Това, което помнел Исус Навиев
„СЛУГАТА ми Моисей умря — казал Йехова, — сега, прочее, стани, та мини през тоя Йордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях.“ (Исус Навиев 1:2) Само каква задача предстояла на Исус Навиев! Той бил слуга на Моисей почти 40 години. Сега му казали да заеме мястото на господаря си и да въведе често непокорните израилтяни в Обетованата земя.
Когато Исус Навиев размишлявал върху това, което му предстояло, може би през ума му минали предизвикателствата, пред които вече се е изправял и които е преодолял. Несъмнено това, което помнел Исус Навиев, му оказало безценна помощ в тези древни времена и то може да помогне и на християните днес.
От роб станал предводител
Дълги години на робство били част от спомените на Исус Навиев. (Изход 1:13, 14; 2:23) Можем само да си представим какво е преживял Исус Навиев през този период, тъй като в Библията не са записани подробности за това. Може по време на службата си в Египет Исус Навиев да се е научил да бъде добър организатор и да е помагал при организацията на бягството на юдеите и на ‘голямото разноплеменно множество’ от тази земя. — Изход 12:38.
Исус Навиев принадлежал към едно семейство от племето на Ефрем. Дядо му Елисама бил първенецът на племето и явно предвождал войската от 108 100 въоръжени мъже, която била част от подразделенията на Израил, състоящи се от по три племена. (Числа 1:4, 10, 16; 2:18–24; 1 Летописи 7:20, 26, 27) Но когато амаличаните нападнали израилтяните скоро след излизането им от Египет, Моисей поискал Исус Навиев да организира отбраната. (Изход 17:8, 9а) Защо точно Исус Навиев, а не например дядо му или баща му? Едно от предположенията е, че „Моисей се обърнал към Исус Навиев, който бил началник на важното племе на ефремците и човек, известен с организационните си умения, на когото хората имали доверие, като към най–подходящия водач, способен да избере и организира бойците“.
Каквито и да били причините, когато бил избран, Исус Навиев направил точно както наредил Моисей. Въпреки че израилтяните нямали никакъв опит във военното дело, Исус Навиев бил убеден в Божията помощ. Така че когато Моисей му казал „Утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си“, това било достатъчно, за да го убеди. Исус Навиев сигурно е помнел, че Йехова току–що бил унищожил най–великата за онова време военна сила. На следващия ден, когато Моисей вдигнал ръцете си и ги държал високо до залез слънце, никой враг не могъл да устои пред Израил и амаличаните били победени. Тогава Йехова заповядал на Моисей да запише всичко това в една книга и ‘да предаде в ушите на Исус Навиев’ Божието решение: ‘Ще излича съвсем спомена за Амалика под небето.’ (Изход 17:9б–14) Да, Йехова несъмнено щял да изпълни тази присъда.
Като слуга на Моисей
Случката с амаличаните трябва да е създала още по–близка връзка между Исус Навиев и Моисей. Исус Навиев имал честта да бъде личният слуга, или „служител“, на Моисей „от ранните си младежки години“ до смъртта на Моисей, в продължение на около 40 години. — Числа 11:28, НС.
Тази служба му дала привилегии и отговорности. Например, когато Моисей, Аарон, Аароновите синове и седемдесет от старейшините на Израил се изкачили на Синайската планина и имали видение на славата на Йехова, вероятно Исус Навиев бил сред тях. Тъй като бил слуга, той се изкачил с Моисей на планината и очевидно останал на разстояние, докато Моисей влязъл в облака, символизиращ присъствието на Йехова. Забележително е, че изглежда Исус Навиев останал на планината 40 дни и 40 нощи. Той вярно чакал господаря си да се върне, тъй като, когато Моисей започнал да слиза с плочите на свидетелството, Исус Навиев бил там, за да го посрещне. — Изход 24:1, 2, 9–18; 32:15–17.
След като израилтяните извършили идолопоклонство със златното теле, Исус Навиев продължил да слугува на Моисей при шатъра за срещане извън стана. Там Йехова говорел лице в лице с Моисей. Но когато Моисей се връщал в стана, Исус Навиев ‘не се отдалечавал от шатъра’. Може би присъствието му там било необходимо, за да попречи на израилтяните да влязат в шатъра в нечистото си състояние. Колко сериозно гледал Исус Навиев на тази отговорност! — Изход 33:7, 11.
Приятелството с Моисей, който според историка Йосиф Флавий бил с 35 години по–възрастен от Исус Навиев, трябва да е укрепило извънредно много вярата му. Наричат взаимоотношенията им „връзка между зрелостта и младостта, между господаря и ученика“, която превърнала Исус Навиев в „решителен мъж, на когото може да се разчита“. Днес сред нас няма пророци като Моисей, но в сборовете на народа на Йехова има по–възрастни хора, които чрез опита и духовността си са истински източник на сила и насърчение. Дали ти ги цениш? Дали извличаш полза от общуването с тях?
Съгледвач в Ханаан
Малко след като Израил получил Закона, в живота на Исус Навиев се случило нещо решаващо. Той бил избран да представя племето си като съгледвач на Обетованата земя. Разказът за това е добре познат. Всички дванайсет съгледвачи се съгласили, че в земята наистина „текат мляко и мед“ точно както Йехова бил обещал. Но на десет от тях им липсвала вяра и се страхували, че Израил няма да може да изгони жителите на земята. Само Исус Навиев и Халев настоятелно подканяли хората да не се бунтуват поради страха си, тъй като Йехова несъмнено ще бъде с тях. Тогава всички, които се били събрали, възразили и искали да ги убият с камъни. Може би щели да направят това, ако Йехова не се бил намесил, показвайки славата си. Поради тази отявлена липса на вяра Бог постановил, че никой от израилтяните от двайсет години нагоре няма да доживее да влезе в Ханаан. От тях преживели само Исус Навиев, Халев и левитите. — Числа 13:1–16, 25–29; 14:6–10, 26–30.
Нима всички тези хора не били видели могъщите дела на Йехова в Египет? Тогава какво помогнало на Исус Навиев да има вяра в Божията помощ, когато повечето се съмнявали? Той сигурно ясно помнел всичко, което Йехова бил обещал и направил, и размишлявал върху това. Години по–късно могъл да каже, че ‘не е пропаднало ни едно от тия добри неща, които Йехова говорил за Израил; всичките се сбъднали’. (Исус Навиев 23:14) Така Исус Навиев имал вяра, че всички обещания на Йехова относно бъдещето също непременно ще бъдат изпълнени. (Евреи 11:6) Това трябва да ни подтикне да се запитаме: „А какво да кажа за себе си? Дали старанието, което съм посветил, за да изучавам обещанията на Йехова и да размишлявам върху тях, ме е убедило в тяхната надеждност? Вярвам ли, че Бог може да предпази мене и народа си по време на идващата „голяма скръб“?“
Исус Навиев не само проявявал вяра, но показал и смелост да върши това, което е правилно. Двамата с Халев били единствените, които се застъпили за Йехова, и всички събрани говорели да ги убият с камъни. Как би се почувствал ти? Дали щеше да се уплашиш? Но Исус Навиев не се уплашил. Той и Халев решително казали, че вярват. Заради лоялността ни към Йехова може да се наложи и ние да направим същото днес.
Разказът за съгледвачите ни разкрива също, че името на Исус Навиев било променено. Моисей добавил към първоначалното му име Осия, означаващо „спасение“, сричката, която обозначава Божието име, и го нарекъл Йехошуа, или Йошуа — „Йехова е спасение“. В превода „Септуагинта“ името му е преведено като „Исус“. (Числа 13:8, 16) Верен на това велико име, Исус Навиев смело заявил, че Йехова е спасение. Името на Исус Навиев не може да е било променено случайно. Това показва, че Моисей ценял качествата му, а също и отговаряло на бъдещата му привилегия да въведе едно ново поколение израилтяни в Обетованата земя.
Около четирийсет изтощителни години израилтяните се скитали в пустинята, докато бащите им измрели. Не знаем нищо за Исус Навиев през този период. Но това сигурно го научило на много неща. Той вероятно станал свидетел на Божията присъда над разбунтувалите се Корей, Датан и Авирон, над техните последователи и над тези, които участвали в извратеното поклонение на Ваалфегор. Несъмнено Исус Навиев изпитал голяма мъка, когато научил, че и Моисей няма да влезе в обещаната земя, понеже не осветил Йехова при водите на Мерива. — Числа 16:1–50; 20:9–13; 25:1–9.
Назначен за приемник на Моисей
Когато наближило времето да умре, Моисей помолил Бога да определи приемника му, така че израилтяните да не станат „като овце, които нямат пастир“. Какъв бил отговорът на Йехова? Исус Навиев — ‘човек, в когото има дух’ — трябвало да бъде назначен пред цялото общество. Всички трябвало да го слушат. Само каква препоръка била това! Йехова бил видял вярата и способностите на Исус Навиев. Ръководството на Израил не можело да бъде поверено в ръцете на по–подходящ човек. (Числа 27:15–20) Но Моисей знаел, че Исус Навиев ще се сблъска с огромни предизвикателства. Затова той насърчил приемника си да бъде „силен и смел“, тъй като Йехова щял да продължава да бъде с него. — Второзаконие 31:7, 8.
Самият Бог насърчил Исус Навиев със същите думи и добавил: „Да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе гдето и да идеш.“ — Исус Навиев 1:7–9.
Как можел да се съмнява Исус Навиев, с думите на Йехова, отекващи в ушите му, и с опита, който вече бил натрупал? Нямало съмнение, че ще завладеят земята. Разбира се, щели да възникнат трудности, първата от които било нелесното предизвикателство да прекосят река Йордан по време на прилив. Но самият Йехова бил заповядал: „Стани, та мини през тоя Йордан.“ Така че какъв проблем можело да има? — Исус Навиев 1:2.
Няколкото последователни събития в живота на Исус Навиев — завладяването на Йерихон, постепенното покоряване на враговете им и разпределянето на земята — показват, че той никога не забравил Божиите обещания. Към края на дните си — когато Йехова бил дал на израилтяните почивка от враговете им — Исус Навиев събрал хората, за да им припомни Божиите действия към тях и да ги подкани да Му служат с цялото си сърце. В резултат на това израилтяните тържествено подновили договора си с Йехова и несъмнено вдъхновени от примера на водача си, ‘служили на Господа през всичките дни на Исуса’. — Исус Навиев 24:16, 31.
Исус Навиев ни осигурява чудесен пример. Християните днес се сблъскват с безброй изпитания на вярата. За да придобият одобрението на Йехова и в крайна сметка да наследят обещанията му, е жизненоважно да се справят успешно с тези изпитания. Успехът на Исус Навиев зависел от силната му вяра. Вярно е, че ние не сме видели Божиите могъщи дела, както Исус Навиев, но ако някой би се усъмнил в тях, библейската книга, носеща името на Исус Навиев, осигурява свидетелството на очевидец за надеждността на думите на Йехова. И ние, подобно на Исус Навиев, ще имаме мъдрост и успех, ако ежедневно четем Божието Слово и се стараем да го прилагаме.
Дали понякога поведението на събратята ти християни те наранява? Помисли за издръжливостта на Исус Навиев по време на четирийсетте години, през които бил задължен да се скита из пустинята с неверните си другари, въпреки че самият той не бил виновен. Дали ти е трудно да отстояваш това, в което вярваш? Спомни си какво направили Исус Навиев и Халев. За вярата и послушанието си те получили прекрасна награда. Да, Исус Навиев наистина имал вяра, че Йехова ще изпълни всичките си обещания. Нека същото важи и за нас. — Исус Навиев 23:14.
[Снимка на страница 10]
Приятелството с Моисей укрепило вярата на Исус Навиев
[Снимка на страница 10]
Исус Навиев и Халев имали доверие в силата на Йехова
[Снимка на страница 10]
Водачеството на Исус Навиев вдъхновило народа да се държи за Йехова