Не позволявай да те завладее тревога

„Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“ (Матей 6:34) Този съвет, даден от Исус Христос, безспорно е приложим за всички нас, които живеем в днешното забързано и подложено на стрес общество.

Но дали реално е възможно да не се тревожим за проблемите, решенията, задълженията и отговорностите, които имаме? Милиони хора се чувствуват потиснати, подложени на натиск и обременени. Затова и се продават огромни количества успокоителни и отпускащи лекарства.

Къде е границата

Да правим планове и да се подготвяме за своите задължения, задачи, решения и проблеми — независимо дали те са спешни, или не, — е необходимо. Библията ни насърчава да ‘седнем първо да пресметнем разноските’, преди да се заемем с някое сериозно начинание. (Лука 14:28–30) Това включва преценяването на наличните възможности, анализиране на вероятното въздействие на резултата и приблизителното определяне на разходите на време, енергия и пари.

Макар че човек трябва внимателно да обмисли какво може да се случи, не е възможно и не е конструктивно да се опитваме да обмислим всяка възможност. Например, заради сигурността на семейството може да обмислиш какво да правиш в случай на пожар в дома. Може да купиш и да монтираш димови сигнализатори и пожарогасители. Може да планираш и упражняваш аварийни изходи от различните части на къщата. Но къде свършва разумното, практично планиране и започва стигащата до крайност, неоправдана тревога? Тази тревога започва, когато ти започнеш да се измъчваш над безброй хипотетични ситуации, много от които са само плод на богато въображение. Неспокойни мисли могат да те обхванат и да те убедят, че сигурно си пропуснал нещо, или че не си направил достатъчно, за да защитиш семейството си. Това самоизмъчване може толкова да обсеби мислите ти, че да загубиш съня си заради него.

Моисей пред фараона

Йехова Бог възложил на своя пророк Моисей трудна задача. Първо Моисей трябвало да застане пред израилтяните и да ги убеди, че Йехова го е назначил да ги изведе от Египет. След това Моисей трябвало да се изправи пред фараона и да поиска той да освободи израилтяните. И накрая Моисей трябвало да поведе през пустинята едно множество, наброяващо милиони, и да го въведе в една земя, населена от враждебни народи. (Изход 3:1–10) Всичко това можело да бъде много плашещо, но дали Моисей позволил тази отговорност да изпълни ума му с неоснователна тревога?

Явно Моисей бил загрижен за редица неща. Той попитал Йехова: „Ето, когато отида при израилтяните и им река: ‘Бог на бащите ви ме изпрати при вас’, и те ми кажат: ‘Как Му е името?’, що да им кажа?“ Йехова му казал какво да отговори. (Изход 3:13, 14) Моисей бил загрижен също и за това какво би могло да стане, ако фараонът откаже да му повярва. Йехова отново отговорил на пророка. И един последен проблем — Моисей признал, че не е „красноречив“. Как можело да се помогне на това? Йехова осигурил Аарон като говорител на Моисей. — Изход 4:1–5, 10–16.

Снабден с отговори на въпросите си и притежаващ вяра в Бога, Моисей направил така, както Йехова бил заповядал. Вместо да се измъчва с плашещи мисли за това какво би могло да стане, когато се изправи пред фараона, Моисей ‘сторил така, както Господ му заповядал’. (Изход 7:6) Ако бил позволил тревогата да го завладее, това можело да отслаби вярата му и да стопи смелостта, необходима за изпълнението на мисията му.

Уравновесеният начин, по който Моисей подходил към задачата си, е пример за това, което апостол Павел нарекъл „благоразумие“. (2 Тимотей 1:7, NW; Тит 2:2–6, NW) Ако Моисей не бил проявил благоразумие, лесно можел да бъде превъзмогнат дотолкова от огромната сериозност на задачата си, че вероятно нямало да я приеме изобщо.

Поставяне на собствените мисли под контрол

Как реагираш, когато в ежедневието си се сблъскваш с изпитания на своята вяра или с изпитания от друг характер? Дали си склонен да изпаднеш в паника просто при мисълта за пречките и предизвикателствата, които се очертават пред теб? Или гледаш на тях по уравновесен начин? Както биха казали някои хора: ‘Не отваряй чадъра, преди да е заваляло.’ Та нали може изобщо да не се наложи да го отваряш, ако не завали! Тогава защо да се измъчваш от мисълта за нещо, което може изобщо да не се случи? Библията казва: „Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони.“ (Притчи 12:25, NW) В резултат на това човек отлага вземането на решение, докато стане твърде късно.

Много по⁠–​сериозна е духовната вреда, която прекомерната тревога може да причини. Исус Христос показал, че разбирането на „словото на царството“ може да бъде напълно задушено от измамливата сила на богатството и от „светските грижи“. (Матей 13:19, 22) Точно както тръните могат да попречат на кълновете да достигнат зрялост и да дадат плод, така и неконтролираната тревога може да ни попречи да напредваме в духовно отношение и да даваме плод за възхвала на Бога. Самоналоженото унищожаващо безпокойство дори е попречило на някои хора да се отдадат на Йехова. Те се безпокоят: ‘Ами ако не смогна да живея според отдаването си?’

Апостол Павел ни казва, че в духовната ни битка ние се стремим да ‘уловим всяка мисъл в плен, за да я направим послушна на Христос’. (2 Коринтяни 10:5, NW) Нашият главен враг, Сатан Дяволът, би бил много доволен да извлече полза от нашите страхове, за да ни обезсърчи и да ни отслаби физически, емоционално и духовно. Той е майстор на използуването на съмнения, с които да улови в капан онези, които не са нащрек. Затова Павел също предупредил християните да не ‘дават място на дявола’. (Ефесяни 4:27) Като ‘бог на тази система на нещата’ Сатан успешно „заслепява умовете на невярващите“. (2 Коринтяни 4:4, NW) Нека изобщо не позволяваме той да контролира умовете ни!

Помощ има

Когато се сблъсква с проблеми, едно дете може да отиде при любещия си баща и да получи наставления и утеха. Подобно на това и ние можем да се обърнем към своя небесен Баща, Йехова, със своите проблеми. Всъщност Йехова дори ни подканя да прехвърлим бремето си върху него. (Псалм 55:22, NW) Като дете, което след като е получило увереност от своя баща, вече не се притеснява за проблемите си, и ние не само трябва да прехвърлим бремето си на Йехова, но и да го оставим при Него. — Яков 1:6.

Как прехвърляме бремето си на Йехова? Филипяни 4:6, 7, NW отговаря: „Не се тревожете за нищо, но във всяко нещо чрез молитва и умоляване, заедно с отдаване на благодарност, нека вашите молби бъдат известени на Бога; и божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ Да, в отговор на нашите настоятелни молитви и молби Йехова може да ни даде вътрешно спокойствие, което предпазва умовете ни от това да бъдат безпокоени от ненужна тревога. — Йеремия 17:7, 8; Матей 6:25–34.

Но за да действуваме в съгласие с молитвите си, ние не бива да се изолираме, нито физически, нито умствено. (Притчи 18:1) Вместо това ще направим добре да разгледаме библейските принципи и насоки, които се отнасят до нашия проблем, като по този начин няма да допуснем да уповаваме на собственото си разбиране. (Притчи 3:5, 6) И млади, и стари могат да се обърнат към Библията и към изданията на „Стражева кула“ за богатството от информация относно вземането на решения и справянето с различни проблеми. Освен това в християнските сборове ние сме благословени с мъдри и опитни старейшини и други зрели християни, които винаги са готови да разговарят с нас. (Притчи 11:14; 15:22) Често тези, които не са засегнати емоционално от проблема и притежават божия възглед върху въпроса, могат да ни помогнат да видим своите проблеми в различна светлина. И макар че няма да вземат решение вместо нас, те могат да бъдат източник на голямо насърчение и подкрепа.

„Чакай Бога“

Никой не може да отрече, че и без да добавяме въображаеми проблеми, в ежедневното ни справяне с действителните проблеми има достатъчно стрес. Ако тревогата относно това, което би могло да се случи, ни кара да бъдем неспокойни и напрегнати, нека се обърнем към Йехова в молитва и да го умоляваме за помощ. Да търсим от неговото Слово и организация напътствия, мъдрост и благоразумие. Ще установим, че каквито и обстоятелства да възникнат, е налице помощ, за да се справим с тях.

С натежало сърце и измъчени чувства псалмистът пял: „Защо си отчаяна, душо моя, защо се бунтуваш вътре в мен? Чакай Бога, защото тепърва ще го възхвалявам като великото спасение на личността си и като свой Бог.“ (Псалм 42:11, NW) Нека и ние изпитваме същите чувства.

Да, планирай това, което е разумно да се очаква, а неочакваното остави на Йехова. „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ — 1 Петър 5:7.

[Снимка на страница 23]

Дали и ти като Давид прехвърляш бремето си и тревогите си на Йехова?