Трябва ли християните да спазват ден за почивка?

ЮНИ беше изключително дъждовен. Заради това по време на турнира по тенис „Уимбълдън ’91“ беше нарушена една отдавнашна светска традиция. За първи път в историята бяха играни срещи в неделя, за да се навакса загубеното време. С изключение на подобни случайни нарушения на правилата, неделята продължава да бъде свещен ден за почивка в Англия, както и в много други страни.

Някои народи имат различен ден за почивка. Евреите по целия свят строго съблюдават сабат от залез слънце в петък до залез слънце в събота. По време на сабат самолетите на израелската национална авиокомпания не летят, и в определени градове общественият транспорт не работи. В Йерусалим традиционалистите дори затварят някои улици, за да блокират цялото движение, което те смятат за непозволено.

Фактът, че много религии все още спазват ежеседмичен ден за почивка, или сабат, повдига няколко въпроса. Дали съблюдаването на сабат е само за евреите? Защо повечето религии на т.нар. християнство са приели различен ден за почивка? Дали съблюдаването на ежеседмичен ден за почивка продължава да бъде библейско изискване и днес?

Дали винаги е имало сабат?

Първото споменаване на сабат в Библията намираме в книгата Изход. Когато израелтяните били в пустинята, те получавали манна — чудодейна храна от Йехова. На всеки шести ден от седмицата те трябвало да съберат двойна порция, защото седмият ден трябвало да бъде „сабат на Йехова“, през който всякаква работа била забранена. — Изход 16:4, 5, 22–25, NW.

Освен това сабатът бил даден на израелтяните, за да им напомня, че те са били роби в египетската земя. Това напомняне не би имало голямо значение, ако те били спазвали и преди това такъв закон. Следователно принципите, ръководещи сабата, били дадени единствено на Израел. — Второзаконие 5:2, 3, 12–15.

Дребнаво педантични и обременяващи практики

Тъй като Моисеевият закон не бил много подробен относно сабата, в течение на вековете равините формулирали много забрани, като забранявали главно всякакъв вид работа на сабат. Според Мишна забранените дейности се групирали в 39 главни категории, като например шиене, писане и земеделска работа. Много от тези правила не са основани на Библията. Цитирайки Мишна, Encyclopædia Judaica [„Енциклопедия на юдейството“] признава, че те са като „висящи на косъм планини, защото има малко неща в Писанията по този въпрос, а правилата са много“.

За да се приложи на практика заповедта „на седмия ден никой да не излиза от мястото си“, било определено максимално разстояние и то било наречено „граница на сабата“. Според някои източници, то отговаряло на две хиляди лакти, или около 900 м. (Изход 16:29, „Синодален превод“, 1993 г.) Но това правило можело хитро да бъде заобикаляно: предната вечер храната за сабат можела да бъде оставяна на разстояние две хиляди лакти от къщата. Тогава това разстояние можело да се разглежда като продължение на семейния дом и от тази точка можело да се смятат още две хиляди лакти.

Много от тези човешки ограничения били в сила по времето на Исус. Затова религиозните водачи упрекнали неговите ученици, че късали житни класове за да ги ядат, като минавали през нивите. Те били обвинени в нарушаване на сабата — късането на класове било разглеждано като жънене, а стриването им с ръце — като смилане. В няколко случая Исус изобличил крайните им възгледи, защото те представяли погрешно духа на закона на Йехова. — Матей 12:1–8; Лука 13:10–17; 14:1–6; Йоан 5:1–16; 9:1–16.

От съботен към неделен сабат

„Неделите ще бъдат отредени за отдадена служба на Бога.“ Такава е четвъртата заповед относно сабата, както е представена от католическата църква. Наскоро публикуваният френски Catéchisme pour adultes [„Катехизис за възрастни“] обяснява: „Християнската неделя се празнува на деня след сабат: на осмия ден, тоест, в първия ден на новото творение. Тя приема основните елементи на сабата, но се съсредоточава върху Христовата пасха.“ Как е настъпила тази промяна от съботен в неделен сабат?

Макар че денят, в който Исус бил възкресен, бил неделя, за ранните християни това бил работен ден като всички останали. Но едно решение на Лаодикийския църковен събор (средата до края на четвърти век от н.е.) разкрива, че с течение на времето еврейският сабат в събота бил заменен от „християнски“ сабат в неделя. Този канон „не позволявал на християните да се поеврейчват, оставайки без работа в деня на [еврейския] сабат, а Денят на Господаря [този ден от седмицата, на който той бил възкресен] трябвало да бъде почитан по християнски начин“. Оттогава насам привържениците на т.нар. християнство трябвало да работят в събота и да се въздържат от работа в неделя. По–късно от тях започнало да се изисква да посещават църковна служба в неделя.

С подкрепата на светските власти скоро работата в неделя била забранена из цялата територия на т.нар. християнство. От шести век насам престъпилите този закон бивали глобявани или бичувани, и добитъкът им можел да бъде конфискуван. Понякога неразкайващите се грешници можели да бъдат направени насила слуги.

В известен смисъл законите относно работата, приемлива в неделя, били толкова сложни, колкото и традициите, управляващи еврейския сабат. Dictionnaire de théologie catholique [„Речник на католическата теология“] дава обширни обяснения относно развитието на църковната казуистика, и измежду забранените неща споменава робския труд, земеделския труд, съдебните процедури, пазарите и лова.

Парадоксален е фактът, че еврейският сабат бил посочен като основание за тези забрани. New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] споменава законите на император Карл Велики относно неделята: „Идеята за сабат, изразително отречена от Св. Йероним и осъдена от Орлеанския събор през 538 г. като еврейска и нехристиянска, била ясно изразена в декрета на Карл Велики от 789 г., който забранил всякаква работа в неделя, като я обявил за нарушение [на Десетте заповеди].“ Така, макар че на църквата ѝ харесало, че цивилните власти налагат неделен ден за почивка, това позволило на светската мощ да оправдае тези ограничения с едно законно основание, което църквата била отхвърлила, а именно — Моисеевия закон относно сабата.

Небиблейско становище

Столетия преди това неколцина от Отците на Църквата, и най–вече Августин, правилно заявили, че уредбата за сабата била временна и била само за евреите. Правейки това, тези Отци на Църквата просто възприели онова, което обясняват Християнските гръцки писания — че сабатът е неотделима част от Договора на Закона, който бил премахнат от жертвата на Исус. — Римляни 6:14; 7:6; 10:4; Галатяни 3:10–14, 24, 25.

В съвременния Vocabulaire biblique [„Библейски речник“] е цитиран протестантският теолог Оскар Кулман, който признава, че „понеже Исус дойде, умря и беше възкресен, празниците на С[тария] З[авет] сега са вече изпълнени, и да се спазват те ‘означава връщане обратно към стария договор, сякаш Христос никога не е идвал’“. След разглеждането на тази добре обоснована мисъл, дали е възможно да се намерят основания за задължително спазване на сабата?

Днес католическите автори като цяло търсят подкрепа в Деяния 20:7, където се говори за „първия ден на седмицата“ (неделя), когато Павел се срещнал със своите съобщници на храна. Но това е просто една подробност. Нищо в този текст, нито в други библейски стихове не показва, че този разказ е предназначен да бъде пример, който трябва да бъде следван от християните, и в никакъв случай не може да се счита за нещо задължително. Да, неделното съблюдаване на сабат не намира подкрепа в Библията.

Каква почивка има за християните?

Макар че християните не са задължени да съблюдават ежеседмичен ден за почивка, те са поканени да съблюдават почивка от друг вид. Павел обяснява това на своите събратя християни от юдейски произход с думите: „Следователно за божиите люде остава една съботна почивка [сабатна почивка — NW]. . . . Затова нека се постараем да влезем в тази почивка.“ (Евреи 4:4–11) Преди да станат християни, тези юдеи спазвали Моисеевия закон толкова точно, колкото могли. Но Павел вече не ги насърчавал да търсят спасение чрез дела, а да „починат“ от мъртвите си дела. От този момент нататък те трябвало да имат вяра в Исусовата жертва, която била единственото средство, чрез което човечеството можело да бъде праведно в божиите очи.

Как можем ние днес да проявим същото разбиране относно божията гледна точка? Подобно на останалите хора, и Свидетелите на Йехова, като разумни човеци, ценят ежеседмичната почивка от светска работа, която е в сила в много страни. Това им оставя време за семейно общуване и за освежаване. Но най–вече това се оказва време за други християнски дейности. (Ефесяни 5:15, 16) В тях се включват събрания и участие в проповедната служба, посещаване на ближните с цел да бъде споделена библейска информация относно наближаващото време, когато вярващото човечество ще се радва на мир по цялата земя. Ако искаш да научиш за тези неща, Свидетелите на Йехова ще се радват да ти помогнат, без значение дали това ще бъде в събота, неделя или някой друг ден от седмицата.

[Снимка на страница 28]

Исус спазвал съвършено закона за сабата, а не юдейските традиции

[Снимка на страница 29]

Християнските дейности осигуряват освежаване в дните за почивка от светската работа