Глава 4

Колко е достоверен Старият завет?

В следващите няколко глави ще обсъдим някои от обвиненията, отправяни към Библията от днешните ѝ критици. Някои твърдят, че Библията си противоречи и е ненаучна, и тези обвинения ще бъдат разгледани по–нататък. Но първо нека обсъдим често срещаното обвинение, че Библията не е нищо повече от сбирка от митове и легенди. Дали противниците на Библията имат сериозни основания за това толкова критично твърдение? Като начало нека обсъдим Еврейските писания, наричани още Стария завет.

 1, 2. Какво представлявала обсадата на Йерихон, и какви въпроси възникват във връзка с това събитие?

ЕДИН древен град е обсаден. Нападателите са преминали през река Йордан и са се разположили на стан пред високите градски стени. Но тяхната военна тактика е много странна! Всеки ден, в продължение на шест дни, воините съвсем безшумно маршируват около града, като само свещениците надуват рогове. На седмия ден воините маршируват мълчаливо седем пъти около града. Изведнъж свещениците надуват роговете с всички сили. Воините надават мощен боен вик и високите крепостни зидове се сриват сред облаци прах, оставяйки града без защита. — Исус Навиев 6:1–21.

² Така книгата Исус Навиев, шестата книга от Еврейските писания, описва падането на Йерихон, станало преди почти 3500 години. Но дали това наистина се случило? Много от привържениците на висшия критицизъмa уверено биха отговорили отрицателно на този въпрос. Те твърдят, че книгата Исус Навиев, заедно с петте книги от Библията, намиращи се преди нея, е съставена от легенди, писани много столетия след като събитията, за които разказват, се били случили. Много археолози също биха отговорили отрицателно. Според тях, когато израилтяните дошли в Ханаанската земя, Йерихон може би дори не съществувал.

 3. Защо е важно да обсъдим въпроса дали Библията съдържа истинна история, или не?

³ Това са сериозни обвинения. Като четеш Библията, ще забележиш, че нейните учения са здраво свързани с историята. Бог имал взаимоотношения с действителни мъже, жени, семейства и народи и неговите заповеди са дадени на исторически съществувал народ. Съвременните учени, които поставят под съмнение историческата автентичност на Библията, поставят под съмнение също така и значението и надеждността на нейното послание. Ако Библията наистина е Божието Слово, тогава историята, която се намира в нея, трябва да бъде достоверна, а не да съдържа просто легенди и митове. Дали тези критици имат основания за предизвикателствата, които отправят към историческата автентичност на Библията?

Колко е надежден висшият критицизъм?

 4–6. Кои са някои от теориите на критика на Библията Велхаузен?

⁴ Висшият критицизъм на Библията започнал да действа сериозно през 18–и и 19–и век. През последната половина на 19–и век немският критик на Библията Юлиус Велхаузен¹ разпространил теорията, че първите шест книги на Библията, сред които и Исус Навиев, били написани през пети век пр.н.е., около хиляда години след описаните събития. Но той казал, че в тях се съдържа написан по–рано материал. Тази теория е отпечатана в единайсетото издание на „Енциклопедия Британика“, публикувано през 1911 г., и там се казва: „Битие е произведение, написано след плена на юдеите и съчинено въз основа на свещенически източник от същия период и на несвещенически източници от по–ранно време, които видимо се различават от свещеническия източник по езика, стила и религиозните възгледи.“

⁵ Велхаузен и неговите последователи гледали на цялата история, записана в първата част на Еврейските писания, не като на „история, която трябва да се приема буквално, а като на широко разпространени предания от миналото“². За по–ранната част на повествованието се смятало, че е просто отражение на по–късната история на Израил. Посочвало се, например, че враждата между Яков и Исав не била действителна, но отражение на враждата между народите на Израил и Едом в по–късно време.

⁶ В съгласие с това критиците³ на Библията смятали, че Моисей изобщо не е получавал заповед да направи ковчега на договора и че скинията, центърът на израилтянското поклонение в пустинята, изобщо не е съществувала. Те смятали също така, че властта на свещениците от рода на Аарон била установена напълно едва няколко години преди унищожаването на Йерусалим от вавилонците, което според тези критици на Библията станало в началото на шести век пр.н.е.

 7, 8. С какви „доказателства“ разполагал Велхаузен, за да потвърди своите теории, и дали те са приемливи?

⁷ Какви „доказателства“ съществуват за тези идеи? Привържениците на висшия критицизъм твърдят, че могат да разделят текста на първите книги на Библията на редица различни документи. Основен принцип, на който се облягат те, е предположението, че — казано най–общо — всеки библейски стих, който използва самостоятелно еврейската дума за Бог (елохѝм), е писан от един писател, докато всеки стих, който нарича Бога с името му Йехова, трябва да е бил писан от друг писател — сякаш е невъзможно един и същи писател да използва и двата израза⁴.

⁸ Подобно на това, всеки път, когато едно и също събитие е записано два пъти в една книга, това се приема като доказателство, че в написването ѝ са участвали повече хора, макар че в древната семитска литература има други подобни примери на повторение. Освен това тези критици твърдят, че всяка промяна на стила означава смяна на писателя. Но дори и съвременните писателиb често използват различни стилове на писане в различни периоди от своята дейност или когато разработват различна тема.

 9–11. Кои са някои сериозни недостатъци на съвременния висш критицизъм?

⁹ Дали съществуват някакви реални доказателства за тези теории? Не. Един учен⁵ отбелязва: „Критицизмът, дори и в най–добрите си образци, представлява спекулации и експерименти, нещо, което винаги подлежи на промяна или на опровержение и може да се наложи да бъде заменено от нещо друго. Той е упражнение на ума, на което са присъщи всички съмнения и предположения, неизменно съпътстващи подобен род упражнения.“ А за библейския критицизъм е особено уместно да се каже, че „представлява спекулации и експерименти“ в най–висша степен.

¹⁰ Глийсън Л. Арчър–младши⁶ посочва друг недостатък в начина на разсъждение, присъщ за привържениците на висшия критицизъм. Проблемът — казва той — се състои в това, че „школата на Велхаузен тръгва от чисто теоретичната предпоставка (която те изобщо не си правят труда да доказват), че религията на Израил е от чисто човешки произход, като всяка друга, и че трябва да бъде обяснена като продукт на еволюцията“. С други думи Велхаузен и неговите последователи използват като основа предположението, че Библията е просто слово на човека, и градят върху това.

¹¹ През 1909 г. изданието „Юдейска енциклопедия“ посочва още две слабости на теорията на Велхаузен: „Доводите, с които Велхаузен успява да заплени почти всички съвременни привърженици на висшия критицизъм, се основават на две предположения: първо, че с развитието на религията ритуалите се усложняват; и второ, че по–старите източници непременно разглеждат по–ранните етапи на развитието на ритуалите. Първото предположение противоречи на фактите, известни за първобитната цивилизация, а второто не намира подкрепа в свидетелството на такива ритуални кодекси, като например тези в Индия.“

12. Как изглежда съвременният висш критицизъм в светлината на археологията?

¹² Дали има някакъв начин теориите на висшия критицизъм да бъдат подложени на проверка? В „Юдейска енциклопедия“ се казва още: „Възгледите на Велхаузен са основани единствено и само на литературни анализи и е необходимо да бъдат допълнени от едно изследване от гледна точка на научната археология.“ Дали с минаването на времето археологията показа тенденция към това да подкрепи възгледите на Велхаузен? Отговорът на този въпрос намираме в „Новата енциклопедия Британика“: „Археологическите факти показват тенденция да потвърдят надеждността на типично историческите детайли, датиращи дори от най–ранните периоди [на библейската история], и да отхвърлят теорията, че повествованията в Петокнижието [историческите повествования на най–първите книги на Библията] просто отразяват много по–късен период.“

13, 14. Защо въпреки нестабилната си основа висшият критицизъм на Велхаузен все още е общоприет?

¹³ Защо висшият критицизъм е толкова широко приет сред интелектуалците днес, щом притежава такива слабости? Защото им казва онова, което те искат да чуят. Един учен⁷ от 19–и век обяснява: „Аз лично приветствах тази книга на Велхаузен повече от всяка друга, защото ми изглеждаше, че надвисналият проблем относно историята в Стария завет най–после е разрешен по начин, хармонизиращ с принципа на човешката еволюция, който аз съм подтикнат да приложа спрямо историята на всяка една религия.“ Явно висшият критицизъм бил в съгласие с неговите предразсъдъци като еволюционист. И наистина тези две теории служат на една и съща цел. Точно както еволюцията може да премахне необходимостта да се вярва в един Създател, така и висшият критицизъм на Велхаузен ще означава, че няма причина човек да вярва, че Библията е вдъхновена от Бога.

¹⁴ В днешното време на рационализъмc твърдението, че Библията не е слово на Бога, а на човека, изглежда приемливо за интелектуалците. За тях е много по–лесно да вярват, че пророчествата са били написани след изпълнението си, отколкото да ги приемат като истински. Те предпочитат да обяснят библейските повествования за чудесата като митове, легенди или фолклор, вместо да обмислят възможността те наистина да са се случили. Но този възглед е предубеден и не дава сериозни доказателства да отхвърлим Библията като истинна. Висшият критицизъм има значителни недостатъци и неговата атака срещу Библията не успя да докаже, че Библията не е Божието Слово.

Дали археологията подкрепя Библията?

15, 16. Съществуването на кой древен владетел, за когото се говори в Библията, било потвърдено от археологията?

¹⁵ Археологията е много по–солидно обоснована област на човешки изследвания от висшия критицизъм. Като копаят сред останките на минали цивилизации, археолозите в много отношения са увеличили разбирането ни за начина, по който са живели хората в миналото. Затова не е учудващо, че казаното от археологията много пъти съвпада с онова, което четем в Библията. Понякога археологията дори е защитавала Библията от нейните критици.

¹⁶ Например, според книгата Даниил последният владетел във Вавилон, преди падането му под властта на персите, бил Валтасар. (Даниил 5:1–30) Тъй като изглеждало, че Валтасар не е споменат никъде извън Библията, било отправено обвинението, че Библията греши и че този мъж изобщо не е съществувал. Но през 19–и век сред развалини, намиращи се в южен Ирак, били открити няколко малки цилиндъра с клинопис. Установило се, че те съдържат молитва за здравето на най–големия син на Набонид, царят на Вавилон. С какво име бил наречен този син? Валтасар.

17. Как можем да обясним факта, че Библията нарича Валтасар цар, докато повечето надписи говорят за него като за син на царя?

¹⁷ Значи имало Валтасар! Дали той бил цар, когато Вавилон паднал под властта на персите? Повечето от намерените след това документи говорят за него като за син на царя, престолонаследник. Но един клинописен документ, наречен „Стихотворен летопис за Набонид“⁸, хвърли повече светлина върху истинското положение на Валтасар. В него се казва: „Той [Набонид] повери „Лагера“ на най–големия си (син), първородният, на войските в цялата страна той нареди да му се подчиняват. Той остави (всичко), повери му царския престол.“ Следователно царството било поверено на Валтасар. Това по всички показатели го направило царd! Тези взаимоотношения между Валтасар и баща му Набонид обясняват защо по време на последното пиршество във Вавилон Валтасар предложил на Даниил да го направи третия владетел в царството. (Даниил 5:16) Тъй като Набонид бил първият владетел, самият Валтасар бил вторият владетел на Вавилон.

Други доказателства за това

18. Какви сведения дава археологията, за да потвърди мира и благоденствието, постигнати от управлението на Давид?

¹⁸ Да, много археологически открития са потвърдили историческата точност на Библията. Например, Библията съобщава, че след като цар Соломон поел царството от баща си Давид, Израил се радвал на голямо благополучие. За това четем: „Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.“ (3 Царе 4:20) В подкрепа на това сведение четем следното: „Археологическите доказателства разкриват, че имало голямо увеличение на населението в Юда¹⁰ през десети век пр.н.е. и след него, когато мирът и благоденствието, постигнати от Давид, направили възможно построяването на много нови градове.“

19. Каква допълнителна информация ни дава археологията относно войната между Израил и Моав?

¹⁹ По–късно Израил и Юда станали две царства и Израил покорил съседната страна на моавците. Но станало така, че под управлението на цар Меса моавците се разбунтували и Израил сключил съюз с Юда и със съседното царство Едом, за да воюват срещу Моав. (4 Царе 3:4–27) Заслужава да се отбележи, че през 1868 г. била открита една стела (каменна плоча с изсечен в нея надпис), съдържаща разказа на самия Меса за този сблъсък, записан на моавски език.

20. Какво ни казва археологията относно унищожаването на Израил от асирийците?

²⁰ После, през 740 г. пр.н.е., Бог позволил бунтовното северно царство Израил да бъде опустошено от асирийците. (4 Царе 17:6–18) По повод на библейското повествование за това събитие археоложката Катлийн Кениън¹¹ казва: „Човек може да си помисли, че нещо от това е хиперболизирано.“ Но дали е така наистина? Тя добавя: „Археологическите сведения за падането на царството Израил са дори още по–ярки от библейското повествование. ... Пълното опустошаване на израилските градове Самария и Асор и протеклото успоредно с това унищожение на Мегидо са фактическите археологически доказателства, че библейският писател не е преувеличавал.“

21. Какви подробности относно покоряването на Юда от вавилонците са допълнени от археологията?

²¹ След тези събития Библията ни казва, че по времето на цар Йоахин Йерусалим бил подложен на обсада от вавилонците и паднал в ръцете им. Това събитие е записано във „Вавилонската хроника“¹², една табличка с клинопис, открита от археолозите. Върху нея четем: „Царят на Акад [Вавилон] ... обсади града на Юда [иахуду] и царят превзе града на втория ден на месец адар.“ Йоахин бил отведен във Вавилон и хвърлен в затвора. Но според Библията по–късно той бил освободен от затвора и му бил определен редовен дял храна. (4 Царе 24:8–15; 25:27–30) Това е подкрепено от намерени във Вавилон административни документи¹³, в които се изброяват дяловете храна, отпуснати на „Иаукин, цар на Юда“.

22, 23. Като цяло, каква е връзката между археологията и историческите повествования в Библията?

²² Професор Давид Ноел Фрийдман казва следното относно връзката между археологията и историческите повествования в Библията: „Като цяло обаче археологията подкрепя историческата истинност на библейския разказ. Цялата хронология — от патриарсите до времето на Н[овия] З[авет] — съответства на археологическите данни. ... Бъдещите открития вероятно ще подкрепят съвременната умерена позиция, че библейската традиция е исторически обоснована и вярно предадена, макар че самата тя не е история в критическия или научния смисъл на думата.“

²³ След това относно усилията на привържениците на висшия критицизъм да дискредитират Библията той казва: „Опитите за реконструкция на библейската история, правени от съвременните учени — например, възгледът на Велхаузен, че епохата на патриарсите била отражение на разделеното царство; или отричането на историчността на Моисей и на изхода от Египет, както и следващото от това преструктуриране на историята на Израил, поддържани от Нот и неговите последователи, — не успяха да надживеят археологическите данни, а също и библейското повествование.“¹⁴

Падането на Йерихон

24. Какви сведения ни дава Библията относно падането на Йерихон?

²⁴ Дали това означава, че археологията винаги е в съгласие с Библията? Не, съществуват редица случаи на несъгласие. Един от тях е изпълненото с драматизъм завоюване на Йерихон, описано в началото на тази глава. Според Библията Йерихон бил първият град, завладян от Исус Навиев, който предвождал израилтяните в Ханаанската земя. Библейската хронология показва, че градът паднал в първата половина на 15–и век пр.н.е. След като бил завоюван, Йерихон бил напълно опожарен и след това стотици години останал ненаселен. — Исус Навиев 6:1–26; 3 Царе 16:34.

25, 26. До какви два различни извода са стигнали археолозите след разкопките на Йерихон?

²⁵ Преди Втората световна война професор Джон Гарстанг¹⁵ разкопал едно място, за което се смятало, че е Йерихон. Той открил, че този град е много древен и че многократно е бил унищожаван и построяван отново. Гарстанг установил, че по време на едно от поредните унищожавания стените на града се сринали като от земетресение и градът бил опожарен до основи. Гарстанг смятал, че това е станало някъде около 1400 г. пр.н.е., не много далече от времето, което Библията посочва за унищожаването на Йерихон от ръката на Исус Навиев.

²⁶ След войната една друга археоложка, Катлийн Кениън¹⁶, продължила разкопките на Йерихон. Тя стигнала до извода, че рухналите стени на Йерихон, открити от Гарстанг, са от по–ранен период, стотици години преди определеното от Гарстанг време. Тя открила едно сериозно разрушаване на Йерихон, което според нея било през 16–и век пр.н.е., но казала, че през 15–и век — времето, в което Библията поставя навлизането в земята под водачеството на Исус Навиев — на мястото на Йерихон нямало град. Тя съобщава още и за възможни доказателства за друго разрушаване на града, станало вероятно през 1325 г. пр.н.е., и казва: „Ако разрушаването на Йерихон трябва да бъде свързвано с нашествие под командването на Исус Навиев, то тази [втората] е датата, която посочва археологията.“

27. Защо несъответствията между археологията и Библията не трябва да ни тревожат прекалено много?

²⁷ Дали това означава, че Библията греши? Съвсем не. Трябва да помним, че макар и археологията да ни позволява да надникнем сякаш през прозорец в миналото, то този прозорец не винаги е ясен. Понякога той определено е замъглен. Както казва един специалист: „За съжаление археологическите доказателства са откъслечни и следователно ограничени.“¹⁷ Това е вярно особено за по–ранните периоди от историята на израилтяните, когато няма ясни археологически свидетелства. Така е и с доказателствата от Йерихон, тъй като мястото му е значително пострадало от ерозията.

Ограничените възможности на археологията

28, 29. Кои са някои от ограниченията на археологията, за които признават специалистите?

²⁸ Самите археолози признават ограничените възможности на своята наука. Йоханан Аарони¹⁸, например, обяснява: „Щом дойде ред на историческото или историко–географското тълкуване, археологът излиза от обсега на точните науки и разчита на субективни преценки и хипотези, за да си състави изчерпателна историческа картина.“ Относно датите, определяни за различни открития, той допълва: „Затова трябва винаги да помним, че не всички дати са абсолютни и в различна степен събуждат подозрение.“ Макар че според него днес археолозите могат да изпитват по–голяма увереност относно своите методи на датиране, отколкото в миналото¹⁹.

²⁹ В „Светът на Стария завет“²⁰ се задава въпросът: „Колко обективен или истински научен е методът на археологията?“ Същото издание отговаря: „Археолозите са по–обективни, когато разкопават различните находки, отколкото когато ги тълкуват. Техните предварителни идеи влияят и на методите, които те използват при разкопките. Докато копаят все по–надолу през пластовете земя, те неизбежно разрушават част от своите доказателства, затова никога не могат да докажат своя „експеримент“ чрез повторение. Това прави археологията уникална сред другите науки. Нещо повече, това прави съставянето на археологическите сведения изключително трудна и изпълнена с клопки задача.“

30. Как изследователите на Библията гледат на археологията?

³⁰ Така че археологията може да бъде много полезна, но като всяка човешка дейност, тя може да допусне грешка. И въпреки че разглеждаме с интерес теориите на археолозите, не бива да ги смятаме за безусловна и неопровержима истина. Ако археолозите тълкуват своите открития по начин, който противоречи на Библията, не бива автоматично да правим заключението, че Библията греши, а археолозите са прави. Известно е, че техните тълкувания подлежат на промяна.

31. Какво ново предположение относно падането на Йерихон е изказано през 80–те години на 20–и век?

³¹ Интересно е да се отбележи, че през 1981 г. професор Джон Бимсън²¹ отново преразгледал разрушаването на Йерихон. Той изследвал подробно опожаряването на града, което според Катлийн Кениън станало в средата на 16–и век пр.н.е. Според него не само че това унищожение съответствало на разказа на Библията за унищожението на града от Исус Навиев, но също така и археологическата картина на целия Ханаан съответства абсолютно точно на описаното в Библията състояние на Ханаан по времето, когато дошли израилтяните. Затова той изказва твърдението, че датирането, направено от археологията, е погрешно и предполага, че това унищожение наистина е станало в средата на 15–и век пр.н.е., по времето, когато живял Исус Навиев.

Истинната история в Библията

32. Каква тенденция се наблюдава сред някои учени?

³² Това онагледява факта, че археолозите често са на различно мнение. Тогава не е учудващо, че някои не се съгласяват с Библията, докато други се съгласяват с нея. Въпреки всичко обаче има учени, които уважават историята в Библията като цяло, макар и не във всяка подробност. Уилям Фоксуел Олбрайт²² написал следното представително за цяло направление учени изказване: „Като цяло се наблюдава завръщане към уважението спрямо точността — както в общото, така и във фактическите подробности — на религиозната история на Израил. ... В обобщение може да се каже, че днес отново можем да се отнасяме към Библията, от началото до края ѝ, като към автентичен документ, съдържащ религиозна история.“

33, 34. Как самите Еврейски писания доказват, че са исторически точни?

³³ Всъщност самата Библия носи белега на точната история. Събитията в нея са свързани с конкретни места и дати, за разлика от написаното в повечето древни митове и легенди. Много от събитията, записани в Библията, са потвърдени от надписи, датиращи от същия период. Там, където има различие между Библията и някои древни надписи, то често може да се обясни с нежеланието на древните владетели да записват своите поражения и с охотата им да възвеличават победите си.

³⁴ Да, много от тези древни надписи са повече държавническа пропаганда, отколкото история. За разлика от това, писателите на Библията проявяват рядко срещана откровеност. Основните исторически личности, като Моисей и Аарон, са разкрити със своите слаби и силни страни. Дори и грешките на великия цар Давид са показани честно. А провиненията на целия народ са разкрити многократно. Тази откровеност показва, че Еврейските писания са истинни и надеждни, и придава тежест на думите на Исус, който казал в молитва към Бога: „Твоето слово е истина.“ — Йоан 17:17.

35. Какво не успяха да докажат мислителите, привърженици на рационализма, и откъде изследователите на Библията очакват доказателства за боговдъхновеността на Библията?

³⁵ Олбрайт казва още: „Във всяко едно отношение Библията се извисява многократно по съдържание над цялата по–ранна религиозна книжнина; и тя се извисява също толкова значително и над цялата последвала я литература с прямата простота на своето послание и с всеобщия характер [всеобхватността] на интереса, който събужда у хората от всички страни и всички времена.“²³ Именно това ‘извисяващо се послание’ — а не свидетелствата на учените — доказва, че Библията е вдъхновена от Бога, както ще видим в по–нататъшните глави. Но нека отбележим на това място, че съвременните мислители, привърженици на рационализма, не успяха да докажат твърденията си, че Еврейските писания не съдържат истинска история, докато самите тези писания съдържат безкрайно много доказателства за това, че са точни. Дали същото може да се каже и за Християнските гръцки писания, или Новият завет? Ще разгледаме това в следващата глава.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 53]

За разлика от древната светска история, Библията откровено записва човешките грешки на уважавани личности като Моисей и Давид

[Блок на страница 44]

Приносът на археологията

„Археологията осигурява образци на древни сечива и съдове, стени и сгради, оръжия и украшения. Повечето от тях могат да бъдат хронологично подредени и безпогрешно свързани с подходящите термини и контекст, съдържащи се в Библията. В този смисъл Библията точно запазва в писмена форма своята древна културна среда. Подробностите от библейските разкази не са впечатляващ плод на въображението на писателя, а по–скоро са автентично отражение на света, в който са станали записаните събития, били те ежедневни, или чудодейни.“ — „Археологическа енциклопедия на Светите земи“.

[Блок на страница 50]

Какво може и какво не може археологията

„Археологията нито потвърждава, нито отрича категорично Библията, а има други функции, които са от голямо значение. Тя възстановява до известна степен материалния свят, който е представен преди това в Библията. Например, това да знаем от какъв материал е построена една къща или как е изглеждало едно „високо място“, може много да ни подпомогне в разбирането на текста. Освен това тя попълва историческото повествование. Моавският камък, например, показва другата страна на разказа, записан в 4 Царе 3:4 и следващите стихове. ... Трето, тя разкрива живота и мисленето на съседите на древния Израил — което представлява интерес само по себе си, а освен това и осветлява света на идеите, в който се е формирало мисленето на древния Израил.“ — „Ебла — откритие в археологията“.

[Снимка на страница 41]

Милтън използвал различни стилове на писане. Дали привържениците на висшия критицизъм смятат, че делото му е плод на усилията на различни писатели?

[Снимка на страница 45]

„Стихотворният летопис за Набонид“ съобщава, че Набонид поверил царската власт на първородния си син

[Снимка на страница 46]

Моавският камък съдържа разказа на цар Меса за сблъсъка между Моав и Израил

[Снимка на страница 47]

Официалните вавилонски сведения подкрепят библейското повествование за падането на Йерусалим