Глава 6
Спорният въпрос, пред който е изправено цялото творение
1. (а) Какъв спорен въпрос повдигнал Сатан в Едем? (б) Как този въпрос бил засегнат в неговите думи?
КОГАТО в Едем избухнал бунт, бил повдигнат един сериозен спорен въпрос, който засяга цялото творение. Обръщайки се към Ева, Сатан намекнал, че тя и съпругът ѝ са сериозно онеправдани. Той попитал: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева отговорила, че само относно едно дърво Бог бил казал: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.“ Тогава Сатан направо обвинил Йехова в лъжа, казвайки, че нито животът на Ева, нито този на Адам зависят от послушанието спрямо Бога. Той заявил, че Бог крие от своите творения нещо хубаво — способността да определят свои собствени критерии в живота. „Никак няма да умрете“ — уверявал Сатан, — „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ (Бит. 3:1–5) Сатан накарал Ева да вярва, че ще ѝ бъде по–добре, ако сама взема решения. По този начин той поставил под въпрос правото на Бога да управлява, както и Неговия начин на управление. Всъщност повдигнатият въпрос се отнасял до всемирното върховенство.
2. Какво би могло да предпази първата човешка двойка?
2 Любовта към Йехова би могла да предпази Ева. Уважението към съпруга ѝ като неин глава също би могло да я възпре от прегрешението. Но тя мислела само за онова, което изглеждало като непосредствена полза. Което било забранено, станало желано в нейните очи. Напълно подмамена от разсъжденията на Сатан, тя престъпила закона на Бога. След това въвлякла и Адам в това. Макар че не бил измамен от лъжата на Сатан, той също показал отявлена липса на признателност спрямо божията любов. Той пренебрегнал главенството на Йехова и предпочел да сподели участта на непокорната си съпруга. — Бит. 3:6; 1 Тим. 2:13, 14.
3. (а) Какъв друг спорен въпрос е тясно свързан с атаката на Сатан върху върховенството на Йехова? (б) Кого засяга той?
3 Атаката на Сатан върху върховенството на Йехова не спряла след случилото се в Едем. Неговият привиден успех там бил последван от поставянето под съмнение верността на другите спрямо Йехова. Тогава това се превърнало в един тясно свързан с първия, вторичен спорен въпрос. Предизвикателството се домогвало да обхване както потомството на Адам, така и всички духовни синове на Бога, дори и горещо обичания първороден Син на Йехова. По времето на Йов Сатан твърдял, че тези, които служат на Йехова, не го правят, защото обичат Бога и неговия начин на управление, а поради егоистични причини. Той се мъчел да докаже, че когато бъдат подложени на трудности, всички те ще отстъпят пред егоистичните си желания. Прав ли бил той? — Йов 1:6–12; 2:1–6; Откр. 12:10.
КАК ОТГОВОРИЛИ ТЕ НА СПОРНИЯ ВЪПРОС
4. Защо много хора не подкрепили върховенството на Йехова?
4 Йехова не изключил възможността и други да се присъединят към Сатан в бунта му. Всъщност, когато издал присъдата си в Едем, Бог говорел за онези, които ще образуват ‘семето на змията’. (Бит. 3:15) Фарисеите, които направили заговор за смъртта на Исус, както и Юда Искариотски, който предал Христос, били от тях. Те не просто предприели погрешна стъпка, преди да са наясно с това. Те знаели какво е правилно, но съзнателно заели позиция на противопоставяне спрямо Йехова и неговите служители. Но безброй други, които не спазвали изискванията на Йехова, постъпвали така поради незнание. — Деян. 17:29, 30.
5. (а) Как, за разлика от Ева, се отнасяли към словото на Йехова онези, които останали верни спрямо Него? (б) Как Ной доказал предаността си, и каква полза можем да имаме ние от примера му?
5 В контраст с тях били мъжете и жените на вярата, които приемали сведения за своя Създател и доказвали лоялността си към него като към свой владетел. Те вярвали на Бога. Знаели, че животът им зависи от това да го слушат и да му се подчиняват. Ной бил такъв човек. Затова, когато Бог казал на Ной: „Краят на всяка твар се предвижда от мене . . . Направи ковчег“, Ной се подчинил на инструкциите на Йехова. Въпреки че били предупредени, другите хора от онова време продължили да си живеят по старому, сякаш нищо необичайно нямало да се случи. Ной обаче построил огромен ковчег и бил зает с проповядването на праведните пътища на Йехова пред другите. Както казва повествованието: „Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.“ — Бит. 6:13–22; виж също Евреи 11:7 и 2 Петър 2:5.
6. (а) Какво друго характеризирало онези, които останали лоялни? (б) Как Сара проявила тези качества и по какъв начин можем да извлечем полза от примера ѝ?
6 Забележително сред лоялните към Йехова хора било и високото уважение към принципа на главенството, съчетано с лична любов към Йехова. Те не били като Ева, която избързала пред съпруга си. Не били и като Адам, който пренебрегнал закона на Йехова. Сара, съпругата на Авраам, проявила тези чудесни качества. Не само на думи, но и в сърцето ѝ Авраам бил нейният „господар“. Освен това тя лично обичала Йехова и била жена на вярата. Заедно с Авраам, тя „очакваше града [божието Царство], който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“. — 1 Пет. 3:5, 6; Евр. 11:10–16.
7. (а) При какви обстоятелства Моисей подкрепил върховенството на Йехова? (б) Как би могъл да ни е от полза неговият пример?
7 Около 430 години след като Авраам напуснал родината си, Моисей подкрепил върховенството на Йехова, сблъсквайки се лице в лице с фараона на Египет. Не защото Моисей бил самонадеян. Напротив, той се съмнявал в умението си да говори добре. Но се подчинил на Йехова. С подкрепата на Йехова и с помощта на брат си Аарон, Моисей на няколко пъти съобщавал думите на Йехова пред фараона. Фараонът упорито не отстъпвал. Дори някои от синовете на Израел сурово упреквали Моисей. Но Моисей предано извършил всичко, което Йехова му наредил, и чрез него Израел бил освободен от Египет. — Из. 7:6; 12:50, 51.
8. (а) Какво показва, че верността към Йехова включва повече неща, отколкото Бог изброил конкретно и писмено? (б) Как разбирането на този вид вярност ни помага да прилагаме 1 Йоан 2:15?
8 Онези, които били предани на Йехова, не смятали, че единственото, което се изисква от тях, е да следват тясно буквата на закона, че трябва да се подчиняват само на онова, което Бог бил записал. Когато жената на Петефрий се опитала да съблазни Йосиф да прелюбодействува с нея, не съществувала записана заповед от Бога, която да забранява именно прелюбодеянието. Но въз основа на онова, което Йосиф знаел за устройството на брака, постановен от Йехова в Едем, му било ясно, че сексуални отношения със съпругата на друг мъж не биха били угодни на Бога. Йосиф нямал желание да изпитва до каква степен Бог би го оставил да бъде подобен на египтяните. Той поддържал пътищата на Йехова, като размишлявал върху отношенията на Бога с човечеството и след това съвестно прилагал онова, което разбирал, че е божия воля. — Бит. 39:7–12; сравни Псалм 77:11, 12.
9. Как Дяволът неколкократно бил изобличен като лъжец относно твърденията, които повдигнал по времето на Йов?
9 Дори ако са подложени на сурово изпитание, тези, които истински познават Йехова, не се отвръщат от него. Сатан твърдял, че ако Йов загубел имота си, или бъдел физически засегнат, дори и той, за когото Йехова говорел така похвално, щял изостави Бога. Но Йов доказал, че Сатан е лъжец и направил това, без дори да знае каква е причината за всички тези нещастия, които го връхлетели. (Йов 2:3, 9, 10) Продължавайки да се опитва да докаже твърдението си, по–късно Сатан подбудил един разярен цар на Вавилон да заплаши трима млади евреи със смърт в огнена пещ, ако не паднат да се поклонят пред едно изображение, издигнато от царя. Принудени да избират между заповедта на царя и закона на Йехова срещу идолопоклонството, те твърдо дали да се разбере, че служат на Йехова и че той е техният Върховен владетел. Верността към Бога за тях била по–ценна от живота. — Дан. 3:14–18.
10. Как е възможно за нас, несъвършените хора, да докажем, че сме истински лоялни към Йехова?
10 Трябва ли от всичко това да заключим, че за да служи на Йехова, човек трябва да бъде съвършен, че онзи, който прави грешки, се е провалил напълно? Съвсем не! Библията конкретно ни посочва онези случаи, когато Моисей постъпвал неправилно. Това не се харесвало на Йехова, но той не отхвърлил Моисей. Апостолите, макар и образцови в много отношения, имали своите слабости. Предаността изисква последователно послушание, идващо от сърцето. Но имайки предвид нашето наследено несъвършенство, Йехова е доволен, когато ние не нарушаваме умишлено волята му в някое отношение. Ако поради слабост бъдем въвлечени в нарушение, много е важно да проявим искрено разкаяние и да не превърнем случайната грешка в постоянна. Така ние ще покажем, че наистина обичаме онова, за което Йехова казва, че е добро, и мразим онова, което той показва, че е лошо. Въз основа на своята вяра в изкупващата греховете жертва на Исус, ние можем да се радваме на неопетнена репутация пред Бога. — Ам. 5:15; Деян. 3:19; Евр. 9:14.
11. (а) Кой измежду хората запазил съвършена преданост към Бога и какво доказало това? (б) Как ни помага това, което той направил?
11 И все пак, дали е възможно съвършената преданост към Бога просто да не е по силите на хората? Около 4000 години отговорът на този въпрос оставал „свещена тайна“. (1 Тим. 3:16) Адам, макар че бил създаден съвършен, не дал съвършен пример за преданост към Бога. Кой би могъл да направи това? Безспорно нито един от грешните му потомци. Исус Христос бил единственият човек, който можел да го направи. Онова, което Исус постигнал, доказало, че Адам, който имал по–благоприятни условия, също би могъл да запази съвършена лоялност, ако искал това. Грешката не била в сътворителното дело на Бога. Затова Исус Христос е примерът, който ние се стремим да наподобяваме, проявявайки не само подчинение спрямо божия закон, но и лична преданост към Йехова, Всемирния владетел.
КАКЪВ Е НАШИЯТ ЛИЧЕН ОТГОВОР?
12. Защо трябва постоянно да сме нащрек по отношение на своята нагласа към върховенството на Йехова?
12 Всеки един от нас днес е изправен пред всемирния спорен въпрос. Ние не можем да го избегнем. Ако сме заявили открито, че сме на страната на Йехова, Сатан ни превръща в мишена. Той трупа върху нас натиск от всевъзможни страни и ще продължава да прави така чак до края на тази зла система на нещата. Не бива да отслабваме своята бдителност. (1 Пет. 5:8) Нашето поведение показва къде сме застанали по отношение на върховния спорен въпрос.
13. (а) Какво относно произхода на лъжата и кражбата трябва да ни накара да ги отхвърлим? (б) Отговорѝ един по един на въпросите в края на този абзац, отнасящи се до ситуациите, които подтикват някои хора към такива прегрешения.
13 Ние не можем да си позволим да смятаме нелоялното поведение за маловажно, само защото то е нещо обикновено в света. Запазването на лоялността изисква да прилагаме праведните пътища на Йехова във връзка с всяко нещо в живота. Разгледай следното като пример:
(1) Сатан използувал лъжа, за да вкара нашите прародители в грях. Той станал „на лъжата баща“. (Йоан 8:44)
При какви обстоятелства понякога младите хора не казват истината на родителите си? Защо е важно християнските младежи да избягват това? (Пр. 6:16–19)
Какви практики от областта на бизнеса отъждествяват човек с ‘бащата на лъжата’ вместо с Бога на истината? (Мих. 6:11, 12)
Лошо ли е, ако казваме неща, за да създадем по–добро от реалното впечатление за себе си, щом това не вреди на никого? (Пс. 119:163; сравни Деяния 5:1–11.)
Ако някой е замесен в сериозно прегрешение, защо е важно да не се опитва да го скрие, прибягвайки до лъжа? (Пр. 28:13)
(2) Когато Ева, а след това и Адам последвали подстрекателството на Сатан да вземат свои собствени решения по отношение на доброто и злото, първото нещо, което направили, било да вземат нещо, което не им принадлежало. Те станали крадци.
Оправдана ли е кражбата, ако човек е в нужда, или ако онзи, от когото е откраднато, е заможен? (Пр. 6:30, 31; 1 Пет. 4:15)
По–оправдана ли е кражбата, ако тя е нещо обикновено там, където живеем, или ако откраднатото е малко? (Рим. 12:2; Ефес. 4:28; Лука 16:10)
14, 15. (а) Какво изпитание ще има за цялото човечество в края на Христовото Хилядолетно царуване? (б) Как това, което правим сега, ще повлияе на крайния резултат за нас тогава?
14 През Хилядолетното царуване на Христос, Сатан и демоните му ще бъдат затворени в бездната, без да имат възможност да мамят човечеството. Какво облекчение ще бъде това! Но след хилядата години те ще бъдат пуснати за кратко време. Сатан и онези, които го следват, ще окажат натиск върху „светиите“, онези от възстановеното човечество, които пазят своята лоялност. Той ще настъпва като във война срещу „обичния град“, небесния нов Йерусалим, опитвайки се да изличи праведността, установена от този град на земята. — Откр. 20:7–10.
15 Много е вероятно, както и в миналото, Сатан да употреби измама, заедно с призиви към егоизма и гордостта, за да подмами хората към нелоялни постъпки спрямо Йехова. Ако имаме привилегията да сме живи тогава, как ние лично ще реагираме на това? На чия страна ще бъдат сърцата ни относно всемирния спорен въпрос? Тъй като тогава цялото човечество ще бъде съвършено, всяка нелоялна постъпка ще бъде умишлена и ще доведе до вечно унищожение. Затова, за да докажем верността си тогава, колко жизнено важно е сега да развиваме навика да откликваме с готовност и положително на всяко напътствие, което ни дава Йехова, било чрез своето Слово, или чрез своята организация! Като правим това, ние проявяваме своята истинска преданост към него като Всемирен владетел.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Кой е големият спорен въпрос, пред който е изправено цялото творение? Как сме били включени ние в него?
● Какво е забележителното в начина, по който всеки един от мъжете и жените, показани на стр. 49, доказал лоялността си към Йехова?
● Защо е жизнено важно да се стараем всеки ден да почитаме Йехова чрез нашето поведение?
[Снимки на страница 49]
ТЕ ПОДКРЕПИЛИ ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЙЕХОВА
НОЙ
САРА
МОИСЕЙ
ЙОСИФ
ЙОВ
Каква полза можем да имаме от техния пример?