Един верен на името си Йерусалим
„Радвайте се вечно в онова, което създавам. Защото ето — аз създавам Йерусалим като причина за веселие.“ — ИСАИЯ 65:18, NW.
1. Какво изпитвал Ездра относно избрания от Бога град?
БИДЕЙКИ задълбочен изследовател на божието Слово, юдейският свещеник Ездра ценял връзката, която някога Йерусалим имал с чистото поклонение на Йехова. (Второзаконие 12:5; Ездра 7:27) Любовта му към божия град е разкрита в тази част от Библията, която той бил вдъхновен да напише — Първи и Втори Летописи и Ездра. В тези исторически хроники името Йерусалим се среща близо 200 пъти, което е почти една четвърт от над осемстотинте пъти, когато то се появява в цялата Библия.
2. В какъв пророчески смисъл можем да разберем значението на името Йерусалим?
2 В библейския еврейски език „Йерусалим“ може да се разбере като една еврейска форма, наричана двойнствено число. Двойнственото число се използува най–често за неща, които съществуват по двойки, например, очи, уши, ръце и крака. В тази форма на двойнствено число Йерусалим може да се смята за пророчество относно мир, който божиите хора ще изпитат в двоен смисъл — в духовно и във физическо отношение. Писанията не разкриват дали Ездра разбрал това изцяло. Като свещеник обаче той направил най–доброто, на което бил способен, за да помогне на юдеите да се радват на мир с Бога. И несъмнено работил усърдно, за да може Йерусалим да бъде верен на значението на името си — „Притежание [или — Основа] на двоен мир“. — Ездра 7:6.
3. Колко години са минали, преди отново да бъдем запознати с дейността на Ездра, и при какви обстоятелства го намираме?
3 Библията не казва къде е бил Ездра през дванадесетте години, изминали между неговото посещение на Йерусалим и пристигането на Неемия в града. Лошото духовно състояние на народа през това време предполага, че Ездра не е бил там. Но точно след възстановяването на стените на града намираме Ездра да служи отново като верен свещеник в Йерусалим.
Прекрасен ден на събрание
4. Какво било забележителното относно първия ден на седмия месец в Израил?
4 Стените на Йерусалим били завършени точно навреме за важния празничен месец тишри, седмия месец от религиозния календар на Израил. Първият ден на тишри бил специален празник на новолунието, наречен Празник на тръбния сигнал. На този ден свещениците тръбели с тръби, когато били принасяни жертви на Йехова. (Числа 10:10; 29:1, NW) Този ден подготвял израилтяните за ежегодния Ден на изкуплението на 10–и тишри и за радостния Празник на събирането от 15–и до 21–и през същия месец.
5. (а) Как Ездра и Неемия използували добре „първия ден от седмия месец“? (б) Защо израилтяните плакали?
5 „На първия ден от седмия месец“ „всичките люде“ се събрали, вероятно насърчени за това от Неемия и Ездра. Дошли мъже, жени и ‘всички, които, слушайки, можели да разбират’. Да, присъствували и малки деца и слушали внимателно, когато Ездра се изправил на една платформа и чел Закона „от зори до пладне“. (Неемия 8:1–4) Отвреме–навреме левитите помагали на хората да разберат прочетеното. От това израилтяните били развълнувани до сълзи, като осъзнавали колко са се отдалечили те и техните прадеди от послушанието спрямо божия Закон. — Неемия 8:5–9.
6, 7. Какво могат да научат християните от начина, по който Неемия прекратил плача на израилтяните?
6 Но не било време за жален плач. Било празник и хората тъкмо били завършили работата по възстановяването на стените на Йерусалим. Затова Неемия им помогнал да придобият подходящата нагласа, като казал: „Идете, яжте тлъстите неща и пийте сладките неща, и изпратете дялове на онези, за които нищо не е приготвено; защото този ден е свят за нашия Господар, и не бъдете печални, защото радостта от Йехова е вашата крепост.“ (NW) Послушно ‘всичките отишли да ядат и да пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото били разбрали думите, които им се известили’. — Неемия 8:10–12.
7 Божият народ днес може да научи много от това повествование. Тези, които имат привилегията да изнасят доклади на събранията и конгресите, трябва да помнят горното. В добавка на необходимите понякога критичен съвет и порицание, такива събития подчертават ползата и благословиите, които идват от изпълняването на божиите изисквания. Похвала бива изказвана за извършените добри дела и се дава насърчение да се издържа. Хората на Бога трябва да си тръгват от тези събирания с радост в сърцата поради укрепващите наставления, които са получили от божието Слово. — Евреи 10:24, 25.
Друго радостно събиране
8, 9. Какво специално събрание се провело на втория ден от седмия месец, и какво следвало от това за божия народ?
8 На втория ден на този специален месец ‘началниците на бащините домове на всичките люде, и свещениците и левитите, се събрали при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона’. (Неемия 8:13) Ездра бил подходящ да води това събрание, тъй като бил „настроил сърцето си да вниква в закона на Йехова и да го изпълнява, и да учи израилтяните на това, което е законно и праведно“. (Ездра 7:10, „Библия на Макарий“) Несъмнено това събрание наблегнало на областите, в които божият народ имал нужда да се придържа по–тясно към Договора на Закона. Най–непосредствената грижа била необходимостта да се подготви по правилен начин празнуването на наближаващия Празник на колибите.
9 Този продължаващ една седмица празник бил проведен по правилен начин, като целият народ живял във временни заслони, направени от клоните и листата на различни дървета. Хората построявали тези колиби върху плоските покриви на своите домове, в дворовете си, в двора на храма и на обществените площади на Йерусалим. (Неемия 8:15, 16) Каква прекрасна възможност било това да се съберат хората и да им се чете от божия Закон! (Сравни Второзаконие 31:10–13.) Това се правело през всеки ден от празника, „от първия ден до последния ден“, и довело до „много голямо веселие“ сред божия народ. — Неемия 8:17, 18.
Не бива да пренебрегваме божия дом
10. Защо на 24–ия ден от седмия месец било уредено специално събрание?
10 Има подходящо време и място да се поправят сериозни пропуски у членовете на божия народ. Явно съзнавайки, че тогава било такова време, на 24–и тишри Ездра и Неемия постановили един ден за пост. Отново бил четен божият Закон и хората изповядали греховете си. След това левитите направили преглед на милостивите отношения на Бога с неговия непокорен народ, изказали с красиви думи възхвала на Йехова и съставили „верен завет“, потвърден с печата на техните князе, левитите и свещениците. — Неемия 9:1–38.
11. С какъв „верен завет“ се обвързали юдеите?
11 Народът като цяло дал клетва да изпълни писания „верен завет“. Хората щели „да ходят по Божия закон“. И се съгласили да не влизат в брачни съюзи с „племената на земята“. (Неемия 10:28–30) Освен това юдеите се задължили да спазват сабат, да правят годишно финансово дарение в подкрепа на истинското поклонение, да осигуряват дърва за жертвения олтар, да принасят първородното на стадата си и чердите си в жертва и да донасят първите плодове на земята си в трапезариите на храма. Явно те били решени ‘да не оставят дома на своя Бог’. — Неемия 10:32–39.
12. Какво означава да не пренебрегваме божия дом днес?
12 Днес хората на Йехова трябва да внимават да не пренебрегват своята привилегия ‘да принасят свята служба’ в дворовете на големия духовен храм на Йехова. (Откровение 7:15, NW) Тук се включват и редовни сърдечни молитви за напредъка на поклонението на Йехова. За да се живее в хармония с тези молитви, е необходима подготовка за християнските събрания и участие в тях, участие в уредбите за проповядване на добрата новина и оказване на помощ на заинтересуваните, като правим повторни посещения и ако е възможно, водим библейски изучавания с тях. Много хора, които не искат да пренебрегнат божия дом, правят финансови дарения за проповедната работа и за поддръжката на местата за чисто поклонение. Ние също може би ще сме в състояние да подкрепим строежа на спешно необходими места за събрания, както и тяхното почистване и поддръжка. Важен начин да покажем любовта си към духовния дом на Бога е да работим за мира на нашите събратя по вяра и да помогнем на всеки, който се нуждае от материална и духовна помощ. — Матей 24:14; 28:19, 20; Евреи 13:15, 16.
Радостно освещаване
13. На какъв важен въпрос трябвало да се обърне внимание преди йерусалимските стени да могат да бъдат осветени, и какъв хубав пример дали мнозина?
13 ‘Верният завет’, подпечатан в дните на Неемия, подготвил древния божи народ за деня на освещаването на йерусалимските стени. Но един друг неотложен въпрос все още се нуждаел от внимание. Вече защитен отвсякъде с големи стени с 12 порти, Йерусалим имал нужда от повече жители. Макар че имало израилтяни, които живеели там, ‘градът бил широк и голям, и людете в него малцина’. (Неемия 7:4) За да разрешат този проблем, хората ‘хвърлили жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Йерусалим, в светия град’. Охотният отклик на тази уредба подтикнал хората да благославят ‘всички ония човеци, които доброволно предложили себе си да се заселят в Йерусалим’. (Неемия 11:1, 2) Какъв чудесен пример за днешните истински поклонници, чиито обстоятелства им позволяват да се преместят където има по–голяма потребност от помощта на зрели християни!
14. Какво станало в деня на освещаването на йерусалимските стени?
14 Скоро започнали важни приготовления за големия ден на освещаването на йерусалимските стени. От околните градове на Юда били събрани музиканти и певци. Били сформирани два големи благодарствени хора, като след всеки един следвало шествие. (Неемия 12:27–31, 36, 38) Хоровете и шествията потеглили от най–отдалеченото от храма място на стената, вероятно от Портата на долината, и вървели в противоположни посоки, докато се срещнали при дома на Бога. „И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Йерусалим се разчу надалеч.“ — Неемия 12:43.
15. Защо посвещаването на йерусалимските стени не било причина за трайна радост?
15 Библията не посочва датата на този радостен празник. Несъмнено той бил един от основните моменти, ако не и кулминацията на възстановяването на Йерусалим. Разбира се, много строителна работа трябвало да се извърши и в самия град. След известно време йерусалимските граждани изгубили своята хубава духовна позиция. Например, когато посетил града за втори път, Неемия установил, че божият дом отново е пренебрегван и че израилтяните отново се женят за езичнички. (Неемия 13:6–11, 15, 23) Същите тези лоши условия са потвърдени в писанията на пророка Малахия. (Малахия 1:6–8; 2:11; 3:8) Така че освещаването на йерусалимските стени не било причина за трайна радост.
Причина за вечна радост
16. Какви върхови събития очакват хората от божия народ?
16 Днес хората на Йехова копнеят за времето, когато Бог ще триумфира над всички свои врагове. Това ще започне с унищожението на ‘Вавилон Велики’ — един символичен град, който обхваща всички форми на фалшива религия. (Откровение 18:2, 8) Унищожаването на фалшивата религия ще бележи първата фаза на идващата голяма скръб. (Матей 24:21, 22) Пред нас е и още едно наистина забележително събитие — небесната сватба на Господаря Исус Христос и неговата невяста от 144 000 граждани на „новия Йерусалим“. (Откровение 19:7; 21:2) Ние не можем да кажем точно кога ще бъде осъществен този върховен съюз, но несъмнено това ще бъде радостно събитие. — Виж „Стражева кула“ (англ.), 15 август 1990 г., стр. 30, 31.
17. Какво знаем ние за завършването на новия Йерусалим?
17 Знаем, че завършването на новия Йерусалим е много близо. (Матей 24:3, 7–14; Откровение 12:12) За разлика от земния град Йерусалим, той никога няма да бъде причина за разочарование. Защото всички негови граждани са помазани с духа, изпитани и пречистени последователи на Исус Христос. След своята вярност до смърт всеки ще е доказал, че е вечно лоялен на Всемирния владетел, Йехова Бог. Това има огромно значение за останалата част от човечеството — и за живите, и за мъртвите!
18. Защо трябва да ‘ликуваме и да се радваме вечно’?
18 Да разгледаме какво става, когато новият Йерусалим насочва вниманието си към хората, които проявяват вяра в Исусовата изкупителна жертва. Апостол Йоан писал: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откровение 21:2–4) Освен това Бог ще използува тази подобна на град уредба, за да издигне човечеството до съвършенство. (Откровение 22:1, 2) Какви прекрасни причини да ‘ликуваме и да се радваме вечно в онова, което Бог създава’! — Исаия 65:18, NW.
19. Какво е духовният рай, в който биват събирани християните?
19 Но разкайващите се хора не трябва да чакат дотогава, за да получат помощ от Бога. През 1919 г. Йехова започнал да събира последните членове на 144 000 в един духовен рай, където изобилствуват плодовете на божия дух — като например любов, радост и мир. (Галатяни 5:22, 23) Забележителна характеристика на този духовен рай е вярата на неговите помазани жители, които са много резултатни, предвождайки проповядването на добрата новина на божието Царство по цялата населена земя. (Матей 21:43; 24:14) В резултат на това, на близо шест милиона „други овце“, които имат земна надежда, също е позволено да влязат в духовния рай и да се радват на успешна работа. (Йоан 10:16) Те са отговорили на изискванията за това, като са се отдали на Йехова Бог въз основа на своята вяра в изкупителната жертва на неговия Син, Исус Христос. Тяхното съобщничество с бъдещите членове на новия Йерусалим наистина се е оказало благословия. Така, чрез отношенията си с помазаните християни Йехова е поставил здрава основа за една „нова земя“ — общество от боящи се от Бога хора, които ще наследят земната област на небесното Царство. — Исаия 65:17; 2 Петър 3:13.
20. Как новият Йерусалим ще живее съответно на значението на името си?
20 Мирните условия, на които сега се радват хората на Йехова в своя духовен рай, скоро ще бъдат изпитани в един физически рай на земята. Това ще стане, когато новият Йерусалим слезе от небето, за да благослови човечеството. По два начина божият народ ще се радва на мирните условия, обещани в Исаия 65:21–25. Като обединени поклонници в духовния рай помазаните, които тепърва ще заемат мястото си в небесния нов Йерусалим, и ‘другите овце’ се наслаждават сега на дадения от Бога мир. И този мир ще владее и във физическия рай, когато ‘божията воля бъде както на небето, така и на земята’. (Матей 6:10) Да, славният небесен град на Бога ще се окаже верен на името Йерусалим, като здрава „Основа на двоен мир“. През цялата вечност той ще носи възхвала на своя велик Създател, Йехова Бог, и на своя съпруг Цар, Исус Христос.
Спомняш ли си?
◻ Какво било постигнато, когато Неемия събрал хората в Йерусалим?
◻ Какво трябвало да направят древните юдеи, за да не пренебрегнат дома на Бога, и какво сме призовани да правим ние?
◻ Как „Йерусалим“ има дял в донасянето на трайна радост и мир?
[Карта на страница 23]
(За изцяло композиран текст виж публикацията)
ПОРТИТЕ НА ЙЕРУСАЛИМ
Цифрите показват днешната височина в метри
РИБНАТА ПОРТА
ПОРТАТА НА СТАРИЯ ГРАД
ЕФРЕМОВАТА ПОРТА
ЪГЛОВАТА ПОРТА
Широката стена
Обществен площад
ПОРТАТА НА ДОЛИНАТА
ВТОРИЯТ КВАРТАЛ
Първата северна стена
ДАВИДОВИЯТ ГРАД
ПОРТАТА НА БУНИЩЕТО
Еномовата долина
Крепостта
ОВЧАТА ПОРТА
ПОРТАТА НА СТРАЖАТА
Храмът
ВРАТАТА НА МИФКАД
КОНСКАТА ПОРТА
ОФИЛ
Обществен площад
ПОРТАТА НА ВОДАТА
Гийонският водоем
ПОРТАТА НА ИЗВОРА
Царската градина
Изворът на смока (Изворът Рогил)
Долината Тиропойон (Централната долина)
Долината на потока Кидрон
740
730
730
750
770
770
750
730
710
690
670
620
640
660
680
700
720
740
730
710
690
670
Вероятните размери на стените на Йерусалим по времето на унищожението на града и когато Неемия застанал начело на възстановяването им