Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Второзаконие
ГОДИНАТА е 1473 пр.н.е. Изминали са четирийсет години, откакто Йехова е освободил синовете на Израил от египетско робство. Тъй като през това време са обикаляли в пустинята, израилтяните все още са народ без своя земя. Накрая обаче те застават на прага на Обетованата земя. Какво ги очаква, когато я превземат? С какви проблеми ще се сблъскат и как ще трябва да ги преодолеят?
Преди израилтяните да прекосят река Йордан и да влязат в ханаанската земя, Моисей ги подготвя за голямата задача, която им предстои. Как? Като изнася няколко речи, с които ги насърчава и увещава, поучава и предупреждава. Напомня им, че Йехова Бог заслужава изключителна преданост и че не бива да подражават на околните народи. Тези речи съставляват по–голямата част на библейската книга Второзаконие. Съветите, които се съдържат в тях, са точно това, от което се нуждаем днес, защото и ние живеем в свят, в който е предизвикателство да отдаваме изключителна преданост на Йехова. (Евреи 4:12)
С изключение на последната главаa, книгата Второзаконие е написана от Моисей и в нея се разказва за случилото се през период от малко повече от два месеца. (Второзаконие 1:3; Исус Навиев 4:19) Нека видим как записаното в нея може да ни помогне да обичаме Йехова Бог с цялото си сърце и да му служим вярно.
‘ДА НЕ ЗАБРАВИШ ДЕЛАТА, КОИТО ОЧИТЕ ТИ СА ВИДЕЛИ’
В първата си реч Моисей разказва някои от преживяванията в пустинята — особено тези, които ще са от полза, когато израилтяните се подготвят да завладеят Обетованата земя. Разказът за назначаването на съдиите несъмнено им напомнил, че Йехова организира служителите си така, че да им осигури любещи грижи. Моисей разказва също, че поради лошите сведения на десетимата съгледвачи предишното поколение не влязло в обещаната земя. Помисли само какво въздействие оказал този предупредителен пример върху слушателите на Моисей, които виждали тази земя със собствените си очи.
Прегледът на победите, които Йехова бил дал на израилтяните, преди да прекосят Йордан, несъмнено им вдъхнал смелост точно когато били готови да завладеят земята от другата страна на реката. Тази земя била изпълнена с идолопоклонство. Колко подходящо било, че Моисей дал сериозни предупреждения относно поклонението на идоли!
Отговори на библейски въпроси:
2:4–6, 9, 19, 24, 31–35; 3:1–6: Защо израилтяните погубили някои от народите, които живели на изток от Йордан, а други — не? Йехова заповядал на израилтяните да не воюват със синовете на Исав. Защо? Защото те били потомци на брата на Яков. Израилтяните не бивало да са във вражда с моавците и амонците, нито да воюват с тях, защото те били потомци на Авраамовия племенник Лот. Аморейските царе Сион и Ог обаче нямали такава родствена връзка с израилтяните, поради което земята, над която властвали, не им принадлежала. Затова, когато Сион отказал да пусне израилтяните през владенията си и Ог дошъл, за да воюва с тях, Йехова заповядал на служителите си да разрушат градовете им и да убият всички жители.
4:15–20, 23, 24: Дали забраната да се правят идоли означава, че е погрешно да се правят изображения за украса? Не. Тази забрана се отнася за идоли, или изображения, за поклонение — на които хората да се ‘кланят и да им служат’. Писанието не забранява да се правят скулптури или да се рисуват изображения за украса. (3 Царе 7:18, 25)
Поуки за нас:
1:2, 19. Израилтяните скитали в пустинята около 38 години, въпреки че Кадис–варни се намирал само на „единадесет дена разстояние от Хорив [планинският район около Синайската планина, където били дадени Десетте заповеди] през пътя на поляната Сиир“. Само каква цена трябвало да платят за това, че не се подчинили на Йехова Бог! (Числа 14:26–34)
1:16, 17. Днес Божиите стандарти за съдене са същите. Тези, на които е поверена отговорността да служат в съдебен комитет, не бива да позволяват на пристрастията или на страха от човека да изкривят преценката им.
4:9. За да имат успех, израилтяните не бивало ‘да забравят делата, които очите им били видели’. С наближаването на обещания нов свят е важно ние също да се съсредоточаваме върху чудесните дела на Йехова, като усърдно изучаваме неговото Слово.
ОБИЧАЙ ЙЕХОВА И СПАЗВАЙ ЗАПОВЕДИТЕ МУ
Във втората си реч Моисей разказва как Законът бил даден на Синайската планина и повтаря Десетте заповеди. Определено е седем народа да бъдат напълно унищожени. На израилтяните им е припомнена важна поука, която са си извадили в пустинята: ‘Човек не живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза из Господните уста.’ В новите си обстоятелства те трябва да ‘пазят всичките заповеди’. (Второзаконие 8:3; 11:8)
Когато се установят в обещаната земя, израилтяните ще се нуждаят от закони не само относно поклонението, а и за това как да съдят, да управляват, да воюват и да постъпват в обществото и в семейството. Моисей прави преглед на тези закони и набляга на необходимостта израилтяните да обичат Йехова и да спазват заповедите му.
Отговори на библейски въпроси:
8:3, 4: По какъв начин дрехите на израилтяните не се износили и краката им не отекли по време на пътуването през пустинята? Това била чудодейна мярка, подобно на редовното снабдяване с манна. Израилтяните носели дрехите и обувките, с които започнали пътуването си, като навярно си ги предавали един на друг, когато децата пораствали и възрастните умирали. Тъй като двете преброявания, които били извършени в началото и в края на пътуването през пустинята, разкрили, че броят на израилтяните не се е увеличил, явно първоначалният запас от дрехи и обувки бил достатъчен. (Числа 2:32; 26:51)
14:21: Защо израилтяните имали право да дават или да продават на ‘пришелците’ (НС) и на чужденците мърша, която самите те не ядели? В Библията думата „пришелец“ се отнася за неизраилтянин, който е станал прозелит, или за заселник, който живее според основните закони на страната, но не е поклонник на Йехова. Чужденците и пришелците, които не ставали прозелити, не били подчинени на Закона и можело да използват необезкръвената мърша по различни начини. Израилтяните имали право да им я дават или да им я продават. Прозелитите, от друга страна, били подчинени на договора на Закона. Както е посочено в Левит 17:10, на тях им било забранено да ядат животинска кръв.
24:6: Защо вземането на ‘мелница или на горния ѝ камък’ в залог било сравнено с вземането на „живот“ в залог? Мелницата и горният ѝ камък представяли човешкия „живот“, или средствата за преживяване. Ако някое от тези неща бъдело взето, цялото семейство щяло да се лиши от ежедневния хляб.
25:9: Какво означава свалянето на обувката и заплюването в лицето на мъжа, който откажел да изпълни длъжността си на девер? Според обичая ‘в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване в Израиля, човекът изувал обувката си, та я давал на ближния си’. (Рут 4:7) Затова като бъдела свалена обувката на мъжа, който не искал да изпълни длъжността си на девер, се потвърждавало, че той се отказва от позицията си и от правото си да създаде потомък за покойния си брат. Това било срамно. (Второзаконие 25:10) Заплюването в лицето също го опозорявало. (Числа 12:14)
Поуки за нас:
6:6–9. Подобно на израилтяните, на които им било заповядано да знаят Закона, и ние трябва да познаваме изоснови Божиите заповеди, да ги помним винаги и да учим на тях децата си. Трябва ‘да ги връзваме за знак на ръката си’, като с постъпките си, представени от нашите ръце, показваме, че сме послушни на Йехова. Като ‘надчелия между очите ни’, нашето послушание трябва да е видно за всички.
6:16. Нека никога не подлагаме Йехова на изпитание, както направили израилтяните в своето неверие, когато роптаели при Маса за това, че нямат вода. (Изход 17:1–7)
8:11–18. Материализмът може да ни накара да забравим Йехова.
9:4–6. Не бива да сме праведни в собствените си очи.
13:6. Не бива да позволяваме на никой да ни отдалечи от поклонението към Йехова.
14:1. Не бива нарочно да се нараняваме, тъй като така проявяваме неуважение към човешкото тяло и това може да е свързано с фалшивата религия. (3 Царе 18:25–28) Надеждата ни за възкресение прави този краен израз на скръб за починалите неуместен.
20:5–7; 24:5. Трябва да се отнасяме с разбиране към хората със специални обстоятелства дори когато вършим нещо важно.
22:23–27. Един от най–успешните начини някоя жена да се защити, когато е заплашена с изнасилване, е да вика.
„ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА“
В третата си реч Моисей казва, че след като прекосят Йордан, израилтяните трябва да напишат Закона на големи камъни, и произнася проклятия в случай на непослушание и благословии при послушание. Четвъртата реч започва с подновяване на договора между Йехова и Израил. Моисей отново предупреждава относно непослушанието и призовава израилтяните да ‘изберат живота’. (Второзаконие 30:19)
Освен че произнася тези четири речи, Моисей говори и за промяната във водачеството, учи израилтяните на прекрасна песен за възхвала на Йехова и ги предупреждава за лошите последици от нелоялността. След като благославя племената, той умира на 120–годишна възраст и бива погребан. Жалеенето продължава трийсет дена, които се равняват на приблизително половината от времето, за което се разказва във Второзаконие.
Отговори на библейски въпроси:
32:13, 14: Щом като на израилтяните им било забранено да ядат тлъстина, какво се има предвид с яденето на „тлъстина от агнета“? Тук думата „тлъстина“ е използвана във фигуративен смисъл и се отнася за най–доброто от стадото. Това личи от факта, че в същия стих се говори за „тлъстина от пшеница“ и „кръв гроздова“.
33:1–29: Защо Симеон не бил споменат конкретно в благословията на Моисей към израилтяните? Причината за това била, че Симеон и Леви постъпили ‘жестоко’ и гневът им бил „свиреп“. (Битие 34:13–31; 49:5–7) Тяхното наследство не било еднакво с наследството на останалите племена. Леви получил 48 града, а делът на Симеон бил част от земята на Юда. (Исус Навиев 19:9; 21:41, 42) Затова Моисей не благословил конкретно племето на Симеон. То обаче било благословено чрез общата благословия над Израил.
Поуки за нас:
31:12. На събранията на сбора децата трябва да седят до възрастните и да се стараят да слушат и да учат.
32:4. Всички дела на Йехова са съвършени, защото той проявява качествата си справедливост, мъдрост, любов и сила в съвършено равновесие.
От голяма полза за нас
В книгата Второзаконие Йехова е представен като „един Господ“. (Второзаконие 6:4) В нея се разказва за народ, който имал уникални взаимоотношения с Бога. Тя съдържа и предупреждения относно идолопоклонството и напомня, че трябва да отдаваме изключителна преданост на истинския Бог.
Несъмнено книгата Второзаконие е от голяма полза за нас! Макар че не сме подчинени на Закона, от нея можем да научим много неща, които ще ни помогнат да ‘възлюбим Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила’. (Второзаконие 6:5)
[Бележки под линия]
a Последната глава, в която се разказва за смъртта на Моисей, може да е била добавена от Исус Навиев или от първосвещеника Елеазар.
[Снимка на страница 24]
Речите на Моисей съставляват по–голямата част от книгата Второзаконие
[Карта на страница 24]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
СИИР
Кадис–варни
пл. Синай (Хорив)
Червено море
[Информация за източника]
Based on maps copyrighted by Pictorial Archive (Near Eastern History) Est. and Survey of Israel
[Снимка на страница 26]
На какво ни учи това, че Йехова осигурил манна?
[Снимка на страница 26]
Вземането на мелница или на горния ѝ камък в залог било сравнено с вземането на „живот“ в залог