Част 3
Уникален източник на най–висша мъдрост
1, 2. Защо трябва да изследваме Библията?
1 Дали Библията е книгата, в която е записана тази най–висша мъдрост? Дали тя може да ни даде истинни отговори на важните въпроси, свързани с целта на живота?
2 Несъмнено Библията заслужава да бъде изследвана от нас. Едно от основанията за това е, че тя е най–необикновената книга, съставяна някога, много по–различна от която и да било друга книга. Обърни внимание на следните факти.
Най–старата и най–широко разпространявана книга
3, 4. Колко стара е Библията?
3 Библията е най–старата книга, писана някога, части от нея са били съставени преди около 3500 години. Тя е с много векове по–стара от всяка друга книга, която е смятана за свещена. Първите от 66–те книги, които тя съдържа, са били писани около хиляда години преди Буда и Конфуций, и около две хиляди години преди Мохамед.
4 Историческите сведения, записани в Библията, отиват назад в миналото до началото на човешкия род и обясняват как сме се появили тук, на земята. Те дори ни връщат във времето преди сътворението на човека, давайки ни факти относно формирането на земята.
5. Колко древни ръкописи на Библията съществуват, в сравнение със светски древни писания?
5 От други религиозни, а и нерелигиозни книги, днес са останали само по няколко копия от техните стари ръкописи. От Библията или от части от нея са налице около 11 000 ръкописа на еврейски и гръцки, някои от които датират от време, близо до времето на написването на оригиналните писания. Те са оцелели, въпреки че срещу Библията са били предприемани едни от най–яростните атаки, каквито можем да си представим.
6. Колко широко е разпространението на Библията?
6 Също така, Библията има далеч по–широко разпространение от всички останали книги в историята. Около три милиарда Библии или части от Библията са разпространени на около две хиляди езика. Смята се, че около 98 процента от човешкия род има достъп до Библията, всеки на собствения си език. Нито една друга книга дори не се доближава до подобно разпространение.
7. Какво може да се каже за точността на Библията?
7 В допълнение на това, нито една древна книга не може да се сравни с Библията по точност. Учени, историци, археолози, географи, езикови специалисти и други, постоянно потвърждават истинността на библейските сведения.
Научна точност
8. Доколко точна е Библията по научните въпроси?
8 Например, макар че Библията не била писана като научен справочник, тя е в съгласие с истинската наука, когато се занимава с научни въпроси. Но други древни книги, които са смятани за свещени, съдържат научни митове, неточности и явни лъжи. Обърни внимание само на четири от множеството примери за научната точност на Библията:
9, 10. Вместо да отразява ненаучните възгледи на своето време, какво казва Библията относно това как земята се крепи в пространството?
9 Как земята се крепи в пространството. В древни времена, когато била писана Библията, съществували много предположения за това как земята се крепи в пространството. Някои вярвали, че земята е подпряна от четири слона, застанали на голяма морска костенурка. Аристотел, гръцки философ и учен от четвърти век пр.н.е. учел, че земята в никакъв случай не би могла да виси в празното пространство. Вместо това той учел, че небесните тела са прикрепени към повърхността на твърди, прозрачни сфери, всяка от които е поместена в друга сфера. Той смятал, че земята била върху най–вътрешната сфера, а най–външната крепяла звездите.
10 Но вместо да отрази нереалните, ненаучни възгледи, съществуващи по времето, когато била писана, Библията просто заявила (около 1473 г. пр.н.е.): „[Бог] окача земята на нищо.“ (Йов 26:7) Оригиналната еврейска дума, употребена тук за „нищо“, означава „нито каквото и да било“, и това е единственото място в Библията, където тя се среща. Картината, която тя представя — една земя, заобиколена от празно пространство, — е призната от учените за забележителна за времето си по своята проницателност. Theological Wordbook of the Old Testament [„Теологичен словник на Стария Завет“] казва: „Йов 26:7 по поразителен начин изобразява света от онова време като окачен в пространството, изпреварвайки по този начин бъдещите научни открития.“
11, 12. Кога хората разбрали истината от Йов 26:7?
11 Това точно изявление на Библията било направено повече от 1100 години преди Аристотел. И все пак възгледите на Аристотел продължавали да бъдат преподавани като факт още около 2000 години след смъртта му! Накрая, през 1687 г.от н.е., сър Исак Нютон публикувал своите открития — че земята се крепи в пространството в съотношение с други небесни тела чрез взаимно привличане, т.е. чрез силата на гравитацията. Но това станало близо 3200 години след като Библията заявила с изящна простота, че земята виси „на нищо“.
12 Да, преди близо 3500 години Библията с точност посочила, че земята няма видима подпора — факт, който е в хармония с разбраните в по–ново време закони за гравитацията и движението. Един учен каза: „Откъде Йов е знаел истината е въпрос, на който не могат да отговорят лесно онези, които отричат вдъхновеността на Светото Писание.“
13. Каква представа за формата на земята имали хората преди векове, но какво променило схващанията им?
13 Формата на земята. „Енциклопедия Американа“ казва: „Най–ранната известна представа, която човекът е имал за земята е тази, че земята е плоска, твърда платформа в центъра на вселената. . . . Схващането за една сферична земя не е било широко възприето чак до Ренесанса.“ Някои от ранните мореплаватели дори се страхували да не преплават отвъд ръба на плоската земя. Но после въвеждането на компаса и на други изобретения направило възможни по–продължителните океански пътешествия. Тези „откривателски пътешествия — обяснява друга енциклопедия, — показали, че светът е кръгъл, а не плосък, както повечето хора смятали.“
14. Как Библията описала формата на земята, и кога?
14 Но много преди тези пътешествия, преди около 2700 години, Библията казала: „Онзи, Който седи над кръга на земята.“ (Исаия 40:22) Еврейската дума, преведена тук като „кръг“, може да означава също така и „сфера“, както отбелязват различни справочници. Затова някои други библейски преводи казват „кълбото на земята“ (Douay Version [„Версия на Дуей“]) и „облата земя“ — Moffatt [„Превод на Мофат“].
15. Защо Библията не била повлияна от ненаучни възгледи относно земята?
15 Така че Библията не била повлияна от ненаучните възгледи, които преобладавали по онова време относно закрепването на земята и нейната форма. Причината е проста: Авторът на Библията е Автор на вселената. Той създал земята, следователно той би трябвало да знае на какво е закачена тя и каква е нейната форма. Затова, когато вдъхновявал писането на Библията, той се постарал в нея да не бъдат включени никакви ненаучни възгледи, колкото и да вярвали в тях другите хора от онова време.
16. Как съставът на живите организми е в съгласие с изявлението на Библията?
16 Съставът на живите неща. „Господ Бог създаде човека от пръст из земята“, съобщава Битие 2:7. The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] казва: „Всичките химически елементи, които са в състава на живите неща, се намират също и в неживата материя.“ Значи всички основни химически елементи, които образуват живите организми, включително и човека, се намират също и в самата земя. Това е в хармония с изказването на Библията, където е посочен материалът, използуван от Бога при създаването на човеците и всички други живи неща.
17. Каква е истината за това как живите неща са започнали съществуването си?
17 „Според видовете им.“ Библията съобщава, че Бог създал първата човешка двойка, и че от тази двойка са произлезли всички други хора. (Битие 1:26–28; 3:20) Библията казва, че и други живи същества, като риби, птици и бозайници, по същия начин са се появили „според видовете им“. (Битие 1:11, 12, 21, 24, 25) Именно това откриха и учените в света на природата — че всяко живо същество идва от родител от същия вид. Тук няма изключения. По този повод физикът Реймо отбелязва: „Животът прави живот; това става постоянно във всяка клетка. Но как неживотът е направил живот? Това е един от най–големите неотговорени въпроси в биологията, и засега биолозите не могат да предложат нещо повече от произволни догадки. Неживата материя някак си е успяла да се организира по жив начин. . . . Изглежда, че все пак нещата са така, както ги е обяснил авторът на Битие.“
Историческа точност
18. Какво казва един адвокат за точността на Библията?
18 В сравнение с която и да било от съществуващите книги, Библията съдържа най–точната древна история. Книгата A Lawyer Examines the Bible [„Един адвокат изследва Библията“] подчертава нейната историческа точност по следния начин: „Докато романите, легендите и фалшивите свидетелства се стараят да поставят събитията, за които разказват, в някакво далечно място и в някакво неопределено време, като по този начин нарушават първия принцип, който ние като адвокати научаваме за добрата пледоария, тоест, че ‘изявлението трябва да посочи времето и мястото’, то библейското повествование ни дава датата и мястото на съобщаваните неща с най–голяма точност.“
19. Какъв коментар прави един речник относно историческите подробности в Библията?
19 The New Bible Dictionary [„Нов библейски речник“] коментира: „[Писателят на Деяния] поставя своя разказ в рамките на историята на съвремието си; неговите страници са изпълнени с препратки за градски съдии, управители на провинции, васални царе и други, и тези препратки отново и отново се оказват верни относно мястото и времето, за което става въпрос.“
20, 21. Какво казва един специалист по Библията за библейската история?
20 В The Union Bible Companion [„Библейски спътник“] С. Остин Алибоун казва: „Сър Исак Нютон . . . бил известен също и като специалист по древни писания, той изследвал много внимателно Светото Писание. Какво е неговото мнение по този въпрос? ‘В Новия Завет — казва той — аз намирам повече сигурни белези за автентичност, отколкото в която и да било светска история.’ Д–р Джонсън казва, че ние имаме повече доказателства за това, че Исус Христос е умрял на Голгота, както се съобщава в Евангелията, отколкото за това, че Юлий Цезар е умрял в Капитолия. И наистина, ние имаме много повече такива доказателства.“
21 Същият източник добавя: „Попитайте всеки, който изразява съмнение относно истинността на евангелската история, какви основания има да вярва в това, че Юлий Цезар е умрял в Капитолия, или в това, че император Карл Велики бил коронясан като император на Запада от папа Лъв III през 800–та година? . . . Откъде знаете, че човек като Чарлс I изобщо е живял някога, че е бил обезглавен, и че Оливър Кромуел станал владетел на негово място? . . . На сър Исак Нютон се приписва откриването на закона за гравитацията . . . Ние вярваме на всички твърдения относно тези хора; и това е защото имаме исторически доказателства за истинността на тези твърдения. . . . Ако при представянето на такива доказателства някои все още отказват да вярват, то ние изоставяме такива хора като глупаво извратени или безнадеждно невежи.“
22. Защо някои отказват да приемат автентичността на Библията?
22 После този източник прави заключението: „Какво да кажем тогава за онези, които, независимо от изобилните доказателства, съществуващи днес относно автентичността на Светото Писание, заявяват, че не са убедени? . . . Несъмнено ние имаме основание да направим заключението, че не главата, а сърцето е виновно; че те не желаят да вярват на нещо, което смирява гордостта им, и което ще ги принуди да водят по–различен живот.“
Вътрешна хармония и откровеност
23, 24. Защо вътрешната хармония на Библията е толкова необикновена?
23 Представи си, че писането на дадена книга е започнало през времето на римската империя, продължило е през Средните векове и е завършило през 20–и век, и в написването ѝ са взели участие различни писатели. Какъв резултат би могъл да очакваш, ако писателите са имали различни занятия — войници, царе, свещеници, рибари, пастири и лекари? Би ли очаквал книгата да е хармонична и последователна? ‘Едва ли!’ — може би ще кажеш ти. Но Библията била писана именно при такива условия. И въпреки това тя е изцяло хармонична, не само в общите идеи, но и в най–дребните подробности.
24 Библията представлява сбирка от 66 книги, писани от около 40 различни писатели през един период от 1600 години — започната през 1513 г. пр.н.е. и завършена през 98 г.от н.е. Писателите се различавали по своето обществено положение и занятие, и много от тях нямали връзка с останалите. И все пак книгата, която се появила в резултат, следва една централна, последователно преминаваща през нея тема, сякаш е произведение на един ум. И, противно на мнението на някои, Библията не е продукт на западната цивилизация, но била написана от ориенталци.
25. Какво твърдение на библейските писатели бива потвърдено от честността и откровеността на Библията?
25 Докато мнозинството от древните писатели съобщават само за своите успехи и добродетели, библейските писатели открито признават своите грешки, както и слабостите на своите царе и водачи. В Числа 20:1–13 и Второзаконие 32:50–52 се говори за грешките на Моисей, макар че той самият писал тези книги. Йона 1:1–3 и 4:1 изброяват слабостите на Йона, който записал тези сведения. Матей 17:18–20; 18:1–6; 20:20–28; и 26:56 споменават за недобри качества, проявени от учениците на Исус. Следователно честността и откровеността на библейските писатели подкрепят тяхното твърдение, че са вдъхновени от Бога.
Нейната най–ярка отличителна черта
26, 27. Защо Библията е толкова точна в научните и другите въпроси?
26 Библията сама разкрива защо е толкова точна в научно, историческо и други отношения, а също и защо е толкова хармонична и честна. Тя показва, че Върховната Личност, всемогъщият Бог, Създателят, който сътворил вселената, е Авторът на Библията. Той просто използувал човешките писатели на Библията като писари, подтиквайки ги с могъщата си действена сила да записват онова, което ги вдъхновявал да пишат.
27 В Библията апостол Павел заявява: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ Апостол Павел също така казва: „Като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина.“ — 2 Тимотей 3:16, 17; 1 Солунци 2:13.
28. Тогава откъде идва Библията?
28 Следователно, Библията идва от разума на един Автор — Бога. И със своята вдъхваща страхопочитание сила, за Него не е било трудно да вземе такива мерки, че целостта на онова, което било писано, да се запази чак до наши дни. По този повод един водещ авторитет по библейски ръкописи, сър Фредерик Кениън, през 1940 г. казал: „Сега е премахнато и последното основание за каквото и да било съмнение, че Библията е стигнала до нас всъщност такава, каквато е била написана.“
29. Как може да се онагледят възможностите за общуване на Бога?
29 Хората са в състояние да изпращат радио– и телевизионни сигнали до земята от космическото пространство, дори и от луната, от хиляди километри разстояние. Космическите сонди изпратиха обратно на земята физическа информация и снимки от планети, отдалечени на стотици милиони километри. Несъмнено, Създателят на човека, който е Създателят и на радиовълните, може да направи поне толкова. Наистина, за него не е било голяма работа да използува своята всемогъща сила, за да пренесе думи и образи в умовете на онези, които бил избрал да запишат Библията.
30. Иска ли Бог хората да разберат каква е неговата цел за тях?
30 Освен това има много неща относно земята и живота на нея, които доказват, че Бог е заинтересуван за човечеството. Затова е разбираемо, че би искал да помогне на хората да разберат кой е той и каква е неговата цел за тях, като изрази ясно тези неща на книга — на един траен документ.
31. Защо вдъхновеното послание, което е записано, далеч превъзхожда сведенията, предадени устно?
31 Помисли също какви преимущества има една книга, чийто автор е Бог, пред сведенията, предавани от хората само в устна форма. Устното предание не би било надеждно, тъй като хората биха перефразирали съобщението, и след известен период от време неговото значение би било изопачено. Те биха препредавали устно сведенията съгласно собствената си гледна точка. Но за вдъхновения от Бога, трайно записан документ, е много по–малко вероятно да съдържа грешки. Освен това една книга може да бъде размножавана и превеждана, за да могат да имат полза от нея хора, които четат на разни езици. Така че нима не е логично това, че нашият Създател използувал такова средство за осигуряване на информация? Разбира се, че е дори повече от логично, след като Създателят сам казва, че е постъпил именно така.
Изпълнени пророчества
32–34. Какво има в Библията, което не се намира в никоя друга книга?
32 В допълнение на това Библията носи белега на божествено вдъхновение по един уникален и изключителен начин: тя е книга на пророчества, които са имали и продължават да имат безпогрешно изпълнение.
33 Например, унищожението на древния Тир, падането на Вавилон, възстановяването на Йерусалим, както и издигането и падането на царете на Мидо–Персия и Гърция било предсказано с най–големи подробности в Библията. Пророчествата са толкова точни, че някои критици са опитвали — но напразно — да докажат, че те били писани след случването на събитията. — Исаия 13:17–19; 44:27–45:1; Езекиил 26:3–6; Даниил 8:1–7, 20–22.
34 Пророчествата, които дал Исус относно унищожението на Йерусалим през 70 г.от н.е., били изпълнени съвсем точно. (Лука 19:41–44; 21:20, 21) Също и пророчествата за „последните дни“, дадени от Исус и от апостол Павел, биват изпълнявани във всичките им подробности в наше време. — 2 Тимотей 3:1–5, 13; Матей 24; Марко 13; Лука 21.
35. Защо библейските пророчества могат да идват само от Създателя?
35 Нито един човешки разум, колкото и интелигентен да е той, не би могъл да предскаже с такава точност бъдещи събития. Само разумът на всесилния и всемъдър Създател на вселената бил в състояние да направи това, както четем във 2 Петър 1:20, 21: „Никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.“
Тя дава отговора
36. Какво ни казва Библията?
36 Следователно, Библията по много различни начини доказва, че е вдъхновеното Слово на Върховната Личност. Като такова Слово, Библията ни казва защо хората са на земята, защо има толкова много страдания, накъде отиваме ние, и как условията ще се променят към по–добри. Тя ни разкрива, че има всевишен Бог, който е създал хората и тази земя с цел, и че неговата цел ще бъде изпълнена. (Исаия 14:24) Библията също така ни разкрива какво представлява истинската религия и как можем да я намерим. Затова тя е единственият източник на върховна мъдрост, която може да ни каже истината относно всички важни въпроси в живота. — Псалм 146:3; Притчи 3:5; Исаия 2:2–4.
37. Какъв въпрос трябва да бъде зададен относно т.нар. християнски свят?
37 Макар че има толкова изобилни доказателства за автентичността и истинността на Библията, дали всички, които казват, че я приемат, следват нейните учения? Помисли, например, за народите, които твърдят, че практикуват християнството — за т.нар. християнски свят. Те са имали достъп до Библията в продължение на много векове. Но дали тяхното мислене и действия наистина отразяват върховната мъдрост на Бога?
[Снимки на страница 11]
Сър Исак Нютон смятал, че земята се крепи в пространството в съотношение с други небесни тела чрез гравитация
Картината, която представя Библията — на една земя, заобиколена от празно пространство, — е призната от учените за забележителна за времето си по своята проницателност
[Снимка на страница 12]
Някои от ранните мореплаватели дори се страхували да не преплават отвъд ръба на плоската земя
[Снимка на страница 13]
За съществуването на Исус Христос има повече доказателства, отколкото за Юлий Цезар, император Карл Велики, Оливър Кромуел или папа Лъв III
[Снимка на страница 15]
За изпълнението на пророчествата, които дал Исус относно унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е., свидетелствува Арката на Тит в Рим