Приеми Библията за това, каквото е наистина
„Ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.“ — 1 СОЛУНЦИ 2:13.
1. Каква информация в Библията прави тази книга наистина забележителна?
СВЕТАТА Библия е най–превежданата и най–разпространяваната книга на света. Тя е общопризната за един от литературните шедьоври. Но още по–важно е това, че Библията осигурява ръководството, от което толкова неотложно се нуждаят хората от всички раси и всички народи, независимо от своята професия или положение в живота. (Откровение 14:6, 7) По начин, който удовлетворява и ума, и сърцето, Библията отговаря на такива въпроси като: каква е целта на човешкия живот (Битие 1:28; Откровение 4:11); защо човешките правителства не са в състояние да установят траен мир и безопасност (Йеремия 10:23; Откровение 13:1, 2); защо хората умират (Битие 2:15–17; 3:1–6; Римляни 5:12); как сред този изпълнен с грижи свят можем успешно да се справяме с проблемите на живота (Псалм 119:105; Притчи 3:5, 6); какво ще ни донесе бъдещето? — Даниил 2:44; Откровение 21:3–5.
2. Защо Библията осигурява напълно надеждни отговори на нашите въпроси?
2 Защо Библията отговаря авторитетно на тези въпроси? Защото тя е Словото на Бога. Той използувал хора да извършат писането ѝ, но както е казано ясно във 2 Тимотей 3:16, „всичкото писание е боговдъхновено“. То не е продукт на частно тълкуване на събитията, ставащи с хората. „Никога не е идвало пророчество [изявления за неща, които ще дойдат, божии заповеди, моралните стандарти на Библията] от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.“ — 2 Петър 1:21.
3. (а) Дай примери, които показват колко високо е била ценена Библията от хората в различните страни. (б) Защо отделни хора са били готови да рискуват живота си, за да могат да четат Писанията?
3 Оценявайки стойността на Библията, немалко хора са рискували да бъдат хвърлени в затвора, дори да бъдат убити, за да притежават Библията и да я четат. Това било така и в миналото в католическа Испания, където духовниците се страхували, че тяхното влияние ще бъде подкопано, ако хората четат Библията на своя език; това беше така и в Албания, където по времето на един атеистичен режим бяха вземани строги мерки за ликвидирането на всяко религиозно влияние. Но боящите се от Бога хора ценяха Писанията, четяха ги и ги споделяха един с друг. През Втората световна война в концентрационния лагер Заксенхаузен една Библия била грижливо пренасяна от барака в барака (макар че това било забранено), и онези, които имали достъп до нея, наизустявали части от текста, за да ги споделят с другите. През 50–те години на този век в тази част на света, която тогава беше комунистическата Източна Германия, Свидетелите на Йехова, които били в затвора поради своята вяра, рискували дълги периоди на пребиваване в изолатора, като предавали от един затворник на друг малки откъси от Библията, за да ги четат през нощта. Защо правели те това? Защото съзнавали, че Библията е Словото на Бога и знаели, че „човек не живее само с хляб“, но че „човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста“. (Второзаконие 8:3) Тези думи, записани в Библията, дали сила на онези Свидетели да останат живи в духовно отношение, макар че били подложени на невероятна жестокост.
4. Какво място трябва да има Библията в нашия живот?
4 Библията не е книга, която да оставиш в библиотеката и отвреме–навреме да я вадиш за някоя случайна справка, нито пък е предназначена за употреба само когато събратя по вяра се съберат за поклонение на Бога. Тя трябва да бъде използувана всеки ден, за да осветлява ситуациите, с които се сблъскваме, и да ни показва правилния път, по който да вървим. — Псалм 25:4, 5.
Предназначена да бъде четена и разбирана
5. (а) Ако е възможно, какво трябва да притежава всеки един от нас? (б) Как хората от древния Израил научавали какво съдържат Писанията? (в) Как Псалм 19:7–11 влияе на твоята нагласа спрямо четенето на Библията?
5 В наше време Библията е лесно достъпна в повечето страни и ние подканяме всеки читател на „Стражева кула“ да се снабди с екземпляр от нея. По времето, когато Библията била писана, нямало печатарски машини. Хората като цяло не притежавали лични екземпляри. Но Йехова уредил неговите служители да слушат онова, което било написано. Така Изход 24:7 съобщава, че след като Моисей записал онова, което Йехова бил наредил, той ‘взел книгата на завета и я прочел, като слушали людете’. Тъй като били свидетели на свръхестествени явления при Синайската планина, те разбрали, че онова, което Моисей им четял, било от Бога, и за тях било необходимо да знаят тази информация. (Изход 19:9, 16–19; 20:22) Ние също трябва да знаем какво е записано в божието Слово. — Псалм 19:7–11.
6. (а) Какво направил Моисей преди народът на Израил да влезе в Обетованата земя? (б) Как можем ние да подражаваме на примера на Моисей?
6 Когато народът на Израил се готвел да премине през река Йордан, за да влезе в Обетованата земя, изоставяйки скитническия си живот в пустинята, било уместно хората да прегледат отново Закона на Йехова, както и Неговите отношения с тях. Подтикнат от божия дух, Моисей прегледал отново Закона с хората. Той им припомнил подробности от Закона, и също така подчертал основните принципи и нагласи, които трябвало да влияят на техните отношения с Йехова. (Второзаконие 4:9, 35; 7:7, 8; 8:10–14; 10:12, 13) Когато днес поемаме нови задачи, или се сблъскваме с нови ситуации в живота си, за нас също ще е добре да разгледаме как напътствията от Писанията трябва да влияят на онова, което правим.
7. Какво било направено малко след като израилтяните преминали река Йордан, за да запазят в умовете и сърцата си закона на Йехова?
7 Скоро след като израилтяните преминали през река Йордан, хората отново се събрали, за да прегледат онова, което Йехова им бил казал посредством Моисей. Народът се събрал на около 50 км северно от Йерусалим. Половината от племената били пред планината Гевал, а другата половина — пред планината Гаризин. Там Исус Навиев ‘прочел всичките думи на закона, благословенията и проклетиите’. Така мъжете, жените и децата, заедно с пришелците, чули навременно повторение на законите, ръководещи поведение, което щяло да доведе до неодобрението на Йехова, и благословиите, които те щели да получат, ако слушали Йехова. (Исус Навиев 8:34, 35) Те трябвало да са наясно в ума си относно това какво било добро и какво лошо от гледна точка на Йехова. Освен това те трябвало да издълбаят върху сърцата си любов към доброто и омраза към злото, както трябва да направи и всеки един от нас днес. — Псалм 97:10; 119:103, 104; Амос 5:15.
8. Каква била ползата от периодичното четене на божието Слово по време на определени събирания на народа на Израил?
8 Освен четенето на Закона при тези исторически събития, били взети мерки за редовно четене на божието Слово, посочени във Второзаконие 31:10–12. Всяка седма година целият народ трябвало да се събира, за да чуе четене на божието Слово. Това осигурявало на хората духовна храна. То поддържало живи в умовете и сърцата им обещанията за Семето и така помагало да бъдат насочвани верните хора към Месията. Уредбите за духовно хранене, които били постановени, когато Израил бил в пустинята, не били премахнати, когато народът влязъл в Обетованата земя. (1 Коринтяни 10:3, 4) Напротив, божието Слово било обогатено чрез прибавянето на по–нататъшни разкрития на пророците.
9. (а) Дали само когато се събирали в големи групи, израилтяните четяли от Писанията? Обясни. (б) Как напътствията от Писанията били давани в рамките на отделните семейства, и с каква цел?
9 Прегледът на напътствията от божието Слово не трябвало да се ограничи само в случаите, когато хората се събирали на голяма група. Части от Словото на Бога, както и принципите, съдържащи се в него, трябвало да се обсъждат ежедневно. (Второзаконие 6:4–9) В повечето области на земята днес е възможно младите хора да имат личен екземпляр от Библията и това е много полезно за тях. Но в древен Израил не било така. По онова време, когато родителите напътствували от божието Слово, те трябвало да разчитат на това, което били запомнили, както и на истините, които съхранявали в сърцата си, заедно с малките откъси, които те може би били записали лично. Чрез честото повторение те се опитвали да изградят в своите деца любов към Йехова и към неговите пътища. Целта не била главите им да са пълни с факти, но да се помогне на всеки член на семейството да живее по такъв начин, че да проявява любов към Йехова и към Словото му. — Второзаконие 11:18, 19, 22, 23.
Четене на Писанията в синагогите
10, 11. Каква програма за четене на Писанията била следвана в синагогите, и как Исус гледал на това четене?
10 Синагогите били установени като място за поклонение известно време след като евреите били взети в плен във Вавилон. Били направени повече преписи на Писанията, за да бъде божието Слово четено и обсъждано на тези места за събиране. Това било от значение за оцеляването на около 6000 древни ръкописни преписа, съдържащи части от Еврейските писания.
11 Важен елемент от службата в синагогата било четенето на Тора, която съответствува на първите пет книги от съвременните Библии. Деяния 15:21 съобщава, че през първи век от н.е. такова четене се правело на всеки сабат, а Мишна показва, че през втори век вече имало четене на Тора и всеки втори и пети ден от седмицата. В четенето на определените откъси участвували доста хора, като се редували. Евреите, които били във Вавилон, имали обичай да изчитат цялата Тора веднъж годишно; обичаят в Палестина бил да разпределят четенето за период от три години. Откъси от Пророците също били четени и обяснявани. Исус имал обичай да присъствува на четенето на сабатните програми за четене на Библията там, където живеел. — Лука 4:16–21.
Личен отклик и прилагане
12. (а) Каква полза извлекли хората, когато Моисей прочел Закона пред народа? (б) Как откликнали хората?
12 Четенето на вдъхновените Писания не било замислено просто като формалност. То не се правело, само за да задоволи любопитството на хората. Когато Моисей прочел „книгата на завета“ пред хората на Израил в равнината пред Синайската планина, той направил това, за да знаят те своите задължения пред Бога и да ги изпълняват. Дали те щели да правят това? Четенето изисквало отклик. Хората разбрали това и отговорили с думите: „Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.“ — Изход 24:7; сравни Изход 19:8; 24:3.
13. Какво трябвало да направят хората, когато Исус Навиев прочел проклятията за непослушание, и с каква цел?
13 По–късно, когато Исус Навиев прочел пред народа обещаните благословии и проклятията, или нещастията, също бил изискван отклик. След всяко проклятие било давано напътствието: „И всичките люде да кажат: Амин!“ (Второзаконие 27:4–26) Така заповед след заповед било записано тяхното съгласие с осъждането от страна на Йехова на посочените злодеяния. Какъв впечатляващ момент трябва да е било, когато целият народ е изразявал своето съгласие, подобно на гръм!
14. Защо публичното четене на Закона се оказало особено полезно по времето на Неемия?
14 В дните на Неемия, когато всички хора се събрали в Йерусалим, за да чуят Закона, те видели, че не са изпълнявали изцяло напътствията, записани там. Тогава те незабавно приложили онова, което научили. Какъв бил резултатът? „Много голямо веселие.“ (Неемия 8:13–17) След една седмица ежедневно четене на Библията по време на празника, те разбрали, че от тях се изисква още нещо. Молитвено те направили преглед на взаимоотношенията на Йехова с неговия народ от времето на Авраам нататък. Всичко това ги подтикнало да положат клетва, че ще изпълняват изискванията на Закона, ще избягват браковете с чужденци и ще поемат задълженията за поддържането на храма и неговата служба. — Неемия, глави 8–10.
15. Как напътствията във Второзаконие 6:6–9 показват, че в рамките на семейството поучаването в божието Слово не бивало да бъде просто формално?
15 Подобно на това, и поучаването от Писанията в рамките на семейството не трябвало да бъде просто формално. Както вече видяхме, с фигуративни изрази във Второзаконие 6:6–9 на хората било казано да ‘вържат божиите думи за знак на ръката си’ — като по този начин проявят чрез пример и дела своята любов към пътищата на Йехова. Казано им било също да поставят божиите думи ‘като надчелия между очите им’ — тоест, постоянно да имат предвид принципите, намиращи се в Писанията, и да ги използуват като основа за своите решения. (Сравни езика, използуван в Изход 13:9, 14–16.) Те трябвало да ‘ги напишат на стълповете на къщата си и на портите си’ — като по този начин идентифицирали своите домове и своите общини като места, където божието Слово било уважавано и прилагано. С други думи техният живот трябвало да предоставя изобилни доказателства за това, че те обичали и прилагали праведните принципи на Йехова! Колко голяма полза можело да донесе това! Дали божието Слово има подобна важност и в ежедневния живот на нашите семейства? За съжаление юдеите превърнали всичко това в чиста формалност, като носели филактериите, съдържащи стихове от Писанията, сякаш били талисмани. Тяхното поклонение престанало да идва от сърцето и било отхвърлено от Йехова. — Исаия 29:13, 14; Матей 15:7–9.
Задължение на онези, които имат постове на надзор
16. Защо редовното четене на Писанията било важно за Исус Навиев?
16 Що се отнася до четенето на Писанията, специално внимание било отделено на онези, които осъществявали надзора над народа. На Исус Навиев Йехова казал: „Да постъпваш внимателно според целия закон.“ За да може той да изпълни това задължение, му било казано: „Да размишляваш върху нея [книгата на закона] денем и нощем, . . . защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.“ (Исус Навиев 1:7, 8) Както важи и за християнския надзорник днес, това, че Исус Навиев редовно щял да чете Писанията, щяло да му помогне да пази ясно в ума си конкретните заповеди, които Йехова дал на своя народ. Исус Навиев също трябвало да разбере и как Йехова се е отнасял със своите служители при различни обстоятелства. Като четял изявлението на божията цел, за него било важно да мисли върху своите задължения във връзка с тази цел.
17. (а) Какво освен четене било необходимо, за да извлекат царете полза от четенето на Писанията по начина, който бил нареден от Йехова? (б) Защо редовното четене на Библията и размишляването върху нея са важни за християнските старейшини?
17 Йехова наредил в началото на царуването си всеки, който служи като цар на неговия народ, да направи препис на божия Закон, основан на преписа, който пазели свещениците. След това той трябвало да „прочита в него през всичките дни на живота си“. Целта не била просто запаметяване на съдържанието му. Не, той трябвало „да се научи да се бои от Господа своя Бог“ и „да се не надигне сърцето му над братята му“. (Второзаконие 17:18–20) Това изисквало той да размишлява дълбоко над онова, което чете. Някои от царете явно смятали, че са прекалено заети с административните си задължения, за да правят това, и в резултат на тяхното пренебрегване на това нареждане страдал целият народ. Старейшините в християнския сбор изобщо нямат ролята на царе. Но както било вярно за царете, така и за старейшините е жизненоважно да четат божието Слово и да размишляват върху него. Като правят това, то ще им помогне да поддържат правилен възглед спрямо онези, които са поверени на техните грижи. То ще им помогне също да изпълняват задълженията си като учители по начин, който наистина носи чест на Бога и укрепва духовно събратята християни. — Тит 1:9; сравни Йоан 7:16–18; противопостави 1 Тимотей 1:6, 7.
18. Какъв пример, даден от апостол Павел, ще ни помогнат да наподобяваме редовното четене и изучаване на Библията?
18 Апостол Павел, християнски надзорник от първи век, познавал добре вдъхновените Писания. Когато свидетелствувал на хората в древния Солун, той можел ефикасно да разисква с тях от Писанията и да им помогне да разберат значението. (Деяния 17:1–4) Той достигал до сърцата на искрените слушатели. Така, много от онези, които го слушали, станали вярващи. (1 Солунци 2:13) Дали в резултат на своята програма за четене и изучаване на Библията ти можеш ефикасно да разискваш от Писанията? Дали мястото, което четенето на Библията заема в твоя живот, и начинът, по който го правиш, дават доказателство, че наистина съзнаваш какво означава да притежаваш Словото на Бога? В следващата статия ще разгледаме как тези въпроси могат да получат положителен отговор дори и от хора, чиято програма е вече запълнена.
Как би отговорил?
◻ Защо хората са били готови да рискуват живота и свободата си, за да четат Библията?
◻ Каква полза имаме ние от прегледа на мерките, осигурени, за да може древният Израил да чуе божието Слово?
◻ Какво трябва да правим с онова, което четем в Библията?
◻ Защо четенето на Библията и размишляването върху нея са особено важни за християнските старейшини?
[Снимка на страница 9]
Йехова казал на Исус Навиев: „Да размишляваш ърху нея денем и нощем“