От Седер до спасение

„Ще взема чашата на спасението, и ще призова името на Йехова“ (ПСАЛМ 116:13).

 1. Коя песен, популярна от дълго време, може да се отрази на твоето бъдеще?

БИ ли ти доставило радост, да пееш песен, която се отнася за дълго, щастливо бъдеще за тебе? В действителност една такава песен е много популярна още от древно време. Но ти си по-добре в състояние да разбереш тази значителна песен и да се радваш на нея, отколкото повечето други. Юдеите я наричат Алил (славословие). Тя обхваща псалмите 113 до 118 и съдържа поканата да се пее „Алилуя!“ или „Славете Йах!“

 2. Кога се пее тази песен, и какво общо има тя със Седера?

² Юдеите пеят Алила по време на Пасхата. Това пеене очевидно води началото си от времето, когато съществуваше Божий храм, в който се жертваха животни. Днес, в юдейските къщи по време на празнуването на Пасхата, се пее т.н. Седер. Но само малко от тези, които когато пеят Седера, съзнават истинското значение на Псалм 116:13, където се казва: „Ще взема чашата на величественото спасение, и ще призова името на Йехова.“ Но защо спасението е свързано с Пасхата, и би ли могло и твоето спасение да има връзка с това?

Пасхата — празник на спасението

 3. Какъв е фона на Седера?

³ Нека вземем пред вид, че израилтяните бяха роби на един потиснически фараон в Египет. Накрая Йехова пробуди Моисей, който трябваше да изведе народа на свобода. След деветте бедствия, които Бог нанесе на Египет, Моисей извести десетото: Йехова ще избие първородните във всяко египетско домочадие (Изход 11:1–10). Обаче, израилтяните можеха да бъдат предпазени от това. Как? Те трябваше да заколят едно агне и с кръвта му да напръскат диреците на вратите и горния праг. Трябваше да останат по домовете си и да ядат агнето с безквасен хляб и с горчиви треви. По времето на Седера Бог ще ги „отмине“ и ще запази техните първородни (Изход 12:1–13).

 4, 5. Как Пасхата стана спасението за много хора? (Псалм 106:7–10).

⁴ След десетото бедствие, фараонът заповяда на Моисей: „Станете, излезте из средата на моя народ, както вие, така и другите синове на Израел, и идете, служете на Йехова“ (Изход 12:29–32). Когато евреите и голямото „разноплеменно множество“, което симпатизираше с тях, се бяха изтеглили, фараонът промени мнението си и се спусна подир тях. Бог помогна на своя народ, като чрез чудо подейства да преминат Червено море, докато преследвачите, фараонът и неговата войска бяха повалени в него (Изход 12:38; 14:5–28; Псалм 78:51–53; 136:13–15).

⁵ При Червено море Моисей заповяда на израилтяните: „Не бойте се. Стойте крепко и вижте спасението на Йехова, което той ще извърши днес за вас.“ По-късно те пяха: „Йях е моя сила и моя мощ, защото той ми е спасение. Това е моя Бог, и аз ще го прославям“ (Изход 14:13; 15:2). Да, израилтяните бяха запазени както от десетото бедствие, така също бяха сигурно преведени през Червено море. И в двата случая се касаеше за едно спасение. С добро основание псалмистът можа да означи Йехова като Бог, „който извършва величествено спасение сред земята“ (Псалм 68:6, 20; 74:12–14, 78:12, 13, 22).

 6, 7. Защо беше въведена Пасхата, но защо днес се празнува различно от първоначалната Пасха?

⁶ За да помнят това спасение, евреите трябваше да празнуват Пасхата. Бог каза: „Този ден трябва да ви бъде паметен ден, и вие трябва да го празнувате като празник на Йехова през всичките ви поколения“ (Изход 12:14). При всяка вечеря на Пасхата или Седера, бащата трябваше да напомни на своето семейство за онова спасение. Йехова нареди: „И трябва да стане така, че когато вашите синове ви кажат: ,Какво означава за вас тази служба?’, вие трябва да им кажете: ,Това е пасховата жертва за Йехова, който отмина домовете на израелските синове в Египет, когато нанесе бедствието над египтяните, а избави нашите домове‘“ (Изход 12:25–27).

⁷ Обстоятелството, че юдеите до ден днешен празнуват вечерята на Пасхата или Седера, потвърждава историческата точност на това описание. Но някои от техните обичаи се отклоняват от Божиите указания. В една публикация за произхода на Седера, се казва: „Библията съдържа точни указания за Пасхата и празника на безквасния хляб; но тези описания не отговарят на по–късното празнуване на празника. В центъра на библейския ритуал стои жертвата на Пасхата, която в след библейската литература не заема вече централно място“ (Ди Ориджинс ъф де Седер). Съществена причина за това е, че на юдеите липсва храм, където да принасят животински жертви.

 8. Какво особено основание имаме, да се занимаем с Пасхата?

⁸ Наистина, подробно разглеждане на всички празници, които Бог нареди за народа на Израел в древно време, е от полза за християни, но специални аспекти на Пасхата заслужават сега нашето особено внимание. Исус като юдеин, съблюдаваше Пасхата. Когато я празнува за последен път, той очерта единствения празник, който Бог нареди за християни: Вечерята на Господаря, тържеството в памет на смъртта на Исус. Следователно съществува връзка между това християнско тържество и Пасхата.

Повече от агнето на Пасхата

 9, 10. Как агнето на Пасхата беше особена или единствена по рода си жертва?

⁹ От Евреи 10:1 узнаваме, че ‘ЗАКОНЪТ беше сянка на бъдещи добри неща’. В един библейски справочник се казва: „Никоя друга сянка на бъдещи добри неща, съдържаща се в Закона, не може да се сравни с тържеството на Пасхата“ (М’Клинток и Стронг, Сайклопидиа ъф Байбликъл, Теолоджикъл, енд Иклизиестикъл Литретч). Забележително е, че значението на агнето на Пасхата не се ограничава върху същината на тържеството в памет на спасението, което Бог предизвика за първородните и след това за всички евреи чрез освобождението от Египет.

¹⁰ Това агне беше единствено по рода си в много отношения. Например, много от изискваните в моисейския закон животински жертви бяха принасяни от отделни личности поради личен грях или вина и части от тези животни бяха изгаряни на олтаря (Левит 4:22–35). Част от месото на общите жертви получаваха служещите свещеници или други свещеници (Левит 7:11–38). Но агнето на Пасхата не беше определено за олтаря и беше принасяно от една група, обикновено от семейство, което трябваше също да го яде (Изход 12:4, 8–11).

11. Как гледаше Йехова на агнето на Пасхата и към какво насочваше то? (Числа 9:13).

¹¹ Йехова поставя агнето на Пасхата на такова високо ниво, че го нарече „кръвта на жертвата ми“ (Изход 23:18; 34:25). Както казват учени, пасховото агне „поради значението беше зачетено като жертвата на Йехова“. Това агне неоспоримо сочи върху жертвата на Исус или го представя символично. Това знаем, защото апостол Павел означи Исус като „нашата Пасха, . . . която беше пожертвана“ (1 Коринтяни 5:7). Исус беше наречен „Божието Агне“ и „Агнето, което беше заклано“ (Йоан 1:29; Откровение 5:12; Деяния на апостолите 8:32).

Кръв, спасяваща живот

12. Каква роля играеше кръвта на агнето при пъвоначалната Пасха?

¹² По онова време, в Египет, кръвта на агнето се оказа от решаващо значение за спасението. Когато Йехова порази първородните, отмина къщите, на които на диреците на вратите се намираше кръв. Евреите нямаха причина да оплакват смъртта на първородните и бяха готови да преминат през Червено море в свободата.

13, 14. Как чрез кръвта на Исус ще бъде спасен живот и как тя е необходима за спасението? (Ефесяни 1:13).

¹³ Днес също кръв играе роля при спасението, а именно пролятата кръв на Исус. Когато в 32 г.н.е. наближаваше „Пасхата, празника на юдеите“, Исус обясни пред голяма публика: „Който се храни от моята плът и пие моята кръв, има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден; защото моята плът е истинска храна и моята кръв истинско питие“ (Йоан 6:4, 54, 55). Всички негови слушатели имаха предвид предстоящата Пасха и това, което се беше случило в Египет с кръвта на агнето.

¹⁴ При този случай Исус не говореше за символите, които се използват при Вечерята на Господаря. Този нов, определен за християни празник, беше въведен една година по-късно. Следователно дори и апостолите нищо не знаеха, когато Исус изказа тези думи в 32 г.н.е. Все пак Исус показа тогава, че неговата кръв е неизбежна за вечното спасение. Павел писа: „В него имаме освобождението чрез откуп посредством кръвта му, да, опрощаване на нашите прегрешения, според богатството на неговата незаслужена добрина“ (Ефесяни 1:7). Само въз основа на опрощение посредством Исусовата кръв, можем да живеем вечно.

Спасени — за какво?

15. Какво спасение и какви привилегии станаха възможни за излизащите от Египет, но какво не се осъществи по този начин за тях? (1 Коринтяни 10:1–5).

¹⁵ В древния Египет се касаеше само за едно ограничено спасение. Никой от тези, които напуснаха Египет, не очакваше да получи безкраен живот. Наистина, Бог постави левитите за свещеници на нацията, и някои от племето на Юда бяха царе, но всички те трябваше да умрат (Деяния на апостолите 2:29: Евреи 7:11, 23, 27). Принадлежащите към „голямото разноплеменно множество“, което също беше напуснало Египет, не можеха да се ползват с такива привилегии, но все пак те можеха да се надяват заедно с евреите, да достигнат Обещаната земя и да водят нормален живот, като обожават Бога. Но предхристиянски служители на Йехова имаха основание за надежда, да живеят някога вечно на земята, където според Божието намерение трябваше да живеят хората. На това отговаря Исусовото обещание от Йоан 6:54.

16. На какъв вид спасение можеха да се надяват Божиите служители от древността?

¹⁶ Бог направи някои негови служители от древно време да напишат възторжени думи за това, че земята е създадена, за да бъде обитавана, и че праведните ще могат да живеят вечно на нея (Псалм 37:9–11; Притчи 2:21, 22; Исаия 45:18). Но как биха могли истински Божии обожатели да получат това спасение, след като умряха? Чрез това, че Бог ще ги възвърне към живот на земята. Например Йов изрази надеждата Бог да си спомни за него и да бъде върнат към живот (Йов 14:13–15; Даниил 12:13). Ясно е, че един вид от спасението ще се извърши за вечен живот на земята (Матей 11:11).

17. Какво дуго спасение според Библията получават други?

¹⁷ Библията говори също за спасение за живот на небето, където Исус се възнесе след неговото възкресение. „Той е отдясно на Бога, понеже се възнесе на небето; и ангели, власти и сили му се покориха“ (1 Петър 3:18, 22; Ефесяни 1:20–22; Евреи 9:24). Но Исус не беше единственият човек, който трябваше да отиде на небето. Бог е предвидил това и за други, за една относително малка група. Исус каза на своите апостоли: „В дома на моя Баща има много жилища. . . . Аз отивам там да ви приготвя място и пак ще дойда и ще ви взема при себе си, тъй щото, където съм аз, също и вие да бъдете“ (Йоан 14:2, 3).

18. Какво основание имаме сега да се занимаем със спасението за небесен живот?

¹⁸ Спасението за небесен живот в задружие с Исус е несъмнено далеч по–великолепно отколкото ограниченото спасение, за което ставаше въпрос при първоначалната Пасха (2 Тимотей 2:10). В течение на вечерта на последния валиден Седер или вечеря на Пасхата, Исус въведе новия празник за своите последователи, който се отнасяше за спасение за небесен живот. Той заповяда на апостолите си: „Правете това винаги за мое възпоминание“ (Лука 22:19). Преди да разгледаме, как християни трябва да посрещат този празник, нека най-напред да се занимаем с въпроса, кога трябва да се състои.

Едно „определено време“

19. Защо е логично, да има връзка между Пасхата и Вечерята на Господаря?

¹⁹ Исус беше обяснил: „С копнеж съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да страдам“ (Лука 22:15). След това очерта Вечерята на Господаря, която последователите му трябваше да празнуват за възпоминание на неговата смърт (Лука 22:19, 20). Пасхата се провеждаше един път в годината. Следователно е разумно, също и Вечерята на Господаря да се чествува един път в годината. Кога? Логично е, през пролетта, по време на Пасхата, но не винаги в петък — поради това, че Исус умря в този седмичен ден —, а в деня, в който се пада 14-ти нисан (според юдейския календар).

20. Защо свидетелите на Йехова се интересуват от 14-ти нисан?

²⁰ Следователно Павел имаше пред вид 14-ти нисан, когато писа: „Всеки път когато ядете този хляб и пиете това вино, възвестявате винаги смъртта на Господаря, докато дойде“ (1 Коринтяни 11:26). През следващите две столетия много християни спазваха 14-ти нисан. Те станаха известни като квартодецимани (от латинската дума за „четиринадесети“). М’Клинток и Стронг пишат: „Църквите в Мала Азия празнуваха смъртта на Господаря в деня, който отговаряше на 14-тия ден на месеца нисан, в който ден, според мнението на всички църкви в древността, стана разпятието.“ В днешно време свидетелите на Йехова празнуват всяка година Вечерята на Господаря в деня, който отговаря на 14-ти нисан. Но на някои е направило впечатление, че тази дата не винаги съвпада с тази, на която юдеите празнуват Пасхата. Защо?

21. Кога трябваше да се пожертва агнето на Пасхата, но какво правят юдеите днес?

²¹ За евреите денят започваше при залеза на слънцето (около 18 часа) и свършваше на другия ден при залеза на слънцето. Бог заповяда, агнето на Пасхата да бъде заклано на 14-ти нисан „между двете вечери“ (Изход 12:6). Кога беше това? Днес юдеите поддържат схващането на равините, че агнето трябвало да се заколи към края на 14-ти нисан, между момента, когато слънцето започва да се накланя (около 15 часа) и истинския залез. По такъв начин се получава така, че те празнуват техния Седер след залеза на слънцето, когато е започнал вече 15-ти нисан (Марко 1:32).

22. По каква причина датата за Възпоминанието може да се отколони от тази на юдейското тържество на Пасхата? (Марко 14:17; Йоан 13:30).

²² Имаме добро основание да разбираме даденото време другояче. Според Второзаконие 16:6 на израелския народ беше ясно заповядано: „Заколи агнето на Пасхата вечер при залез-слънце“ („Бълг. синод. превод на Библията“, 1982 г.). От това идваме до заключение, че изразът „между две вечери“ се отнася за времето между залеза на слънцето (с който започва 14-ти нисан) и настъпването на тъмнината. Така го разбираха и карейцитеa и така го разбират и самаритянитеb до ден днешен. Една от причините защо датата на нашата Възпоминателна вечеря се различава от юдейската Пасха се състои в това, че ние приемаме, че агнето на Пасхата трябваше да се заколи и яде в „определеното време“ на 14-ти нисан, а не на 15-ти нисан (Числа 9:2–5).

23. Защо към юдейския календар се прибавят месеци и как правят това юдеите днес?

²³ Друга причина, поради която нашата дата може да се различава от тази на юдеите, се състои в това, че те се направляват по календар, който предварително е направен — календар, който не беше въведен преди IV–ия век н.е. Според този календар могат с десетилетия или столетия наред предварително да се определят дати като например 1-ви нисан или определени празнични дати. Освен това към древния месечен календар трябваше от време на време да се притуря един тринадесети месец, за да може да съответства на годишните времена. Това притуряне се извършва при съвременния юдейски календар в определено време, а именно в един период от 19 години в 3–та, 6–та, 8–та, 11–та, 14–та, 17–та и 19-та година.

24, 25. (а) Как са били определяни месеци и прибавяни необходими допълнителни месеци по времето на Исус? (б) Как се определя датата за Вечерята на Господаря при свидетелите на Йехова?

²⁴ Но както пише Емил Шюрер, „по времето на Исус юдеите нямали никакъв определен календар, а въз основа на съвсем емпирическо наблюдение всеки път с появяването на новолуние започвали нов месец и също така всеки път въз основа на наблюдение“ в зависимост от нуждите бил прибавян един месец. „Когато се забелязвало към края на годината, че Пасхата се пада преди пролетното равноденствие (около 21-ви март), тогава преди нисан бил прибавян един месец“ (История на юдейския народ в епохата на Исус Христос, немс. 1901 г. I-ви том). Следователно допълнителният месец се оказвал естествен и не бил добавян своеволно.

²⁵ В съответствие с този стар метод ръководното тяло на свидетелите на Йехова определя датата за Вечерята на Господаря. Като 1-ви нисан се определя денят, в който новолунието, което стои най-близо до пролетното равноденствие, вероятно може да се види в Ерусалим при залеза на слънце. Ако се отброят още 14 дни, се стига до 14-ти нисан, който отговаря на деня на пълнолунието. (Виж Стражева кула от 15-ти септември 1977 г., стр. 575, немс.) Опирайки се на този библейски метод, свидетелите на Йехова са информирани по цялата земя, че Възпоминателното тържество тази година ще се състои на 10-ти април след залеза на слънцето.

26. Кои други аспекти на Вечерята на Господаря заслужават нашето внимание?

²⁶ Датата отговаря на 14-ти нисан, на който Исус празнува̀ последната валидна Пасха. При тържеството на Възпоминанието се поставя в центъра на вниманието по-голямо спасение, от това за което Седера напомня на юдеите. Ние всички трябва да разбираме, какво става при Вечерята на Господаря, какво означава тя и каква връзка има това с нашето спасение.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◼ Защо Пасхата стои във връзка със спасението?

◼ Как Исусовата жертва може да допринесе повече, отколкото допринесе агнето на Пасхата?

◼ Какво спасение е възможно чрез Исус?

◼ Как свидетелите на Йехова определят правилната дата за Вечерята на Господаря?