежда има за онези, които са умрели?b Християнският писател Павел бил вдъхновен да ни даде утеха и надежда, когато писал: „И смъртта, най–последен враг, и тя ще бъде унищожена.“ (1 Коринтяни 15:26) The New English Bible [„Нова английска Библия“] казва: „Последният враг, който ще бъде премахнат, е смъртта.“ Защо Павел могъл да бъде толкова сигурен в това? Защото той бил обърнат във вярата и обучаван от онзи, който бил въздигнат от мъртвите — Исус Христос. (Деяния 9:3–19) Затова Павел могъл да каже още: „Понеже, както чрез човека [Адам] дойде смъртта, така чрез човека [Исус] дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ — 1 Коринтяни 15:21, 22.

13. Как реагирали очевидците на възкресението на Лазар?

¹³ Учението на Исус ни дава голяма утеха и надежда за бъдещето. Например, какво направил той в случая на Лазар? Той отишъл до гроба, където Лазаровото тяло лежало вече четири дни. Той изрекъл молитва и ‘като казал това, извикал със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излязъл, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им казал: Разповийте го и оставете го да си иде’. Можеш ли да си представиш изненадата и радостта в очите на Марта и Мария? Колко смаяни трябва да са били съседите, когато видели това чудо! Не е чудно, че много наблюдатели повярвали в Исус. Неговите религиозни врагове обаче ‘се съветвали да Го умъртвят’. — Йоан 11:41–53.

14. За какво било залог Лазаровото възкресение?

¹⁴ Исус извършил това незабравимо възкресение пред много очевидци. То било залог за бъдещото възкресение, което той бил предсказал при един по–ранен случай, когато казал: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ — Йоан 5:28, 29.

15. Какви доказателства имали Павел и Ананий за възкресението на Исус?

¹⁵ Както беше споменато по–горе, апостол Павел вярвал във възкресението. Въз основа на какво? Преди той бил омразният Савел, преследвачът на християните. Неговото име и репутацията му предизвиквали страх всред вярващите. Та нима не бил той онзи, който одобрявал убиването с камъни на християнския мъченик Стефан? (Деяния 8:1; 9:1, 2, 26) Но на пътя за Дамаск, възкресеният Христос накарал Савел да се осъзнае, като го поразил с временна слепота. Савел чул един глас да му казва: ‘Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рекъл: Кой си Ти, Господи? А Той отговорил: Аз съм Исус, Когото ти гониш.’ После същият възкресен Христос упътил Ананий, който живеел в Дамаск, да отиде в къщата, където Савел се молел, и да му възвърне зрението. Така от личен опит, и Савел, и Ананий имали солидни основания да вярват във възкресението. — Деяния 9:4, 5, 10–12.

16, 17. (а) От къде знаем, че Павел не вярвал в гръцкото учение за присъщото безсмъртие на човешката душа? (б) Каква здрава надежда дава Библията? (Евреи 6:17–20)

¹⁶ Забележи как Савел — апостол Павел — отговорил, когато, като преследван християнин, бил изправен пред управителя Феликс. В Деяния 24:15 четем: ‘Надявам се на Бога, че ще има възкресение на праведни и непра ведни.’ Очевидно, Павел не вярвал в езическото гръцко учение за присъщото безсмъртие на човешката душа, за която се предполагало, че преминава в някакъв митологичен задгробен живот или подземен свят. Той вярвал във възкресението и поучавал вяра в него. За някои това ще означава дара на безсмъртен живот като духовни създания в небето с Христос, а за повечето хора — връщане към живот на една съвършена земя. — Лука 23:43; 1 Коринтяни 15:20–22, 53, 54; Откровение 7:4, 9, 17; 14:1, 3.

¹⁷ Така Библията ни дава ясно обещание и здрава надежда, че чрез възкресението много ще видят своите близки отново тук на земята, но при много по–различни обстоятелства. — 2 Петър 3:13; Откровение 21:1–4.

Практическа помощ за опечалените

18. (а) Какво помощно средство беше издадено на конгресите „Богоугоден страх“? (Виж блока.) (б) На какви въпроси сега трябва да бъде отговорено?

¹⁸ Днес обаче ние имаме своите спомени и своята скръб. Какво можем да направим, за да преживеем трудния, изпълнен със скръб период? Какво могат да направят другите, за да помогнат на опечалените? Освен това, какво можем да направим, за да помогнем на искрените хора, които срещаме в своята проповедна служба и които нямат никаква реална надежда, и които също скърбят? И каква допълнителна утеха можем да извлечем от Библията относно нашите близки, които са заспали в смъртта? Следващата статия ще предложи някои препоръки.

[Бележки под линия]

Можеш ли да отговориш?

◻ Защо може да се каже, че смъртта е враг?

◻ Как служителите на Бога в библейски времена проявявали своята скръб?

◻ Каква надежда има за умрелите близки?

◻ Какво основание имал Павел да вярва във възкресението?

[Блок на страници 8, 9]

Практическа помощ за опечалените

На конгресите „Богоугоден страх“ през 1994–95 г. Дружество „Стражева кула“ обяви издаването на една нова брошура, озаглавена When Someone You Love Dies [„Когато някой, когото обичаш, умре“]. Тази насърчителна публикация е била замислена да носи утеха на хора от всички народи и езици. Както може би вече си видял, тя представя простото обяснение на Библията за смъртта и за състоянието на мъртвите. Дори още по–важно е, че тя набляга на божието обещание, чрез Исус Христос, за възкресение към живот на една изчистена, райска земя. Тя наистина носи утеха на жалеещите. Затова тя ще бъде едно помощно средство в християнската служба и ще служи за събуждане на интерес, за да бъдат започнати много повече домашни изучавания на Библията. Въпросите за изучаване са поставени дискретно в блокове към края на всяка част, за да може да бъде направен лесен преговор на разгледаните мисли с всеки искрен, жалеещ човек.

[Снимка на страница 8]

Когато Лазар умрял, Исус плакал

[Снимка на страница 9]

Исус възкресил Лазар от мъртвите

[Информация за източника на снимката на страница 7]

„Първото жалеене“ от А. Бугро, от оригинална стъклена плоча, използувана във Photo–Drama of Creation [„Фотодрама за Сътворението“], 1914 г.