Как навреждащите клюки могат да бъдат съкрушени?

„Постави стража на устата ми, о Йехова. Постави страж на вратата на устните ми“ (ПСАЛМ 141:3).

 1. Какъв е обхватът на дадения ни от Бог ум?

ЙЕХОВА ни е дал мозък и колко прекрасен е той! В книгата „Невероятната машина“ (англ.) се казва: „Дори най-изкусните компютри, които можем да си представим, са груби в сравнение с почти безграничната способност и чувствителност на човешкия мозък . . . Милионите сигнали, които проблясват в мозъка във всеки момент, носят изключителен по размери товар на информации. Те носят новини за вътрешното състояние на тялото и окръжаващата го среда . . . Когато други сигнали преминават и анализират информацията, те произвеждат известни емоции, спомени или планове, които водят до решение. Почти мигновено мозъчните ти сигнали казват на другите части на тялото ти какво да правят. . . . Междувременно мозъка ти също управлява дишането ти, кръвната химия, температурата и други необходими процеси, които са несъзнавани“ (стр.326).

 2. Какъв въпрос заслужава сега разглеждане?

² Сигурно такъв чудесен Божий дар не би трябвало никога да се използва като кофа за смет, или бидон за боклук и все пак ние не употребяваме правилно мозъка, като слушаме и разпространяваме вредни клюки. Как можем да избегнем такъв разговор и да помогнем и на други да избегнат да се включат в него?

Цени дадения ти от Бог ум

 3. Защо никой истински християнин не се ангажира в навреждащ разговор?

³ Да ценим дадения ни от Бог ум ще ни предпази от слушане на навреждащи клюки и разпространяването им. Духът на Йехова не ще подбуди никого да изпълни ума си с такива идеи и използва езика си, за да навреди на някого. По-скоро Божието Слово казва: „Нека злия човек остави пътя си и вредителя мислите си“ (Исаия 55:7). Умът на злия е изпълнен със зли идеи и е бърз да клевети правия, но ние не ще очакваме никога такава реч от онези, които ценят даденият им от Бог ум.

 4. Ако цениме ума и способността си да говорим, тогава как ще използуваме ума си и езика си?

⁴ Правилната оценка ще ни помогне да освободим ума си и езика си да не служат на грешната ни плът. Вместо това ще поддържаме мисленето и говоренето си на високо равнище. Ние можем да се предпазваме от навреждащи клюки, чрез молитвено упование на Онзи, чиито мисли са далеч по-восоки от нашите. Апостол Павел съветвал: „Което е истинно [не лъжливо или клеветническо], които работи са сериозни [не дребнаво], което е праведно [не зло или навреждащо], което е непорочно [не нечиста клевета или зли подозрения], което е мило [не омразно или унизително], за което се говори добро [не отрицателно], което е добродетелно [не порочно] и ако има някоя похвала [не осъждане], тези неща продължавайте да обсъждате“ (Филипяни 4:8).

 5. Какво видяли и чули съвярващите във връзка с Павел?

⁵ Павел добавил: „Което сте научили и приели и чули и видяли във връзка с мене, това правете; и Бога на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:9). Какво видели и чули другите във връзка с Павел? Чисти и духовно назидателни неща. Той не пълнил ушите им с последните клюки за Лидия или Тимотей. Можеш да бъдеш сигурен, че Павел не слушал и не разпространявал слухове за старейшините в Ерусалим.a Вероятно почитта на Павел към дадения му от Бог ум, му помогнала да избегне въвличане в навреждащи клюки. Ние ще подражаваме на примера му, ако действително цениме езика и ума, които Йехова Бог ни е дал.

Почитане Бог и Словото му

 6, 7. (а) Как Яков сочи резултата на необуздания език? (б) Какво не ще се случи, ако почитаме Бог и Словото му?

⁶ Сърдечната почит към Бог и свещеното му Слово също ще ни помогне да съкрушим навреждащите клюки. Разбира се такава почит ще ни накара да обърнем внимание на това, което съветвал ученикът Яков (Яков 3:2–12). Ако човек владее езика си, той ще може да обуздае цялото си тяло, както юздата в устата на коня може да води животното. Както една искра може да възпламени гора, така малкият език може да запали колелото на живота. Човек може да опитоми диви зверове, птици, пълзящи и морски животни. „Но езика никой човек не може да обуздае“, казал Яков. Все пак, това не е извинение, за да не се прави никакво усилие за съкрушаване на навреждащата клюка.

⁷ Яков казва също, че езикът благославя и проклиня от една и съща уста. Това не е правилно, защото от един и същи извор не извира едновременно сладка и горчива вода. Смокиновото дърво не ражда маслини и солената вода не произвежда сладка вода. Разбира се докато християните са несъвършени, езикът не ще бъде обуздан напълно; обстоятелство, което би трябвало да ни направи милостиви към покаялите се нарушители. И все пак това не извинява причиняването на навреждащи клюки. Доколкото зависи от нас, такава отровна, неправилна употреба на езика не ще се случва, ако наистина почитаме Бог и Словото му.

Как молитвата може да помогне

 8. Как молитвата може да ни помогне да съкрушим навреждащите клюки?

⁸ Изкушението, да се слушат навреждащи клюки и след това да се разпространяват, може да се окаже много силно. Ако в миналото си се поддал на такова изкушение, не би ли трябвало да помолиш Бог за опрощение и помощ? Исус ни научи да се молим: „Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от Лукавия“ (Матей 6:13). Християни, които ревностно се молят Бог да не допуска такова изкушение да говорят лоши неща, няма да се поддадат на влиянието на Сатаната. По такъв начин те ще бъдат освободени от великия Клеветник.

 9. Как можем да се помолим, ако сме изкушени да наклеветим някого?

⁹ Ако сме изкушени да наклеветим някого, можем да се помолим: „Постави стража на устата ми, о Йехова. Постави страж на вратата на устните ми“ (Псалм 141:3). Ние бихме разрушили перспективите си за вечен живот, ако се поддадем на изкушение и подражаваме на Дявола, като омразен, лъжлив, способен на убийство клеветник (Йоан 8:44). Апостол Йоан писал: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, а вие знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот в себе си“ (1 Йоан 3:15).

Любовта пропъжда клюките

10. Какво дължим на другите, вместо да клюкарствуваме за тях?

¹⁰ Всеки от нас дължи някому нещо, но не дължим омраза, която пробужда навреждащи клюки. „Не оставайте никому длъжни в нищо, освен да имате любов един към другиго“ писал Павел (Римляни 13:8). Ние би трябвало да изплащаме това задължение ежедневно, вместо да говорим против други и навреждаме репутацията им. Ако твърдим, че любим Йехова Бог, не можем да клеветим съпоклониците си. „Защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бог, когото не е видял“ (1 Йоан 4:20).

11. Как Исусовата притча за овцете и козите ни дава възможност за размишление относно навреждащите клюки?

¹¹ Размисли се върху Исусовата притча за овцете и козите. За подобните на кози било казано, че каквото са направили на Христовите братя, било считано, че е направено нему. Би ли клюкарствувал за Христа? Ако не говориш против своя Учител и Господар, не постъпвай и с братята му по такъв начин. Не прави грешката, която правят козите, които „ще се отделят за вечно отсичане“. Ако любиш Исусовите братя, покажи това с нещата, които говориш за тях (Матей 25:31–46).

12. Каква е същността на Притчи 16:2 и как това ще повлияе на мислите ни, действията и речта?

¹² Ако някои пожелае да направи неблагоприятни забележки за нас, той би могъл да каже много, тъй като всички ние сме грешници и се нуждаем от Исусовата изкупителна жертва (1 Йоан 2:1, 2). Разбира се, ние можем да мислим, че вършим добро. „Всичките пътища на човека са чисти в очите му, но Йехова претегля духовете“. Божиите везни не се накланят от фаворизиране или предубеждение (Притчи 16:2; Деяния на апостолите 10:34, 35). Той претегля духа ни, забелязва разположението ни и подбудите за нашите мисли, действия и разговори. Сигурно не бихме желали Бог да намери, че ние погрешно се считаме за чисти, а други за замърсени и достойни за вредни забележки. Подобно на Йехова Бог ние трябва да бъдем безпристрастни, милостиви и любещи.

13. (а) Как може фактът, че „любовта е дълготърпелива и добра“ да ни помогне да съкрушим навреждащите клюки? (б) Какво ще ни пази от това да говорим против някого, който получава служебна привилегия, която ние нямаме?

¹³ Като приложим онова, което Павел казал в 1 Коринтяни 13:4–8, то може да ни помогне да смажем навреждащите клюки. Той писал: „Любовта е дълготърпелива и добра“. Сестра, която трябва да понася преследване в едно разделено семейство би могла да не ни поздрави любезно; или някой може да бъде физически по-бавен поради лошо здраве. Не трябва ли любовта да ни подтикне да бъдем търпеливи и добри към такива хора, вместо да ги правим жертва на критични клюки? „Любовта не е ревнива, не се хвали, не се превъзнася“. По такъв начин, ако друг християнин получи служебна привилегия, която ние нямаме, любовта ще ни предпази да говорим против него и внушаваме, че не е подходящ за това дело. Любовта също ще ни предпази от гордост за някои свои постижения, което може да обезкуражи по-малко привилегированите.

14. Какво друго може да се каже за любовта, което ще повлияе на това, което казваме за другите?

¹⁴ Павел също казал: „Любовта не се държи неприлично, не се оглежда за своите интереси, не се дразни. Не зачита злото.“ Вместо да говорим неприлични неща, би трябвало да оставим любовта да ни подтикне да говорим добре за другите и да се съобразяваме с интересите им. Това ще ни предпази от провокиране да говорим против някого заради действителна или въображаема обида. Тъй като „любовта не се радва на неправдата, но на истината“, това ни предпазва дори от участие в навреждащи клюки за противници, които претърпяват несправедливости.

15. (а) Как бихме били повлияни от факта, че „любовта вярва и се надява на всичко“? (б) Какви свойства на любовта могат да ни помогнат здраво да се придържаме към организацията на Йехова Бог, дори ако други говорят против нея?

¹⁵ Любовта „вярва и се надява на всичко“, което се намира в Божието Слово и ни подбужда да ценим духовната храна, предвидена от класата на „верния и разумен роб“, вместо да слушаме клеветническите твърдения на отпадналите (Матей 24:45–47; 1 Йоан 2:18–21). Затова „любовта устоява на всичко и никога не се проваля.“ Тя също ни помага да останем лоялни на Божията организация, дори ако „лъжебратя“ или други говорят против нея или членовете (Галатяни 2:4).

Уважение предотвратява клюки

16. Как бил третиран Павел от лъжебратя в Коринт?

¹⁶ Почитта към братята по вяра също помага да се смажат навреждащите клюки. Тъй като те са приети от Бог, сигурно не ще ги клеветим. Нека никога не бъдем като „лъжебратята“, които Павел срещнал. Без съмнение те казали лоши неща за него (2 Коринтяни 11:26). Отстъпници също го злословили. (Сравни Юда 3, 4). В Коринт някои казали: „Писмата му са тежки и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му окаяна“ (2 Коринтяни 10:10). Така не се говори за човек, когото обичаме.

17. С какъв вид думи Диотреф говорел за апостол Йоан?

¹⁷ Да помислим за апостол Йоан, против когото говорил Диотреф. Той казал: „Аз писах нещо на еклезията, но Диотреф, който обича първото място сред тях, не почита нищо, което получава от нас. Затова, ако дойда, ще напомня делата му, които продължава да върши, като клюкарствува за нас лоши думи“ (3 Йоан 9, 10). Такова клюкарствуване е много сериозна работа и ако ние слушаме или разпространяваме подобен разговор днес, трябва незабавно да спрем да правим това.

18. Как Деметрий се различавал от Диотреф и как това сравнение влияе на поведението ни?

¹⁸ Йоан призовал да се почитат праведните и наредил на Гай: „Подражавай не на лошото, а на доброто. Онзи, който прави добро, произлиза от Бог, който прави зло, не е видял Бог. За Деметрий се свидетелствува от всички и от самата истина. Да, и ние също свидетелствуваме, а вие знаете, че нашето свидетелство е истина“ (3 Йоан 1, 11, 12). Всеки от нас може да се запита: „Клюкарствувам ли, като Доитреф, или съм верен като Деметрий“? Ако почитаме съвярващите не ще правиме отрицателни забележки за тях, като по такъв начин дадем основание на други да гледат на нас, като клюкари.

19. Как лъжебратя се опитали да оклеветят брат Ч. Т. Ръсел?

¹⁹ Лъжебратя не са съществували само в първи век. През 1890 г. безскрупулни хора, свързани с Божията организация се опитали да вземат контрол над дружеството Стражева кула. Те направили заговор против Чарлз Тейз Ръсел, стремейки се да го сменят като президент на дружеството. След назряване от около две години, заговорът избухнал в 1894 г. Фалшивите обвинения се централизирали главно върху брат Ръсел, че бил нечестен в делови работи. Някои от дребните обвинения издали целта на обвинителите — опозоряване на брат Ръсел. Безпристрастни християни разследвали нещата и установили, че е прав. По такъв начин плана да се „удари и мистер Ръсел и делото му до небето“ пропаднало. И така, подобно на Павел, брат Ръсел бил атакуван от лъжебратя, но било познато, че този опит беше атака от страна на Сатаната. Конспираторите след това били признати за неподходящи да се радват на християнското задружие.

Добри дела задушават навреждащите клюки

20. От какво бил недоволен Павел от някои по-млади вдовици?

²⁰ Павел знаел, че навреждащите клюки често били свързани с безделие, а не с изобилие на добри дела. Не му било приятно да узнае, че някои по-млади вдовици са — както пише той — „безделни, навикват да ходят от къща на къща; и не само са безделни, но са и клюкарки, досадно любопитни и говорят, каквото не подобава.“ Какво било решението? Полезна дейност. Затова Павел писал: „И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за хула“ (1 Тимотей 5:11–14, „Бълг. синодален превод на Библията“ ,1982 г.).

21. Как 1 Коринтяни 15:58 помага да се избягва навреждащо клюкарствуване?

²¹ Ако жените завеждат дом, възпитават деца според Божиите наредби и са заети с други заслужаващи дейности, ще имат малко време за празен разговор, който може да доведе до навреждащи клюки. Мъжете също ще имат по-малко време за такава реч, ако са заети с добри дела. Да „преизобилствуваме постоянно в Божието дело“, това ще ни помогне да избегнем примките на навреждащите клюки (1 Коринтяни 15:58). Особено с участието в християнската проповедна служба, срещите на еклезията и други богоугодни цели, насочват ума ни на духовни въпроси, така че да не станем нито безделни клюкари, нито такива, които се месят в работите на други хора.

22. Какво казват Притчи 6:16–19 за Божият възглед относно клеветниците?

²² Ако сме постоянно заети с богоугодни дела и се стремим да предадем на други духовни благословии, ще бъдем лоялни приятели, а не нелоялни клюкари (Притчи 17:17). А ако избегнем навреждащи клюки ще имаме най-добрия приятел от всички — Йехова Бог. Да си спомним, че седем неща са презряни от него, а именно „горделиви очи, лъжлив език и ръце, проливащи невинна кръв, сърце, което намисля вредни планове, крака, които бързат към зло, лъжлив свидетел, който произнася лъжи и някой, който разпаля разпри между братя“ (Притчи 6:16–19). Клюкарът преувеличава и обърква нещата, а клеветниците имат лъжлив език. Думите им поставят в движение краката на онези, които са ревностни да разказват нови приказки. Почти неизменно резултатът е свада. Но ако мразим онова, което и Бог мрази, ще избягваме навреждащите клюки, които могат да навредят на праведните и донесат радост на великия клеветник, Сатана, Дявола.

23. Как можем да зарадваме сърцето на Йехова Бог що се отнася до нашата реч?

²³ Затова нека зарадваме сърцето на Йехова (Притчи 27:11). Нека избягваме реч, която той мрази, откажем да слушаме клеветник и правим всичко, което ни е по силите, за да предотвратим навреждащи клюки. Сигурно ще можем да правим това с помоща на нашия свят Бог Йехова.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◼ Как може молитвата да ни бъде в помощ да не клеветим други?

◼ Как спазването на 1 Коринтяни 13:4–8 ще ни помогне да избегнем навреждащите клюки?

◼ Как уважението към самия себе си ще ни помогне да устоим на всяко изкушение за клюкарствуване за братя по вяра?

◼ Каква помощ при отбягване на навреждащите клюки е изказването от 1 Коринтяни 15:58?

[Информация за източника на снимката на страница 29]

U.S. Forest Service photo