Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Съдии
КАКВА е реакцията на Йехова, когато хората от неговия народ му обърнат гръб и започнат да се покланят на фалшиви богове? А ако те често отказват да му се подчинят и викат към него за помощ само когато са в беда? Дали и тогава Йехова ги избавя? В книгата Съдии са дадени отговорите на тези и на други много важни въпроси. Пророк Самуил завършил писането на тази книга около 1100 г. пр.н.е. и тя обхваща период от около 330 години — от смъртта на Исус Навиев до възкачването на първия цар на Израил.
Тъй като е част от действеното слово, или послание, на Бога, книгата Съдии е изключително ценна за нас. (Евреи 4:12) Чрез вълнуващите събития, записани в нея, разбираме по–добре какъв е Йехова. Онова, което научаваме от тези разкази, укрепва нашата вяра и ни помага да се хванем здраво за „истинския живот“, вечният живот в обещания от Бога нов свят. (1 Тимотей 6:12, 19; 2 Петър 3:13) Начините, по които Йехова спасява своя народ, предизобразяват по–великото избавление, което неговият Син Исус ще извърши в бъдеще.
ЗАЩО ИМАЛО НУЖДА ОТ СЪДИИ?
След като под водачеството на Исус Навиев побеждават царете от ханаанската земя, племената на Израил отиват в Обетованата земя и получават наследството си там. Но израилтяните не гонят жителите на земята и това се превръща в примка за целия народ.
Поколението след смъртта на Исус Навиев ‘не знае Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля’. (Съдии 2:10) Израилтяните започват да сключват бракове с ханаанските жители и да служат на техните богове. Затова Йехова ги предава в ръцете на враговете им. Когато потисничеството става нетърпимо, синовете на Израил започват да викат към истинския Бог за помощ. Такава е обстановката в религиозно, социално и политическо отношение, когато се развива действието в разказа за съдиите, издигнати от Йехова, за да спасят народа му от неговите врагове.
Отговори на библейски въпроси:
1:2, 4: Защо племето Юда първо сред останалите завладява определената му земя? Тази привилегия по принцип се полагала на племето на Рувим, първородният син на Яков. Но в пророчеството, което изрекъл, преди да умре, Яков предсказал, че Рувим нямало да превъзхожда другите, тъй като изгубил правото си на първородство. Племената на Симеон и Леви щели да бъдат разпръснати из Израил, тъй като тези двама братя постъпили жестоко. (Битие 49:3–5, 7) Така че следващо по ред било племето на Юда, четвъртият син на Яков. Племето на Симеон получило малки части от земята, разпръснати из огромната територия на племето Юда.a (Исус Навиев 19:9)
1:6, 7: Защо на покорените царе били отсичани палците на ръцете и на краката? Ако някой нямал палци на ръцете и на краката, явно не бил годен за военна служба. Един войник не може да си служи с меч или с копие, като няма палци на ръцете. Без палци на краката той не може да пази добре равновесие.
Поуки за нас:
2:10–12. Трябва да следваме програма за редовно изучаване на Библията, така че да ‘не забравяме ни едно от всичките благодеяния’ на Йехова. (Псалм 103:2) Родителите трябва да внедряват истината от Божието Слово в сърцето на децата си. (Второзаконие 6:6–9)
2:14, 21, 22. Йехова допуска на непокорния му народ да се случват лоши неща с определена цел — за да дисциплинира служителите си, да ги усъвършенства и да ги подтикне да се върнат при него.
ЙЕХОВА ВЪЗДИГА СЪДИИ
Вълнуващият разказ за делата на съдиите започва с това как Готониил освобождава Израил от господството на един месопотамски цар, продължило осем години. С помощта на смелия си подход съдията Аод убива дебелия моавски цар Еглон. Храбрият Самегар убива сам шестстотин филистимци с волски остен. С подкрепата на Девора, която служи като пророчица, и с помощта на Йехова, Варак и слабо въоръжената му войска от десет хиляди воини разгромяват могъщата войска на Сисара. Йехова въздига Гедеон и дава на него и на тристата му мъже победа над мадиамците.
Йехова избавя народа на Израил от амонците чрез Йефтай. Сред дванайсетте съдии в Израил са също Тола, Яир, Ивцан, Елон и Авдон. Периодът на съдиите завършва със Самсон, който се бори против филистимците.
Отговори на библейски въпроси:
4:8: Защо Варак настоява пророчицата Девора да отиде с него на бойното поле? Варак явно се чувствал неспособен да излезе сам срещу войската на Сисара. Ако пророчицата бъдела там, това щяло да даде на него и на мъжете му уверение, че Бог ги ръководи, и щяло да им вдъхне смелост. Така че настояването на Варак Девора да отиде с него не било признак на слабост, а на силна вяра.
5:20: Как звездите воювали от небето в полза на Варак? В Библията не пише дали тук става въпрос за намеса на ангели, за метеоритен дъжд, който според мъдреците на Сисара предвещавал беда, или за астрологични предсказания за Сисара, които се оказали погрешни. Няма съмнение обаче, че това било някаква божествена намеса.
7:1–3; 8:10: Защо Йехова казал, че войската на Гедеон от 32 000 мъже била прекалено голяма, за да излезе срещу вражеската армия от 135 000 души? Това било така, защото Йехова бил този, който щял да даде победата на Гедеон и на неговите мъже. Бог не искал те да мислят, че са победили мадиамците със собствени сили.
11:30, 31: Дали Йефтай имал предвид човешка жертва, когато дал обета си? Такава мисъл би била чужда на Йефтай, защото в Закона се казва: „Да не се намира между тебе никой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън.“ (Второзаконие 18:10) Но когато дал обета си, Йефтай имал предвид човек, а не животно. Животните, които били подходящи за жертвоприношение, най–вероятно не се държали в домовете на израилтяните. Освен това принасянето на животно в жертва нямало да бъде нещо специално. Йефтай знаел, че е много вероятно от къщата да излезе да го посрещне дъщеря му. Тя щяла да бъде принесена като „всеизгаряне“ в смисъл, че щяла да бъде посветена изключително за служба на Йехова в неговото светилище.
Поуки за нас:
3:10. Успехът в духовно отношение зависи не от човешката мъдрост, а от духа на Йехова. (Псалм 127:1)
3:21. Аод боравел с меча си смело и умело. Ние трябва да придобиваме умения да използваме резултатно „меча на Духа, който е Божието слово“. Това означава, че трябва смело да използваме Писанието в проповедната си служба. (Ефесяни 6:17; 2 Тимотей 2:15)
6:11–15; 8:1–3, 22, 23. Скромността на Гедеон ни помага да извлечем три важни поуки: 1) Когато получим някакви привилегии в службата, трябва да размишляваме върху отговорността, която идва с това, а не да мислим как ще се издигнем или какво влияние ще имаме върху другите. 2) Когато някой иска да се кара с нас, е най–мъдро да проявим скромност. 3) Скромността ни помага да не сме прекалено загрижени за своята позиция.
6:17–22, 36–40. Ние също трябва да сме предпазливи и да не ‘вярваме на всяко вдъхновено изказване’. Вместо това трябва да ‘проверяваме вдъхновените изказвания, за да видим дали произхождат от Бога’. (1 Йоан 4:1, НС) За да е сигурен, че съветът, който смята да даде, е здраво основан на Божието Слово, един по–нов християнски старейшина би трябвало да се посъветва с някой по–опитен старейшина.
6:25–27. Гедеон бил проницателен и не предизвиквал ненужно гнева на противниците си. Когато проповядваме добрата новина, ние трябва да внимаваме да не засягаме излишно другите посредством начина, по който говорим.
7:6. В службата си на Йехова трябва да бъдем като тристата мъже на Гедеон — смели и бдителни.
9:8–15. Колко глупаво е да постъпваме горделиво и да копнеем за някаква позиция или за власт!
11:35–37. Добрият пример на Йефтай несъмнено помогнал на дъщеря му да развие силна вяра и самопожертвувателен дух. Родителите днес също могат да дават такъв пример на своите деца.
11:40. Когато ‘хвалим’ (НС) някой, който проявява охотен дух в службата на Йехова, така насърчаваме този човек.
13:8. Когато учат децата си, родителите трябва да се молят на Йехова за ръководство и да следват напътствията му. (2 Тимотей 3:16)
14:16, 17; 16:16. Ако оказваме натиск на някого, като плачем и му досаждаме, това може да развали отношенията ни с него. (Притчи 19:13; 21:19)
ДРУГИ ПРЕГРЕШЕНИЯ В ИЗРАИЛ
В последната част на книгата Съдии са записани два забележителни разказа. Първият е относно един мъж на име Михей, който издига идол в дома си и наема един левит да служи като свещеник. След като унищожават град Лаис (Лесем), хората от племето Дан си построяват град, който наричат Дан. Там с помощта на идола и свещеника на Михей те установяват друг вид поклонение. Явно Лаис е завладян преди смъртта на Исус Навиев. (Исус Навиев 19:47)
Второто събитие става скоро след смъртта на Исус Навиев. Поради грях, извършен в сексуално отношение от някои мъже от вениаминовия град Гавая, бива унищожено почти цялото племе Вениамин. Остават само шестстотин мъже. Но благодарение на една подходяща уредба те могат да си намерят жени, така че броят им нараства на близо 60 000 войници при управлението на Давид. (1 Летописи 7:6–11)
Отговори на библейски въпроси:
17:6; 21:25: След като ‘всеки правел каквото му се виждало угодно’, това не водело ли до безредие? Не непременно, защото Йехова осигурявал ръководство за своя народ по различни начини. Той дал Закона на служителите си и определил свещеници, които да ги учат на пътищата му. Първосвещеникът търсел съвет от Бога за важни въпроси посредством урима и тумима. (Изход 28:30) Във всеки град имало старейшини, способни да дадат разумен съвет. Ако израилтяните се възползвали от тези уредби, щели да имат надеждно ръководство за съвестта си. Тогава резултатите от онова, ‘което им се виждало угодно’, били добри. От друга страна, ако някой пренебрегвал Закона и вземал сам решения относно поведението и поклонението си, последствията били печални.
20:17–48: Защо Йехова позволил на хората от племето Вениамин да поразят на два пъти останалите племена, въпреки че вениаминците трябвало да бъдат наказани? Като допуснал верните си служители от другите племена първоначално да претърпят голямо поражение, Йехова изпитал колко голяма е решимостта им да изкоренят злото от Израил.
Поуки за нас:
19:14, 15. Това, че хората от Гавая не искали да окажат гостоприемство, е белег за слабост в морално отношение. Християните са насърчени да ‘се предават на гостолюбие’. (Римляни 12:13)
Избавлението, което предстои
Много скоро Божието Царство под управлението на Исус Христос ще унищожи този зъл свят и ще донесе велико избавление за праведните и непорочни хора. (Притчи 2:21, 22; Даниил 2:44) Тогава ‘ще погинат всичките врагове на Йехова, а ония, които го любят, ще бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си’. (Съдии 5:31) Нека показваме, че обичаме Йехова, като прилагаме наученото от книгата Съдии.
Основната истина, която се подчертава многократно в повествованието за съдиите, е следната: Послушанието към Йехова води до богати благословии, а непослушанието — до катастрофални последствия. (Второзаконие 11:26–28) Наистина е жизненоважно да станем ‘послушни от сърце’ (СИ) на разкритата пред нас Божия воля! (Римляни 6:17; 1 Йоан 2:17)
[Бележки под линия]
a Левитите не получили наследство в Обетованата земя, с изключение на 48 града, разпръснати из Израил.
[Карта на страница 25]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
„Господ [Йехова — НС] въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.“ (Съдии 2:16)
СЪДИИ
1. Готониил (От племето на Манасия)
2. Аод (От племето на Юда)
3. Самегар (От племето на Юда)
4. Варак (От племето на Нефталим)
5. Гедеон (От племето на Исахар)
6. Тола (От племето на Манасия)
7. Яир (От племето на Манасия)
8. Йефтай (От племето на Гад)
9. Ивцан (От племето на Асир)
10. Елон (От племето на Завулон)
11. Авдон (От племето на Ефрем)
12. Самсон (От племето на Юда)
ДАН
МАНАСИЯ
НЕФТАЛИМ
АСИР
ЗАВУЛОН
ИСАХАР
МАНАСИЯ
ГАД
ЕФРЕМ
ДАН
ВЕНИАМИН
РУВИМ
ЮДА
[Снимка на страница 26]
Какво научи от това, че Варак настоявал Девора да отиде с него на бойното поле?