Урок относно това как да се справяме с проблемите

МАЛКО хора е трябвало да се справят с всичките проблеми, които връхлетели Йов. За кратко време той бил съсипан от загубата на своя имот и поминък, от трагичната смърт на всичките си деца и накрая от една много мъчителна болест. Изоставен от приятели и близки, той бил подканен от съпругата си ‘да похули Бога и да умре’! — Йов 2:9; 19:13, 14.

Но Йов е уникален извор на насърчение за всеки, който понася подобни изпитания. Положителният изход на неговите беди показва, че издръжливостта в бедствена ситуация радва сърцето на Йехова, ако сме подбуждани от истинска преданост към Бога, а не от егоистичен интерес. — Йов, глави 1, 2; 42:10–17; Притчи 27:11.

Това библейско повествование съдържа също и ценни поуки относно това как да се справяме с проблеми. То ни осигурява ярки примери за това как трябва и как не трябва да бъде наставляван човек, който е изправен пред изпитание. Освен това личният опит на Йов може да ни помогне да реагираме по уравновесен начин, когато се окажем под ударите на неблагоприятни обстоятелства.

Урок по отрицателно наставляване

Изразът „Йовов утешител“ е станал синоним на човек, който вместо да проявява състрадание към засегнатия от нещастие, сипва сол в раната. Но въпреки репутацията, която тримата приятели на Йов заслужено си извоювали, не трябва да правим извода, че техните подбуди били само лоши. Може би в някаква степен те искали да помогнат на Йов, в съгласие с погрешните си възгледи. Защо не успели? Как се превърнали в инструменти на Сатан, който бил решил да пречупи лоялността на Йов?

Всъщност те основавали всички свои наставления върху една неправилна предпоставка — че страданието сполетява само онези, които са извършили грях. В своята първа реч Елифаз казал: „Кой някога е погинал невинен, или где са били изтребени правдивите. До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, и сеят нечестие, това и жънат.“ (Йов 4:7, 8) Елифаз погрешно смятал, че невинните са имунизирани спрямо злощастията. Той разсъждавал, че тъй като Йов бил връхлетян от жестоки бедствия, сигурно трябва да е съгрешил против Бога.a Валдад и Софар също настоявали Йов да се покае от греховете си. — Йов 8:5, 6; 11:13–15.

Тримата му приятели продължили да обезсърчават Йов, изказвайки лични идеи, а не богоугодна мъдрост. Елифаз дори стигнал дотам, че казал, че Бог „не се доверява на слугите Си“, и че всъщност за Йехова няма значение дали Йов е праведен, или не е. (Йов 4:18; 22:2, 3) Трудно е да си представим нещо по–обезсърчаващо — или по–невярно — от тези думи! Не е чудно, че по–късно Йехова порицал Елифаз и неговите приятели за това богохулство. „Не сте говорили за Мене това, което е право“ — казал той. (Йов 42:7) Но най–унищожителното твърдение още не било изречено.

Най–сетне Елифаз стигнал до крайност и отправил директни обвинения. Тъй като не бил в състояние да измъкне от Йов някакво признание за вина, той прибегнал към изфабрикуване на грехове, за които предполагал, че трябва да са били извършени от Йов. „Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни? — попитал Елифаз. — Защото без причина си взел залог от брата си, и си лишил голите от дрехите им. Не си напоил с вода уморения, и си задържал хляб от гладния.“ (Йов 22:5–7) Тези обвинения били съвсем безпочвени. Сам Йехова бил описал Йов като човек „непорочен и правдив“. — Йов 1:8.

Как реагирал Йов на тези атаки срещу своята нравственост? Разбираемо е, че те го огорчили и го потиснали до известна степен, но също така и засилили повече от всякога решимостта му да докаже, че тези обвинения не са верни. Той дори толкова се задълбочил в това да реабилитира себе си, че в известен смисъл започнал да обвинява Йехова за своето изпитание. (Йов 6:4; 9:16–18; 16:11, 12) Въпросите, за които всъщност ставало дума, били пренебрегнати и диалогът се превърнал в един безплоден спор относно това дали Йов бил праведен, или не. Какви поуки могат да извлекат християните от тези злополучни опити за наставляване?

1. Един любещ християнин никога няма да предполага от началото, че братът му сам си е докарал проблемите на главата. Грубата критика за минали грешки — били те реални, или въображаеми — може напълно да обезсърчи човек, който полага усилия да продължава борбата. Потиснатата душа трябва да бъде ‘утешавана’, а не мъмрена. (1 Солунци 5:14, NW) Йехова иска надзорниците да бъдат „заслон от вятър“, а не „окаяни утешители“ като Елифаз, Валдад и Софар. — Исаия 32:2; Йов 16:2.

2. Никога не трябва да отправяме обвинения без ясни доказателства. Дочути неща или предположения — като тези на Елифаз — не са солидно основание за порицание. Ако един старейшина, например, отправи невярно обвинение, той би могъл да загуби доверието към себе си и да причини емоционален стрес. Какво изпитвал Йов, когато слушал тези погрешни наставления? Той изразил своята болка с ироничното възклицание: „Каква помощ си дал ти на немощния!“ (Йов 26:2) Един изпълнен със загриженост надзорник ще ‘укрепи немощните ръце’ и няма да влошава още повече проблема. — Евреи 12:12.

3. Наставленията трябва да са основани на божието Слово, а не на лични идеи. Доводите на приятелите на Йов били както неправилни, така и унищожителни. Вместо да приближат Йов повече до Йехова, те го карали да мисли, че между него и небесния му Баща има преграда. (Йов 19:2, 6, 8) От друга страна, умелото използуване на Библията може да поправи нещата, да вдъхне сили на другите и да предложи истинска утеха. — Лука 24:32; Римляни 15:4; 2 Тимотей 3:16; 4:2.

И докато книгата Йов помага на християните да разпознаят определени клопки, тя осигурява също и полезна поука относно това как да се дават резултатни наставления.

Как да се дават наставления

Наставленията на Елиу били съвсем различни от тези на тримата приятели на Йов както по съдържание, така и в начина, по който Елиу се отнасял към Йов. Той използувал името на Йов и му говорел като приятел, а не като съдия. „Затова, Йове, чуй сега словото ми, и слушай всичките мои думи. Ето, и аз съм пред Бога както си ти, — и аз съм от кал образуван.“ (Йов 33:1, 6) Освен това Елиу не се забавил да похвали Йов за неговия правдив път. „Аз се наслаждавах на твоята праведност“ — уверил той Йов. (Йов 33:32, NW) Освен заради този милостив начин на наставление, Елиу имал успех и поради други причини.

Тъй като чакал търпеливо, докато другите свършат да говорят, Елиу могъл по–добре да разбере проблемите, преди да даде наставления. Ако Йов бил праведен мъж, дали тогава Йехова щял да го наказва? „Далеч да бъде от Бога неправдата, и от Всемогъщия беззаконието! — възкликнал Елиу. — Не оттегля очите Си от праведните.“ — Йов 34:10; 36:7.

Дали наистина основният въпрос била праведността на Йов? Елиу насочил вниманието на Йов към един неуравновесен възглед. „Рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията — обяснил той. — Погледни към небесата и виж; и гледай облаците, колко по–нависоко са от тебе.“ (Йов 35:2, 5) Точно както облаците са по–нависоко от нас, така и пътищата на Йехова са по–висши от нашите пътища. Ние не сме в състояние да съдим начина, по който той прави нещата. „Затова [да] Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните“ — завършил Елиу. — Йов 37:24; Исаия 55:9.

Разумните наставления на Елиу подготвили Йов да получи допълнително поучение от самия Йехова. Всъщност налице е един поразителен паралел между прегледа, който Елиу направил на „чудесните Божии дела“ в 37 глава, и думите на самия Йехова към Йов, записани в 38–41 глави. Явно Елиу гледал на нещата от гледната точка на Йехова. (Йов 37:14) Как християните могат да подражават на примера на Елиу?

Като Елиу, особено надзорниците искат да бъдат разбиращи и милостиви, като помнят, че те също са несъвършени. Те ще направят добре да слушат внимателно, за да се запознаят с всички факти и да разберат проблемите, преди да дадат наставления. (Притчи 18:13) Освен това, като използуват Библията и основаните на Библията публикации, те могат да се погрижат за това да преобладава гледната точка на Йехова. — Римляни 3:4.

Освен че дава тези практически поуки за старейшините, книгата Йов ни учи как да посрещаме проблемите по уравновесен начин.

Как да реагираме в неблагоприятни обстоятелства

Съкрушен от своите страдания и измъчен от своите фалшиви утешители, Йов бил огорчен и потиснат. „Да погине денят, в който се родих . . . Душата ми се отегчи от живота ми“ — изстенал той. (Йов 3:3; 10:1) Без да знае, че Сатан е виновен за това, той предположил, че Бог причинява неговите беди. Изглеждало му толкова несправедливо той, праведният, да страда. (Йов 23:10, 11; 27:2; 30:20, 21) Тази нагласа заслепила Йов спрямо други разсъждения и го довела до там да критикува отношението на Бога към хората. Йехова попитал: „Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?“ — Йов 40:3, „Синодален превод“, 1993 г. [40:8].

Може би когато се сблъскаме с бедствие, нашата първа реакция е да сметнем, че сме жертви, както реагирал и Йов. Често срещаната реакция е въпросът ‘Защо точно аз? Защо другите — които са много по–лоши от мене — ще се радват на сравнително безпроблемен живот?’ На тези негативни мисли ние можем да се противопоставим, като размишляваме върху божието Слово.

За разлика от Йов, ние можем да разберем по–важните въпроси, за които става дума. Ние знаем, че Сатан „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“. (1 Петър 5:8) Както разкрива книгата Йов, Дяволът ще бъде много радостен, ако успее да пречупи нашата лоялност, отрупвайки ни с проблеми. Той е решен да докаже своето твърдение, че ние сме Свидетели на Йехова само при благоприятни обстоятелства. (Йов 1:9–11; 2:3–5) Дали ще имаме смелостта да подкрепим върховенството на Йехова и така да докажем, че Дяволът е лъжец?

Примерът на Исус и безбройните други верни служители на Йехова показва, че в тази система на нещата неизбежно ще има страдания. Исус казал, че неговите ученици трябва да бъдат готови да ‘носят мъченическия си стълб’, ако искат да го следват. (Лука 9:23, NW) Нашият индивидуален ‘мъченически стълб’ може да бъде една или повече от бедите, които издържал Йов — недобро здраве, смърт на близки хора, депресия, икономически трудности или противопоставяне от страна на невярващи. С каквито и проблеми да се сблъскваме, това има и положителна страна. Ние можем да гледаме на своята ситуация като на възможност да проявим своята издръжливост и непоколебима вярност спрямо Йехова. — Яков 1:2, 3.

Така реагирали апостолите на Исус. Скоро след Петдесетница те били бити с тояги, задето проповядвали за Исус. Вместо да бъдат обезсърчени, те си тръгнали „възрадвани“. Те не се радвали на самото страдание, а защото ‘се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото име’. — Деяния 5:40, 41.

Разбира се, не всички наши трудности ни сполетяват в резултат от службата ни на Йехова. Може би ние сами сме си причинили проблемите, поне в някаква степен. Или може би, без наша вина, проблемът е нарушил духовното ни равновесие. Каквато и да е ситуацията, една смирена нагласа като тази на Йов, ще ни помогне да разберем къде са били направени грешки. Йов признал пред Йехова: „Аз говорих за онова, което не съм разбирал.“ (Йов 42:3) Много по–вероятно е онзи, който признава грешките си по този начин, да избегне подобни трудности в бъдеще. Както казва притчата, „мъдър е онзи, който като види да се задава бедата, бърза да се скрие“. — Притчи 22:3, NW.

И най–важното — книгата Йов ни напомня, че нашите проблеми няма да траят вечно. Библията казва: „Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“ (Яков 5:11, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Можем да бъдем сигурни, че Йехова също така ще възнагради и верността на своите служители днес.

Освен това ние очакваме с нетърпение времето, когато проблемите от всякакъв вид — „предишните неща“ — ще са преминали. (Откровение 21:4, NW) Докато изгрее този ден, книгата Йов ни служи като скъпоценно ръководство, което може да ни помогне да се справяме с проблемите с мъдрост и твърдост.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 28]

„Гледай облаците, колко по–нависоко са от тебе.“ Така Елиу помогнал на Йов да разбере, че пътищата на Бога са по–висши от пътищата на човека