Доверие в един несъвършен свят

„ЗАЩОТО не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“ Дали същото важи и за теб? Тогава почерпи насърчение от познанието, че апостол Павел е имал същия проблем; но въпреки това като християнин той се отличавал със забележителна морална безкомпромисност. Дали тук няма противоречие? Когато писал на християните в Рим, Павел анализирал проблема: „Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.“ За какъв грях говори той и как го е надмогнал, та да бъде известен като човек, притежаващ морална безкомпромисност? — Римляни 7:19, 20.

Преди това в своето писмо Павел писал: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ Този „един човек“ бил Адам. (Римляни 5:12, 14) Адамовият грях — грехът на първия човек Адам — е причина за наследеното несъвършенство на човешкия род и основен фактор, поради който запазването на моралната безкомпромисност е истинско предизвикателство.

Павловият възглед за „първородния грях“, както се казваше преди, не е широко приет днес, защото заради еволюционните теории теологическите кръгове отхвърлят библейското повествование за сътворението. „Изследователите отхвърлят целия текст“ — гласи едно съвременно изказване върху Римляни 5:12–14. Но преди сто години библейските тълкувания последователно обяснявали, че „когато Адам съгрешил, . . . той омърсил с този грях и неговите последствия цялото си потомство“.a

Първоначалната загуба на морална безкомпромисност

И точно както много хора днес отричат съществуването на първия човек Адам, така и за Сатан Дявола се смята, че е мит.b Но един изключително авторитетен източник — Исус Христос — ни казва, че Сатан ‘не устоял в истината’, с други думи, че не бил достоен за доверие. (Йоан 8:44) И именно поради подстрекателствата на Сатан, Адам и неговата съпруга Ева се разбунтували срещу Йехова и нарушили своята морална безкомпромисност, когато били подложени на изпитание. — Битие 3:1–19.

Тъй като всички сме произлезли от Адам, всички сме наследили склонността към грях. Мъдрецът Соломон казва: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.“ (Еклисиаст 7:20) И въпреки това всеки човек може да бъде достоен за доверие. Как е възможно това? Защото не е необходимо човек да е съвършен, за да запази морална безкомпромисност.

Основата за моралната безкомпромисност

Израилският цар Давид извършил много грешки, сред които била и напълно документираната му прелюбодейна връзка с Витсавее. (2 Царе 11:1–27) Многобройните грешки на Давид подчертават това, че той съвсем не бил съвършен. Но какво виждал Йехова в този мъж? Обръщайки се към сина на Давид, Соломон, Йехова казал: ‘Ходѝ пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце [безкомпромисно сърце — NW] и с правота.’ (3 Царе 9:4) Въпреки многото грешки на Давид, Йехова казва, че той по принцип е достоен за доверие. Защо?

Давид отговорил на това, когато казал на Соломон: „Господ [Йехова — NW] изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума.“ (1 Летописи 28:9) Давид правел грешки, но бил смирен и искал да върши онова, което е правилно. Той системно приемал порицание и корекции — да, той дори молел за това. „Изследвай ме, о Йехова, и ме изпитай; пречисти бъбреците ми и сърцето ми“ — била неговата молба. (Псалм 26:2, NW) И Давид наистина бил пречистен. Последствията от греха му с Витсавее, например, тежали върху него до края на живота му. Но Давид никога не се опитвал да оправдае греха си. (2 Царе 12:1–12) И което е още по–важно — той никога не се отклонил от истинското поклонение. Заради това и заради искреното му съжаление и разкаяние, Йехова бил готов да му прости греховете и да го приеме като човек, който се отличава с морална безкомпромисност. — Виж също и Псалм 51.

Достоен за доверие в изпитание

Исус бил поставен на изпитание от Сатан Дявола, който полагал усилия да наруши неговата морална безкомпромисност. Исус трябвало да запази моралната си безкомпромисност в трудности и страдание, за разлика от Адам, чието послушание като съвършен човек било изпитано просто като бил напътствуван да се подчини на един божи закон. А и Исус изпитвал натиска от това, че знаел, че от неговата морална безкомпромисност зависи избавлението на човешкия род. — Евреи 5:8, 9.

Решен да сломи моралната безкомпромисност на Исус, Сатан се обърнал към него, когато Исус бил най–слаб — след като прекарал 40 дни в размисъл и пост в пустинята. Три пъти Сатан подложил Исус на изкушение — да превърне камъните в хлябове, да скочи от крилото на храма, смятайки, че намесата на ангелите ще го спаси и така ще осигури знамение, доказващо, че той е Месията, и да приеме властта над всички царства на този свят в замяна на една единствена „проява на поклонение“ пред Сатан. Но Исус отхвърлил всяко едно от тези изкушения, запазвайки своята морална безкомпромисност спрямо Йехова. — Матей 4:1–11, NW; Лука 4:1–13.

Моралната безкомпромисност на Йов

Позицията на Йов, който запазил своята морална безкомпромисност при изпитание, е позната. Йов не знаел защо го сполетяло бедствие. Той не знаел, че Сатан му приписвал неискрени мотиви, като твърдял, че Йов служи на Бога по егоистични причини, и че за да спаси кожата си, Йов с готовност ще наруши моралната си безкомпромисност. Бог позволил Йов да преживее големи изпитания, за да покаже, че Сатан не е прав. — Йов 1:6–12; 2:1–8.

Трима лъжеприятели се появили на сцената. Те съзнателно изопачили божиите стандарти и цели. Дори и съпругата на Йов, която също не могла да разбере за какво става дума, не насърчила своя съпруг, когато той имал най–голяма нужда от това. (Йов 2:9–13) Но Йов останал твърд. „Докато не издъхна, няма да отнема своята морална безкомпромисност от себе си! Държа здраво правотата си и няма да я изпусна; сърцето ми няма да ме укорява за нищо от моите дни.“ — Йов 27:5, 6, NW.

Блестящият пример на Йов, както и моралната безкомпромисност на много други верни мъже и жени, за която се разказва в Библията, доказват, че Сатан е лъжец.

Моралната безкомпромисност и християнската служба

Дали моралната безкомпромисност е качество, което Йехова цени просто за свое удовлетворение? Не. Моралната безкомпромисност има истинска стойност за нас, хората. За наша полза Исус ни подканя да ‘обичаме Йехова Бог с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с целия си ум’. Това наистина е „най–голямата и първа заповед“, и на мъжете, жените или децата, които я спазват, им е необходима морална безкомпромисност. (Матей 22:36–38, NW) Какво се включва тук и какви са възнагражденията?

Човекът, който се отличава с морална безкомпромисност, е достоен за доверие не само от страна на своите събратя човеци, но което е по–важно — от страна на Бога. Чистотата на неговото сърце се вижда от делата му; в него няма никакво лицемерие. Той не лъже, нито е покварен. Апостол Павел казва така: „Но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.“ — 2 Коринтяни 4:2.

Забележи, че Павел споменава нагласа, която е свързана с християнската служба. Как един християнски проповедник може да служи на другите, ако ръцете му не са чисти, ако той не се отличава с морална безкомпромисност? Един духовник, който бил начело на ирландски религиозен орден, но неотдавна си подал оставката, онагледява добре тази мисъл. Той признава, че ‘позволил на един свещеник–педофил да продължи да работи с деца много време след като вече се знаело, че малтретира сексуално деца’, според вестник „Индипендънт“. В материала се обяснява, че малтретирането продължило 24 години. Свещеникът бил изпратен в затвора за четири години, но помисли за страданията, които той причинил на децата, които малтретирал през цялото това време, поради това че на неговия надзорник му липсвала морална безкомпромисност, която да го подтикне към действие!

Моралната безкомпромисност и възнагражденията от запазването ѝ

Апостол Йоан бил безстрашен мъж. Исус нарекъл него и брат му Яков „синове на гърма“ заради пламенния им ентусиазъм. (Марко 3:17) Човек с изключителна морална безкомпромисност, Йоан — заедно с Петър — обяснил на юдейските управници, че ‘не може да не говори’ за нещата, които е видял и чул, докато бил с Исус. Йоан бил също и един от апостолите, които казали: „На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците.“ — Деяния 4:19, 20; 5:27–32, „Верен“.

Изглежда Йоан бил вече почти стогодишен, когато бил заточен на остров Патмос заради това, че говорел „за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа“. (Откровение 1:9) На неговата възраст той може би си е мислел, че службата му е приключила. Но само на човек с подобна на неговата морална безкомпромисност било възможно да се повери задачата да напише вълнуващото видение на Откровението. В това Йоан бил верен. Каква привилегия било това за него! И още неща щели да дойдат. По–късно, явно в областта край Ефес, той написал своето евангелско повествование и три писма. Каква огромна привилегия, която увенчала 70 години вярна, достойна за доверие служба!

Да бъдеш човек, който притежава морална безкомпромисност изобщо, донася дълбоко удовлетворение. А да бъдеш достоен за доверие в очите на Бога донася вечно възнаграждение. Днес „голямо множество“ от истински поклонници бива подготвяно да влезе в един нов свят на мир и хармония, с перспектива за вечен живот. (Откровение 7:9) Безкомпромисността в областта на морала и поклонението трябва да бъде поддържана, независимо от изпитанията на тази система на нещата и от многото предизвикателства, които Сатан може да изсипе върху нас. Бъди уверен, че със силата, която Йехова дава, можеш да успееш! — Филипяни 4:13.

Говорейки както за настоящето, така и за бъдещето, псалмистът Давид уверява всички нас, като казва в молитва на благодарност към Йехова: „А що се отнася до мен, ти ме поддържаш заради моята морална безкомпромисност, и ще ме поставиш пред лицето си за вечни времена. Благословен да бъде Йехова . . . Амин и амин.“ — Псалм 41:12, 13, NW.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 4]

Исус дал най–хубавия пример за това какво значи да си достоен за доверие

[Снимка на страница 5]

Да бъдеш достоен за доверие донася голямо удовлетворение

[Снимки на страница 7]

Въпреки своите грешки Давид се оказал достоен за доверие