Копнееш ли за това да служиш по–пълно?

„СЪРДЕХ се на Йехова — казва Лора. — Непрестанно го молех да ни помогне да разрешим финансовите си проблеми, за да мога да продължа да бъда пионерка — но нямаше резултат. Накрая трябваше да прекратя пионерската си служба. Трябва да призная също, че завиждах на онези, които можеха да продължават с нея.“

Да обърнем внимание и на случая на Майкъл, помощник–служител в един сбор на Свидетелите на Йехова. Той се стремял към позицията на надзорник. (1 Тимотей 3:1) Когато след няколко години неговото желание все още не било изпълнено, той толкова се огорчил, че повече не искал да го обсъждат за тази привилегия. „Просто не можех отново да понеса болката от разочарованието“ — казва той.

Дали си имал подобно преживяване? Дали е трябвало да се откажеш от някоя много желана теократична привилегия? Например, дали е трябвало да престанеш да служиш като пионер, целодневен възвестител на Царството? Или дали копнееш за някои привилегии в сбора, които са поверени на други хора? Може дори да имаш силно желание да служиш в Бетел или като мисионер, но твоите обстоятелства да не позволяват това.

„Отлаганото очакване разболява сърцето“ — признава книгата Притчи. (Притчи 13:12, NW) Това може да е особено валидно, когато други получат точно тези привилегии, за които ти се надяваш. Дали божието Слово дава прозрение, утеха и надежда на всеки, който изпитва такива разочарования? Да, дава. Всъщност Псалм 84 изразява чувствата на един служител на Йехова, който имал подобни неизпълнени желания относно службата на Йехова.

Признателността на един левит

Писателите на Псалм 84 били синовете на Корей, левити, които служели в храма на Йехова и високо ценели своите привилегии в службата. „Колко е прекрасен твоят величествен шатър, о, Йехова на войнствата! — възкликнал един от тях. — Душата ми жадува и копнее за дворовете на Йехова. Сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог.“ — Псалм 84:1, 2, NW.

Този левит имал толкова силно желание да служи в храма на Йехова, че дори обикновеният пейзаж по пътя за Йерусалим му се струвал привлекателен. „Минавайки през низината, изпълнена със сухи храсталаци ба̀ка — казва той, — те я превръщат в извор.“ (Псалм 84:6, NW) Да, един обикновено сух район му изглеждал като добре напоявана област.

Тъй като псалмистът не бил от левитите–свещеници, той можел да служи в храма само по една седмица на всеки шест месеца. (1 Летописи 24:1–19; 2 Летописи 23:8; Лука 1:5, 8, 9) Останалата част от времето си той прекарвал в дома си в някой от левитските градове. Затова той пял: „Дори врабчето си намира жилище, и лястовицата гнездо за себе си, гдето туря пилетата си, при Твоите олтари, Господи на Силите [Йехова на войнствата — NW], Царю мой и Боже мой.“ (Псалм 84:3) Колко щастлив щял да бъде левитът, ако бил като птиците, които имали по–постоянно жилище в храма!

Би било лесно левитът да се огорчи заради това, че не може да служи в храма по–често. Той обаче се радвал да служи така, както може, и вероятно съзнавал, че искрената преданост към Йехова си заслужава усилията. Какво помогнало на този лоялен левит да остане доволен от своите привилегии в службата?

Научи се да бъдеш доволен

„Един ден в твоите дворове е по–добър от хиляда дни другаде — казва левитът. — Избрах да стоя на прага в дома на моя Бог, вместо да се движа свободно из шатрите на злото.“ (Псалм 84:10, NW) Той разбирал, че дори един ден, прекаран в дома на Йехова, е неоценима привилегия. А левитът трябвало да служи в храма много повече от един ден. Неговото удовлетворение от привилегиите му го карало да пее от радост.

А ние? Дали мислим за благословиите, които имаме, или сме склонни да забравим за това, което вече имаме в службата на Йехова? Заради тяхната преданост към него, Йехова е поверил на своите хора редица привилегии и задължения. Те включват по–сериозните отговорности на надзор, пастирска дейност, поучаване и различни аспекти на целодневната служба. Но тук се отнасят и други ценни неща, които са свързани с поклонението на Йехова.

Например, да разгледаме християнската служба. Апостол Павел сравнява нашата привилегия да проповядваме добрата новина с едно „съкровище в пръстни съдове“. (2 Коринтяни 4:7) Дали ти гледаш на тази служба като на безценно съкровище? Исус Христос, който сложил началото на проповедната дейност на Царството, гледал на нея по този начин, оставяйки ни пример. (Матей 4:17) „Тъй като имаме тази служба, . . . ние не се отказваме“ — казал Павел. — 2 Коринтяни 4:1, NW.

Християнските събрания също са такъв свещен дар, който не бива да бъде приеман лековато. На нашите събрания получаваме жизненоважни напътствия и се радваме на общуването, от което се нуждаем. Освен това на събранията можем публично да изразим своята вяра и надежда, като редовно даваме отговори и като участвуваме в програмата по други начини. (Евреи 10:23–25) Нашите събрания наистина са дар, който трябва да бъде ценен!

Майкъл, споменат по–горе, високо ценял тези благословии и бил дълбоко признателен за тях. Но неговото разочарование, че не може да служи като старейшина, временно изместило на заден план признателността му за тези благословии. Когато отново се съсредоточил върху тях, той могъл да възвърне равновесието си и търпеливо да чака Йехова.

Вместо да се чувствуваме недоволни заради това, че нямаме определена привилегия, ще направим добре, ако отново разгледаме начините, по които Йехова ни благославя, както направил псалмистът.a Ако не успеем да видим много неща, трябва да погледнем отново, като молим Йехова да отвори очите ни, за да видим привилегиите си и начините, по които той ни благославя и ни използува за своя възхвала. — Притчи 10:22.

Важно е също човек да разбере, че за специалните привилегии, като например позицията на надзорник, трябва да отговаря на конкретни изисквания. (1 Тимотей 3:1–7; Тит 1:5–9) Така че трябва да изследваме себе си, като търсим области, в които е необходимо подобрение, и след това полагаме искрени усилия да постигнем подобрение. — 1 Тимотей 4:12–15.

Да не се обезсърчаваме

Ако не получим определена привилегия в службата, не бива да правим извода, че Йехова обича повече тези, които се радват на нея, или че не ни дава нещо добро. Разбира се, не бива завистливо да предполагаме, че тези хора незаслужено са получили привилегиите си, тъй като са били облагодетелствувани от хора, а не са били назначени по теократичен път. Ако се замисляме за подобни неща, това може да доведе до завист, съперничество, и дори може да ни накара да се откажем напълно. — 1 Коринтяни 3:3; Яков 3:14–16.

Лора, спомената в началото на статията, не се отказала. В крайна сметка тя поставила под контрол чувствата си на гняв и завист. Лора непрекъснато се молела на Бога за помощ да превъзмогне негативната си реакция относно това, че не може да бъде пионерка. Освен това тя потърсила помощ и от квалифицираните мъже в сбора и се почувствувала уверена в божията любов. „Йехова ми даде вътрешен мир — казва тя. — Въпреки че със съпруга ми не можем да бъдем пионери сега, ние ценим времето, през което бяхме такива, и извличаме сила от преживяванията, които сме имали. Освен това помагаме на големия си син в неговата пионерска служба.“ Тъй като се е задоволила с това, което има, днес Лора може да ‘се радва с ония, които се радват’ в своята пионерска служба. — Римляни 12:15.

Поставяй си постижими цели

Това, че сме се задоволили със сегашните си привилегии в службата, не означава, че спираме да си поставяме по–нататъшни теократични цели. Говорейки за небесното възкресение, Павел казал ‘да се стремим напред към нещата пред себе си’. Освен това той казал: „В степента, в която сме постигнали напредък, нека продължаваме да ходим порядъчно в същата тази рутина.“ (Филипяни 3:13–16, NW) Теократичните цели могат да ни помогнат да се стремим напред. Предизвикателството обаче е те да бъдат реалистични.

Реалистичните цели са разумни и постижими. (Филипяни 4:5) Това не означава, че цел, за която са необходими няколко години усилена работа, е нереалистична. Подобна далечна цел може да бъде постигната постепенно, чрез поставяне на серия от междинни цели, или стъпки. Те могат да служат като степени на духовен напредък. Успешното изпълняване на всяка стъпка ще ни даде по пътя чувство на удовлетворение вместо на разочарование.

Добро равновесие

Важно е да се съзнава обаче, че поради своите обстоятелства и ограничения може да не получим някои привилегии. Ако си ги поставяме за цели, това би довело само до разочарование и чувство на безизходица. Подобни цели трябва да бъдат отложени поне за настоящия момент. Няма да ни бъде трудно да правим това, ако се молим за богоугодно удовлетворение и ако направим вършенето на божията воля своя основна грижа. Когато се стремим към привилегии, е важна славата на Йехова, а не признаването на нашите лични постижения. (Псалм 16:5, 6; Матей 6:33) Библията уместно ни казва: „Прехвърли делата си на Йехова, и плановете ти ще се утвърдят.“ — Притчи 16:3, NW.

Като разглеждаме Псалм 84, можем да видим, че псалмистът проявил подобна нагласа спрямо привилегиите в службата и Йехова го благословил богато. Освен това този псалм продължава да носи полза за хората на Йехова чак до днес.

Чрез молитвено упование на Йехова ти можеш да уравновесиш желанието си за допълнителни привилегии с удовлетворението от тези, на които се радваш понастоящем. Никога не позволявай на желанието да правиш повече да те лиши от признателността за онова, което имаш сега, и от радостта да служиш на Йехова вечно. Уповавай на Йехова, тъй като това води до щастие, както личи от думите на левита: „О, Йехова на войнствата, щастлив е човекът, който уповава на теб.“ — Псалм 84:12, NW.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 11]

Цели, които можем да си поставяме

Ежедневно да четем Библията. — Исус Навиев 1:8; Матей 4:4

Да подобряваме своите различителни способности чрез обучение от Писанията. — Евреи 5:14, NW

Да развиваме по–близки взаимоотношения с Бога. — Псалм 73:28

Да култивираме плодовете на духа. — Галатяни 5:22, 23

Да подобрим качеството на молитвите си. — Филипяни 4:6, 7

Да станем по–резултатни в проповядването и в поучаването. — 1 Тимотей 4:15, 16

Да четем всеки брой на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и да размишляваме върху тях. — Псалм 49:3

[Снимки на страница 9]

Когато си определяш лични цели, поставяй вършенето на божията воля на първо място