Дали Бог наистина те познава?

„О, Йехова, ти . . . дори си се запознал с всичките ми пътища.“ — ПСАЛМ 139:1, 3, NW.

 1. Колко е разпространено чувството, че другите ‘не разбират’ тревогите, проблемите и притесненията, с които се сблъскваме?

ДАЛИ има някой, който наистина разбира тревогите, притесненията и проблемите, пред които си изправен? По целия свят има милиони хора, млади и стари, без семейство или близки, които да се интересуват какво става с тях. Дори и в семействата много съпруги — а също и съпрузи — смятат, че техният партньор не разбира напълно притесненията, които ги обременяват. Понякога те протестират отчаяно: „Ти не ме разбираш!“ Не малко млади хора също стигат до извода, че никой не ги разбира. Но сред онези, които са жадували за повече разбиране от страна на другите, има някои хора, чийто живот впоследствие е придобил по–богат смисъл. Как е възможно това?

 2. Какво може да помогне на поклонниците на Йехова да живеят един богато удовлетворяващ живот?

² Възможно е, защото независимо от това дали останалите човеци разбират изцяло техните чувства, или не, тези хора са уверени, че Бог наистина разбира какво изживяват те, и че като Негови служители, те не са принудени да се справят с проблемите си сами. (Псалм 46:1) Освен това божието Слово, заедно с помощта на разбиращите християнски старейшини, им дава възможност да виждат отвъд своите лични проблеми. Писанията им помагат да разберат, че тяхната вярна служба е скъпоценна в очите на Бога и че има сигурно бъдеще за онези, които полагат надеждата си на Него и на мерките, които той е взел чрез Исус Христос. — Притчи 27:11; 2 Коринтяни 4:17, 18.

 3, 4. (а) Как разбирането на факта, че „Господ [Йехова — NW] е Бог“ и че той „ни е направил“, ни помага да намерим радост в службата му? (б) Защо имаме пълно доверие в любещата грижа на Йехова?

³ Може би си запознат с Псалм 100:2, който казва: „Служете Господу [на Йехова — NW] с веселие; дойдете пред него с радост.“ Колко са хората, които наистина отдават поклонение на Йехова по този начин? Солидни основания защо можем да правим това са дадени в стих 3, който ни напомня: „Познайте, че Господ [Йехова — NW] е Бог; той ни е направил, и ние сме негови; негови люде сме и овце на пасбището му.“ В еврейския текст той е наречен Елохѝм, което изразява неговото величие в превъзходство, достойнство и несравнимост. Той е единственият истински Бог. (Второзаконие 4:39; 7:9; Йоан 17:3) Неговите служители познават божествеността му не просто като факт, на който са били научени, но като нещо, което те знаят от личен опит и което доказват чрез послушание, доверие и преданост. — 1 Летописи 28:9; Римляни 1:20.

⁴ Тъй като Йехова е живият Бог, който може да вижда дори и какво е сърцето ни, нищо не е скрито от очите му. Той е съвсем наясно с всичко, което се случва в живота ни. Той разбира какво причинява проблемите, с които се сблъскваме, както и психическото и емоционално смущение, които те могат да причинят. Като Създател той ни познава по–добре от самите нас. Той знае също така как да ни помогне да се справяме със своето положение и как да осигури трайно облекчение. Той ще ни помогне любещо — като пастир, който държи агне в прегръдките си, — когато му се доверим с цялото си сърце. (Притчи 3:5, 6; Исаия 40:10, 11) Едно изследване на Псалм 139 може да допринесе много за укрепването на това доверие.

Онзи, който вижда всичките ни пътища

 5. Какво означава Йехова да ни ‘изследва целите’, и защо това е нещо желателно?

⁵ С дълбока благодарност псалмистът Давид писал: „О, Йехова, ти ме изследва целия, и ме познаваш.“ (Псалм 139:1, NW) Давид бил уверен, че познанието на Йехова за него не било повърхностно. Бог не гледал на Давид по начина, по който би гледал някой човек, виждайки само неговия ръст, неговия дар слово или умението му да свири на арфа. (1 Царе 16:7, 18) Йехова ‘изследвал целия’ Давид до най–съкровената му същност, и направил това с любеща загриженост за духовното му добруване. Ако ти си един от отдадените служители на Йехова, той те познава толкова добре, колкото познавал и Давид. Нима това не събужда у теб чувства на благодарност и страхопочитание?

 6. Как Псалм 139:2, 3 показва, че Йехова знае всичко, което правим, и дори познава и нашите мисли?

⁶ Всички дейности на Давид били открити пред погледа на Йехова, и Давид бил наясно с това. „Ти опозна сядането ми и ставането ми — писал псалмистът. — Ти разбираш мисълта ми отдалеч. Моето пътуване и лягането ми за почивка си измерил ти, и дори си се запознал с всичките ми пътища.“ (Псалм 139:2, 3, NW) Фактът, че Йехова е в небесата, далече от земята, не Му попречил да знае какво прави или мисли Давид. Той „измерил“, или внимателно изследвал, делата на Давид както през деня, така и през нощта, за да опознае природата им.

 7. (а) Като използуваш случки от живота на Давид за основа, споменѝ някои от нещата в нашия живот, с които Бог е наясно. (б) Как трябва да ни въздействува познанието за това?

⁷ Когато любовта към Бога и доверието в Неговата сила да осигурява избавление подтикнали младия Давид да застане доброволно срещу филистимския гигант Голиат, Йехова знаел това. (1 Царе 17:32–37, 45–47) По–късно, когато враждебността на хората причинявала жестока болка на сърцето на Давид, когато утеснението било толкова голямо, че нощем Давид се обливал в сълзи, той бил утешаван от познанието, че Йехова е чул молбите му. (Псалм 6:6, 9; 55:2–5, 22) Подобно на това, когато изпълненото му с благодарност сърце подтиквало Давид да размишлява за Йехова по време на безсънна нощ, Йехова знаел това много добре. (Псалм 63:6; сравни Филипяни 4:8, 9.) Една вечер, когато Давид наблюдавал как съпругата на един негов ближен се къпе, Йехова знаел и това, и той видял какво се случило, когато макар и за кратко време Давид позволил на грешното желание да измести Бога от мислите му. (2 Царе 11:2–4) По–късно, когато пророк Натан бил изпратен да изобличи пред Давид сериозността на греха му, Йехова не само чул думите, излезли от устата на Давид, но също така прозрял и разкайващото се сърце, от което излезли те. (2 Царе 12:1–14; Псалм 51:1, 17) Дали това не трябва да ни накара сериозно да се замислим за това къде ходим, какво правим и какво има в сърцето ни?

 8. (а) По какъв начин ‘думата на езика ни’ влияе върху нашата позиция пред Бога? (б) Как могат да бъдат преодолени слабостите при използуването на езика? (Матей 15:18; Лука 6:45)

⁸ Тъй като Бог знае всичко, което правим, не трябва да се учудваме, че той е наясно с това как използуваме дори една толкова малка част от своето тяло, каквато е езикът. Цар Давид осъзнавал това и писал: „Защото още я няма думата на езика ми, а ето! о, Йехова, ти вече я знаеш цялата.“ (Псалм 139:4, NW) Давид знаел добре, че онези, които ще бъдат добре дошли като гости в шатъра на Йехова, ще бъдат хора, които не клеветят другите и които отказват да използуват езика си, за да разпространяват пикантни клюки, които биха опетнили името на някой близък познат. Онези, които ще се радват на благоволението на Йехова, ще бъдат хора, които говорят истината дори и в сърцето си. (Псалм 15:1–3; Притчи 6:16–19) Никой от нас не е в състояние да държи езика си под съвършен контрол, но Давид не стигнал до малодушното заключение, че не може да направи нищо за подобряване на своето положение. Той прекарал много време в композиране и пеене на псалми за възхвала на Йехова. Също така той открито признавал, че му е необходима помощ, и се молел на Бога за нея. (Псалм 19:12–14) Дали не трябва и ние да обърнем молитвено внимание на начина, по който използуваме езика си?

 9. (а) Какво показва описанието в Псалм 139:5 относно това колко изоснови познава Бог нашето положение? (б) Каква увереност ни дава това?

⁹ Йехова не гледа на нас или на нашето положение от ограничена перспектива. Той вижда цялата картина, от всички страни. Използувайки обсаден град като пример, Давид писал: „Отзад и отпред, отвсякъде ти си ме обкръжил.“ В случая на Давид, Бог не бил обсаждащ неприятел; по–скоро той бил грижлив защитник. „Ти поставяш върху мен ръката си“ — прибавил Давид, показвайки по този начин контрола и защитата на Бога, упражнявани за трайно добро на онези, които го обичат. „Такова знание е твърде чудесно за мене. То е толкова високо горе, че аз не мога да го достигна“ — признал Давид. (Псалм 139:5, 6, NW) Толкова пълно, толкова изоснови познава Бог своите служители, че ние дори не можем да разберем това докрай. Но знаем достатъчно, за да бъдем уверени, че Йехова ни разбира истински и че помощта, която той осигурява, е най–добрата. — Исаия 48:17, 18.

Където и да сме, Бог може да ни помогне

10. Каква насърчителна истина е предадена от живото описание в Псалм 139:7–12?

¹⁰ Разглеждайки любещата грижа на Йехова от друг аспект, псалмистът продължава: „Къде мога да се скрия от твоя дух, и къде мога да избягам отпред лицето ти?“ Той нямал желание да се опитва да бяга от Йехова; но знаел, че където и да се намира, Йехова ще знае това и чрез светия дух ще може да му помогне. „Ако се възкача на небесата — продължил той, — там ще си ти; и ако просна постелята си в шеол, ето! там ще бъдеш ти. Дори и ако трябва да взема крилете на зората, за да мога да обитавам в най–отдалеченото море, и там ще ме води твоята ръка, и десницата ти ще ме държи. И ако кажа: ‘Сигурно ще ме сграбчи бързо тъмнината!’, тогава нощта ще бъде светлина край мен. Дори и тъмнината няма да бъде прекалено тъмна за теб, а нощта ще засияе съвсем като ден; тъмнината може да бъде съвсем като светлина.“ (Псалм 139:7–12, NW) Няма място, където да отидем, няма обстоятелства, в които да попаднем, които могат да ни поставят извън погледа на Йехова или извън обсега на неговия дух, който ще ни помогне.

11, 12. (а) Макар че за известно време Йона забравил за способността на Йехова да вижда и да помага, как била проявена тя в случилото се с Йона? (б) Как можем да извлечем полза от случилото се с Йона?

¹¹ В даден момент пророкът Йона забравил за това. Йехова му възложил да проповядва на хората от Ниневия. Поради някаква причина Йона сметнал, че не може да се справи с тази задача. Може би поради репутацията на асирийците като жестоки хора, мисълта да служи в Ниневия плашела Йона. Затова той се опитал да се скрие. На пристанището на Йопия той уговорил да го вземат на един кораб, пътуващ за Тарсис (обикновено свързван с Испания, на около 3500 км западно от Ниневия). Въпреки всичко Йехова го видял как се качва на кораба и как отива да спи в трюма. Освен това когато по–късно Йона бил изхвърлен през борда, Бог също знаел къде се намира той. Йехова също така чул Йона, когато от корема на голямата риба той обещал, че ще изпълни обета си. Върнат обратно на сушата, Йона отново получил възможност да изпълни задачата си. — Йона 1:3, 17; 2:1–3:4.

¹² Колко по–добре щяло да бъде за Йона, ако още от началото разчитал на духа на Йехова да му помогне да изпълни задачата си! По–късно обаче Йона смирено записал онова, което се случило с него, и оттогава насам този разказ помогнал на много хора да покажат онова доверие в Йехова, което изглежда било много трудно за Йона да придобие. — Римляни 15:4.

13. (а) Какви задачи изпълнил предано Илия, преди да избяга от царица Йезавел? (б) Как Йехова помогнал на Илия, дори когато той потърсил скривалище извън израелската земя?

¹³ Преживяното от Илия било по–различно. Той предано съобщил постановлението на Йехова, че като наказателна мярка израелтяните ще пострадат от суша поради греховете си. (3 Царе 16:30–33; 17:1) Той смело подкрепил истинското поклонение в двубоя между Йехова и Ваал на планината Кармил. И довел докрай тази подкрепа чрез екзекуцията на 450 пророка на Ваал в долината на потока Кисон. Но когато в яростта си царица Йезавел се заклела да отнеме живота на Илия, Илия избягал от страната. (3 Царе 18:18–40; 19:1–4) Дали Йехова бил наблизо, за да му помогне в това трудно време? Да, несъмнено. Ако Илия се бил изкачил на висока планина, стигаща сякаш чак до небето; ако той се бил скрил в пещера дълбоко в недрата на земята, сякаш е в шеол; ако бил избягал на някакъв далечен остров толкова бързо, колкото светлината на зората се разпространява по земята — ръката на Йехова щяла да бъде там с него, за да го подкрепя и води. (Сравни Римляни 8:38, 39.) И Йехова наистина подкрепил Илия не само с храна за пътуването му, но също и с великолепни прояви на своята дейна сила. Укрепен по този начин, Илия започнал изпълнението на следващата си задача като пророк. — 3 Царе 19:5–18.

14. (а) Защо ще бъде погрешно да направим извода, че Йехова присъствува навсякъде? (б) При какви обстоятелства Йехова любещо подкрепял своите служители в днешно време? (в) Какво значи това, че дори и да бихме били в шеол, Бог би бил там?

¹⁴ Пророческите думи на Псалм 139:7–12, NW, не означават, че Бог е вездесъщ, че той лично присъствува навсякъде и по всяко време. Писанията ясно показват нещо друго. (Второзаконие 26:15; Евреи 9:24) И все пак неговите служители никога не са извън неговия досег. Това е вярно и относно онези хора, чиито теократични задачи са ги отвели на далечни места. Това беше вярно и за преданите Свидетели в нацистките концентрационни лагери през Втората световна война, беше вярно и за мисионерите в комунистически Китай, където те бяха държани в единични затворнически килии в края на 50–те и началото на 60–те години. Това беше вярно и за нашите скъпи братя и сестри в една страна от Централна Африка, които многократно трябваше да бягат от селата си, и дори от страната. Ако е необходимо, Йехова може да достигне чак до шеол, до общия гроб, и да върне към живот верните хора чрез възкресение. — Йов 14:13–15; Лука 20:37, 38.

Онзи, който истински ни разбира

15. (а) От колко рано Йехова е в състояние да наблюдава нашето развитие? (б) Как това, че псалмистът говори за бъбреците, показва обсега на познанието на Бога?

¹⁵ Под вдъхновение псалмистът насочва вниманието към факта, че Бог ни познава дори още преди да сме били родени, като казва: „Защото ти направи бъбреците ми; ти ме пазеше скрит в корема на майка ми. Ще те хваля, защото по вдъхващ страх начин аз чудесно съм направен. Твоите дела са чудесни, и душата ми добре знае това.“ (Псалм 139:13, 14, NW) Комбинирането на гени от баща ни и от майка ни по времето на зачатието създава образеца, който оказва дълбоко въздействие върху нашите физически и умствени потенциални възможности. Бог разбира тези потенциални възможности. В този псалм специално са споменати бъбреците, които често биват използувани в Писанията, за да представят най–съкровените аспекти на личността.a (Псалм 7:9, NW; Йеремия 17:10, NW) Йехова знае всички тези подробности за нас още от времето преди нашето раждане. Освен това той с любеща грижа е замислил човешкото тяло така, че една оплодена клетка в майчината утроба да създаде защитен подслон, който да ‘скрие’ зародиша и да го пази по времето на развитието му.

16. (а) Как Псалм 139:15, 16 подчертава всепроникващата сила на божия поглед? (б) Защо това трябва да бъде насърчаващо за нас?

¹⁶ След това, подчертавайки всепроникващата сила на божия поглед, псалмистът добавя: „Костите ми не бяха скрити от теб, когато бях правен тайно, когато бях изтъкаван в най–ниските части на земята [явно поетичен израз за утробата на майка му, но и алюзия за сътворението на Адам от пръст]. Очите ти видяха дори моя зародиш, и в книгата ти всичките му части бяха записани според дните, в които те [частите на тялото] биваха оформяни, и когато все още нямаше ни една [ясно очертана] от тях.“ (Псалм 139:15, 16, NW) Няма съмнение за това — независимо дали останалите човеци ни разбират, или не, Йехова ни разбира. Как трябва да ни влияе това?

17. Какво сме подтикнати да правим, щом смятаме божиите дела за чудесни?

¹⁷ Писателят на Псалм 139 потвърдил, че делата на Бога, за които писал, са чудесни. Дали и ти мислиш същото? Нещо, което е чудесно, кара човека да се замисли дълбоко върху него или с възхищение да му посвети вниманието си. Вероятно и ти реагираш така на делата на Йехова в областта на материалното творение. (Сравни Псалм 8:3, 4, 9.) Дали обръщаш същото внимание и на онова, което той е направил за установяването на месианското Царство, на онова, което той прави сега за проповядването на добрата новина по цялата земя, и на начина, по който неговото Слово преобразява човешки личности? — Сравни 1 Петър 1:10–12.

18. Как ще ни въздействува това, че смятаме божиите дела за вдъхващи страх?

¹⁸ Дали ти също усещаш, че съзерцаването на делото на Бога вдъхва страх, че то предизвиква у тебе ползотворен страх, който е мощен подбудител, който оказва дълбоко въздействие върху личността ти и върху начина, по който ти използуваш живота си? (Сравни Псалм 66:5.) Ако е така, тогава сърцето ти ще те подтикне да възхваляваш Йехова, да го славиш, да търсиш възможности да разказваш на другите за неговата цел и за великолепните неща, които той е приготвил за онези, които го обичат. — Псалм 145:1–3.

[Бележка под линия]

Какъв е твоят отговор?

◻ Как нашето знание за това, че „Господ [Йехова — NW] е Бог“, ни помага да му служим с радост?

◻ Как това, че Бог знае всичко, което правим, ще влияе върху живота ни?

◻ Защо е насърчителен фактът, че ние никога не сме извън погледа на Бога?

◻ Защо Бог е в състояние да ни разбере по начини, по които никой човек не може да ни разбере?

◻ Защо изучавания като това ни подтикват да искаме да възхваляваме Йехова?