„Устните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги“

КАТО малък огън, който може да се разгори и да унищожи цяла гора, той е в състояние да разпростре унищожителното си влияние през целия живот на един човек. Той може да бъде пълен с отрова, но може да бъде и „дърво на живот“. (Притчи 15:4) Смърт и живот има в силата му. (Притчи 18:21) Толкова голяма е силата на тази малка част, езикът ни, че може да оскверни цялото тяло. (Яков 3:5–9) Ще бъде мъдро от наша страна да внимаваме как използваме езика си.

Във втората част на 12 глава в библейската книга Притчи цар Соломон от древен Израил ни дава ценни съвети, които ни помагат да контролираме речта си. Чрез кратки, но изпълнени със значение притчи мъдрият цар показва, че изговорените думи имат своите последствия и че разкриват много за качествата на онзи, който ги е изрекъл. Боговдъхновените съвети на Соломон са необходими на всеки, който иска да ‘пази вратата на устните си’. — Псалм 141:3.

‘Престъплението, което впримчва’

„В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение“ — казва Соломон. (Притчи 12:13) Да лъжеш е прегрешение с устните, което се превръща в смъртоносен капан за онзи, който го прави. (Откровение 21:8) Нечестността може да изглежда лесен начин да се избегне едно наказание или да се излезе от неприятна ситуация. Но не е ли така, че една лъжа често води до други лъжи? Лъжецът скоро се заплита в един порочен кръг точно както един човек, който започва да играе хазарт с малки суми, се въвлича в правенето на все по–големи залагания, като се опитва да си възвърне загубите.

Прегрешението с устните впримчва допълнително, тъй като често онзи, който лъже другите, накрая лъже и себе си. Например един лъжец може лесно да убеди себе си, че има широки познания и че е много умен, но всъщност да знае много малко. Така той започва да живее в една лъжа. Всъщност „той се лъже в своите очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази“. (Псалм 36:2) Каква примка се оказва лъжата! От друга страна, праведният няма да допусне да изпадне в такава трудна ситуация. Дори когато е в затруднение, той няма да прибегне до лъжа.

‘Плод, който насища’

„Недейте се лъга; Бог не е за подиграване — предупреждава апостол Павел, — понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7) Без съмнение този принцип важи както за речта ни, така и за делата ни. Соломон казва: „От плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.“ — Притчи 12:14.

Уста, която „изговаря мъдрост“, дава плод, който насища. (Псалм 37:30, НС) Мъдростта изисква познание, а никой човек не е източник на всякакво познание. Всеки има нужда да чуе добър съвет и да се вслуша в него. „Пътят на безумния е прав в неговите очи — казва царят на Израил, — а който е мъдър, той слуша съвети.“ — Притчи 12:15.

Йехова ни дава разумни съвети чрез своето Слово и чрез организацията си, като използва изданията, осигурявани от „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45; 2 Тимотей 3:16) Колко глупаво би било да отхвърляме добрите съвети и да настояваме да вършим нещата по свой начин! Ние ‘трябва да бъдем бързи да слушаме’, когато Йехова, ‘който учи човека на знание’, ни съветва чрез своя канал за общуване. — Яков 1:19; Псалм 94:10.

Как мъдрият и глупавият реагират на обиди или несправедлива критика? Соломон отговаря: „Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.“ — Притчи 12:16, СИ.

Когато е обиден, глупавият човек бързо отговаря ядосано — „веднага“. Но благоразумният човек се моли за Божия дух, за да прояви самоконтрол. Той отделя време да размишлява върху съветите от Божието слово и с признателност разсъждава над думите на Исус: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ (Матей 5:39) Тъй като не желае ‘да връща зло за зло’, благоразумният човек се въздържа да говори необмислено. (Римляни 12:17) Когато по подобен начин прикрием оскърблението, което можем да изпитаме, ние избягваме допълнителни конфликти.

‘Език, който лекува’

Прегрешението с устните може много да навреди в съда. Царят на Израил казва: „Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят — измама.“ (Притчи 12:17, Ве–2000) Верният свидетел говори истина, неговото свидетелство е сигурно и заслужава доверие. Неговите думи допринасят за това да бъде взето справедливо решение. От друга страна, лъжливият свидетел е измамлив и допринася за вземането на погрешно решение.

„Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож — продължава Соломон, — а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Думите могат да пробождат като нож, който погубва приятелските взаимоотношения и предизвиква неприятности. Или могат да бъдат хубави и приятни и да запазват приятелството. Нима обидните думи, виковете, постоянните критики и униженията не пронизват, като причиняват дълбоки емоционални рани? Колко добре би било да поправяме някои неволни грешки, които може би правим в това отношение, с изцелителни думи на искрено извинение!

В днешните трудни времена, в които живеем, не е учудващо, че много хора са със „съкрушено сърце“ и „сломен дух“. (Псалм 34:18, НС) Когато ‘говорим утешително на потиснатите души’ и ‘подкрепяме слабите’, нима не прилагаме изцелителната сила на изговорените думи? (1 Солунци 5:14, НС) Да, думите, изпълнени със съчувствие, могат да насърчат младежите, които се борят срещу навреждащия натиск от своите връстници. Когато говорим със загриженост, това може да увери възрастните, че са нужни и обичани. Милите думи несъмнено могат да направят деня на болните по–приятен. Дори порицанието се приема по–лесно, когато е изказано „с кротък дух“. (Галатяни 6:1) И каква изцелителна сила има езикът на онзи, който го използва да споделя добрата новина за Божието Царство с онези, които слушат!

‘Устни, които се утвърждават завинаги’

Използвайки думата ‘устни’ като синоним на думата „език“, Соломон казва: „Устните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.“ (Притчи 12:19) Изразът „устни, които говорят истината“ е в единствено число на еврейски език и има по–дълбоко значение от просто говорене на истината. „Той включва в себе си качества като трайност, неизменност и сигурност“ — се казва в един справочник. „Реч, която притежава тези качества, ще се утвърди ... завинаги, защото за нея ще се знае, че е сигурна, за разлика от лъжливия език ..., който може да измами за момент, но не може да надделее, когато е подложен на проверка.“

„Измама има в сърцето на онези, които измислят зло — казва мъдрият цар, — а съветниците за мир имат радост.“ Той добавя: „Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.“ — Притчи 12:20, 21, Ве–2000.

Тези, които измислят зло, могат да причинят само болка и страдание. От друга страна, онези, които съветват за мир, ще имат задоволство от това, че постъпват правилно. Те имат и радост от това, че виждат добрите резултати. Но още по–важно е, че те се радват на Божието одобрение, защото „лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему“. — Притчи 12:22.

‘Говорене, което прикрива знанието’

Описвайки още една разлика между онзи, който внимава какво говори, и онзи, който не внимава, царят на Израил казва: „Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.“ — Притчи 12:23, СИ.

Разсъдливият, или благоразумният, човек знае кога да говори и кога да мълчи. Той прикрива знанието, като се въздържа от показни прояви на това, което знае. Това не означава, че той винаги крие своето познание. Вместо това той го изявява с добра преценка. За разлика от него, глупавият е бърз в говоренето и прави своята глупост явна. Нека тогава нашите думи да бъдат малко и да въздържаме езика си от самохвалство.

Като продължава да обрисува контрасти, Соломон изказва забележителна мисъл по отношение на трудолюбието и леността. Той казва: „Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.“ (Притчи 12:24) Усърдната работа може да доведе до успех и финансова независимост, а леността — до принудителен труд и робство. „След време — казва един учен — ленивият човек ще стане роб на трудолюбивия.“

‘Думата, която причинява радост’

Показвайки задълбочен поглед върху човешката природа, цар Соломон се връща отново на въпроса за речта. „Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.“ — Притчи 12:25, Ве–2000.

Много са тревогите и грижите, които могат да натъжат сърцето. Една добра дума на насърчение от човек, който проявява разбиране, може да намали скръбта и да развесели сърцето. Но как другите ще разберат тревогите в нашето сърце, ако не разкрием чувствата си и не говорим за тях? Да, когато имаме трудности или сме потиснати, имаме нужда да се доверим на някой, който проявява съчувствие и може да ни помогне. Още повече, че когато изразяваме чувствата си с думи, това облекчава до известна степен болката в сърцето. Затова ще е добре да се доверим на брачния си партньор, на родител или на състрадателен и с духовни качества приятел.

Какви по–добри думи на насърчение има от тези, които се намират в Библията? Ние трябва да се приближаваме до Бога, като размишляваме с признателност върху вдъхновеното от него Слово. Такъв размисъл несъмнено ще донесе радост на угриженото сърце и тази радост ще се отрази в тъжните очи. Псалмистът потвърждава това, като казва: „Законът на Йехова е съвършен, връща обратно душата. Напомнянето на Йехова е достойно за доверие, прави неопитния мъдър. Наредбите от Йехова са правдиви, радват сърцето; заповедта на Йехова е ясна, кара очите да блестят.“ — Псалм 19:7, 8, НС.

Пътека, която води към награда

Като противопоставя пътя на праведния с пътя на нечестивия, царят на Израил казва: „Праведният оглежда внимателно своето пасбище, а пътят на нечестивите ги кара да се скитат.“ (Притчи 12:26, НС) Праведният е внимателен относно своето пасбище — хората, с които общува, и приятелите, които избира. Той ги избира мъдро, като се старае да избягва контакти, които могат да бъдат опасни за него. Но това не е така с нечестивите, които не приемат съвети и настояват да вървят по своя си път. Заблудени, те се скитат.

След това цар Соломон ни представя разликата между ленивия и трудолюбивия човек от друга гледна точка. „Ленивият не пече лова си; но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.“ (Притчи 12:27) Ленивият човек „не пече“ лова си. Той всъщност не може да довърши онова, което започва. Трудолюбието, от друга страна, е синоним на богатство.

Леността е толкова навреждаща, че апостол Павел сметнал за необходимо да пише до събратята си християни в Солун и да поправи някои от тях, които ‘се обхождали безчинно’ — не работели, а се месели в неща, които не ги засягали. Такива хора били голямо бреме за останалите. Затова Павел открито ги посъветвал, като ги увещавал „да работят тихо и да ядат своя си хляб“. Ако те не откликнели на този строг съвет, Павел посъветвал другите в сбора да ‘странят’ от тях — да ги избягват, тоест да не общуват с тях. — 2 Солунци 3:6–12.

Трябва да приемем присърце съветите на Соломон не само за това да бъдем трудолюбиви, но също и тези за правилната употреба на нашия език. Нека се стремим да използваме този малък орган, за да лекуваме и да доставяме радост, да избягваме да съгрешаваме с устните си и да следваме праведна линия на поведение. „В пътя на правдата има живот — ни уверява Соломон, — и в пътеката ѝ няма смърт.“ — Притчи 12:28.

[Снимки на страница 27]

„Който е мъдър, той слуша съвети.“

[Снимки на страница 28]

„Езикът на мъдрите докарва здраве.“

[Снимка на страница 29]

Да споделиш с доверен приятел може да ти донесе утеха

[Снимка на страница 30]

Размисълът с признателност върху Божието Слово радва сърцето ни