Не се отказвай!

„Нека не се отказваме да вършим онова, което е добро, защото в определеното време ще пожънем, ако не се уморим.“ — ГАЛАТЯНИ 6:9, NW.

 1, 2. (а) Как ловува лъвът? (б) Кого дебне за своя жертва Дяволът с особен интерес?

ЛЪВЪТ ловува по различни начини. Понякога той дебне жертвата си близо до водоизточници или край утъпкани пътеки. Но понякога — казва книгата Portraits in the Wild [„Портрети от дивата природа“] — лъвът „просто се възползува от положението — например, когато се натъкне на спяща млада зебра“.

² Нашият ‘противник, дяволът — обяснява апостол Петър, — като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне’. (1 Петър 5:8) Като знае, че оставащото му време е малко, Сатан оказва все по–голям натиск върху хората, за да им пречи да служат на Йехова. Но този „рикаещ лъв“ е особено заинтересуван от търсенето на жертви сред служителите на Йехова. (Откровение 12:12, 17) Неговите методи на ловуване са подобни на тези на неговия съответник от животинското царство. Как така?

 3, 4. (а) Какви методи използува Сатан, преследвайки служителите на Йехова? (б) Какви въпроси биват повдигнати поради това, че сме в „усилни времена“?

³ Понякога Сатан опитва да напада от засада — чрез преследване или противопоставяне, насочени към пречупването на нашата лоялност, така че да престанем да служим на Йехова. (2 Тимотей 3:12) Но подобно на лъва, друг път Дяволът просто се възползува от ситуацията. Той чака, докато се обезсърчим или уморим, и тогава се опитва да експлоатира нашето потиснато емоционално състояние, за да ни накара да се откажем. Но ние не бива да се оставяме да бъдем лесна плячка!

⁴ И все пак живеем в най–критичния период от човешката история. В тези „усилни времена“ на много от нас може да се случи да се обезсърчат или изтощят. (2 Тимотей 3:1) Как тогава можем да избегнем това да се изтощим дотолкова, че да станем лесна плячка за Дявола? Да, как можем да следваме вдъхновеното напътствие на апостол Павел: „Нека не се отказваме да вършим онова, което е добро, защото в определеното време ще пожънем, ако не се уморим“? — Галатяни 6:9, NW.

Когато другите ни разочароват

 5. Какво изтощило Давид, но какво не направил той?

⁵ В библейски времена дори и най–верните служители на Йехова може да са се чувствували угнетени. „Уморих се от въздишането си — писал псалмистът Давид; — всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си. Окото ми вехне от скръб.“ Защо Давид изпитвал такива чувства? „Поради всичките ми противници“ — обяснил той. Нараняващите действия на другите причинявали такава сърдечна болка на Давид, че сълзите му течали безспир. Но Давид не се отвърнал от Йехова поради това, което събратята човеци му били сторили. — Псалм 6:6–9.

 6. (а) Как могат да ни засегнат думите или действията на другите? (б) Как някои хора се оставят да станат лесна плячка на Дявола?

⁶ Подобно на това, думите и действията на другите могат да ни накарат да се изтощим и да изпитваме силна болка в сърцата си. „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож“ — казва Притчи 12:18. Когато този, който е постъпил така невнимателно, е някой християнски брат или сестра, тогава ‘прободната рана’ може да е много дълбока. Човешката склонност е такава, че може да ни накара да се обидим, може би дори да затаим неприязън. Това е особено вярно, ако смятаме, че към нас са се отнесли нелюбезно или несправедливо. Може би ще ни е трудно да говорим с онзи, който ни е обидил; може би дори умишлено ще го избягваме. Угнетени от неприязън, някои хора дори са се отказвали и са преставали да идват на християнските събрания. За съжаление, по този начин те са ‘дали място на дявола’, който е успял да се възползува от тях като лесна плячка. — Ефесяни 4:27.

 7. (а) Как можем да избегнем това да съдействуваме на Дявола, когато другите ни разочароват или ни наранят? (б) Защо трябва да премахнем неприязънта?

⁷ Как можем да избегнем това да съдействуваме на Дявола, когато другите ни разочароват или нараняват? Трябва да се опитваме да не таим неприязън. Вместо това трябва да поемаме инициативата да се помирим или да разрешим проблема колкото се може по–бързо. (Ефесяни 4:26) Колосяни 3:13 ни подканя: „Един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого.“ Прошката е особено уместна, когато онзи, който е нанесъл обидата, си признае грешката и съжалява искрено. (Сравни Псалм 32:3–5 и Притчи 28:13.) Ще ни е от полза обаче, ако не забравяме, че да простиш не означава да извиниш или да омаловажиш самите грешки, които другият е направил. Да простиш означава да оставиш неприязънта да изчезне. Неприязънта е много тежък товар за носене. Тя може да изпълни докрай нашите мисли, като ни ограби щастието. Тя може дори да засегне здравето ни. И обратно — когато е уместна, прошката действува за наше добро. Нека и ние, подобно на Давид, никога не се отказваме и не се отдръпваме от Йехова, заради онова, което други хора са ни казали или са ни направили!

Когато ние направим грешка

 8. (а) Защо някои хора понякога изпитват силно чувство на вина? (б) Каква опасност се крие в това да бъдеш толкова погълнат от чувството за вина, която сам си налагаш?

⁸ „Ние всички в много неща грешим“ — казва Яков 3:2. И когато сгрешим, естествено е да изпитваме вина. (Псалм 38:3–8) Чувството на вина може да бъде особено силно, ако се борим с някаква слабост на плътта и преживяваме периодични поражения.a Една християнка, която била изправена пред такава борба, разказва: „Не исках да продължавам да живея, без да знам дали съм извършила непростим грях, или не. Смятах също така, че не мога да напрягам всичките си сили в служба на Йехова, защото може би така или иначе вече е твърде късно за мен.“ Когато бъдем толкова погълнати от вината, която носим, ние предоставяме на Дявола възможност — и той може бързо да се възползува от нея! (2 Коринтяни 2:5–7, 11) Може би онова, което е необходимо, е един по–уравновесен възглед за вината.

 9. Защо трябва да имаме доверие в божието милосърдие?

⁹ Когато съгрешим, е уместно да изпитваме известна вина. Понякога обаче чувствата на вина остават дълго време, защото християнинът смята, че няма вече да бъде достоен за божията милост. Но Библията сърдечно ни уверява: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоан 1:9) Дали имаме някакво основание да смятаме, че Бог няма да направи това в нашия случай? Помни, че Йехова казва в Словото си, че е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5; 130:3, 4) Тъй като не може да лъже, той ще направи това, което обещава неговото Слово, ако ние се обърнем към него с разкайващо се сърце. — Тит 1:2.

10. Какво стоплящо сърцето уверение публикува един по–ранен брой на „Стражева кула“ относно борбата със слабости на плътта?

¹⁰ Какво трябва да направиш, ако се бориш с някаква слабост и претърпиш временен неуспех? Не се отказвай! Крачката назад не означава непременно край на напредъка, който вече си направил. Броят на това списание от 15 февруари 1954 г. даде следното стоплящо сърцето уверение: „Ние [може] да се спъваме и да падаме много пъти поради някакъв лош навик, който се е вкоренил в нашия предишен начин на живот по–дълбоко, отколкото сме смятали. . . . Не се отчайвай. Не прави извода, че си извършил непростим грях. Точно така иска да мислиш Сатан. Фактът, че изпитваш мъка и си наскърбен от самия себе си, е доказателство, че не си отишъл прекалено далеч. Никога не се уморявай да се обръщаш смирено и искрено към Бога, търсейки неговата прошка и очистване и помощ. Отивай при него, както дете отива при своя баща, когато е в беда, независимо от това колко често го правиш във връзка с една и съща слабост, и Йехова милосърдно ще ти даде исканата помощ поради своята незаслужена милост, и ако ти си искрен, ще ти даде съзнанието за чиста съвест.“

Когато мислим, че не правим достатъчно

11. (а) Какво чувство трябва да изпитваме относно своето участие в проповедната дейност? (б) С какви чувства относно участието в службата се борят някои християни?

¹¹ Работата по проповядването на Царството играе важна роля в живота на християнина и участието в нея донася радост. (Псалм 40:8) Някои християни обаче се чувствуват много виновни заради това, че не са в състояние да имат по–голям дял в службата. Такова чувство за вина дори би могло да подкопае нашата радост и да ни накара да се откажем, като си въобразим, че Йехова смята, че никога не вършим достатъчно. Разгледай чувствата, с които се борят някои християни.

„Знаете ли колко време поглъща бедността? — писа една сестра християнка, която заедно със съпруга си отглежда три деца. — Трябва да пестя откъдето мога. Това означава да се прекарва време в магазините със стоки втора употреба, по разпродажби или дори в шиене на дрехи. Освен това всяка седмица прекарвам по един или два часа, занимавайки се с купони за намаление [на хранителни стоки] — изрязвам ги, попълвам ги и ги заменям в магазина. Понякога се чувствувам много виновна, като се занимавам с тези неща, защото си мисля, че трябва да използувам това време за проповедна служба.“

„Мислех си, че не обичам достатъчно Йехова — разказва една сестра с четири деца и невярващ съпруг. — Затова службата ми на Йехова беше борба за мен. Полагах много големи усилия, но никога нямах чувството, че върша достатъчно. Всъщност ми липсваше всякакво чувство за собствена стойност, затова не можех да си представя как Йехова изобщо ще приеме моята служба.“

Една християнка, която сметнала за необходимо да напусне целодневната служба, казва: „Не можех да понеса мисълта, че се провалих относно обещанието си да служа на Йехова целодневно. Не можете да си представите колко разочарована бях! И сега плача, като си спомням за това.“

12. Защо някои християни изпитват вина за това, че не могат да правят повече в службата?

¹² Съвсем естествено е да искаме да служим на Йехова колкото се може по–пълноценно. (Псалм 86:12) Но защо някои хора изпитват вина, че не могат да вършат повече? При някои изглежда това е свързано с едно общо чувство за липса на стойност, което може би идва от някакво неприятно преживяване. В други случаи неуместната вина може да е резултат от един нереалистичен възглед за онова, което Йехова очаква от нас. „Мислех, че ако не работиш до изнемога, не вършиш достатъчно“ — признава една християнка. В резултат на това тя си поставила прекалено високи стандарти — и впоследствие изпитала още по–голяма вина, че не може да ги постигне.

13. Какво очаква Йехова от нас?

¹³ Какво очаква Йехова от нас? Просто казано, Йехова очаква да му служим всеотдайно, правейки това, което ни позволяват обстоятелствата. (Колосяни 3:23) Може обаче да съществува голяма разлика между онова, което бихме искали да правим, и онова, което реалистично можем да правим. Ние можем да изпитваме ограниченията на такива фактори като възраст, здраве, физически сили или семейни задължения. Но въпреки това, когато правим всичко, каквото е по силите ни, можем да изпитваме увереност, че нашата служба на Йехова е всеотдайна — не по–малко и не повече всеотдайна от службата на някой, чиито здраве и обстоятелства му позволяват да служи целодневно. — Матей 13:18–23.

14. Какво можеш да направиш, ако имаш нужда от помощ при определянето на това, което реално погледнато можеш да очакваш от себе си?

¹⁴ Тогава как можеш да определиш реалистично какво можеш да очакваш от себе си? Може би ще пожелаеш да разговаряш по този въпрос с някой доверен, зрял християнски приятел — да речем, старейшина или опитна сестра, — които познават способностите ти, ограниченията ти и семейните ти задължения. (Притчи 15:22) Помни, че в божиите очи твоята стойност като личност не се измерва според това колко правиш в проповедната служба. Всички служители на Йехова са скъпоценни за него. (Агей 2:7; Малахия 3:16, 17) Онова, което правиш в проповедната служба, може да бъде повече или по–малко от онова, което правят другите, но ако то представлява най–доброто, на което си способен, Йехова е доволен и няма нужда да изпитваш вина. — Галатяни 6:4.

Когато от нас се изисква много

15. В какви отношения се изисква много от старейшините на сбора?

¹⁵ „От всеки, комуто много е дадено — казал Исус, — много и ще се изисква.“ (Лука 12:48) Безспорно от онези, които служат като старейшини в сбора, ‘много се изисква’. Като Павел, те дават от себе си в полза на сбора. (2 Коринтяни 12:15) Те трябва да подготвят доклади, да правят пастирски посещения, да разрешават дисциплинарни случаи — и при това без да пренебрегват своите семейства. (1 Тимотей 3:4, 5) Някои старейшини са заети и с помощта при строежа на Зали на Царството, в службата в Комитетите за връзка с болниците и като доброволци по време на конгресите. Как тези усилно работещи, предани мъже избягват изтощаването от тежестта на тези отговорности?

16. (а) Какво практично разрешение предложил Йотор на Моисей? (б) Кое качество ще даде възможност на един старейшина да споделя отговорности с другите?

¹⁶ Когато Моисей, скромен и смирен човек, започнал да се изтощава от грижите за проблемите на другите, неговият тъст Йотор предложил практично разрешение: Моисей да раздели част от отговорностите си с други подходящи за това мъже. (Изход 18:17–26; Числа 12:3) „Мъдростта е със смирените“ — казва Притчи 11:2. Да бъдеш смирен означава да разпознаваш и приемаш своите ограничения. Един смирен мъж не е против това да възложи отговорност на други, нито пък се страхува, че по някакъв начин ще загуби контрол, ако сподели подходящи отговорности с други годни за това мъже.b (Числа 11:16, 17, 26–29) Вместо това, той охотно им помага да напредват. — 1 Тимотей 4:15.

17. (а) Как членовете на сбора облекчават товара на старейшините? (б) Какви жертви правят съпругите на старейшините, и как ние можем да им покажем, че не приемаме тези жертви като даденост?

¹⁷ Членовете на сбора могат да допринесат много за облекчаването на товара на старейшините. Разбирайки, че старейшините трябва да се грижат и за своите семейства, другите няма да изискват неразумно много от времето и вниманието на старейшините. Нито ще приемат като даденост охотните жертви, които правят съпругите на старейшините, като неегоистично споделят съпрузите си със сбора. Една майка на три деца, чийто съпруг служи като старейшина, обяснява: „Нещо, за което никога не се оплаквам, е допълнителният товар от домакинска работа, който аз охотно нося, за да може съпругът ми да служи като старейшина. Знам, че поради неговата служба Йехова благославя богато нашето семейство, и не съжалявам за онова, което дава съпругът ми. Но реално погледнато, трябва по–често аз да почиствам листата в двора и да се занимавам повече с възпитанието на децата, отколкото бих правила иначе, защото съпругът ми е зает.“ За съжаление тази сестра установила, че вместо да разбират допълнителния ѝ товар, някои хора правели нетактични изказвания от рода на „Защо не започнеш пионерска служба?“ (Притчи 12:18) Колко по–добре би било да хвалим другите за онова, което правят, вместо да ги критикуваме за онова, което не са в състояние да направят! — Притчи 16:24; 25:11.

Защото краят още не е дошъл

18, 19. (а) Защо сега не е време да спрем да тичаме в състезанието за вечния живот? (б) Какъв навременен съвет дал апостол Павел на християните в Йерусалим?

¹⁸ Когато един бегач знае, че е на края на дълго състезание, той не се отказва. Може тялото му да е на границата на издръжливостта си — изтощено, прегрято и обезводнено, — но толкова близо до финала не е времето да се спира тичането. Подобно на това, като християни ние сме в едно състезание за наградата на живота и сме много близо до линията на финала. Сега не е време да преставаме да тичаме! — Сравни 1 Коринтяни 9:24; Филипяни 2:16; 3:13, 14.

¹⁹ Християните от първи век били изправени пред сходна ситуация. Около 61 г. от н.е. апостол Павел писал на християните в Йерусалим. Времето изтичало — порочното „поколение“, юдейската система на нещата, щяло „да премине“. Особено християните в Йерусалим трябвало да бъдат нащрек и верни; те трябвало да избягат от града, когато го видят заобиколен от обсаждащи го войски. (Лука 21:20–24, 32) Затова вдъхновеният съвет на Павел бил навременен: ‘Не се уморявайте и не се отпускайте в душите си.’ (Евреи 12:3, NW) Тук апостол Павел използувал два много изразителни глагола: „уморявам“ (ка̀мно) и „отпускам“ (еклѝоме). Според един библейски изследовател тези гръцки думи били „използувани от Аристотел за бегачи, които се отпускат и падат, след като са преминали финалния стълб. Читателите [на писмото на Павел] все още не били свършили състезанието. Те не бивало да се отказват преждевременно. Те не бивало да си позволяват да паднат и рухнат поради изтощение. Още веднъж тук има призив за издръжливост при сблъсък с трудности“.

20. Защо съветът на Павел е навременен за нас днес?

²⁰ Колко навременен е съветът на Павел за нас днес! При сблъсъка с увеличаващия се натиск може би има периоди, когато се чувствуваме като изтощен бегач, чиито крака всеки момент ще се подкосят. Но не бива да се отказваме толкова близо до финала! (2 Летописи 29:11) Точно това е, което нашият противник, ‘рикаещият лъв’, би искал да направим. За щастие Йехова е взел мерки, които дават „сила на отслабналите“. (Исаия 40:29) Кои са тези мерки и как можем да се възползуваме от тях, ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележки под линия]

Какъв е твоят отговор?

◻ Как можем да избегнем това да се откажем, когато другите ни разочароват или ни наскърбят?

◻ Какъв уравновесен възглед за вината ще ни предпази от това да се откажем?

◻ Какво очаква Йехова от нас?

◻ Как скромността може да помогне на старейшините на сбора да избегнат изтощението?

◻ Защо съветът на Павел в Евреи 12:3 е навременен за нас днес?