Търси Йехова, който изследва сърцата
„Потърсете Ме и ще живеете.“ — АМОС 5:4.
1, 2. Какво се има предвид в Светото писание, когато се казва, че Бог „гледа на сърце“?
ЙЕХОВА БОГ казал на пророк Самуил: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ (1 Царе 16:7) Как Йехова „гледа на сърце“?
2 В Светото писание сърцето често се използва фигуративно и представя това, което е в човека — неговите желания, мисли и чувства. Затова думите на Библията, че Бог гледа сърцето, означават, че той вижда под повърхността и се съсредоточава върху това какъв е човек в действителност.
Бог изследва израилтяните
3, 4. Какви били условията в десетплеменното царство Израил според Амос 6:4–6?
3 Какво виждал Бог, който изследва сърцата, когато гледал десетплеменното царство Израил в дните на Амос? В Амос 6:4–6 се говори, че мъжете ‘лежали на постелки от слонова кост и се простирали на леглата си’. Те ‘ядели агнетата от стадото и телците отсред обора, изнамирали си музикални инструменти и пиели вино с цели паници’.
4 На пръв поглед тази гледка може би била приятна. В разкошните си луксозно обзаведени домове богатите се наслаждавали на най–хубавите храни и напитки и се забавлявали с най–добрите музикални инструменти. Освен това имали „постелки от слонова кост“. В Самария, столицата на царство Израил, археолозите открили прекрасни изделия от слонова кост. (3 Царе 10:22) Много от тях най–вероятно били прикрепени към мебелите и инкрустирани по стените.
5. Какво не одобрявал Бог в израилтяните по времето на Амос?
5 Дали Йехова Бог не одобрявал това, че израилтяните живеели в разкош, наслаждавали се на вкусни ястия, пиели хубаво вино и слушали приятна музика? Разбира се, че проблемът не бил в това. Та нали той дава на хората изобилно тези неща, за да им се наслаждават. (1 Тимотей 6:17) Йехова обаче не одобрявал погрешните им желания, състоянието на сърцата им, непочтителното им отношение към него и това, че не обичали събратята си израилтяни.
6. В какво духовно състояние били израилтяните в дните на Амос?
6 Но тези мъже нямало ‘да се простират на леглата си, да ядат агнетата от стадото, да пият вино и да си изнамират музикални инструменти’ задълго. Бог им казал: „Вие ... отдалечавате от себе си лошия ден.“ Те трябвало да са силно обезпокоени от положението на Израил, но ‘не скърбели за бедствието на Йосиф’. (Амос 6:3–6) Независимо от материалното благополучие на народа, Бог видял, че духовното състояние на Йосиф — тоест Израил — било бедствено. Но хората обръщали внимание само на ежедневните си дейности. Мнозина днес проявяват подобна нагласа. Може би признават, че живеем в трудни времена, но ако не са лично засегнати, не се интересуват от положението на другите и от духовните неща.
Упадъкът на Израил
7. Какво щяло да се случи поради това, че израилтяните не се вслушвали в Божиите предупреждения?
7 Книгата на Амос описва, че народът се намирал в упадък, въпреки че това не личало на пръв поглед. Тъй като хората не се вслушвали в Божиите предупреждения и не поправяли нагласата си, Йехова нямало да ги пази от враговете им. Асирийците щели да ги изтръгнат от прекрасните им постелки от слонова кост и да ги отведат в плен. Край на разкоша им!
8. Какво довело до лошото духовно състояние на израилтяните?
8 Какво довело до това състояние на израилтяните? Всичко започнало през 997 г. пр.н.е., когато Ровоам, синът на цар Соломон, наследил трона и десетте израилеви племена се отделили от другите две племена — Юда и Вениамин. Първият цар на десетплеменното царство Израил бил Йеровоам I, „Наватовият син“. (3 Царе 11:26) Той убедил поданиците си, че е твърде трудно да пътуват до Йерусалим, за да се покланят на Йехова. Но в действителност Йеровоам не бил загрижен за доброто на народа си, а преследвал собствените си интереси. (3 Царе 12:26) Той се страхувал, че ако израилтяните ходят до храма в Йерусалим за ежегодните празници за възхвала на Йехова, след време ще станат предани на царство Юда. За да предотврати това, царят издигнал две златни телета — едно в Дан и едно във Ветил. Така поклонението към теле станало официалната религия в царство Израил. (2 Летописи 11:13–15)
9, 10. (а) Какви религиозни празници установил цар Йеровоам I? (б) Как гледал Йехова на празниците, чествани в дните на цар Йеровоам II?
9 Йеровоам се опитал да изгради уважение към новата религия. Той установил празници, които наподобявали празниците, чествани в Йерусалим. В 3 Царе 12:32 четем: „Йеровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника ... във Ветил.“
10 Йехова не одобрявал тези фалшиви религиозни празници. След повече от век той ясно показал това чрез Амос. Тогава управлявал Йеровоам II, който станал цар на десетплеменното царство Израил през около 844 г. пр.н.е. (Амос 1:1) В Амос 5:21–24 Бог казал: „Мразя, презирам празнуванията ви, и няма да благоволя в тържествените ви събрания. Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, няма да ги приема, нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни. Отмахни от Мене шума на песните си, защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти; но нека тече правосъдието като вода, и правдата като поток, който не пресъхва.“
Прилики с наши дни
11, 12. Какви са приликите между поклонението в древния Израил и поклонението на т.нар. християнство?
11 Явно Йехова изследвал сърцата на участниците в израилските празници и отхвърлил празненствата и жертвите им. По подобен начин днес Бог отхвърля езическите празници на т.нар. християнство, като например Коледа и Великден. За поклонниците на Йехова няма нищо общо между праведността и беззаконието, между светлината и тъмнината. (2 Коринтяни 6:14–16)
12 Между поклонението на израилтяните пред теле и поклонението на псевдохристиянството има и други прилики. Въпреки че някои хора, които твърдят, че са християни, приемат истината от Божието Слово, самото поклонение на т.нар. християнство не е подбудено от истинска любов към Бога. В противен случай то щеше да подтиква членовете си да се покланят на Йехова „с дух и истина“, защото такова поклонение е угодно на Бога. (Йоан 4:24) Освен това псевдохристиянството не оставя да „тече правосъдието като вода, и правдата като поток, който не пресъхва“, а все повече се отклонява от Божиите морални изисквания. То си затваря очите за прелюбодейството и за други сериозни грехове и дори благославя хомосексуални бракове!
„Обичайте доброто“
13. Защо трябва да прилагаме думите от Амос 5:15?
13 Йехова казва на всички, които се стремят да му се покланят по одобрен от него начин: „Мразете злото, обичайте доброто.“ (Амос 5:15) Любовта и омразата са силни чувства, които произлизат от фигуративното сърце. Тъй като сърцето е измамливо, трябва да правим всичко възможно да го пазим. (Притчи 4:23; Йеремия 17:9) Ако му позволяваме да развива погрешни желания, може да обикнем злото и да намразим доброто. Ако удовлетворяваме тези желания, като вършим грях, колкото и да сме пламенни, няма да се радваме на благоволението на Йехова. Затова нека се молим Бог да ни помага ‘да мразим злото, а да обичаме доброто’.
14, 15. (а) Кои били някои от израилтяните, които вършели „доброто“, но как се отнасяли другите към тях? (б) Как можем да насърчаваме събратята си, които понастоящем служат целодневно?
14 Не всички израилтяни вършели зло в очите на Йехова. Например Осия и Амос ‘обичали доброто’ и служели вярно на Бога като пророци. Други се посвещавали на Йехова като назиреи. Това изисквало да не приемат нищо, направено от грозде, особено вино. (Числа 6:1–4) Как гледали другите израилтяни на самопожертвувателния живот на тези хора, които вършели „доброто“? Потресаващият отговор на този въпрос показва до какъв духовен упадък бил стигнал народът. Амос 2:12 гласи: „Напоявахте назиреите с вино, и заповядвахте на пророците, като им казвахте: Да не пророкувате.“
15 Примерът на верните назиреи и пророци трябвало да подтикне израилтяните да се засрамят и да се променят. Но вместо това те нелюбещо се опитвали да накарат лоялните да спрат да прославят Бога. Нека никога не предлагаме на събратята си християни, които са пионери, мисионери, пътуващи надзорници или членове на бетеловото семейство, да прекратят целодневната си служба само за да се върнат към т.нар. нормален живот. Вместо това нека ги насърчаваме да продължават да вършат „доброто“, както досега!
16. Защо в дните на Моисей израилтяните били по–добре, отколкото по времето на Амос?
16 Въпреки че се радвали на удовлетворяващ живот в материално отношение, много израилтяни в дните на Амос ‘не богатеели в Бога’. (Лука 12:13–21) В продължение на четирийсет години предците им в пустинята яли само манна. Те не се хранели с угоени телета и не се протягали лениво на постелки от слонова кост. Но Моисей с право им казал: „Господ, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти; ... през тия четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.“ (Второзаконие 2:7) Да, израилтяните в пустинята винаги имали това, от което се нуждаели. Но най–хубавото било, че се радвали на любовта, закрилата и благословиите на Йехова!
17. Защо Йехова въвел израилтяните в Обетованата земя?
17 Йехова напомнил на съвременниците на Амос, че въвел предците им в Обетованата земя и им помогнал да изгонят всичките си врагове. (Амос 2:9, 10) Но защо извел израилтяните от Египет и ги въвел в земята, която им бил обещал? За да живеят охолно, а да отхвърлят Създателя си ли? Не! Йехова направил това, за да му се покланят като свободни и духовно чисти хора. Но жителите на десетплеменното царство Израил не мразели злото и не обичали доброто. Те почитали изваяни идоли, а не Йехова Бог. Какъв срам!
Всеки е отговорен пред Йехова
18. Защо Йехова ни е освободил духовно?
18 Бог нямало да търпи позорното поведение на израилтяните. Той ясно казал: „Ще ви накажа за всичките ви беззакония.“ (Амос 3:2) Тези думи трябва да ни накарат да се замислим за нашето освобождение от робството на съвременния Египет — днешната зла система. Йехова не ни е освободил духовно, за да преследваме егоистични цели, а за да го възхваляваме от все сърце, като свободни хора, участващи в чистото поклонение. Всеки от нас ще отговаря за това как използва свободата, която Бог му е дал. (Римляни 14:12)
19. Според Амос 4:4, 5 какво обикнали повечето израилтяни?
19 За съжаление повечето израилтяни пренебрегнали въздействащото послание, което Амос известявал. В Амос 4:4, 5 пророкът разкрил, че сърцето им е духовно болно: „Елате във Ветил, та вършете нечестие, в Галгал притурете на нечестието си, ... защото така обичате, израилтяни.“ Израилтяните не развивали правилни желания. Те не пазели сърцата си. В резултат на това повечето от тях обикнали злото и намразили доброто. Тези твърдоглави идолопоклонници не се променили. Но те били отговорни пред Йехова, който щял да ги накаже със смърт за греховете им!
20. Как човек може да изпълнява думите от Амос 5:4?
20 Сигурно по онова време на никого в Израил не било лесно да остане верен на Йехова. Трудно се плува срещу течението, образно казано, както днес добре знаят и младите, и възрастните християни. Но от любов към Бога и от желание да са му угодни някои израилтяни били подтикнати да участват в чистото поклонение. Йехова сърдечно ги поканил с думите в Амос 5:4: „Потърсете Ме и ще живеете.“ Днес Бог също е милостив към хората, които се разкайват и го търсят, като приемат точно познание от Библията и вършат волята му. Това не е лесно, но води до вечен живот. (Йоан 17:3)
Благополучие въпреки духовния глад наоколо
21. От какъв глад страдат хората, които не участват в истинското поклонение?
21 Какво сполетяло израилтяните, които не подкрепяли истинското поклонение? Най–ужасният глад — духовният! „Идат дни — казал Върховният господар Йехова, — когато ще изпратя глад на земята — не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни.“ (Амос 8:11) Псевдохристиянството страда от този духовен глад. Но неговите членове, които са с честни сърца, виждат духовното благополучие на Божия народ и се стичат към организацията на Йехова. Следните думи на Йехова добре показват разликата между състоянието на т.нар. християнство и на истинските християни: „Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате.“ (Исаия 65:13)
22. Какви причини за радост имаме?
22 Дали като служител на Йехова, всеки от нас цени духовните уредби и благословии, които имаме? Когато изучаваме Библията и християнските издания, когато посещаваме нашите събрания и конгресите, наистина ни се иска да пеем от сърдечна радост. Радваме се, че разбираме ясно Божието Слово, включително и боговдъхновените пророчества на Амос.
23. На какво се радват хората, които славят Бога?
23 Пророчествата на Амос съдържат надежда за всички, които обичат Бога и искат да го славят. Независимо от финансовото си състояние или от изпитанията, с които се сблъскваме в този изпълнен с проблеми свят, ние — хората, които обичат Бога, — се радваме на благословии от Него и на най–добрата духовна храна. (Притчи 10:22; Матей 24:45–47) Затова отдаваме цялата слава на Бога, който ни дава всичко изобилно. Нека сме решени да го възхваляваме от сърце завинаги! Ще имаме тази радостна привилегия, ако търсим Йехова, който изследва сърцата.
Как ще отговориш?
• Какви били условията в Израил по времето на Амос?
• На чие състояние в наши дни прилича състоянието на десетплеменното царство Израил?
• Какъв предсказан глад съществува днес, но кои хора не са засегнати от него?
[Снимки на страница 21]
Много израилтяни живеели охолно, но не преуспявали духовно
[Снимка на страница 23]
Насърчавай целодневните служители да продължават да вършат „доброто“, както досега
[Снимки на страници 24, 25]
Щастливите служители на Йехова не са духовно гладни