„Щастлив е онзи човек, който е намерил мъдрост“
ТОЙ бил поет, архитект, цар. С годишен доход от над 200 милиона долара, той бил по–богат от всеки друг цар на земята. Мъжът бил също така прочут поради мъдростта си. Той направил толкова силно впечатление на една царица, която била на посещение, че тя възкликнала: „Ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.“ (3 Царе 10:4–9) Такава била позицията на Соломон, царя на древния Израил.
Соломон притежавал и богатство, и мъдрост. Това му позволявало да бъде подготвен по неповторим начин да реши кое от двете било истински необходимо. Той писал: „Щастлив е онзи човек, който е намерил мъдрост, и човекът, който притежава проницателност, защото спечелването ѝ е по–добро от притежанието на сребро и придобиването ѝ е по–добро от златото. Тя е по–ценна от корали и всички други неща, които ти носят радост, не могат да бъдат сравнени с нея.“ — Притчи 3:13–15, NW.
Но къде може да бъде намерена мъдрост? Защо тя е по–ценна от богатството? Какви са нейните привлекателни черти? Осма глава от библейската книга Притчи, записана от Соломон, отговаря на тези въпроси по един забележителен начин. Там мъдростта е персонифицирана, сякаш може да говори и да действува. И мъдростта лично разкрива в какво се състои нейната привлекателност и стойност.
‘Тя продължава да вика’
Осма глава от Притчи започва с един реторичен въпрос: „Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?“a Да, мъдростта и разумът продължават да призовават, но съвсем не като неморалната жена, която се крие на тъмни места и шепне съблазняващи думи в ушите на един самотен и неопитен младеж. (Притчи 7:12) „Тя стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя; възгласява на портите, при входа на града, при входа на вратите.“ (Притчи 8:1–3) Силният и ясен глас на мъдростта е чуван високо и ясно на обществени места — при портите, на кръстопътищата, на входовете на града. Хората могат лесно да чуват този глас и да откликнат на него.
Кой може да отрече, че богоугодната мъдрост, записана във вдъхновеното Слово на Бога, Библията, е на разположение почти на всекиго на земята, който иска да я придобие? „Библията е най–четената книга по цял свят“ — се казва в The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Тя добавя: „От Библията са разпространени повече екземпляри, отколкото от която и да било друга книга. Библията също така е превеждана повече пъти и на повече езици, отколкото всяка друга книга.“ Цялата Библия или части от нея са на разположение на над 2100 езика и наречия, над 90 процента от човешкото семейство имат достъп поне до част от божието Слово на своя собствен език.
Свидетелите на Йехова изявяват публично посланието за Царството от Библията навсякъде. В 235 страни те активно проповядват добрата новина за Царството и учат хората на истината, която се намира в божието Слово, Библията. Техните основани на Библията списания — „Стражева кула“, издавано на повече от 140 езика, и „Пробудете се!“, печатано на 83 езика, — имат тираж от над 20 милиона всяко. Мъдростта безспорно продължава да вика силно на обществени места!
„Гласът ми е към човешките чада“
Персонифицираната мъдрост започва да говори, като казва: „Към вас, човеци, викам, и гласът ми е към човешките чада. Вие, глупави, разберете благоразумие, и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.“ — Притчи 8:4, 5.
Призивът на мъдростта е всеобщ. Тя изпраща тази покана до цялото човечество. Дори неопитните са поканени да придобият проницателност или благоразумие, а глупавите — разбиране. Да, Свидетелите на Йехова вярват, че Библията е книга за всички хора и се стремят безпристрастно да насърчат всеки, когото срещнат, да надникне в нея и да намери мъдрите думи, които тя съдържа.
„Езикът ми ще изговори истина“
Изпращайки своя призив, мъдростта продължава: „Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото. Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми. Всичките думи на устата ми са справедливи, няма в тях нищо лъжливо или опако.“ Да, ученията на мъдростта са чудесни и прави, истинни и праведни. В тях няма нищо нечестно или покварено. „Те всички са ясни за разумния човек, и прави за тия, които намират знание.“ — Притчи 8:6–9.
Мъдростта уместно ни подканя: „Приемете поуката ми, а не сребро, и по–добре знание, нежели избрано злато.“ Тази молба е разумна, „защото мъдростта е по–добра от скъпоценни камъни, и всичко желателно не се сравнява с нея“. (Притчи 8:10, 11) Но защо? Какво прави мъдростта по–скъпоценна от богатството?
„Плодовете ми са по–добри от злато“
Даровете, които мъдростта дава на своя слушател, са по–скъпоценни от злато, сребро или корали. Посочвайки какви са тези дарове, мъдростта казва: „Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, и издирвам знание на умни мисли. Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста.“ — Притчи 8:12, 13.
Мъдростта дава проницателност и мисловни способности на своя притежател. Човекът, който притежава богоугодна мъдрост, също така има уважение и страхопочитание към Бога, защото „страх от Господа [Йехова — NW] е начало на мъдростта“. (Притчи 9:10) Следователно той мрази онова, което Йехова мрази. Надменност, високомерие, неморално поведение и извратена реч са отдалечени от него. Неговата омраза към онова, което е зло, го предпазва от покваряващото влияние на властта. Колко важно е онези, които са на отговорни позиции в християнския сбор, както и глави на семейства, да търсят мъдрост!
„У мене е съветът и здравомислието — продължава мъдростта, — аз съм разум; у мене е силата. Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда. Чрез мене князете началствуват, тоже и големците и всичките земни съдии.“ (Притчи 8:14–16) Плодът на мъдростта съдържа прозрение, разум и могъщество — фактори, от които много се нуждаят владетели, висши служители и аристократи. Мъдрост е необходима за онези, които имат позиция на власт, и онези, които съветват другите.
Истинската мъдрост е лесно достъпна за всички, но не всеки я намира. Някои я отхвърлят или отбягват, дори когато е на собствения им праг. „Аз любя ония, които ме любят — казва мъдростта, — и ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.“ (Притчи 8:17) Мъдростта е достъпна единствено за онези, които сериозно я търсят.
Пътищата на мъдростта са верни и праведни. Тя възнаграждава онези, които я търсят. Мъдростта казва: „Богатството и славата са с мене; да! трайният имот и правдата. Плодовете ми са по–добри от злато, даже от най–чисто злато, и приходът от мене — от избрано сребро. Ходя по пътя на правдата, всред пътеките на правосъдието, за да направя да наследят имот тия, които ме любят, и за да напълня съкровищницата им.“ — Притчи 8:18–21.
Заедно с такива отлични качества и черти като благоразумие, мисловна способност, прозрение, практическа мъдрост и разбиране, даровете на мъдростта съдържат богатства и слава. Една мъдра личност може да спечели богатство чрез праведни средства и ще преуспява духовно. (3 Йоан 2) Мъдростта също така носи на човека чест. Освен това той има удовлетворение от онова, което придобива, и вътрешен мир и чиста съвест пред Бога. Да, щастлив е човекът, който е намерил мъдрост. Плодът на мъдростта е наистина по–добър от пречистено злато и отбрано сребро.
Колко навременен е този съвет за нас, тъй като живеем в един материалистичен свят, в който се набляга върху спечелването на богатство с всякакви средства и на всяка цена! Нека никога да не губим от погледа си колко ценна е мъдростта, нека да не прибягваме до неправедни средства за натрупване на богатства. Нека никога да не пренебрегваме мерките, които осигуряват мъдрост — нашите християнски събрания и личното ни изучаване на Библията и изданията, осигурени от ‘верния и разумен слуга’, — само за да придобиваме богатство. — Матей 24:45–47.
„От вечността бях създадена“
Персонификацията на мъдростта, която се намира в осмата глава на Притчи, не е просто едно средство за обяснение на отличителните черти на едно абстрактно качество. Тя също така символично обозначава най–важното творение на Йехова. Мъдростта продължава с думите: „Господ [Йехова — NW] ме създаде като начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. От вечността бях създадена, отначало, преди създаването на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилващи с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете, аз бях родена, докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света. Когато приготовляваше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната.“ — Притчи 8:22–26.
Колко добре това описание на олицетворената мъдрост отговаря на онова, което е изявено относно „Словото“ в Писанията! „В началото бе Словото; и Словото беше с Бога, и Словото беше бог.“ (Йоан 1:1, NW) Персонифицираната мъдрост фигуративно представя божия син Исус Христос в неговото предчовешко съществуване.b
Исус Христос е „първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото“. (Колосяни 1:15, 16) „Когато [Йехова] приготовляваше небето, аз бях там — продължава персонифицираната мъдрост, — когато разпростираше свод над лицето на бездната. Когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, когато налагаше закона Си на морето, щото водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята. Тогава аз бях при Него като майсторски работник. И всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него. Веселях се на обитаемата Му земя; и наслаждението ми бе с човешки чада.“ (Притчи 8:27–31) Първородният син на Йехова бил там до своя баща, активно работел заедно с него — несравнимия Създател на небесата и на земята. Когато Йехова Бог сътворил първия човек, неговият син му помагал в това като майсторски работник. (Битие 1:26) Не е чудно, че божият син е толкова много заинтересуван от човечеството и дори го обича!
„Блажен тоя човек, който ме слуша“
Като персонифицирана мъдрост, божият син казва: „Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, защото блажени са ония, които пазят моите пътища. Послушайте поука, не я отхвърляйте и станете мъдри. Блажен тоя човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми, защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа; а който ме пропуска, онеправдава своята си душа; всички, които мразят мене, обичат смъртта.“ — Притчи 8:32–36.
Исус Христос е въплъщение на божията мъдрост. ‘В него са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието.’ (Колосяни 2:3) Затова нека го слушаме внимателно и да следваме отблизо стъпките му. (1 Петър 2:21) Да го отхвърлим означава да упражним насилие над собствената си душа и да обикнем смъртта, защото „чрез никой друг няма спасение“. (Деяния 4:12) Да, нека приемем Исус като онзи, които е осигурен от Бога за наше спасение. (Матей 20:28; Йоан 3:16) Така ще изпитваме щастието, което идва от ‘намирането на живот и придобиването на благоволението на Йехова’.
[Бележки под линия]
a Еврейската дума за „мъдрост“ е в женски род. Затова някои преводи използуват местоимения от женски род, когато говорят за мъдростта.
b Фактът, че еврейската дума за „мъдрост“ е винаги в женски род, не влиза в противоречие с употребата на мъдростта, за да бъде представен божият Син. Гръцката дума за „любов“ в израза „Бог е любов“ е също в женски род. (1 Йоан 4:8) Въпреки това тя е използувана, за да обозначи Бога.
[Снимки на страница 26]
Мъдростта е необходима за онези, които са на отговорна позиция
[Снимка на страница 27]
Не пренебрегвай мерките, осигуряващи мъдрост