„Изследвай ме целия, о, Боже“

„Изследвай ме целия, о, Боже, и познай сърцето ми. . . . Води ме по пътя на вечността.“ — ПСАЛМ 139:23, 24, NW.

 1. Как  се  отнася  Йехова  към  своите  служители?

НА ВСИЧКИ ни харесва да имаме отношения с някой, който проявява разбиране, който взема предвид нашите обстоятелства, който помага, когато направим грешка, който не изисква от нас повече, отколкото можем да направим. Йехова Бог се отнася към служителите си по този начин. Псалм 103:14 казва: „Защото той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ А Исус Христос, който отразява съвършено своя Баща, отправя сърдечната покана: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си [или „впрегнете се заедно с мене в ярема ми“, бел. под линия], и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и вие ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и моят товар — лек.“ — Матей 11:28–30, NW.

 2. Съпостави възгледа на Йехова с този на хората относно (а) Исус Христос и (б) последователите на Христос.

² Възгледът на Йехова за неговите служители често е много различен от този на хората. Той гледа на нещата от различна гледна точка и има предвид аспекти, които другите може изобщо да не познават. Когато Исус Христос бил на земята, той бил „презрян и отхвърлен от човеците“. Онези, които не повярвали в него като в Месия, го смятали „за нищо“. (Исаия 53:3; Лука 23:18–21) Но в очите на Бога той бил „[божият] възлюбен Син“, на когото Бащата казал: „В тебе е моето благоволение.“ (Лука 3:22; 1 Петър 2:4) Сред последователите на Исус има хора, които биват презирани, защото са бедни в материално отношение и понасят много страдания. Но в очите на Йехова и на неговия Син тези хора могат да бъдат богати. (Римляни 8:35–39; Откровение 2:9) Защо съществува това различие във възгледите?

 3. (а) Защо възгледът на Йехова за хората често е много по–различен от този на човеците? (б) Защо е толкова важно за нас да изследваме какъв вид личност сме отвътре?

³ Йеремия 11:20 (NW) отговаря: „Йехова . . . изпитва бъбреците и сърцето.“ Той вижда какво представляваме отвътре, дори и онези аспекти от личността ни, които са скрити от очите на другите. В своето изследване той отделя внимание главно на качествата и състоянията, които са много важни за добрите взаимоотношения с него и които ни донасят най–трайна полза. Познаването на този факт ни носи увереност; то е и отрезвяващо. След като Йехова обръща внимание на това, което представляваме отвътре, то за нас е важно да изследваме какво представляваме отвътре, ако искаме да се окажем такъв вид личности, каквито Той иска в своя нов свят. Неговото Слово ни помага да направим такова изследване. — Евреи 4:12, 13.

Колко скъпоценни са божиите мисли!

 4. (а) Какво подтикнало псалмиста да каже, че божиите мисли са скъпоценни за него? (б) Защо те трябва да са скъпоценни за нас?

⁴ След като разсъждавал за широчината и дълбочината на познанието на Бога за неговите служители, както и за божията изключителна способност да им оказва каквато и помощ да им потрябва, псалмистът Давид писал: „Затова, о, колко скъпоценни са за мен твоите мисли!“ (Псалм 139:17а, NW) Тези мисли, разкрити в Неговото писано Слово, са много по–висши от всичко, идващо от хората, независимо от това колко блестящи могат да изглеждат техните идеи. (Исаия 55:8, 9) Божиите мисли ни помагат да не изпускаме от погледа си истински важните неща в живота и да бъдем ревностни в Неговата служба. (Филипяни 1:9–11) Те ни показват как да гледаме на нещата по начина, по който Бог гледа на тях. Те ни помагат да бъдем честни със самите себе си, да си признаваме откровено какъв вид личност сме наистина в сърцето си. Готов ли си да правиш това?

 5. (а) Какво ни насърчава божието Слово да пазим „повече от всичко друго“? (б) Как библейското повествование за Каин може да ни е от полза? (в) Макар че ние не сме подчинени на Моисеевия закон, как той ни помага да разберем какво е угодно на Йехова?

⁵ Хората са склонни да придават прекалено голямо значение на външното, но Писанията ни напътствуват: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си.“ (Притчи 4:23) Посочвайки както правила, така и примери, Библията ни помага да правим това. Тя ни казва, че Каин принасял формално жертви на Бога, но в сърцето си таял враждебност, а след това и омраза към своя брат Авел. И тя ни подканя да не сме като него. (Битие 4:3–5; 1 Йоан 3:11, 12) Тя съобщава за изискването на Моисеевия закон за послушание. Но подчертава също така, че най–главното изискване на Закона било, че тези, които се покланят на Йехова, трябва да го обичат с цялото си сърце, ум, душа и сила; и подчертава, че следваща по важност била заповедта те да обичат ближния си като себе си. — Второзаконие 5:32, 33; Марко 12:28–31.

 6. Какви въпроси трябва да си зададем, прилагайки Притчи 3:1?

⁶ В Притчи 3:1 ние сме подканени не само да пазим заповедите на Бога, но и да се постараем послушанието да бъде истински израз на онова, което се намира в сърцето ни. Всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: ‘Дали е така и с моето послушание спрямо изискванията на Бога?’ Ако осъзнаем, че в някои отношения нашите подбуди или мислене не са на нужното равнище — а никой от нас не може да каже, че е безгрешен, — тогава трябва да се запитаме: ‘Какво правя аз, за да подобря положението?’ — Притчи 20:9; 1 Йоан 1:8.

 7. (а) Как изобличаването на фарисеите от Исус в Матей 15:3–9 ни помага да пазим сърцето си? (б) Кои ситуации могат да изискват от нас да вземем строги мерки за дисциплиниране на ума и сърцето си?

⁷ Когато юдейските фарисеи се престрували, че се покланят на Бога, като в същото време изкусно прокарвали практики, подбуждани единствено от себелюбие, Исус ги изобличил като лицемери и показал, че тяхното поклонение е напразно. (Матей 15:3–9) Исус предупредил също, че за да угодим на Бога, който вижда какво е сърцето, не е достатъчно да водим само външно морален живот, като в същото време, стремейки се към удоволствията на страстта, ние системно се отдаваме на мисли, които са неморални. Може би имаме нужда да предприемем драстични мерки, за да дисциплинираме ума и сърцето си. (Притчи 23:12; Матей 5:27–29) Подобно дисциплиниране е необходимо също и в случай, че в резултат на светската ни работа, на нашите цели относно образованието или на нашия избор на развлечения, ние се превръщаме в подражатели на света, позволявайки му да ни моделира според своите стандарти. Нека не забравяме никога, че ученикът Яков нарича „прелюбодейци“ онези, които твърдят, че принадлежат на Бога, но искат да бъдат приятели на света. Защо? Защото „целият свят лежи в лукавия“. — Яков 4:4; 1 Йоан 2:15–17; 5:19.

 8. Какво трябва да правим, за да извлечем пълна полза от божиите скъпоценни мисли?

⁸ За да можем да извлечем пълна полза от божиите мисли по тези и други въпроси, ние трябва да отделяме време, за да ги четем или слушаме. Нещо повече — ние трябва да ги изучаваме, да разговаряме за тях и да размишляваме върху тях. Много от читателите на „Стражева кула“ редовно посещават събранията в сборовете на Свидетелите на Йехова, където се обсъжда Библията. Те ‘изкупуват’ време от други занимания, за да могат да правят това. (Ефесяни 5:15–17) И онова, което получават в замяна, е далеч по–ценно от материално богатство. Нима и ти не смяташ така?

 9. Защо някои хора, които посещават християнските събрания напредват по–бързо от други?

⁹ Но някои от посетителите на тези събрания постигат по–бърз духовен напредък от други. Те прилагат истината по–пълно в своя живот. На какво се дължи това? Често главен фактор е тяхното усърдие в личното изучаване. Те разбират, че не само с хляб живее човек; ежедневната духовна храна е също толкова важна, колкото и редовното приемане на материална храна. (Матей 4:4; Евреи 5:14) Затова те се стремят да отделят поне малко време всеки ден за четене на Библията или публикации, които я обясняват. Те се подготвят за събранията на сбора, като изучават уроците предварително и прочитат стиховете. Те не просто четат материала; те разсъждават върху него. Начинът на тяхното изучаване включва сериозно обмисляне на въздействието, което наученото трябва да окаже върху техния собствен живот. С израстването на тяхната духовност те започват да чувствуват същото, каквото чувствувал псалмистът, когато писал: „Колко обичам аз твоя закон! . . . Чудесни са твоите свидетелства.“ — Псалм 1:1–3; 119:97, 129.

10. (а) Колко време ще е от полза да продължаваме да изучаваме божието Слово? (б) Как Писанията показват това?

¹⁰ Независимо от това дали сме изучавали божието Слово 1 година, 5 години или 50 години, то никога не е повтарящо се за нас — не е, ако божиите мисли са скъпоценни за нас. Колкото и да сме научили от Писанията, там има още много, което не познаваме. „О, Боже, колко е голям великият им сбор!“ — казал Давид. „Ако бих се опитал да ги изброя, те са повече от зрънцата на пясъка.“ Божиите мисли надхвърлят способността ни да броим. Ако изброяваме божиите мисли цял ден и заспим, правейки това, когато на сутринта се събудим, все още ще има много и много неща, за които да се замислим. Затова Давид писал: „Събуждам се, и все още съм с тебе.“ (Псалм 139:17, 18, NW) През цялата вечност ще има какво да учим за Йехова и неговите пътища. Ние никога няма да стигнем до момент, в който да знаем всичко. — Римляни 11:33.

Да мразим онова, което Йехова мрази

11. Защо е важно не само да се познават мислите на Бога, но и да се споделят неговите чувства?

¹¹ Целта на нашето изучаване на божието Слово не е просто да си напълним главите с факти. Когато го оставим да проникне в сърцето ни, ние започваме също да споделяме и божиите чувства. Колко важно е това! Какво може да стане, ако не развием такива чувства? Макар че може да сме в състояние да повторим онова, което казва Библията, ние все пак можем да гледаме на забраненото като на нещо желателно, или да смятаме за бреме онова, което се изисква от нас. Истина е, че дори и да мразим онова, което е погрешно, ние пак можем да водим борба поради човешкото несъвършенство. (Римляни 7:15) Но дали можем да очакваме, че ще сме угодни на Йехова, който „изпитва сърцата“, ако не положим искрени усилия да приведем онова, което сме отвътре, в хармония с онова, което е правилно? — Притчи 17:3.

12. Колко са важни богоугодната любов и богоугодната омраза?

¹² Богоугодната омраза е силна защита от погрешни постъпки, също както богоугодната любов превръща правилните постъпки в удоволствие. (1 Йоан 5:3) Многократно Писанията ни подтикват да култивираме както любов, така и омраза. „Вие, които любите Господа [Йехова — NW], мразете злото.“ (Псалм 97:10, „Български превод на Библията“, 1924 г.) „Отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.“ (Римляни 12:9) Дали ние правим това?

13. (а) С каква молитва на Давид относно унищожението на злите сме напълно съгласни? (б) Както личи от молитвата на Давид, кои са злите, за чието унищожение се молел той на Бога?

¹³ Йехова ясно е заявил своята цел да изкорени злите от земята и да установи една нова земя, в която ще живее праведност. (Псалм 37:10, 11; 2 Петър 3:13) Хората, които обичат праведността, копнеят за идването на това време. Те са в пълно съгласие с псалмиста Давид, който се молел: „О, Боже, да би поразил злия! Тогава и кръвниците непременно ще се отдалечат от мен — онези, които говорят разни неща за теб според собствените си мисли; те взеха името ти напразно — твои противници са те.“ (Псалм 139:19, 20, NW) Давид не жадувал лично да порази тези зли хора. Той се молел възмездието да дойде от ръката на Йехова. (Второзаконие 32:35; Евреи 10:30) Това не били хора, които по някакъв начин просто били обидили Давид лично. Те представяли Бога в погрешна светлина, вземайки името му напразно. (Изход 20:7, „Български превод на Библията“, 1874 г.) По нечестен начин те твърдели, че Му служат, но всъщност използували името му, за да прокарват собствените си замисли. Давид не обичал онези, които били избрали да бъдат противници на Бога.

14. Има ли зли хора, на които може да се помогне? Ако има такива, как може да им се помогне?

¹⁴ Има милиарди хора, които не познават Йехова. Много от тях поради невежество вършат неща, за които божието Слово казва, че са зли. Ако тези хора постоянствуват в поведението си, те ще бъдат сред онези, които ще погинат през големия гнет. Но Йехова не изпитва удоволствие от смъртта на злите, ние също. (Езекиил 33:11) Докато времето все още позволява, ние се стремим да помогнем на такива хора да научат и прилагат пътищата на Йехова. Но ако някои хора проявяват силна омраза към Йехова?

15. (а) Кои са онези, които псалмистът смятал за „истински врагове“? (б) Как можем ние днес да покажем, че „мразим“ онези, които се бунтуват срещу Йехова?

¹⁵ За тях псалмистът казал: „Нима не мразя ония, които те мразят силно, о Йехова, и нима не се отвращавам от онези, които се бунтуват срещу тебе? Със съвършена омраза ги мразя. Те ми станаха истински врагове.“ (Псалм 139:21, 22, NW) Заради това, че те силно мразели Йехова, Давид се отвращавал от тях. Сред онези, които проявяват своята омраза към Йехова, като се бунтуват срещу него, са отстъпниците. Отстъпничеството в действителност е бунт срещу Бога. Някои отстъпници твърдят, че познават Бога и му служат, но те отхвърлят ученията или изискванията, постановени в неговото Слово. Други твърдят, че вярват в Библията, но отхвърлят организацията на Йехова и активно се опитват да пречат на дейността ѝ. Когато те съзнателно изберат това зло, след като знаят какво е правилно, когато злото толкова се вкоренява в тях, че става неразделна част от техния характер, тогава християнинът трябва да мрази (в библейския смисъл на думата) онези, които са свързали себе си неразделно със злото. Истинските християни споделят чувствата на Йехова спрямо такива отстъпници; те не изпитват любопитство към отстъпническите идеи. Точно обратното — те ‘се отвращават’ от онези, които са направили от себе си врагове на Бога, но оставят на Йехова да им въздаде възмездие. — Йов 13:16; Римляни 12:19; 2 Йоан 9, 10.

Когато Бог ни изследва целите

16. (а) Защо Давид искал Йехова да го изследва целия? (б) Какво трябва да помолим Бог да ни помогне да съзрем в своето собствено сърце?

¹⁶ Давид не искал да бъде като злите в нито едно отношение. Много хора се опитват да скриват онова, което са отвътре, но Давид смирено се молел: „Изследвай ме целия, о, Боже, и познай сърцето ми. Изпитай ме и познай обезпокояващите ми мисли, и виж дали има в мене някакъв болезнен път, и води ме по пътя на вечността.“ (Псалм 139:23, 24, NW) Когато говорел за сърцето си, Давид нямал предвид физическия орган. В хармония с фигуративното значение на този израз, той имал предвид онова, което представлявал вътре в себе си, вътрешния човек. Ние също трябва да искаме Бог да изследва сърцата ни и да прецени дали нямаме някакви нередни желания, привързаности, чувства, цели, мисли или подбуди. (Псалм 26:2) Йехова ни кани: „Сине мой, дай сърцето си на мене, и очите ти нека внимават в моите пътища.“ — Притчи 23:26.

17. (а) Какво трябва да правим, вместо да скриваме обезпокояващите мисли? (б) Трябва ли да се изненадваме от това, че намираме в сърцата си погрешни склонности, и какво трябва да правим във връзка с тях?

¹⁷ Ако у нас има скрити някакви болезнени, обезпокояващи мисли, поради погрешни желания или погрешни подбуди, или поради погрешно поведение от наша страна, тогава ние несъмнено искаме Йехова да ни помогне да поправим нещата. Вместо думите „някакъв болезнен път“, преводът на Мофат използува израза „погрешна посока“; The New English Bible [„Нова английска Библия“] казва „някакъв път, който те [тоест — теб, Боже] натъжава“. Може би ние самите не разбираме съвсем ясно своите обезпокояващи мисли и затова не знаем как да представим своя проблем пред Бога, но той разбира нашия случай. (Римляни 8:26, 27) Не трябва да се изненадваме, ако в сърцата ни има лоши склонности; но не бива да ги извиняваме. (Битие 8:21) Трябва да търсим божията помощ, за да ги изкореним. Ако истински обичаме Йехова и неговите пътища, можем да се обърнем към него за такава помощ с увереността, че „Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко“. — 1 Йоан 3:19–21.

18. (а) Как Йехова ни води по пътя на вечността? (б) Каква сърдечна похвала можем да очакваме да получим, ако продължаваме да следваме ръководството на Йехова?

¹⁸ В хармония с молитвата на псалмиста Йехова да го води по пътя на вечността, Йехова наистина води своите смирени, послушни служители. Той ги води не само по пътя, който може да означава дълъг живот, защото те няма да бъдат унищожени преждевременно поради злодеяния, но и по пътя, който води към вечен живот. Той ни показва, че се нуждаем от изкупващата греха стойност на Исусовата жертва. Чрез своето Слово и своята организация той ни осигурява жизненоважни напътствия, за да можем да вършим неговата воля. Той подчертава пред нас колко е важно да откликваме на неговата помощ, за да можем да станем и отвътре такива личности, каквито твърдим, че сме отвън. (Псалм 86:11) И той ни насърчава с перспективата за съвършено здраве в един праведен нов свят, заедно с живот за цяла вечност, който можем да използуваме в служба на Него, единствения истински Бог. Ако продължаваме да откликваме предано на неговото ръководство, той ще ни каже, както казал и на своя Син: „В тебе е моето благоволение.“ — Лука 3:22; Йоан 6:27; Яков 1:12.

Какъв е твоят отговор?

◻ Защо възгледът на Йехова за неговите служители често се различава от този на човеците?

◻ Какво може да ни помогне да прозрем онова, което вижда Бог, когато изследва сърцата ни?

◻ Какъв вид изучаване ни помага да научаваме факти и да пазим сърцето си?

◻ Защо е важно не само да знаем какво казва Бог, но и да споделяме неговите чувства?

◻ Защо ние лично трябва да се молим: „Изследвай ме целия, о, Боже, и познай сърцето ми“?

[Снимка на страница 16]

Когато изучаваш, опитвай се да направиш свои мислите и чувствата на Бога

[Снимка на страница 18]

Мислите на Йехова са „повече от зрънцата на пясъка“

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.