Нека всички изявяват славата на Йехова
„Отдавайте на Йехова слава и мощ. Отдавайте на Йехова славата, която принадлежи на името му.“ — ПСАЛМ 96:7, 8, НС.
1, 2. От какъв източник получава Йехова възхвала, и кой е подканен да се присъедини към нея?
КАТО момче, Давид, синът на Йесей, бил пастир в покрайнините на Витлеем. Той вероятно често се взирал в огромното осеяно със звезди небе през спокойните нощи, които прекарвал по усамотените пасища, докато пазел стадата на баща си. Несъмнено точно тези ярки картини изникнали в ума му, когато бил вдъхновен от Божия свети дух да напише и да изпее прекрасните думи на 19 псалм: „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Тяхната вест е излязла по цялата земя, и думите им до краищата на вселената.“ (Псалм 19:1, 4)
2 Без думи и без глас вдъхващото страхопочитание небе, сътворено от Йехова, изявява неговата слава ден след ден и нощ след нощ. Творенията не престават да изявяват Божията слава и когато размишляваме за тяхното безмълвно свидетелство на жителите по „цялата земя“, това ни смирява. Но мълчаливото свидетелство на творенията не е достатъчно. Верните хора са подканени да присъединят гласовете си към него. Един псалмист, чието име не е споменато, се обръща към верните поклонници на Бога със следните вдъхновени думи: „Отдавайте на Йехова слава и мощ. Отдавайте на Йехова славата, която принадлежи на името му.“ (Псалм 96:7, 8, НС) Онези, които имат близки взаимоотношения с Йехова, откликват с вълнение на тази подкана. Но какво означава да отдаваме слава на Бога?
3. Защо хората отдават слава на Бога?
3 Нужно е обаче нещо повече от думи. В дните на Исаия израилтяните прославяли Бога с устните си, но повечето от тях не били искрени. Посредством Исаия Йехова казал: „Тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене.“ (Исаия 29:13) Възхвалите, изричани от тези хора, били безсмислени. За да има смисъл, възхвалата трябва да произлиза от сърце, което е изпълнено с любов към Йехова, и трябва да се основава на искрено признание на уникалната Божия слава. Единствено Йехова е Създателят. Той е Всемогъщият, най–справедливият и е олицетворение на любовта. Той е източникът на нашето спасение и законният Владетел, на когото всичко живо в небето и на земята трябва да се подчинява. (Откровение 4:11; 19:1) Ако наистина вярваме в тези неща, трябва да му отдаваме слава от все сърце.
4. Какви напътствия дал Исус относно начина, по който да прославяме Бога, и как можем да ги следваме?
4 Исус Христос ни е казал как да прославяме Бога с думите: „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.“ (Йоан 15:8) По какъв начин можем да даваме много плод? Първо, като участваме всеотдайно в проповядването на „добрата новина за царството“ и така се присъединяваме към всички творения в ‘известяването’ на ‘невидимите качества’ на Бога. (Матей 24:14, НС; Римляни 1:20, НС) Освен това по този начин всички ние — било то пряко, или косвено — участваме в правенето на нови ученици, които присъединяват гласа си към отдаването на възхвала на Йехова Бог. Второ, ние развиваме плодовете, произвеждани от светия дух, и се стремим да подражаваме на превъзходните качества на Йехова Бог. (Галатяни 5:22, 23; Ефесяни 5:1; Колосяни 3:10) В резултат на това поведението ни в ежедневието прославя Бога.
„По цялата земя“
5. Обясни как Павел наблегнал на отговорността на християните да прославят Бога, като споделят вярата си с другите.
5 В своето писмо до римляните Павел наблегнал на отговорността на християните да прославят Бога, като споделят вярата си с другите. Важна мисъл в писмото му е това, че само онези, които проявяват вяра в Исус Христос, могат да бъдат спасени. В 10 глава на Римляни Павел показва, че юдеите по негово време все още се опитвали да придобият праведна позиция, като следвали Моисеевия Закон, макар че „Христос е краят на закона“ (Ве). Затова Павел казал: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“ Оттогава нататък нямало „разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото „всеки, който призове Господното име [името на Йехова — НС], ще се спаси“. (Римляни 10:4, 9–13)
6. Как Павел използвал Псалм 19:4?
6 След това Павел логично пита: „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:14) Относно израилтяните той казал: „Не всички послушаха благовестието.“ Защо постъпили така? Това, че те не откликнали, се дължало на липсата на вяра, а не на липсата на възможност. Павел посочва тази мисъл, като цитира Псалм 19:4 и го свързва с проповедната дейност на християните вместо с мълчаливото свидетелство на творенията. Той казва: „Наистина, чули са: „По цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената.“ (Римляни 10:16, 18) Да, точно както неживите творения прославят Йехова, християните през първи век проповядвали навсякъде добрата новина за спасение и така възхвалявали Бога „по цялата земя“. В писмото си до колосяните Павел също описва колко много се е разпространила добрата новина. Той казва, че тя е била проповядвана „на всяка твар под небесата“. (Колосяни 1:23)
Пламенни свидетели
7. Каква отговорност имат християните според думите на Исус?
7 Павел писал писмото си до колосяните вероятно около 27 години след смъртта на Исус Христос. Как така проповедната дейност се била разпространила чак до Колоса за толкова кратко време? Това станало благодарение на пламенността на християните през първи век, а Йехова благословил тяхната пламенност. Исус предсказал, че последователите му ще проповядват активно, като казал: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) Исус добавил към това пророчество заповедта, записана в последните стихове на Евангелието от Матей: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20) Скоро след като Исус се възнесъл на небето, неговите последователи започнали да изпълняват тези думи.
8, 9. Как според книгата Деяния християните откликнали на заповедите на Исус?
8 Първото нещо, което лоялните последователи на Исус направили след изливането на светия дух на Петдесетница през 33 г., било да отидат и да проповядват, като кажат на множествата в Йерусалим „за великите Божии дела“. Тяхната дейност била много резултатна и „около три хиляди души“ били покръстени. Учениците продължили да възхваляват Бога публично и с плам и това довело до добри резултати. (Деяния 2:4, 11, 41, 46, 47)
9 Не след дълго религиозните водачи забелязали дейността на християните. Притеснени от прямотата на Петър и Йоан, те наредили тези двама мъже да престанат да проповядват. Апостолите отговорили: „Не можем да не говорим това, що сме видели и чули.“ След като били заплашени и пуснати на свобода, Петър и Йоан се върнали при братята си и всички се помолили заедно на Йехова. Те смело молили Бога: „Дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост.“ (Деяния 4:13, 20, 29)
10. Какво противопоставяне се появило, и как реагирали истинските християни?
10 Тази молитва била в съгласие с волята на Йехова, както станало ясно малко по–късно. Апостолите били арестувани и после били освободени от един ангел по чудодеен начин. Ангелът им казал: „Идете, застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на тоя живот.“ (Деяния 5:18–20) Тъй като апостолите се подчинили, Йехова продължил да ги благославя. Така ‘ни един ден не преставали да поучават и да благовестяват и в храма, и по къщите си, че Исус е Христос’. (Деяния 5:42) Ясно е, че суровото противопоставяне изобщо не било в състояние да спре последователите на Исус да отдават публично слава на Бога.
11. Каква била нагласата на първите християни към проповедната служба?
11 Скоро след това Стефан бил арестуван и убит с камъни. Неговото убийство надигнало сурово преследване в Йерусалим и всички ученици, освен апостолите, били принудени да избягат от града. Дали те били обезсърчени от преследването? Съвсем не. Ние четем: „Тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.“ (Деяния 8:1, 4) Тази пламенност в изявяването на Божията слава се виждала многократно. В Деяния, 9 глава, четем, че когато пътувал за Дамаск, за да организира преследване на Исусовите ученици там, фарисеят Савел от Тарс видял Исус във видение и ослепял. В Дамаск Анания го излекувал от слепотата му по чудодеен начин. Какво било първото нещо, което направил Савел, който по–късно станал известен като апостол Павел? В повествованието се казва: „Почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.“ (Деяния 9:20)
Всеки участвал в проповедната дейност
12, 13. (а) Какво според историците било забележително във връзка с християнския сбор през първи век? (б) Как записаното в книгата Деяния и думите на Павел потвърждават изказванията на историците?
12 Всеизвестно е, че всеки член на християнския сбор през първи век участвал в проповедната дейност. За християните по онова време Филип Шаф пише: „Всеки сбор бил мисионерска общност и всеки християнин бил мисионер.“ („История на християнската църква“) Писателят У. С. Уилямс казва: „Като цяло сведенията потвърждават, че всички християни от ранната Църква, най–вече онези, които имали харизматична дарба [дарбите на духа], проповядвали евангелието.“ („Славната служба на миряните“) Той допълва: „Исус нямал предвид проповядването да бъде привилегия само за определена част от църковните служители.“ Освен това Целс, който бил противник на християнството в древността, писал: „Хора, които обработвали вълна, обущари, кожари, най–неуките и прости хора, били пламенни проповедници на евангелието.“
13 Точността на тези изказвания се вижда в историческото повествование на книгата Деяния. На Петдесетница през 33 г., след като бил излян светият дух, всички ученици, мъже и жени, публично изявявали чудесните дела на Бога. Въпреки преследването, последвало убийството на Стефан, всички християни, които се били разпръснали, разпространявали добрата новина надлъж и нашир. Около 28 години по–късно Павел писал следното на всички християни от еврейски произход, а не само на някакъв малък клас от духовници: „Чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15) Павел описал своя възглед за проповедната дейност така: „Ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми, ако не благовествувам.“ (1 Коринтяни 9:16) Ясно е, че всички верни християни през първи век изпитвали същото.
14. Каква е връзката между вярата и проповедната дейност?
14 Наистина, един искрен християнин трябва да участва в проповедната дейност, защото това е неразделно свързано с вярата. Павел казал: „Със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:10) Дали само малка група от сбора — например някакъв свещенически клас — проявява вяра и следователно има отговорността да проповядва? Разбира се, че не! Всички истински християни развиват силна вяра в Господаря Исус Христос и са подтикнати да правят публично изявление на вярата си. В противен случай вярата им ще бъде мъртва. (Яков 2:26) Тъй като всички лоялни християни през първи век проявявали вярата си по този начин, на името на Йехова била отдадена огромна възхвала.
15, 16. Дай примери, за да покажеш, че проповедната дейност напредвала въпреки проблемите.
15 През първи век Йехова благословил народа си с растеж въпреки проблемите в самия сбор и извън него. Например в Деяния, 6 глава, се говори за едно разногласие между приелите християнството еврейско говорещи и гръцко говорещи. Проблемът бил разгледан и решен от апостолите. В резултат на това четем: „Божието учение растеше, и числото на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“ (Деяния 6:7)
16 По–късно между юдейския цар Ирод Агрипа и жителите на Тир и Сидон възникнало политическо напрежение. За да поласкаят Ирод, хората от тези градове го помолили за мир и в отговор той изнесъл реч пред тях. Събралите се множества започнали да викат: „Глас Божий, а не човешки!“ Веднага ангел на Йехова поразил Ирод Агрипа и той умрял, ‘понеже не въздал слава на Бога’. (Деяния 12:20–23) Колко шокиращо било това за онези, които разчитали на човешките управители! (Псалм 146:3, 4) Християните обаче продължавали да прославят Йехова. Впоследствие ‘Божието учение растяло и се умножавало’ въпреки политическата нестабилност. (Деяния 12:24)
Тогава и днес
17. Към какво се присъединявали все по–голям брой хора през първи век?
17 Да, целосветският сбор през първи век бил съставен от пламенни, активни възхвалители на Йехова Бог. Всички лоялни християни участвали в разпространяването на добрата новина. Някои намирали хора, които откликват, и както казал Исус, ги учели да се подчиняват на всичко, което той бил заповядал. (Матей 28:19, 20) В резултат на това сборът нараствал и все повече хора се присъединявали към думите на древния цар Давид, като отдавали слава на Йехова. Всички повтаряли вдъхновените думи: „Ще Те хваля, Господи, Боже мой, от все сърце, и ще славя името Ти до века. Защото голяма е Твоята милост към мене.“ (Псалм 86:12, 13)
18. (а) Каква разлика се забелязва между християнския сбор през първи век и т.нар. християнство днес? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?
18 Във връзка с това думите на професора по теология Алисън Трайтс подтикват към размисъл. Като сравнява съвременното т.нар. християнство с християнството през първи век, той казва: „Църквите в днешно време се разрастват обикновено по биологичен път (когато децата на семействата в местната църква изповядат лично вярата си) или чрез преместване (когато някой новодошъл смени членството си от друга местна църква). В Деяния обаче растежът е свързан с обръщане във вярата, защото църквата тъкмо започвала дейността си.“ Дали това означава, че истинското християнство вече не се разраства по начина, по който Исус казал, че трябва да става това? Разбира се, че не. Истинските християни днес са много пламенни в публичното отдаване на възхвала на Бога, както били и християните през първи век. Това ще разгледаме в следващата статия.
Можеш ли да обясниш?
• По какви начини прославяме Бога?
• Как Павел използвал Псалм 19:4?
• Каква е връзката между вярата и проповедната дейност?
• Какво било забележително относно християнския сбор през първи век?
[Снимка на страница 8, 9]
Небесата непрестанно свидетелстват за славата на Йехова
[Източник]
Courtesy of Anglo–Australian Observatory, photograph by David Malin
[Снимки на страница 10]
Проповедната дейност и молитвата са тясно свързани