Дали следваш Йехова напълно?

„ПРАВЕДНИТЕ са смели като млад лъв.“ (Притчи 28:1) Те проявяват вяра, уверено уповават на божието Слово и смело вървят напред в службата на Йехова, независимо от опасностите, пред които са изправени.

Когато израелтяните били в Синай, след като Бог ги избавил от египетски плен през 16–и век пр.н.е., двама мъже показали особено много, че са смели като лъвове. Те проявили също така и вярност към Йехова при опасни обстоятелства. Единият от тези мъже бил ефремецът Исус Навиев, който бил помощник на Моисей и по–късно бил назначен за негов заместник. (Изход 33:11; Числа 13:8, 16; Второзаконие 34:9; Исус Навиев 1:1, 2) Другият бил Халев, син на Ефония от племето на Юда. — Числа 13:6; 32:12.

Халев предано и пламенно вършел волята на Йехова. Неговият дълъг живот на вярна служба на Бога му дал правото да каже, че той ‘последвал напълно [Йехова — NW]’. (Исус Навиев 14:8) „Аз бях изцяло предан на ГОСПОДАРЯ, моя Бог“ — казва The New American Bible [„Нова американска Библия“]. Халев „вярно се подчинил“ или „предано осъществил целта на“ Йехова Бог. (Today’s English Version [„Версия на днешен английски“]; The New English Bible [„Нова английска Библия“]) Използувайки други думи, Халев казал: „Аз . . . следвах ГОСПОДАРЯ, моя Бог, всеотдайно.“ (New International Version [„Нова международна версия“]) А ти? Дали ти следваш Йехова напълно?

Съгледване на земята

Представи си, че се намираш сред израелтяните скоро след като Йехова ги освободил от робството при египтяните. Виж как пророкът Моисей вярно следва дадените от Бога напътствия. Да, и обърни внимание на увереността на Халев, че Йехова е със своя народ.

Тече втората година от излизането от Египет, и израелтяните са направили стан край Кадис–варни във Фаранската пустиня. Те се намират на границата на Обетованата земя. По заповед на Бога, Моисей се готви да изпрати 12 съгледвачи в Ханаан. Той казва: „Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата, та вижте каква е земята и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много; и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са, или са укрепени; и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята.“ — Числа 13:17–20.

Дванадесетте мъже поемат по опасния път. Техният поход продължава 40 дни. При Хеврон те виждат огромни мъже. В долината Есхол те забелязват плодородието на земята и решават да отнесат някои от плодовете ѝ. Един–единствен грозд е толкова тежък, че трябва да бъде носен на върлина от двама души! — Числа 13:21–25.

След завръщането си в стана на израелтяните, съгледвачите съобщават: „Ходихме в земята, в която ни изпрати, и наистина там текат мляко и мед, ето и плода ѝ. Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Йордан.“ (Числа 13:26–29) Десетима от съгледвачите не са готови да приемат божията заповед и да навлязат в Обетованата земя.

„Йехова е с нас“

Обаче безстрашният съгледвач Халев, изпълнен с вяра в Йехова Бог, подканя: „Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.“ Но десетимата съгледвачи възразяват, казвайки, че жителите на Ханаан са по–силни от израелтяните. Уплашените съгледвачи без вяра се смятат за скакалци в сравнение с тях. — Числа 13:30–33.

„[Йехова — NW] е с нас. Не бойте се от тях“ — подканят ги Халев и Исус Навиев. Но техните думи не намират отзвук. Когато хората решават да ги убият с камъни, Бог се намесва и произнася присъда над роптаещите: „Ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева, Ефониевият син, и Исуса, Навиевият син. Но децата ви . . . тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. . . . И децата ви ще бъдат овчари по пустинята четиридесет години, . . . докато се изпоядат труповете ви в пустинята. Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си.“ — Числа 14:9, 30–34.

Все още верни — години по–късно

Четиридесетгодишната присъда тече, и смъртта прибира едно цяло поколение от роптаещите израелтяни. Но Халев и Исус Навиев са все още верни на Бога. В моавските полета Моисей и първосвещеникът Елеазар преброяват мъжете, годни за военна служба — от 20 години нагоре. Бог назовава по един мъж от всяко племе на Израел, на които да бъде поверено разделянето на Обетованата земя. Халев, Исус Навиев и Елеазар са сред тях. (Числа 34:17–29) Макар че е вече 79–годишен, Халев е все още пълен със сила, предан и смел.

Когато Моисей и Аарон преброили мъжете при Синай, малко преди те страхливо да откажат да влязат в Ханаанската земя, бойците на Израел били 603 550 души. След четири десетилетия в пустинята войската била по–малка и наброявала 601 730 души. (Числа 1:44–46; 26:51) Но с Исус Навиев начело и с верния Халев в редиците си, израелтяните навлезли в Обетованата земя и се радвали на постоянни победи. Както Исус Навиев и Халев винаги очаквали, че ще стане, Йехова печелел битките на своя народ.

Прекосявайки река Йордан заедно с бойците на Израел, възрастните Исус Навиев и Халев носят своето бреме в последвалите битки. Обаче след шест години военни действия все още има много земя за превземане. Йехова ще изгони жителите, но сега постановява земята да бъде разделена чрез жребий между израелевите племена. — Исус Навиев 13:1–7.

Той следвал Йехова напълно

Като ветеран от много битки, Халев застава пред Исус Навиев и казва: „Аз бях на четиридесет години, когато слугата на [Йехова — NW], Моисей, ме прати от Кадис–варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце. Братята ми обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете, но аз последвах напълно [Йехова — NW], моя Бог.“ (Исус Навиев 14:6–8) Да, Халев последвал Йехова напълно, като предано вършел божията воля.

„Затова — добавя Халев, — в същия ден Моисей се закле, казвайки: ‘Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва [Йехова — NW], моя Бог.’ И сега, ето, [Йехова — NW] ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето, когато [Йехова — NW] говори това на Моисея, когато Израел ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години. Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам, и да излизам и да влизам. Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която [Йехова — NW] говорѝ в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде [Йехова — NW] с мене, и аз ще ги изгоня, според както [Йехова — NW] казва.“ Така Халев получава Хеврон като наследство. — Исус Навиев 14:9–15.

Възрастният Халев получил най–трудната от всичките си задачи — една област, изпълнена с необикновено едри мъже. Но това не е нещо прекалено трудно за този 85–годишен воин. След време побойниците, населяващи Хеврон, биват победени. Готониил, син на по–младия брат на Халев и съдия в Израел, превзема Девир. По–късно и двата града биват населени от левитите, и Хеврон става прибежищен град за неумишлените убийци. — Исус Навиев 15:13–19; 21:3, 11–16; Съдии 1:9–15, 20.

Винаги следвай Йехова напълно

Халев и Исус Навиев били несъвършени хора. Но въпреки това те вярно вършели волята на Йехова. Тяхната вяра не намаляла през 40–те години на трудности в пустинята, които били следствие от неподчинението на Израел спрямо Бога. По подобен начин, съвременните служители на Йехова не позволяват на нищо да попречи на тяхната служба за възхвала на Бога. Бидейки наясно, че между божията организация и тази на Сатан Дявола се води битка, те са непоколебими, като неотклонно търсят как да угодят на своя небесен Баща във всичко.

Например, много от хората на Йехова са се излагали на риск от брутално отношение и дори смърт, за да чествуват Вечерята на Господаря, или Възпоменанието на Исусовата смърт. (1 Коринтяни 11:23–26) Ето какво съобщила във връзка с това една християнка, която била изпратена в нацистки концентрационен лагер по време на Втората световна война:

„На всеки беше казано да дойде в пералнята в 11 часа вечерта. Точно в 11 бяхме събрани — 105 души. Застанахме в кръг, непосредствено един до друг, в средата [на кръга имаше] столче с бяла покривка, на което бяха поставени символите. Помещението се осветяваше от една свещ, защото електрическата светлина можеше да ни издаде. Чувствувахме се като първите християни в катакомбите. Това беше едно тържествено чествуване. Ние отново изразихме пламенния си обет към нашия Баща — да употребим всичката си сила за реабилитирането на святото Му име, да стоим вярно на страната на Теокрацията.“

Въпреки нашите изпитания като преследвани служители на Йехова, ние можем да разчитаме на дадената ни от Бога сила, за да му служим смело и да носим чест на святото му име. (Филипяни 4:13) В стремежа си да угодим на Йехова ще бъде добре да помним Халев. Неговият пример в това да следваме Йехова напълно направил силно впечатление на един млад човек, който започнал целодневната си проповедна дейност през 1921 г. Той писал:

„Макар че да стана пионер означаваше да изоставя удобната си работа в една модерна печатница в Ковънтри [Англия], аз не съжалявах. Моето отдаване вече беше уредило нещата — животът ми беше отдаден на Бога. Аз си спомних Халев, който влязъл в Обетованата земя заедно с Исус Навиев и за когото било казано: ‘Той последва Йехова напълно.’ (ИсН. 14:8) Това беше желаната от мен нагласа. Знаех, че ако служа на Бога ‘напълно’, това ще направи отдадения ми живот по–жив; че това би ми предоставило по–големи възможности да произвеждам плодовете, които отличават християнина.“

Безспорно Халев бил благословен за това, че предано следвал Йехова напълно, като винаги се стремял да върши божията воля. Също като него, и други имат голяма радост и богата благословия в службата на Бога. Нека и ти също изпиташ това, като личност, която непрекъснато следва Йехова напълно.