Град Мари — древният господар на пустинята

„ГЛАВАТА ми още беше замаяна, когато се прибрах вечерта след като отпразнувахме успеха със спътниците ми“ — разказал френският археолог Андре Паро. През януари 1934 г. при Тел Харири, близо до градчето Абу Кемал, разположено край река Ефрат в Сирия, Паро и колегите му открили при разкопки една статуетка със следния надпис: „Ламги–Мари, цар на Мари, главен жрец на Енлил.“ Археолозите били много развълнувани от откритието си.

Най–после град Мари бил открит! Защо това е от интерес за изследователите на Библията?

Защо градът е от интерес за нас?

Въпреки че от древни текстове беше известно за съществуването на град Мари, точното му местоположение дълго време продължаваше да е загадка. Според шумерските книжовници град Мари бил столицата на династия, която за определено време може би е имала власт над цяла Месопотамия. Тъй като градът бил построен на брега на река Ефрат, местоположението му било стратегическо. Той бил разположен там, където се пресичали търговските пътища, свързващи Персийския залив с Асирия, Месопотамия, Анатолия и крайбрежието на Средиземно море. Ценни стоки, като дърво, метал и камъни — каквито почти нямало в Месопотамия — били транспортирани през града. Данъците, с които тези стоки били облагани, обогатявали Мари и така градът упражнявал власт в тази област. Тези времена обаче свършили, когато Саргон от Акад завладял Сирия.

В продължение на около триста години след превземането от Саргон, Мари бил под властта на редица военни управители и възвърнал част от предишната си слава. По времето на последния управник Зимри–Лим обаче Мари отново западнал. Зимри–Лим се опитал да укрепи империята посредством редица военни завоевания, мирни договори и брачни съюзи. Но около 1760 г. пр.н.е. вавилонският цар Хамурапи превзел и унищожил града, слагайки край на онова, което Паро нарекъл „цивилизация, която била едно от светилата на древния свят“.

При разрушаването на Мари воините на Хамурапи несъзнателно направили голяма услуга на съвременните археолози и историци. Някои сгради останали заровени пет метра под съборените стени от кирпичени тухли и така били предпазени от опустошението на времето. Археолозите откриха при разкопки руините на храмове и палати, наред с множество предмети и хиляди надписи, които хвърлят светлина върху древните цивилизации.

Защо руините на град Мари са от интерес за нас? Нека да помислим за времето, по което живял патриархът Авраам. Той бил роден през 2018 г. пр.н.е., 352 години след Великия потоп. Неговото поколение било десетото след Ной. Тъй като получил заповед от Бога, Авраам напуснал родния си град Ур и отишъл в Харан. През 1943 г. пр.н.е., на 75–годишна възраст, той напуснал Харан и отишъл в Ханаанската земя. Италианският археолог Паоло Матиай казва: „Периодът, през който Авраам се преместил от Ур в Йерусалим [в Ханаан], съответства на времето на [съществуването на] Мари.“ Следователно това, че този град беше открит, е от полза за нас, за да си представим света, в който живял верният служител на Бога Авраам.a (Битие 11:10 — 12:4)

Какво разкриват руините?

Религията процъфтявала в Мари, както било и в цяла Месопотамия. Службата към боговете била смятана за задължение на човека. Преди човек да вземе някакво сериозно решение, винаги трябвало да разбере каква е волята на боговете. Археолозите са открили руините на шест храма. Сред тях са Храмът на лъвовете (смятан от някои за храма на Даган, или на Дагон от Библията) и светилището на Ищар, богинята на плодородието, както и на бога на слънцето Шамаш. В тези храмове имало статуи на боговете, на които се принасяли жертви и моления. Поклонниците поставяли на пейките в храмовете усмихнати скулптури, представящи самите тях в молитва, като вярвали, че техните изображения удължават поклонението. Паро отбелязва: „Подобно на свещите в католицизма днес, изображенията в действителност се явявали като заместник на вярващия, дори в още по–голяма степен.“

Най–забележителното откритие сред развалините на Тел Харири бяха останките на огромен дворец, известен с името на последния управител, живял в него — цар Зимри–Лим. Френският археолог Луи–Юг Вансан го описва като „скъпоценния камък на древната ориенталска архитектура“. Той се простирал на площ от над два и половина хектара и в него имало около триста стаи и множество дворове. В древния свят този дворец бил смятан за възхитително творение. Жорж Ру пише в книгата си „Древен Ирак“: „Славата му била толкова голяма, че царят на Угарит, град на сирийското крайбрежие, без колебание изпратил сина си на шестстотин километра навътре по сушата само за да посети „дома на Зимри–Лим“.“

Преди да стигнат до един просторен двор, посетителите можели да влязат в укрепения дворец през единствения вход към него, като от двете страни имало кули. Седнал на престола, който бил разположен в по–високата част на помещението, последният цар на град Мари, Зимри–Лим, решавал военни, търговски и дипломатически въпроси, произнасял присъди и приемал посетители и посланици. За гостите имало стаи, където да отседнат, и царят често уреждал пищни банкети, на които били поднасяни храни и напитки в изобилие. Правели се ястия от печено или варено телешко и овнешко месо, от месото на газела, от риба и от птиче месо, като всички ястия се поднасяли с пикантни чеснови сосове и с разнообразни зеленчуци и сирена. За десерт поднасяли пресни, сухи или захаросани плодове и сладкиши, печени в разнообразни форми. Сервирали се вино или бира за утоляване на жаждата на гостите.

В двореца имало и канализация. Бяха открити бани с вани от теракота и тоалетни без седалки. Подовете и долната част на стените на тези помещения били покрити с битум (вид асфалт). Мръсната вода се оттичала по канали от тухли, а някои глинени тръби, уплътнени с битум, за да не пропускат вода, продължават да действат и до днес, около 3500 години по–късно. Когато при един случай три жени от царския харем се разболели от заразна болест, били дадени строги инструкции. Всяка болна жена трябвало да стои изолирана и под карантина. „Никой не може да пие от нейната чаша, да яде с нея на масата или да седи на нейния стол.“

Какво научаваме от архивите?

Паро и екипът му открили около 20 000 клинописни таблички на акадски език. На тях били записани писма и текстове с административно и икономическо съдържание. Само една трета от тези архиви са публикувани досега. Въпреки това те са общо 28 тома. Колко ценни са те? Жан–Клод Маргерон, водачът на археологическата експедиция „Мари“, казва: „Преди да открием архивите от Мари, не знаехме почти нищо за историята, традициите, обществото и ежедневния живот в Месопотамия и Сирия в началото на второто хилядолетие [пр.н.е.]. Благодарение на тях можаха да бъдат запълнени много страници от историята.“ Както показва Паро, архивите „разкриват изненадващо сходство между хората, споменати в тях, и онова, което ни се казва в Стария Завет за времето, в което живели патриарсите“.

Табличките, открити при разкопките на град Мари, също хвърлят повече светлина върху някои откъси от Библията. Например от тях личи, че присвояването на жените и наложниците на врага било „основен начин на постъпване на царете по онова време“. Така разбираме, че съветът, който предателят Ахитофел дал на Авесалом, синът на Давид — да има отношения с наложниците на баща си — съвсем не бил нещо ново. (2 Царе 16:21, 22)

От 1933 г. насам различни археолози са направили 41 експедиции до Тел Харири. Засега обаче само осем от всичките 110 хектара площ на Мари са били изследвани. Изглежда, че още много вълнуващи открития ще бъдат направени в Мари, древният господар на пустинята.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 10]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Персийски залив

Ур

МЕСОПОТАМИЯ

Река Ефрат

МАРИ

АСИРИЯ

Харан

АНАТОЛИЯ

ХАНААН

Йерусалим

Средиземно море (Голямото море)

[Снимка на страница 11]

В този ръкопис цар Ядун–Лим се хвали със строителната си дейност

[Снимка на страница 11]

Откритието на статуята на Ламги–Мари спомогна за определянето на точното местоположение на Мари

[Снимка на страница 12]

Издигнато място в двореца, където може би е имало статуя на богиня

[Снимка на страница 12]

Ебих–Ил, надзирателят на Мари, се моли

[Снимка на страница 12]

Останки от стени в Мари, изградени от кирпичени тухли

[Снимка на страница 12]

Баня в дворец

[Снимка на страница 13]

Каменната победна плоча (стела) на Нарам–Син, който завладял Мари

[Снимка на страница 13]

Сред руините на двореца бяха намерени около 20 000 клинописни таблички

[Информация за източника на снимката на страница 10]

© Mission archéologique française de Tell Hariri - Mari (Syrie)

[Информация за източника на снимката на страница 11]

Ръкопис: Musée du Louvre, Paris. Статуетка: © Mission archéologique française de Tell Hariri - Mari (Syrie)

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Статуетка: Musée du Louvre, Paris. Издигнато място и баня: © Mission archéologique française de Tell Hariri - Mari (Syrie)

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Победна плоча (стела): Musée du Louvre, Paris. Останки от дворец: © Mission archéologique française de Tell Hariri - Mari (Syrie)