Помогни на децата си да растат добре

КОГАТО става дума за възпитанието на децата, много родители търсят къде ли не отговорите, които всъщност са на разположение в техния дом. Многобройни семейства имат Библия, но тя събира прах на лавицата, вместо да бъде използувана в отглеждането на децата.

Вярно е, че много хора днес се отнасят скептично към това да използуват Библията като ръководство за семейния живот. Те я отхвърлят като остаряла, старомодна или прекалено строга. Но едно непредубедено изследване ще разкрие, че Библията е книга с практическо значение за семейството. Да видим как помага тя.

Подходящата среда

Библията казва на бащите да гледат на децата си като на „маслинени младоци около трапезата [си]“. (Псалм 128:3, 4) Нежните дръвчета няма да израснат като плодоносни дървета без внимателни грижи, без да им се дава подходящата храна, почва и влага. Подобно на това успешното отглеждане на децата изисква работа и грижи. Децата имат нужда от благотворна среда, за да израснат до зрялост.

Първият елемент на такава среда е любовта — между брачните партньори и между родителите и децата. (Ефесяни 5:33; Тит 2:4) Много хора обичат членовете на своето семейство, но не смятат за необходимо да изразяват тази любов. Помисли обаче: Дали би могъл с основание да говориш за това, че си общувал с твой приятел, ако си му написал писмо, на което не си сложил адрес и марка, или не си го изпратил? Подобно на това Библията показва, че истинската любов е нещо много повече от чувство, което стопля сърцето; тя се изразява чрез думи и дела. (Сравни Йоан 14:15 и 1 Йоан 5:3.) Бог дал пример, като изразил любовта си към своя Син с думите: „Това е моят Син, любимият, когото съм одобрил.“ — Матей 3:17, NW.

Похвала

Как родителите могат да проявят такава любов към децата си? Като начало търси положителното. Лесно е да се намират грешки при децата. Тяхната незрялост, неопитност и егоизъм ще се проявяват по многобройни начини всеки ден. (Притчи 22:15) Но те ще направят и много добри неща всеки ден. Върху какво ще се съсредоточиш? Бог не мисли постоянно за нашите грешки, но помни доброто, което сме направили. (Псалм 130:3; Евреи 6:10) Ние трябва да се отнасяме към нашите деца по същия начин.

Един младеж казва: „Не си спомням да съм получил похвала за някое постижение у дома или в училище, през цялото време, докато живеех в къщи.“ Родители, не пренебрегвайте тази жизненоважна потребност на вашите деца! Всички деца трябва да бъдат хвалени редовно за хубавите неща, които правят. Това ще намали риска да израснат ‘обезсърчени’, убедени, че нищо, което правят, не е както трябва. — Колосяни 3:21.

Общуване

Друг хубав начин да изразиш любов към децата си е да следваш съвета от Яков 1:19: ‘Бъди бърз да слушаш, бавен да говориш и бавен да се гневиш.’ Дали предразполагаш децата си да говорят и след това наистина слушаш какво казват те? Ако децата ти знаят, че ще започнеш да им четеш лекция още преди да са свършили, или че ще се ядосаш, когато разбереш какво изпитват в действителност, тогава ще запазят чувствата си за себе си. Но ако знаят, че наистина ще ги изслушаш, тогава е много по–вероятно да бъдат откровени с теб. — Сравни Притчи 20:5.

А ако те разкрият чувства, за които си сигурен, че са погрешни? Дали тогава можеш да реагираш ядосано, да им говориш нравоучително или да ги наказваш? Вярно, някои детински избухвания могат да ни попречат да бъдем ‘бавни да говорим и бавни да се гневим’. Но разгледай отново примера на това как Бог постъпва със своите деца. Дали той създава атмосфера на болезнен страх, така че децата му да се страхуват да му кажат какво изпитват в действителност? Не! Псалм 62:8 казва: „Уповавайте на [Бога], люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище.“

Така, когато Авраам бил разтревожен от решението на Бога да унищожи градовете Содом и Гомор, той не се поколебал да каже на небесния си Баща: „Далеч от Тебе да сториш такова нещо . . . Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?“ Йехова не укорил Авраам; Той го изслушал и успокоил страховете му. (Битие 18:20–33) Бог е забележително търпелив и нежен, дори и когато децата му изповядват пред него чувства, които са напълно неоправдани и неоснователни. — Йона 3:10–4:11.

Родителите също трябва да създадат атмосфера, в която децата не се боят да разкрият най–съкровените си чувства, колкото и обезпокояващи да бъдат те. Така че ако детето ти избухне нетърпеливо, изслушай го. Вместо да го порицаеш, покажи, че разбираш неговите чувства, и попитай за причините. Например, можеш да кажеш: ‘Изглеждаш ми ядосан на еди кой си. Искаш ли да ми кажеш какво е станало?’

Овладяване на гнева

Разбира се, никой родител не е търпелив колкото Йехова. А децата несъмнено могат да поставят на крайно изпитание търпението на своите родители. Ако понякога си разгневен на децата си, не се страхувай, че заради това си лош родител. Понякога ще имаш сериозни основания да се гневиш. Сам Бог основателно се гневи на своите деца, дори и на онези, които са му много скъпи. (Изход 4:14; Второзаконие 34:10) Но неговото Слово ни учи да овладяваме гнева си. — Ефесяни 4:26.

Как? Понякога е от полза да направиш кратка пауза, за да може гневът ти да се охлади. (Притчи 17:14) И не забравяй — това е дете! Не очаквай от него поведение на възрастен или зряло мислене. (1 Коринтяни 13:11) Ако разбереш защо детето ти постъпва по определен начин, това може да смекчи гнева ти. (Притчи 19:11) Никога не забравяй огромната разлика между това да направиш нещо лошо и да си лош. Ако се караш на детето, че е лошо, то може да помисли: ‘Има ли смисъл изобщо да се опитвам да съм добър?’ Но ако любещо поправиш детето, това ще му помогне да постъпи по–добре следващия път.

Поддържане на ред и уважение

Едно от най–големите предизвикателства, с които се сблъскват родителите, е това да внедрят у децата чувство за ред и уважение. В днешния позволяващ всичко свят много хора дори се питат дали е правилно изобщо да ограничават своите деца. Библията отговаря: „Пръчката и порицанието са това, което дава мъдрост, а момчето, оставено без надзор, ще донесе срам на майка си.“ (Притчи 29:15, NW) Някои хора избягват думата „пръчка“, като смятат, че тя говори за своего рода малтретиране на детето. Но не е така. Еврейската дума за „пръчка“ се отнасяла за кривак, какъвто овчарите използували — не за да удрят, — за да водят овцете.a Така че пръчката означава дисциплиниране.

В Библията да дисциплинираш означава най–вече да поучаваш. Затова в книгата Притчи се казва четири пъти ‘слушай поука’. (Притчи 1:8; 4:1; 8:33; 19:27) Децата трябва да научат, че правенето на това, което е правилно, донася възнаграждение, а вършенето на лоши неща води след себе си лоши последици. Наказанието може да помогне да се запомнят отрицателните поуки, точно както възнагражденията — като похвалата например — могат да наблегнат на положителните. (Сравни Второзаконие 11:26–28.) Родителите ще правят добре, ако следват примера на Бога по отношение на наказанието, защото той казал на хората от своя народ, че ще ги накаже „с мярка“. (Йеремия 46:28) Някои деца се нуждаят само от няколко строги думи, за да започнат да се държат добре. За други са необходими по–сериозни действия. Но наказването „с мярка“ никога няма да включва нещо, което може да причини истинска физическа или емоционална вреда на детето.

Уравновесеното дисциплиниране трябва да включва това децата да бъдат учени на правилните граници. Много от тях са ясно определени в божието Слово. Библията учи на уважение спрямо границите на личната собственост. (Второзаконие 19:14) Тя поставя граници във физическо отношение, като показва, че е погрешно човек да обича насилието или умишлено да наранява друг човек. (Псалм 11:5; Матей 7:12) Тя установява граници в сексуално отношение, като осъжда кръвосмешението. (Левит 18:6–18) Тя дори посочва граници в лично и емоционално отношение, като ни забранява да наричаме друг човек с обидни имена или да използуваме други форми на словесно малтретиране. (Матей 5:22) За създаването на здрава семейна обстановка е необходимо децата да бъдат учени на тези граници както с думи, така и с пример.

Друг ключ към поддържането на ред и уважение в семейството се състои в разбирането на ролите в семейството. В много семейства днес тези роли са неясни или объркани. В някои семейства родителят споделя обременяващи проблеми с детето, проблеми, с които детето не е подготвено да се справя. В други семейства на децата се позволява да бъдат малки диктатори, които вземат решения за цялото семейство. Това е погрешно и навреждащо. Родителите са задължени да осигуряват нуждите на малките си деца — физически, емоционални или духовни, — а не обратното. (2 Коринтяни 12:14; 1 Тимотей 5:8) Разгледай случая на Яков, който приспособил темпото на вървеж на цялото семейство и придружителите, за да не бъде то прекалено натоварващо за малките му деца. Той разбирал границите на техните възможности и постъпил според тях. — Битие 33:13, 14.

Грижи за духовните нужди

Нищо не е по–необходимо за една здрава семейна обстановка от духовността. (Матей 5:3) Децата имат голям капацитет по отношение на духовността. Те са пълни с въпроси: Защо съществуваме? Кой е направил земята и животните, дърветата, океаните по нея? Защо хората умират? Какво става с тях след това? Защо на добрите хора се случват лоши неща? Изброяването изглежда безкрайно. Често именно родителят е този, който предпочита да не мисли за такива неща.b

Библията подканя родителите да отделят време, за да обучават децата си духовно. Тя описва това обучение с топли думи като един продължаващ разговор между родители и деца. Родителите могат да учат децата си за Бога и неговото Слово, когато ходят заедно, седят в къщи заедно, вечер преди лягане — винаги когато е възможно. — Второзаконие 6:6, 7; Ефесяни 6:4.

Библията не просто препоръчва такава духовна програма. Тя осигурява и материалите, които ще са ти необходими. Та как иначе би отговорил на детските въпроси, споменати по–горе? Библията съдържа отговорите. Те са ясни, те са интригуващи и дават силна надежда в този безнадежден свят. И което е още по–добро — познаването на библейската мъдрост може да даде на децата ти най–здравата котва, най–сигурното ръководство в днешните объркани времена. Дай им това и те наистина ще растат добре — днес и в бъдещето.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 11]

Търси начини да хвалиш редовно детето си за конкретни неща

[Блок на страница 9]

Как да помогнеш на децата да растат добре

• Осигури стабилна среда, в която те се чувствуват обичани и желани

• Изказвай им похвала редовно. Бъди конкретен

• Бъди добър слушател

• Направи пауза, когато гневът ти избухне

• Установи ясни, непротиворечиви граници

• Приспособи дисциплинирането към потребностите на всяко дете

• Не очаквай от детето си повече, отколкото е разумно

• Грижи се за духовните нужди посредством редовно изучаване на божието Слово

[Блок на страница 10]

Изпреварила времето си

БИБЛЕЙСКИТЕ принципи помогнали на хората от древен Израил да се радват на един много по⁠–​превъзходен стандарт на семейния живот, отколкото заобикалящите ги народи. Историкът Алфред Едерсхайм казва: „Извън границите на Израил едва ли би било уместно изобщо да се говори за семеен живот, или дори за семейство, както ние разбираме тези термини.“ Например в семейството у древните римляни законът давал абсолютна власт на бащата. Той можел да продава децата си в робство, да ги кара да работят като наемници и дори да ги екзекутира — безнаказано.

Някои римляни мислели, че юдеите постъпват странно, като се отнасят нежно към децата си. Дори римският историк от първи век Тацит написал един изпълнен с омраза текст срещу юдеите, като казвал, че техните обичаи били „както перверзни, така и отвратителни“. Той обаче признал: „Сред тях е престъпление да убиеш новородено бебе.“

Библията установила извисен стандарт. Тя учела юдеите, че децата са скъпоценни — че всъщност на тях трябвало да се гледа като на наследство от самия Бог — и че отношението към тях трябвало да бъде такова. (Псалм 127:3) Явно много от тях живели според това напътствие. Дори езикът им показвал това. Едерсхайм отбелязва, че освен думите за син и дъщеря, древният еврейски език имал девет думи за деца, като всяка се отнасяла за различна фаза от живота. Например, в него имало дума за дете, което все още е кърмено от майка си, и друга за дете, което вече е отбито. За малко по⁠–​големи деца имало дума, която показвала, че те растат и укрепват. А за по⁠–​големи младежи имало дума, която буквално означавала ‘да стана самостоятелен’. Едерсхайм обяснява: „Несъмнено хора, които толкова внимателно са наблюдавали живота на детето, за да опишат по образен начин всяка прогресираща фаза от неговото съществуване, трябва да са изпитвали голяма привързаност към своите деца.“