‘Спечелете приятели посредством неправедното богатство’

„Спечелете си приятели посредством неправедното богатство . . . Верният в най–малкото и в многото е верен.“ — ЛУКА 16:9, 10.

 1. Как Моисей и синовете на Израил възхвалявали Йехова след избавлението си от Египет?

ИЗБАВЕНИ чрез чудо — какво укрепващо вярата преживяване! Излизането на Израил от Египет не би могло да бъде приписано на никой друг, освен на Йехова, Всемогъщия. Не е чудно тогава, че Моисей и израилтяните пели: „Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.“ — Изход 15:1, 2; Второзаконие 29:2.

 2. Какво взели със себе си хората на Йехова, когато напуснали Египет?

² В какъв контраст била новонамерената свобода на израилтяните с положението им в Египет! Сега те можели да се покланят на Йехова без пречки. И освен това не били излезли от Египет с празни ръце. Моисей разказва: „Израилтяните . . . бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.“ (Изход 12:35, 36) Но как използували те това богатство на Египет? Дали то довело до ‘превъзвисяването’ на Йехова? Какво можем да научим от техния пример? — Сравни 1 Коринтяни 10:11.

‘Принос на Господа’

 3. Каква реакция от страна на Йехова предизвикало това, че израилтяните използували злато във фалшивото поклонение?

³ През 40–те дни, когато Моисей бил на Синайската планина, за да получи божиите напътствия за Израил, хората, които чакали долу, проявили непокорство. Сваляйки златните си обици, те наредили на Аарон да им направи идол, за да му се покланят. Аарон им изградил и олтар, и рано на следващия ден те принесли жертви там. Дали използуването на тяхното злато ги направило по–скъпи за техния Избавител? Съвсем не! „Остави Ме — казал Йехова на Моисей, — за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя.“ Само защото Моисей го умолявал в тяхна защита, Йехова пощадил народа, макар че непокорните водачи на бунта били поразени от Бога. — Изход 32:1–6, 10–14, 30–35.

 4. Какво представлявал ‘приносът за Господа’, и кой го направил?

⁴ По–късно израилтяните имали възможност да използуват богатството, което притежавали, по начин, който бил угоден на Йехова. Те ‘събрали принос за Господа’.a Злато, сребро, мед, синя вълна, различни боядисани тъкани, овнешки кожи, тюленови кожи и акациево дърво били сред даренията за построяването и обзавеждането на скинията. Повествованието съсредоточава вниманието ни върху нагласата на дарителите. „Всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа.“ (Изход 35:5–9) Израилтяните откликнали по чудесен начин. Затова скинията била постройка, притежаваща „красота и изключително величие“ по думите на един учен–изследовател.

Дарения за храма

 5, 6. Как Давид използувал своето богатство във връзка с храма, и как откликнали другите?

⁵ Макар че израилският цар Соломон ръководел изграждането на постоянен дом за поклонението на Йехова, Давид, баща му, бил направил огромни приготовления за този строеж. Давид събрал големи количества злато, сребро, мед, желязо, дървесина и скъпоценни камъни. „Понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог — казал Давид на хората, — давам за дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро, а именно, три хиляди таланта злато . . . и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата.“ Давид насърчил другите също да бъдат щедри. Отговорът бил изключителен: още повече злато, сребро, мед, желязо и скъпоценни камъни. „С цяло сърце“ хората ‘принасяли доброволно Господу’. — 1 Летописи 22:5; 29:1–9, „Български превод на Библията“, 1924 г.

⁶ Чрез тези доброволни приноси израилтяните изразили високото си ценене на поклонението на Йехова. Давид смирено се помолил: „Кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя?“ Защо? „Защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. . . . С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това.“ — 1 Летописи 29:14, 17.

 7. Какъв предупреждаващ урок научаваме от времето на Амос?

⁷ Но племената на Израил не продължили да поддържат поклонението на Йехова на първо място в умовете и сърцата си. Към девети век пр.н.е. разделеният Израил се провинил в пренебрегване на духовните неща. Чрез Амос Йехова заявил относно северното десетплеменно царство на Израил: „Горко на охолните в Сион, и на живеещите безгрижно в Самарийската планина!“ Той описал народа като хора, които ‘лежат на постелки от слонова кост, простират се на леглата си, и ядат агнетата от стадото и телците отсред обора, . . . пият вино с цели паници’. Но тяхното охолство не можело да ги защити. Бог предупредил: „Тези ще отидат сега в плен с първите, които ще бъдат пленени, и шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.“ През 740 г. пр.н.е. Израил паднал в ръцете на Асирия. (Амос 6:1, 4, 6, 7) А след време и южното царство на Юда също станало жертва на материализма. — Йеремия 5:26–29.

Правилно използуване на средствата във времето на християнството

 8. Какъв добър пример дали Йосиф и Мария относно използуването на средствата?

⁸ За разлика от това, сравнително бедното състояние на божиите служители в по–късно време не им попречило да проявят пламенност за истинското поклонение. Да вземем например Мария и Йосиф. Послушни на разпореждането на Цезар Август, те отишли до родния си град Витлеем. (Лука 2:4, 5) Там се родил Исус. Четиридесет дни след това Йосиф и Мария посетили храма в близкия Йерусалим, за да принесат изискваната очистителна жертва. Съответно на бедното им материално положение, Мария принесла две малки птици. Нито тя, нито Йосиф искали да бъдат освободени от жертвата поради бедност. Вместо това те послушно използували ограничените си средства. — Левит 12:8; Лука 2:22–24.

 9–11. (а) Какво напътствие ни дават думите на Исус от Матей 22:21 относно това как използуваме парите? (б) Защо малкото дарение на вдовицата не било принесено напразно?

⁹ По–късно фарисеите и последователите на партията на Ирод се опитали да подмамят Исус, казвайки: „Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?“ Отговорът на Исус разкрил неговата проницателност. Говорейки за монетата, която му подали, Исус попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Те отговорили: „Кесарев.“ Той мъдро завършил: „Като е тъй, отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:17–21) Исус знаел, че властта, която е изсякла монетата, очаква да бъдат плащани данъци. Но в този случай той помогнал както на последователите си, така и на враговете си да разберат, че истинският християнин ще се стреми също да даде „Божиите [неща] на Бога“. Това включва и правилното използуване на материалните средства, които притежава човек.

¹⁰ Една случка, на която Исус станал свидетел в храма, показва това. Той току–що бил осъдил алчните книжници, които ‘изпояждали домовете на вдовиците’. „Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата — съобщава Лука. — А видя [Исус] и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.“ (Лука 20:46, 47; 21:1–4) Някои от хората споменали, че храмът е украсен със скъпоценни камъни. Исус отговорил: „Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.“ (Лука 21:5, 6) Дали дарението на тази бедна вдовица било напразно? Безспорно не било. Тя подкрепила уредбата, която Йехова бил постановил за това време.

¹¹ Исус казал на истинските си последователи: „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона [богатството — NW].“ (Лука 16:13) Как тогава можем да покажем правилното равновесие при използуването на финансовите си средства?

Верни управители

12–14. (а) На какви средства са управители християните днес? (б) По какви забележителни начини хората на Йехова днес вярно изпълняват длъжността си на управители? (в) Откъде идват парите за поддържането на божието дело днес?

¹² Когато отдаваме своя живот на Йехова, ние всъщност казваме, че всичко, което имаме, всички наши средства, принадлежат на него. Тогава как трябва да използуваме онова, което имаме? Обсъждайки християнската служба в сбора, брат Ч. Т. Ръсел, първият президент на Дружество „Стражева кула“, писал: „Всеки един трябва да смята себе си за назначен от Господаря да бъде управител на своето собствено време, влияние, пари и др., и всеки трябва да се стреми да използува тези дарби според най–добрите си възможности, за слава на Господаря.“ — The New Creation [„Новото създание“], страница 345.

¹³ „При туй, което тук се изисква от настойниците [управителите — NW] е, всеки да се намери верен“ — казва 1 Коринтяни 4:2. Като международна организация Свидетелите на Йехова се стремят да живеят в съгласие с това описание, използувайки колкото е възможно повече от своето време в християнската служба, култивирайки старателно уменията си да поучават. Освен това тимове от доброволци под ръководството на Регионалния строителен комитет охотно дават от своето време, сили и познания, за да строят великолепни зали за събрания за поклонение. Всичко това е много угодно на Йехова.

¹⁴ Откъде идват парите, с които се поддържа тази обширна образователна кампания и строителната дейност? От хората с охотни сърца, както било и по времето на строежа на скинията. Дали всеки един от нас поотделно участвува в това? Дали начинът, по който използуваме финансовите си средства, показва, че службата на Йехова е от най–първостепенно значение за нас? Нека бъдем верни управители по отношение на финансовите въпроси.

Образец на щедрост

15, 16. (а) Как християните от времето на Павел проявявали щедрост? (б) Как трябва да гледаме на това обсъждане?

¹⁵ Апостол Павел писал за щедрия дух на християните в Македония и Ахаия. (Римляни 15:26) Макар че сами изпитвали затруднения, те с готовност подпомогнали своите братя. Павел насърчил коринтянските християни също да дават щедро, дарявайки своя излишък, за да запълнят оскъдността на другите. Никой не би могъл да обвини основателно Павел в изнудване. Той писал: „Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ — 2 Коринтяни 8:1–3, 14; 9:5–7, 13.

¹⁶ Щедрите дарения, които нашите братя и заинтересуваните хора правят за целосветската дейност на Царството днес, дават доказателство за това колко много ценят те тази привилегия. Но както Павел напомнил на Коринтяните, ще бъде добре ние също да гледаме на това обсъждане като на напомняне.

17. Какъв образец на даване насърчил Павел, и дали той може да се приложи днес?

¹⁷ Павел подканил братята да следват един определен ред в своето даване. „В първия ден на седмицата — казал той — всеки от вас да отделя според успеха на работите си.“ (1 Коринтяни 16:1, 2) Това може да служи като пример за нас и за нашите деца в правенето на дарения, независимо от това дали го правим чрез сбора, или директно в най–близкия клон на Дружество „Стражева кула“. Едно семейство мисионери, които били назначени да проповядват в един град в Източна Африка, поканили няколко заинтересувани да участвуват заедно с тях в изучаване на Библията. В края на това първо събрание мисионерите дискретно пуснали няколко монети в една кутия с надпис „Дарения за делото на Царството“. Другите присъствуващи постъпили по същия начин. По–късно, когато тези нови хора били организирани в християнски сбор, окръжният надзорник ги посетил и се изказал положително относно редовността на техните дарения. — Псалм 50:10, 14, 23.

18. Как можем да помогнем на своите братя в беда?

¹⁸ Ние също имаме привилегията да използуваме своите средства, за да помогнем на пострадалите от природни катастрофи, както и на онези, които живеят в области, разкъсвани от войни. Колко развълнувани бяхме да научим за пратките с помощи, изпратени в Източна Европа, когато политическите и икономическите промени разлюляха тази част на света! Предметни и парични дарения показаха щедростта на нашите братя, както и солидарността им с онеправданите християни.b — 2 Коринтяни 8:13, 14.

19. Какви неща можем да направим на практика, за да подпомогнем онези, които са на целодневна служба?

¹⁹ Ние високо ценим работата на нашите братя, които участвуват в целодневната служба като пионери, пътуващи надзорници, мисионери и работници в Бетел, нали? Доколкото ни позволяват обстоятелствата, ние можем да им предложим директно известна помощ в материално отношение. Например, когато окръжният надзорник посети твоя сбор, можеш да му осигуриш място за пренощуване, храна или да помогнеш с разноските по пътуването. Подобна щедрост няма да отмине незабелязана от нашия небесен Баща, който иска неговите служители да са осигурени с необходимото. (Псалм 37:25) Преди няколко години един брат, който имал възможност да предложи само лека закуска на пътуващия надзорник и съпругата му, ги поканил в дома си. Когато семейството си тръгнало за вечерната проповедна служба, братът подал на гостите си един плик. Вътре имало една банкнота (равна на стойността на един долар) и една ръкописна бележка: „За чаша чай или за бензин“. Каква хубава признателност, изразена по скромен начин!

20. Каква привилегия и отговорност не искаме да пренебрегнем?

²⁰ Народът на Йехова е благословен в духовно отношение! Ние се наслаждаваме на духовни банкети по време на нашите конгреси, където получаваме нови публикации, хубаво поучение и практически напътствия. Със сърца, изпълнени с признателност за нашите духовни благословии, ние не забравяме за своята привилегия и отговорност да даваме средства, които да бъдат използувани за поддържане на интересите на божието Царство по целия свят.

„Спечелете си приятели посредством неправедното богатство“

21, 22. Какво ще се случи скоро с „неправедното богатство“, и какво изисква да направим сега това?

²¹ Наистина има много начини, по които можем да покажем, че поклонението на Йехова е на първо място в нашия живот, и не на последно място сред тях е послушанието ни спрямо съвета на Исус: „Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши [когато то претърпи крах — NW], да ви приемат във вечните жилища.“ — Лука 16:9.

²² Обърни внимание, че Исус говорел за краха на неправедното богатство. Да, ще дойде време, когато парите на тази система ще загубят стойността си. „Среброто си ще хвърлят по улиците, и златото им ще им бъде като нечисто нещо — пророкувал Езекиил, — среброто и златото им не ще могат да ги избавят в деня на гнева Господен.“ (Езекиил 7:19) Докато стане това, ние трябва да проявяваме мъдрост и добра преценка относно начина, по който използуваме своите материални средства. Тогава няма да гледаме назад в миналото със съжаление, че не сме съумели да се вслушаме в предупреждението на Исус: „Ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? . . . Не можете да служите на Бога и на мамона.“ — Лука 16:11–13.

23. Какво трябва да използуваме мъдро, и каква ще бъде наградата ни?

²³ Затова нека всички ние вярно се вслушаме в тези напомняния да поставим поклонението на Йехова на първо място в живота си и да използуваме по мъдър начин всички свои средства. Така ние можем да поддържаме своето приятелство с Йехова и Исус, които ни обещават, че когато парите претърпят крах, ще ни приемат във „вечните жилища“, с перспектива за вечен живот или в небесното Царство, или на райската земя. — Лука 16:9.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Как хората от народа на Израил откликнали на поканата на Йехова да направят дарения за построяването на скинията?

◻ Защо дарението на вдовицата не било напразно?

◻ Каква отговорност носят християните за начина, по който те използуват своите средства?

◻ Как можем да избегнем съжалението по отношение на това как използуваме парите?

[Снимка на страница 15]

Макар и малко, дарението на вдовицата не било напразно

[Снимки на страници 16, 17]

Нашите дарения подпомагат целосветската дейност на Царството