Християните и името

НИКОЙ не може да каже със сигурност кога точно ортодоксалните юдеи престанали да произнасят гласно божието име и го заменили с еврейските думи за „Бог“ и „Върховен господар“. Някои смятат, че името на Бога излязло от ежедневна употреба доста преди времето на Исус. Но има сигурни доказателства, че главният свещеник продължавал да го произнася по време на религиозните служби в храма — особено в Деня на изкуплението — и това продължило до 70 г. от н.е., когато храмът бил разрушен. Следователно, когато Исус бил на земята, произношението на името било познато, макар че може би то не било широко употребявано.

Защо юдеите престанали да произнасят божието име? Вероятно, поне отчасти причината може да е неправилното прилагане на думите на третата заповед: „Не изговаряй напразно името на [Йехова, NW] твоя Бог.“ (Изход 20:7) Разбира се, тази заповед не забранявала употребата на божието име. В противен случай как древните служители на Бога, като Давид например, биха могли да го употребяват толкова често и въпреки това да се радват на благословиите на Йехова? И защо Бог го изговорил пред Моисей и му казал да обясни на израелтяните кой е този, който го изпраща? — Псалм 18:1–3, 6, 13; Изход 6:2–8.

Въпреки това по времето на Исус съществувала силна тенденция разумните заповеди на Бога да се интерпретират по изключително неразумен начин. Например, четвъртата от Десетте заповеди задължавала юдеите да спазват седмия ден на всяка седмица като ден за почивка, сабат. (Изход 20:8–11) Ортодоксалните юдеи довели тази заповед до абсурд, създавайки безбройни правила, определящи дори и най–елементарните действия, които можело или не можело да се извършват на сабат. Без съмнение в същия дух те довели до най–неразумна крайност разумната заповед, че божието име не трябва да бъде позорено, казвайки, че името не трябва дори да се произнася.a

Исус и името

Дали Исус е следвал такава небиблейска традиция? Едва ли! Той определено не се въздържал да лекува на сабат, въпреки че това означавало нарушение на правилата на юдеите, които те сами си създали, и така дори рискувал живота си. (Матей 12:9–14) Всъщност, Исус осъдил юдеите като лицемери, защото техните традиции излизали извън вдъхновеното слово на Бога. (Матей 15:1–9) Следователно, той едва ли би се въздържал да произнася божието име, особено като се има предвид фактът, че неговото собствено име, Исус, означава „Йехова е спасение.“

Веднъж Исус станал в една синагога да прочете част от свитъка на Исаия. Откъсът, който прочел, съдържа това, което днес наричаме Исаия 61:1, 2, където божието име се среща няколко пъти. (Лука 4:16–21) Дали Исус би отказал да произнесе божието име на тези места, заменяйки го с „Господ“ или „Бог“? Разбира се, че не. Това би означавало да следва небиблейската традиция на юдейските религиозни водачи. Вместо това, ние четем: „Защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.“ — Матей 7:29.

В действителност, както разбрахме по–рано, той казал на последователите си да молят Бога: „Да се свети твоето име.“ (Матей 6:9) А в нощта преди да бъде екзекутиран, той казал в молитва към своя Баща: „Изявих името ти на човеците, които ми даде от света . . . Отче свети, опази в името си тия, които си ми дал.“ — Йоан 17:6, 11.

Относно тези забележки от страна на Исус във връзка с божието име, книгата Der Name Gottes [„Името на Бога“] на стр. 76 обяснява: „Трябва да осъзнаем удивителния факт, че традиционното старозаветно схващане за божието откровение, е това за разкриването на неговото име, и че това схващане стига до последните части на Стария завет, да, и продължава дори до последните части на Новия завет, където, например в Йоан 17:6, ние четем: ‘Изявих името ти.’“

Да, би било много неразумно да смятаме, че Исус се е въздъ̀ржал да използува божието име, особено когато цитирал от онези откъси от Еврейските писания, които съдържали името.

Ранните християни

Дали последователите на Исус от първи век са използували божието име? Те получили заповед от Исус да правят ученици от хора от всичките народи. (Матей 28:19, 20) Много от хората, на които трябвало да се проповядва, нямали понятие за Бога, който се открил на юдеите с името Йехова. Как биха могли християните да идентифицират пред тях истинския Бог? Би ли било достатъчно да го назоват просто Бог или Господ? Не. Народите имали своите собствени богове и господари. (1 Коринтяни 8:5) Как биха могли християните да направят ясно разграничение между истинския Бог и фалшивите богове? Единствено като си послужат с истинското име на Бога.

Ето защо на едно съвещание на старейшините в Йерусалим ученикът Яков отбелязъл: „Симон обясни по кой начин Бог най–напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име. С това са съгласни и пророческите думи.“ (Деяния 15:14, 15) Апостол Петър в своята известна реч на Петдесетница подчертал една важна част от християнското послание, когато цитирал думите на пророк Йоил: „Всеки, който призове името [на Йехова, NW], ще се избави.“ — Йоил 2:32; Деяния 2:21.

Апостол Павел не оставя съмнения по въпроса, колко важно било божието име за него. В писмото си до Римляните той цитира същите думи на пророк Йоил и продължава, окуражавайки събратята християни да проявяват своята вяра в това изявление чрез проповядване за божието име на други хора, за да получат и те възможност да се спасят. (Римляни 10:13–15) По–късно той написал в писмото си до Тимотей: „Всеки, който изповяда името [на Йехова, NW], да отстъпи от неправдата.“ (2 Тимотей 2:19) В края на първи век, апостол Йоан използувал божието име в писанията си. Изразът „Алилуя“, означаващ „Хвалете Ях“, се появява нееднократно в книгата на Откровението. — Откровение 19:1, 3, 4, 6.

Но Исус и неговите апостоли предсказали, че в християнския сбор ще се появи отстъпничество. Апостол Петър написал: „И между вас ще има лъжливи учители.“ (2 Петър 2:1; виж също Матей 13:36–43; Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:3; 1 Йоан 2:18, 19.) Тези предупреждения се изпълнили. Едно от последствията било, че името на Бога било изместено на заден план. То дори било премахнато от много преписи и преводи на Библията! Нека видим как се случило това.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 14]

Тази картина се намира във Ватикана и изобразява юдейски първосвещеник, на чийто кидар има надпис на еврейски, който гласи „Светостта принадлежи на Йехова“.

[Снимка на страница 15]

Както показва този немски превод на Библията от 1805 г., когато Исус чел в синагогата от свитъка на Исаия, той произнесъл на глас името на Бога. — Лука 4:18, 19

[Снимки на страница 16]

Петър и Павел използували божието име, когато цитирали от пророчеството на Йоил. — Деяния 2:21; Римляни 10:13